Филм на троянец за Марадона обра овациите

*  „Божията ръка“ ни помаха за сбогом“ (бТВ) на Калоян Кюркчиев разказа приказката за аржентинското футболно божество, като не спести и тъмната му страна

Футбол

От началните кадри на „Божията ръка“ ни помаха за сбогом“

В НЕДЕЛЯ вечерта, 6 декември, по бТВ (предаването „бТВ Репортерите“) бе излъчен документален филм за напусналия ни преди дни Диего Армандо Марадона, златното момче на Аржентина и световния футбол, гениалната 10-ка, неземният, смятан от мнозина за най-великия футболист на всички времена. Отговорна и притеснителна задача – да „сглобиш“ портрета на величие, обожавано от милиони по целия свят, и да кажеш нещо ново и повече за него – с което родната телевизия се справи чудесно. А в основата на този успех е едно троянско момче – Калоян Кюркчиев, студент по журналистика в Софийския университет четвърта година и вече пълноправен член на спортния екип на най-популярната българска телевизия; той е авторът на филма, негова е концепцията, първоначалната идея, контактите, находките (например извадената от трезор и показана едва за втори път за последните 34 години фланелка на Марадона, подарена на игралия срещу него на СП 1986 български бранител Аян Садъков). И от нас – голямо браво! Сега няколко думи за филма, озаглавен е „Божията ръка“ ни помаха за сбогом“, и за главния му герой.

Момент от подготовката на филма, вляво авторът Калоян Кюркчиев

„МОЯТА мечта е да играя на световно първенство и да стана световен шампион“, казва невръстният Диего Марадона, сякаш е пророк. „Топката е неговото щастие, неговата играчка“, казва за него години по-късно приятелят му Христо Стоичков. „Ако споменете Аржентина, веднага трябва да кажете – Марадона“, напомня аржентинският журналист Мануел Насинович. „Не вярвам в Господ, вярвам в Марадона“, това пък споделя фенът на аржентинското футболно божество Франческо Волпе от Неапол, където Марадона игра 7 години и превърна местния „Наполи“ от незабележимо провинциално отборче в европейски гранд и шампион. А Ернан Амес, основателят на Църквата на Марадона, която днес има над 150 хил. последователи, разказва: „За мен Диего е необясним от гледна точка на разума. Ние, марадонианците, сме вярващи в Диего, футболния Господ, и така се роди Църквата на Марадона. По нашия календар е 60-та година след Диего. Коледата ни е на 30 октомври, когато той се появява на този свят, нашият Великден е 22 юни, тогава вкарва двата гола на Англия“.

Футболното божество Марадона

РАЗБИРА СЕ, наред с футболната неземност и величие, чиято еманация са споменатите два гола срещу Англия на СП 1986 – единият познат като „Божията ръка“, оспорван и до днес и с „българска връзка“ (страничният съдия на мача е българин), а другият безспорен и определян като най-великия гол във футбола изобщо, бе показана и обратната, тъмната страна на Марадона. Наркотиците, жените, връзките с мафията, скандалите. „Славата го затисна и не издържа. И все по-неуспешно се изправя срещу себе си, все по-жестоко и по-трудно му е да победи своите човешки слабости. Славата отне Диего Армандо, момчето от най-бедните квартали на Буенос Айрес, целунато от Господ“, както обобщи авторът на филма. И въпреки всичко Марадона е почитан като бог, а изпращането му и отзвукът за кончината му са грандниозни. „Напуснаха този свят велики футболисти като Алфредо ди Стефано, като Йохан Кройф, но този отзвук го нямаше“, отбеляза прочутият футболен коментатор Румен Пайташев. „Големият футболист си отиде, легендата остана“, бяха финалните думи на Калоян в „Божията ръка“ ни помаха за сбогом“.

Т21 

Начало

Още от и за Калоян Кюркчиев:

• Големият биатлонист от малкия град
• Волейбол в Троян? Защо не...
• Троян – този толкова спортен град
  
• Троянец направи журналистически дебют в бТВ

Tweet