Спомени за Митака (3)

* „Митака беше от плеядата прочути старопланински хижари – като бай Васил и леля Бояна от х. „Тъжа“, Гечо и Дана от х. „Амбарица“,
 Владо и Надка от х. „Вежен“

Енчо Димитров
Личности
Нашият съгражданин инж. Енчо Димитров е активен турист от близо 60 години. И още като ученик в Механотехникума в Ловеч започва активната си туристическа дейност в Централна Стара планина. Оттогава са и спомените му за Димитър Цветков-Митака (1927-2016) – пореден нюанс към портрета на планинаря художник от Острец (сега Априлци), за когото ни разказаха в предишните два броя на Т21 столичанката доц. д-р Дора Константинова („Спомени за Митака 1) и живеещата в Америка Христи Стоилчева-Уилбър („Спомени за Митака 2). Т21

Митака
В ДВА поредни броя на в. „Троян 21“ се появиха „Спомени за Митака“, обхващащи времето след като той се бе заселил в гр. Априлци (тогава с. Острец). Моите спомени са от един по-ранен период – когато Митака бе хижар на хижа „Васил Левски“.

ПРЕД 1961 Г. група приятели направихме преход от х. „Тъжа“, през връх Ботев, Кръстците и Купена, откъдето видяхме х. „Васил Левски“. На следващата година, 1962 г., бяхме на нея, пристигайки от х. „Рай“. Гледката, която се откри пред очите ни беше невероятна – девствено райско кътче. Една поляна, на която в горния край имаше малко изкуствено езеро, а малко по-надолу бе самата хижа.

Поглед към хижа „Васил Левски“, 1962 г.
ОКОЛО хижата имаше маси и столове от дървени трупи, а по дърветата наоколо хижарят Митака майсторски бе закачил дървесни гъби. Тогава той беше с брада и това още повече ни впечатляваше. В стаята му по стените пък бяха закачени кожи от диви животни, ножове, пикели, алпийски въжета. Хижата веднага ни стана любима и на следващата година отново я включихме в маршрута си – направихме си почивен ден на нея, като обядвахме на споменатите маси от дървени трупи.

На дървената маса пред хижата, вдясно – Енчо Димитров
ОТНОВО посетихме х. „Васил Левски“ през есента на 1964 г., с мой братовчед дойдохме от х. „Амбарица“. Митака го нямаше, но късно вечерта пристигна с товарни коне (тогава, а и сега снабдяването ставаше по този начин); но единият кон се бе отделил някъде по пътя и хижарят се върна да го търси. След това, като се прибра, Митака се разговори с нас, заинтересува се откъде идваме и ни обясни, че когато времето е лошо, трябва да вървим не по билото, а да слезем по-ниско. Сутринта бяхме сложили да си варим боб в лятната кухня, но пристига Митака и казва да влизаме вътре, при тях, жена му ще сготви боба. За нас бе приятна изненада и голямо удоволствие да ни покани, тогава не знаехме колко широкоскроен и добър човек е. Сутринта им направих снимка пред хижата – на Митака и съпругата му.

Хижарите – Митака (вдясно) и до него съпругата му, х. „Васил Левски“
ПОСЛЕДНАТА ми среща с Митака беше зимата на 1967 г., когато той вече работеше на връх Ботев. По коридорите на метеорологичната станция имаше закачени негови картини. Митака беше от плеядата прочути старопланински хижари – като бай Васил и леля Бояна от х. „Тъжа“, Гечо и Дана от х. „Амбарица“, Владо и Надка от х. „Вежен“.

19 юли 2020 г., Троян
Енчо Димитров

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |