* „Митака беше от плеядата прочути старопланински хижари – като бай Васил и леля Бояна от х. „Тъжа“, Гечо и Дана от х. „Амбарица“,
Владо и Надка от х. „Вежен“
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj6_NO7-sd998wMdE8b5zOeBdKqBC371v3nE3L4fO9MmtCgB3wSTOAEsylo8d__eZ8O6fjjCQ-tw0bJoepJdMAJD4CRqrHG1rQWxRA8QNgt3XnmNmH4FhGfnW2Gmjpe8irBAE5tAuqE5i_C/s200/%25D0%25A1%25D0%259F%25D0%259E%25D0%259C%25D0%2595%25D0%259D%25D0%2598+%25D0%25B7%25D0%25B0+%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8+1.jpg) |
Енчо Димитров |
Личности
Нашият съгражданин инж. Енчо Димитров е активен турист от близо 60 години. И още като ученик в Механотехникума в Ловеч започва активната си туристическа дейност в Централна Стара планина. Оттогава са и спомените му за Димитър Цветков-Митака (1927-2016) – пореден нюанс към портрета на планинаря художник от Острец (сега Априлци), за когото ни разказаха в предишните два броя на Т21 столичанката доц. д-р Дора Константинова („Спомени за Митака 1“) и живеещата в Америка Христи Стоилчева-Уилбър („Спомени за Митака 2“). Т21
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgixdUbWm0ikXz7yF0hIKvMMTBiFlcv-bNHIr04XF_S-IewBOPySzk7wP5Nan5q9RTxH9SeAkAU9tYb9c9RGu-XqCjrNPcVNsNk0AU00PcEtIla33_LRRQ8tl9UZhXutnL7H9C3pd0c5FpQ/s200/%25D0%25A1%25D0%259F%25D0%259E%25D0%259C%25D0%2595%25D0%259D%25D0%2598+%25D0%25B7%25D0%25B0+%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8+5.jpg) |
Митака |
В ДВА поредни броя на в. „Троян 21“ се появиха „Спомени за Митака“, обхващащи времето след като той се бе заселил в гр. Априлци (тогава с. Острец). Моите спомени са от един по-ранен период – когато Митака бе хижар на хижа „Васил Левски“.
ПРЕД 1961 Г. група приятели направихме преход от х. „Тъжа“, през връх Ботев, Кръстците и Купена, откъдето видяхме х. „Васил Левски“. На следващата година, 1962 г., бяхме на нея, пристигайки от х. „Рай“. Гледката, която се откри пред очите ни беше невероятна – девствено райско кътче. Една поляна, на която в горния край имаше малко изкуствено езеро, а малко по-надолу бе самата хижа.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjzUhkr9IjzTBmOJNZr6RQnUzRfHI2nNrb8sV_8XtS1X3mmG9_UAPKMUxtln1mTyij9SdJFVZC0gM9P9zBJ2VeUdz-3V3A_wTH_pyLMVBwX8LYBnfudu77sQbhBvCJ3-FOMS4M3P784Po90/s400/%25D0%25A1%25D0%259F%25D0%259E%25D0%259C%25D0%2595%25D0%259D%25D0%2598+%25D0%25B7%25D0%25B0+%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8+2.jpg) |
Поглед към хижа „Васил Левски“, 1962 г.
|
ОКОЛО хижата имаше маси и столове от дървени трупи, а по дърветата наоколо хижарят Митака майсторски бе закачил дървесни гъби. Тогава той беше с брада и това още повече ни впечатляваше. В стаята му по стените пък бяха закачени кожи от диви животни, ножове, пикели, алпийски въжета. Хижата веднага ни стана любима и на следващата година отново я включихме в маршрута си – направихме си почивен ден на нея, като обядвахме на споменатите маси от дървени трупи.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgaDjfkBbyGW_OSkeu8FlraUox1veNoNiZM4nlg8xt-JJT8QNDp_xVhZrXXs8CJoqyONeAygT_LYQUZLAG3P1Me3PN0OwHPDo-JlDQOUEE_YThuVYl6qU3czQTPT98m1HVUofBDpipoXaG7/s400/%25D0%25A1%25D0%259F%25D0%259E%25D0%259C%25D0%2595%25D0%259D%25D0%2598+%25D0%25B7%25D0%25B0+%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8+3.jpg) |
На дървената маса пред хижата, вдясно – Енчо Димитров |
ОТНОВО посетихме х. „Васил Левски“ през есента на 1964 г., с мой братовчед дойдохме от х. „Амбарица“. Митака го нямаше, но късно вечерта пристигна с товарни коне (тогава, а и сега снабдяването ставаше по този начин); но единият кон се бе отделил някъде по пътя и хижарят се върна да го търси. След това, като се прибра, Митака се разговори с нас, заинтересува се откъде идваме и ни обясни, че когато времето е лошо, трябва да вървим не по билото, а да слезем по-ниско. Сутринта бяхме сложили да си варим боб в лятната кухня, но пристига Митака и казва да влизаме вътре, при тях, жена му ще сготви боба. За нас бе приятна изненада и голямо удоволствие да ни покани, тогава не знаехме колко широкоскроен и добър човек е. Сутринта им направих снимка пред хижата – на Митака и съпругата му.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiPoc8B_kzik8n9ebAAVzfSL5NLdzd_qO14vrR67eJmSr4umsN_M0NwmIAbSFKWZsb_b_8veJu1Ka2IetcRGCUqqnmfbCb0JlQkZUUK84CFYMIA-ZvxkVCRVjTCWtRwXP3PAi_kyTYmF5mb/s400/%25D0%25A1%25D0%259F%25D0%259E%25D0%259C%25D0%2595%25D0%259D%25D0%2598+%25D0%25B7%25D0%25B0+%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8+4.jpg) |
Хижарите – Митака (вдясно) и до него съпругата му, х. „Васил Левски“ |
ПОСЛЕДНАТА ми среща с Митака беше зимата на 1967 г., когато той вече работеше на връх Ботев. По коридорите на метеорологичната станция имаше закачени негови картини. Митака беше от плеядата прочути старопланински хижари – като бай Васил и леля Бояна от х. „Тъжа“, Гечо и Дана от х. „Амбарица“, Владо и Надка от х. „Вежен“.
19 юли 2020 г., Троян
Енчо Димитров
Още по темата:
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)