На колене, но не сломен!

* „Дори проблемът с коронавируса, който за всички е страшен, на мен ми изглежда като детска игра“

Лично

Стефан Генков-Лимона, м. февруари 2019 г.

Eдна специална история с много болка, но без хленчене. И с вяра, че болката ще бъде победена. Мъжка история! Герой е самият автор – нашият спортен коментатор Стефан Генков-Лимона.   

Т21

САМО до преди половин година не съм си и помислял, че това може да ми се случи. Август, 2019 г. – тичам, плувам, пека се по Бяло море, работя без спирка в зеленчуковата и овощната градина и се радвам на безгрижен живот. „Безгрижника“ ме кръсти една моя колежка от физкултурата. И така си беше, учудвах близки и приятели каква завидна енергия и работоспособност притежавах... И изведнъж, в средата на м. септември – болки, отначало слаби, после постоянно усилващи се в лявата кръстна област. Преди десет години имах същите болки вдясно, но д-р Стратев, спортът и йогата напълно ме възстановиха. Отново прибягнах към услугите на доктора и започна лечение, но времето минаваше, лекарствата ставаха все по-силни и по-силни, а болките – непоносими. И тогава – на скенер.

КОГАТО видях лицата на лекарите след скенера, разбрах, че работата е сериозна. „Казвайте ми истината!“, „Генков, не знаем как да ти го кажем?“, „Направо, цялата истина!“. Когато видях снимките, истината беше повече от ужасяваща – плътна туморна маса в десния бъбрек, микроскопични метастази в белия дроб и разсейки в костта отдясно, откъдето всъщност идваха ужасните болки. Загубих ума и дума, не помня как съм се прибрал в болничната стая, легнах и целият свят се въртеше пред очите ми. Да, това е краят, беше от ясно, по-ясно. Третият етаж, отдолу циментови плочки, едно претъркулване и няма болки, всичко свършва. Но ти си боец, ти си спортист, може би има изход?

На колене, но не сломен!, м. май 2020 г.

ПОЛЕКА-ЛЕКА отрезвявам, осмислям ситуацията, а и лекарите, медицинските сестри, помощният персонал в отделението ми засвидетелстваха такова внимание, толкова поощряващи думи ми казаха, че почнах да се съвземам. А и близки, приятели, познати, всички, с които споделих проблема си, постоянно ме зареждаха с позитивна енергия и примери на благоприятен изход. Реших – ще влизам в битка с коварната болест, напред и с вяра. И се почна: урология, онкология, гръдна хирургия, химеотерапия с хапче наречено „Сутент“, операции, консултации с доценти, професори и така вече пети месец. При неистовите болки в кръста вдясно отказах премахване на десния бъбрек. През цялото това време не спирах да се надявам, нямах сили, трудно дишах, но не спирах да работя.

Професионално лечение от екипа на д-р Красимир Ковашки в троянската Белодробна болница (СБАЛББ - Троян) и малък мой жест на благодарност – първия екземпляр от новия тираж на книгата ми „Магията на оранжевата топка“

И СЪС ЗАНИМАВКА вкъщи – засаждах домати в кофички, после ги пикирах, а преди десетина дни ги разсадих в парника, 21 сорта имам. Мисълта, че нещо правя, че създавам продукт, ме крепи и изпълва с оптимизъм. Последният контролен преглед показа обнадеждаващи резултати във всички точки на развитието на болестта. Дори проблемът с коронавируса, който за всички е страшен, на мен ми изглежда като детска игра. През тези месеци на лечение и пътуване до болнични заведения, по трънливите клинични пътеки на здравната ни система, какви ли не неща видях и с какви ли не съдби се сблъсках. И трябва дебело да подчертая, че има изключителни лекари и медицински сестри, които наистина заслужават уважение и благодарност за професионализма и човещината, която проявяват в тази трудна обстановка. Поклон пред всички тях!

3 май 2020 г., с. Дебнево

Стефан Генков-Лимона

Начало

Tweet