Отиде си Йонка Мичева – една забележителна троянка

* „Помня калемите, а сега е времето на компютрите. Има обаче традиции, които си струва да се запазят“
In memoriam
Йонка Мичева, 2018 г.; снимка: проф. Цочо Бояджиев
НА 3 ЯНУАРИ 2020 Г., на 97 години, си отиде една забележителна троянка – Йонка Мичева. С нея си отиде живият разказ за десетилетия история на града ни. Нееднозначна, но ярка фигура; директор на Троянската гимназия, общински управник, народен представител през годините на социалистическия режим; почетен гражданин на Троян от 2012 г.; интелигентна, критична, с будна мисъл, услужлива памет и чувство за хумор до късни старини – тя беше безценен източник на информация от първо лице.

СТАРИ ТРОЯНЦИ я помнеха като героиня на Островски от училищната сцена. Произнесла е слово на погребението на Иван Хаджийски. Участвала е в строежа на жп линията Ловеч - Троян. Била е убедена, че в Троян трябва да се съхраняват места на местната памет, включила се е в кампанията на именити троянци за запазване на сградата на Конака. Организатор на женските туристически походи, в които участваше допреди няколко години. Винаги готова да помогне на различни краеведски проучвания, тя беше точният човек, който да разкаже за строежа на троянската гимназия, за учителското семейство Николови и сина им, литературния критик Минко Николов, да назове поименно всички кожухаро-калпакчии от ценна снимка в музейния архив.

Почетен гражданин на Троян, 2012 г.
УМЕЕШЕ да усеща хода на времето, спомените й съжителстваха с любопитство към настоящето, в мъдрата си старост мислеше по-модерно от много други. „Помня калемите, а сега е времето на компютрите. Има обаче традиции, които си струва да се запазят“, беше казала в интервю за гимназиалното образование. Имаше специална връзка с Музея на занаятите. Музейният директор Елеонора Авджиева я определя като събеседник с интелигентен изказ, надскочил партийната ограниченост, добронамерен към хората, човек почтен и духовен. В старата си троянска къща тя посрещаше с някогашно гостоприемство – човешка приказка, неизменната дребна почерпка, клонче люляк на изпроводяк. Пазителка на паметта, която предаде на следващите поколения разказа за някогашен Троян.

ПОКЛОН!

Т21

Още по темата:

3 коментара:

Ст. Борджуков каза...

Вчера Цветелина ми прати тази https://storage.btroyan.info/FREE/%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0.png снимка. Не знам къде я намери... Аз обаче се изтървах и казах, че само аз Мичева сме живи... ГРЕШЕН СЪМ! Не било верно!
Бог да прости...
Бил съм й на съвет. Колко живи останахме, които можем да го кажем...

troyan21 каза...

Страхотна снимка, и не си грешен, а готин! Бог да ги прости всичките...

MGeorgieva каза...

Бог да я прости! Познавах я лично. ЧОВЕК И УЧИТЕЛ!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |