Поклон за Тодор Гладков

* Именитият троянски учител си отиде днес, 14 май, на 81; поклонението и погребението са в петък, 17 май * Един от големите – а в малкия град, пък и в големия те не са много – които ти дават самочувствие, перспектива, увереност
In memoriam
Тодор Гладков, 1938-2019
ДНЕС, 14 май 2019 г., точно два месеца след като навърши 81 – роден е на 12 март 1938 г. в Троян, по-точно в близката махала Длъжковска – си отиде един знаменит троянец, Тодор Гладков. Прочутият троянски учител географ, любимецът на поколения ученици, създателят на уникалното за страната Пътуващо училище, екологът, пътешественикът, планинарят, родолюбецът, веселякът, организаторът, работягата, неспокойният, ентусиастът, търсачът и защитникът на добри каузи. Един от големите – а в малкия град, пък и в големия те не са много – които ти дават самочувствие, перспектива, увереност.

МИНАЛАТА година, 2018-та, г-н Гладков бе удостоен с наградата „На учителя с любов“, учредена от анонимен дарител, троянец, дължащ много на троянското училище и на родния град и избрал неслучайно именно ветерана географ. Ще припомним мотивите, записани в дарителската грамота, защото казват много: „Г-н Гладков е учител професионалист, това е безспорно и всеки един час от над половинвековната му учителска кариера, по-голямата част от нея в ОУ „Иван Хаджийски“, е доказателство. Но има още нещо. Той е учител с кауза, водач – изобретеното от него Пътуващо училище в планината, вече с над 20-годишна биография, национално признание и над 1500 участници досега, не е само училище (по география, екология, планинарство, родолюбие), то е кауза, светоглед, философия, път. Силата на Тодор Гладков е, че той търси съмишленици, а не послушници, коментира преди време човек от „пътуващия“ му екип и това казва много“.

И ОЩЕ две думи за Тодор Гладков. Той бе невероятен комуникатор – сладкодумен, забавен, ерудиран, с позиция, твърд(оглав), но и толерантен, умеещ да оцени другия и другостта, да му отдаде дължимото. Бе приятел на Т21, и наш автор, правили сме и няколко интервюта с него. Затова ще си позволим да го цитираме, нещо като саморъчно написана епитафия:

* „Ако човек мисли за един ден, трябва да си вземе храна, ако мисли за няколко години, трябва да посее дърво, ако мисли за 100 години, трябва да си образова децата. Това е голямата грешка на прехода – недостатъчната ни образованост, поколения, обречени на безпътие. Защото ние сега не знаем къде отиваме.“

* „Моето дълбоко убеждение е, че учителят трябва да е личност. Чиновникът и чиновническото отношение не могат да виреят сред учениците. Така е било винаги – всички, които са оставили имената си като учители, са били личности.“

* „Това е трагедията ни – че хлопваме кепенците на една толкова красива и благословена от Бога държава. И това е болката, с която ще си умра – че никой досега не поиска да инвестира в българина, в българските хора.“

* „Винаги съм разчитал на себе си и затова много пъти не съм бил удобен на директори и началства. Мисля, че едва ли може да се говори за колективен авторитет – всеки човек сам прави и името си, и авторитета си. Обществото сега оплюва учителите, но трябва да признаем, че немалко от тях си заслужават съдбата. Човек трябва да воюва и с делата си да доказва, че е някой и нещо и че заслужава уважение. Уважение с декрети и постановления не става.“

* „Аз много войни съм водил с директори и началници, не знам защо, но много се дразнеха, че работя. Не можах да я разбера тази тяхна логика.“

С ученици
* „Хрумна ми идеята да проведа анкета с ученици от средните училища в града с един-единствен въпрос: „Ако сега носехте шапка, на какъв учител бихте я свалили?”; с кратко предисловие, че някога на учителите се сваляше шапка в знак на уважение... Въпреки че анкетата бе анонимна, един ученик отправя към един конкретен учител следното послание: „Не шапка, а безброй звезди бих свалил за вас”. И аз бих пожелал на колегите – не безброй звезди да свалят за тях, но поне няколко, които да озаряват пътя им в тази въпреки всичко благородна професия.“

ДЪЛБОК поклон! И съболезнования на близките.

Екипът на „Троян 21“

Поклонението ще е в петък, 17 май, от 10:00 ч. до 12:00 ч. във фоайето на троянското читалище, погребението е веднага след това на Старите троянски гробища


Още от и за същия автор:

1 Коментара:

kiril каза...

Много добър човек! Бог да го прости

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |