Пътуващото училище на Тодор Гладков – на 20

* Училище на радостта и регламентираната свобода с основен учител природата, нарече го основателят * Статистиката: 20 години,
 31 пътуващи училища, 1500 ученици,
 160 дни и нощи сред природата
Юбилейно
Тодор Гладков, 6 юни 2014 г.
20-ГОДИШНИНАТА от началото на Пътуващото училище – уникалното извънкласно изобретение на прочутия наш учител по география Тодор Гладков, реализирано през годините с ученици от няколко троянски училища, добило и национална популярност – бе отбелязана на хижа „Коман” (в Троянския Балкан, над с. Калейца) на 6 юни 2014 г.

МЯСТОТО бе избрано неслучайно и г-н Гладков го нарече „храмът на Пътуващото училище” – именно оттук (х. „Коман”) тръгва първото Пътуващо училище през далечната вече 1994 г., тук е и нещо като „финална линия” на повечето издания, а последното/поредното бе приключило предния ден. Датата също не бе случайна – точно на 6 юни тръгва споменатото първо Пътуващо училище (с ученици от ОУ „Иван Хаджийски”); учителят направи и един любопитен паралел: „Днес във Франция се чества 70-годишнината от десанта в Нормандия, на 6 юни ние пък правим десант на Коман, точно тук, където започна Пътуващото училище”.

Част от гостите на 20-годишния юбилей, хижа "Коман", 6 юли 2014 г.
НЕ БЯХА случайни и присъстващите на юбилея – повечето активни участници в не едно Пътуващо училище. Сред тях: школските директори Розалина Русенова (СОУ „Васил Левски”), Иванка Цекова (СОУ „Св. Климент Охридски”), Борис Йовчев (НУ „Св. св. Кирил и Методий”) – един от големите съмишленици и поддръжници, учители участници, медицински лица, планинският спасител и служител в дирекцията на Национален парк „Централен Балкан” Емил Христов, водач в доста от изданията на Пътуващото училище, Дачо Дачев, също многократен участник и водач, ВИП-гостите – зам.-ректорът на Лесотехническия университет доц. Петър Желев, който прави свои научни изследвания по време на Пътуващото училище и заедно с г-н Гладков подготвят книга за застрашените растения в Троянския край, режисьорката доц. Нивелина Попова, преподавател в Нов български университет, и операторът Иван Трайков, заснели филм за Пътуващото училище...

ЗА ПЪТУВАЩОТО училище е говорено и писано много, но нека кажем няколко думи. По-точно да дадем думата на създателя и мотора на това чудно нещо Тодор Гладков, чиято юбилейна реч на 6 юни всъщност бе ретроспекция на Пътуващото училище и казваше всичко. Ето какво.

НАЧАЛОТО

Благодарности към (съ)участниците
Съмишленици - с Цветанка Босева и Иванка Цекова
В разговор с доц. Нивелина Попова
Подарък от Община Троян
Доц. Петър Желев налива троянска за първата наздравица
"Наздраве!" за Пътуващото училище
Сприятелява конкурентки - СОУ директорките Русенова и Цекова
„КОГА се роди идеята? През 1993 г. – когато бе последната голяма експедиция, която организирах с ученици от ОУ „Иван Хаджийски” по маршрута: Троян – Острец – х. „Тъжа” – х. „Плевен” – х. „Амбарица” – х. „Дерменкая” – Козя стена – х. „Коман”. Тогава основната ни задача бе да изследваме местообиталищата на защитените растения в Троянския Балкан, тъй като готвехме „Червена книга на Троянския край”; затова се обърнахме към един голям приятел на Троян – Петър Желев, тогава асистент в Лесотехническия университет. Бяхме набрали достатъчно опит с ученическите експедиции, бяхме направили 10 експедиции, но в тях участваха едва 20-30 ученици. И тогава в мен назря идеята дали не може да се направи нещо, което да обхване по-широк кръг деца. На помощ дойде програмата по география, която предвиждаше 6 часа краезнание в края на годината. Казах си – тези 6 часа защо да не се използват, почна да ме гложди мисълта как да се оползотворят и стигнах до идеята, че най-добре ще се получи с учениците от 7. клас. Така се стигна до първото Пътуващо училище – през 94-та, тръгнахме група ентусиасти от ОУ „Иван Хаджийски” заедно с 80 деца.”

МАРШРУТЪТ

„В ПЪРВИТЕ пет пътуващи училища маршрутът ни бе един и същ – от Троян през с. Чифлик, едно типично балканска село, което има богата история, има какво да осмислим, защото целта не бе да вървим просто така, искахме пътуването да бъде подчинено на определена логика; оттам – х. „Хайдушка песен” през НП „Централен Балкан”, резервата „Козя стена”. Правихме заря на „Хайдушка песен”, и тук искам да споделя нещо, което много ме е развълнувало – както звучи химнът там, в долината на Рогачева река и Камачарска река, никъде другаде не е същото, никъде не можеш да го усетиш така, въздействието върху децата е изключително. От Козя стена тръгвахме на най-дългия преход – до Васильов, и свършвахме тук, на х. „Коман”. Над 17 пътуващи училища са завършили на х. „Коман”, което не е случайно, базата е много хубава, удобна.”

ЗАДАЧИТЕ

„МНОГО задачи си поставяхме в Пътуващото училище. А най-голямото предимство е, че това е училище без учебници, без тетрадки, и както много педагози са мечтаели – училище на радостта. Точно така бих го описал – Училище на радостта. Бих го охарактеризирал и като регламентирана свобода... И мога да бъда доволен от всичко, което се е случило през тези години. Ето и малко статистика: няма нито един нещастен случай, не сме викали хеликоптер да ни спасява, ние, всички участници, бяхме хора отговорни и помнехме задачата, за която сме тръгнали. Много важен момент от Пътуващото училище е предварителната подготовка на децата – да знаят къде отиват, какво ще правят, какви трудности ще преодоляват, какво ще научат; всичко това ставаше в една няколкомесечна подготовка. Тогава, когато са убедени, децата изпълняват задачите, дори да им е тежко. Психологическата подготовка също е много важна.”

НЕ Е ЗЕЛЕНО УЧИЛИЩЕ  

„ЗАЩО не се казва Зелено училище и каква е разликата? Винаги съм казвал, че нашето Пътуващо училище не е зелено, а узряло. Какво е т. нар. Зелено училище – децата се преместват от класната стая в някоя станция/хижа, за да си вземат уроците там; това може да стане навсякъде, може и на площада в Троян. Пътуващото училище е друго – в него основен учител е природата, това е дълбокият му смисъл. И ако нещо постигаме и сме постигнали, е, че децата се докосват до природата, усещат я, в това има екология, има патриотизъм, има познание... Има и друго – да чуят тишината. Ако това сме успели, никак не е малко.”

ДНЕС

„ОТ КАКВО съм най-доволен? Че след толкова години Пътуващото училище продължава да живее. Равносметката досега е: направени 31 пътуващи училища, през тях са минали около 1500 ученици и в природата са прекарани 160 дни и нощи, близо половин година. Всеки може да си направи сметка колко са били безсънните нощи, какъв е бил рискът... Друг важен момент е, че всеки, който участва и помага, го прави на добра воля, нито за пари, нито за слава. Важното е и, че никога не сме имали конфликти – защото това са хора, които тръгват обединени от една идея и на полза роду.”

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

„ИДЕЯТА ми бе, след толкова опит, всяка една училищна степен да завършва с Пътуващо училище – 4-ти, 7-ми, 10-ти клас. Това пасва и на мотото на Пътуващото училище – „Моята България”, не „нашата”, а „моята”, всеки да усети нещата лично, като свое... Какво трябва, за да го има Пътуващото училище? Ентусиазирани хора, много добра организация и синхрон между институциите (училище, Община, ПСС, НП „Централен Балкан”).” Ще добавим – сърце, характер, и любов към децата и планината.

Генадий Маринов
*****

Говорят (съ)участниците

Борис Йовчев, 
директор на НУ „Св. св. Кирил и Методий”:
Днес, 6 юни, приключи нашето 10-то Пътуващо училище. 10 години - това е нашият паралелен юбилей. А всичко се прави заради учениците. Факт е, че може би 70% от децата никога не  биха видели това, което виждат в Пътуващото училище, никога няма да минат по маршрута от Васильов до Коман, незабравими мигове! При нас хубавото е, че от ставането сутрин (7:30 ч.) до дискотеката вечерта (10:30 ч.) всичко е организирано. За мен най-хубавото свободно време е организираното.

Иванка Цекова, 
директор на СОУ „Св. Климент Охридски”:
Организирала съм и 5-те пътуващи училища при нас, а в четири съм участвала. Ако трябва да споделя впечатленията си, веднага се сещам за любопитен момент. Един от постоянните участници, ученик от нашето училище, Радослав, запя – насред планината. Искам да кажа, че в планината човек е по-истински, по той. Затова Пътуващото училище има такъв голям смисъл, прави ни по-истински – освен че дисциплинира и формира култура и отношение към природата.

Емил Христов,  планински спасител,
старши инспектор в НП „Централен Балкан”:
Участвам от първите години на Пътуващото училище до днес, заместих колегата си Бараков, Бог да го прости, който бе спасител и водач в първите две-три издания. Моето задължение е да не допусна никакъв инцидент, отговорно е. За мен Пътуващото училище е интересно като нестандартна форма на обучение – така, на място сред природата, децата научават много неща и стават по-отговорни. В този смисъл Пътуващото училище има бъдеще и трябва да се подкрепя.

Иванка Джабраилова
началник отдел в Община Троян:
Поводът да съм тук е 20-годишнината на Пътуващото училище в Троян и неговият основател Тодор Гладков. Когато бях директор на НУ „Св. св. Кирил и Методий” с г-н Гладков въведохме тази извънкласна форма и в нашето училище. Сега, от позицията си на служител в общинската администрация, мога да кажа, че Община Троян подкрепя финансово и поддържа Пътуващото училище. Защото сме убедени, че е една хубава форма за докосване до природата и дава незабравими мигове на децата.

Доц. д-р Петър Желев
зам.-ректор на Лесотехническия университет:
Нашата връзка с г-н Гладков стана малко случайно, през 1992 г., когато неговият син ми бе студент. Преди Пътуващото училище правехме експедиции с учениците във връзка с издаването на „Червена книга на Троянския край”. Завързахме приятелство и бях поканен в първото училище. За мен това участие бе изключително полезно – и в емоционален, но и в професионален план, защото имах възможност да се запозная с флората на Централния Балкан. Успях да запаля за тази кауза и мои студенти.

Дачо Дачев, 
един от съмишлениците на Тодор Гладков:
Силата на Тодор Гладков е, че той търси съмишленици, а не послушници. Когато тръгнеш някъде със съмишленици, всичко става много по-лесно и е по-истинско. Защото съмишленикът знае къде отива, с кого отива и за какво отива. А когато тръгнеш с послушник, трябва да му нареждаш, да го контролираш, той не знае нито закъде е тръгнал, нито за какво е тръгнал.
Това е силата на Тодор Гладков и на Пътуващото училище.

Николай Добрев, учител в ОУ „Иван Хаджийски”:
Участвал съм преди 20 години в първото Пътуващо училище и в следващите пет, които се провеждаха с ученици от ОУ „Иван Хаджийски”. Много полезна инициатива – децата бяха разделени на групи, изучаваха се различни неща за природата сред природата: за растенията, полезните изкопаеми, небесните тела, екологията... Това се прави и днес, формата е трайна и ефективна. Голяма отговорност е да заведеш толкова деца в планината, но инциденти не е имало. Гладков го обясняваше така: „Всичко е въпрос на организация”.

3 коментара:

Анонимен каза...

Бил съм участник като ученик в това пътуващо училище няколко пъти. Имам страхотно хубави спомени. На това училище се срещаш в действителност с природата. Тя е твоето училище и твоят учител. Докосваш всичко земно, ставаш част от природата. Оценяваш красотата на природата. В това училище прилагаш знанията, които си получил от природните науки.
Искам да пожелая здраве на основателите и съпътниците на това училище. И се надявам след години и моите деца да бъдат участници в такова училище.
Успух.
Страхотно е да посетиш пътуваща училище.

Анонимен каза...

Участвал съм в първото пътуващо училище, въпросната 94-та. Смело мога да кажа, че Тодор Гладков запали любовта към планината, както в мен така и в моите приятели. Нещо което е останало и до днес. Не случайно до ден днешен , смело заявявам, че Гладков е най-великият учител, който съм имал! С радост бих участвал отново в някое пътуващо училище....:)

DZtvER каза...

Тодор Гладков е учителя който преди повече от четиридесет години ми даде възможноста да се докосна за първи път до географията, тя не ми стана професия но любима за цял живот.Не знаех с какво се занимава любимия учител но тук виждам че е създал нещо на което може само той да постигне! Благодарен съм че го познавам! С пожелание за здраве и дълголетие! Диан Цветков

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |