Награди за участниците в най-големия туристически поход у нас

* Стартът е на 2 юли 1972 г. на Беклемето, следват 1077 км и изкачване на 7-те планински първенци у нас, финалът е след 32 дни
 на площада в Троян
Рекорди
Първият изкачен връх е витошкият първенец Черни връх, походът набира скорост, 1972 г.
СЪС СКРОМНО тържество в клуба на ТД „Амбарица - 21“ бяха връчени отличията на останалите живи участници в най-големия туристически поход в цялата история на туризма в България. Упълномощен да връчи високите отличия – медали „За особени заслуги“ на Българския туристически съюз, бе председателят на дружеството Румен Узунов. Както вече мнозина знаят, през 1972 г. троянски туристи провеждат невиждан до тогава по трудност и продължителност поход, който остава неповторен и до днес. Ето имената на наградените: Васил Балевски, Георги Златев, Димо Минков, Илиян Пеевски, Марин Милчев, Марин Попов, Петко Корабов, Петко Стаевски (за жалост броени дни преди награждаването почина Коста Вачков, също сред участниците в похода).

ИДЕЯТА

ИДЕЯТА за похода е на Румен Узунов. Хрумва му през 1968 г., когато е студент в ВМЕИ - София (сегашния Технически университет) и оглавява най-многочислената студентска туристическа секция към Студентско туристическо дружество (СТД) „Академик“. В почивката между два изпита през юнската сесия той разгръща картите на планините, набелязвайки походите за предстоящото лято. И тогава му минава мисълта да организира поход за последователно изкачване на 7-те планински първенци (тогава върховете Руй, Радомир и Гоцев връх са в гранични зони и недостъпни за туристи – бел. авт.) без използване на транспортни средства. Следващите дни идеята е „узряла“ и веднага след сесията се тръгва по набелязания предварително маршрут. По това време Румен вече познава добре планините и маршрутите към върховете, но това не е достатъчно. Трябва да се определи най-краткият и най-лесният път от една планина до друга, къде да се преминат големите реки, как да бъдат обходени големите промишлени и селскостопански обекти, най-подходящите места за нощуване и снабдяване с храна и т. н.

КАРТИТЕ от онова време дават оскъдна информация за особеностите на релефа - твърде обзорни са и мащабите в най-добрия случай са 1:100000. Инициаторът търси съдействие от Института по картография и от БТС, но споделяйки идеята си, среща недоверие и скептицизъм. Единствения, който вярва, че е осъществима, е неговият приятел Харалампи Павлов. Двамата заедно са завършили курсовете за планински водачи и за инструктори по туризъм и са много добър тандем. При определяне на трасето на някои от етапите – например от Черни връх до връх Руен, от връх Голям Персенк (на връх Голям Перелик, заради разположен там военен обект, не се допускаха туристи и за най-висок връх на Родопите беше приет връх Голям Персенк – бел. авт.) до връх Богдан и др., Харалампи придружава Румен по цели седмици.

ПРЕЗ 1970 Г. проектът за похода е завършен с всички детайли, включително разчет за разходите на всеки от бъдещите участници, и веднага е предложен на СТД „Академик“, София. Но отговорът на ръководството на дружеството е категоричен – толкова труден и продължителен поход не може да се осъществи. Узунов не губи надежда и предлага проекта на други софийски дружества – „Витоша“, „Урвич“ и др. За жалост реакцията навсякъде е същата – „не може да се направи такъв поход“, „няма толкова луди хора за такъв маршрут“ и други подобни. И Румен прибира проекта в архива си, но една среща през 1971 г. с Мирчо Добрев променя нещата. Тогава Мирчо Добрев (по-късно ще бъде признат от ЦС на БТС за един от най-добрите туристически деятели в страната) е секретар на едно от най-успешните туристически дружества у нас – „Амбарица“, Троян. Той се впечатлява от идеята, взима проекта и след няколко дни заявява: „Ще направим този поход“. Следват месеци на подготовка, бързо се намират и ентусиасти за участие. Проявата е съгласувана с ЦС на БТС, откъдето дават най-високата, непозната до тогава, категория за трудност – VI+.    

ПОХОДЪТ

СТАРТЪТ е на 2 юли 1972 г. от Беклемето (над Троян), като проявата е посветена на 60 -годишния юбилей на ТД “Амбарица“. С приветствени думи и пожелание „На добър час“ троянските походници са изпратени от председателя на БТС Пеко Таков, от цялото ръководство на ТД „Амбарица“ и от стотици граждани и туристи. И колоната потегля...

ПЪРВИЯТ изкачен връх е Черни връх. Следват Руен, Мусала, Вихрен и т. н. В продължение на 32 дни троянските момчета крачат по планински пътеки и междуселски пътища, преодолявайки жегата и прахоляка на равнините и капризите на времето във високите части на планините. Без нито миг на отчаяние и малодушие. Последният изкачен връх е Ботев. Два дни след това походниците финишират в Троян. Не е за вярване с каква бодра крачка и висок дух участниците преминават последните километри по улиците на Троян. В центъра на града пред събралото се множество ръководителят на похода Димо Минков рапортува на ръководството на дружеството за успешно завършилата проява. Успехът наистина е голям – маршрутът е преминат без отклонения от графика, без нито един (!) инцидент, без нито един отпаднал участник, без сериозни конфликти между участниците, което е впечатляващо за проява с такава продължителност и трудност.

29-ият ден от похода, връх Ботев, героите – брадясали и поуморени, но все така ентусиазирани
А ГОЛЯМАТА трудност на похода се състои не само в голямата му дължина – 1077 км (за сравнение дължината на „Ком - Емине“ е „само“ 680 км). По-голямо изпитание е преодоляването на голямата сумарна денивелация, която надвишава повече от 6 пъти (!) тази на похода „Ком - Емине“ – еталон до тогава за трудност. И още нещо – походниците не разполагат със съпътстващ транспорт. През всичките тези дни и километри те носят в раниците си целия си личен багаж и храна за дни наред (в онези години хижите не предлагаха храна, в най-добрия случай се намираха бисквити, вафли и консерви). Ето защо няма да е пресилено, ако наречем участниците в тази изключителна проява юнаци.

*** 

ОТНОВО беше прожектиран документалният филм за похода, заснет от участника Васил Балевски - кинооператор и фотограф, който през цялото време носи фотоапарати, камери, ролки, филми и освен всичко друго, непрекъснато трябва да търси подходящи моменти и гледни точки за документиране на проявата. А по време на коктейла, даден от организаторите, неколкократно бе подхващана темата в днешно време да бъде повторен такъв мащабен поход. Още повече, че сега планинските първенци са 10, т. е. продължителността на похода ще е поне 40-42 дни, а дължината – над 1300 км, и рекордът може да бъде подобрен. Ще се радваме да видим такива смелчаци!

ТД „Амбарица - 21“, Троян

 Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |