Ема Гатева: „Амбарица“ може да оцелее само с ентусиазъм

* „Начинът, по който работя сега, е все едно напук на системата, на дружествата, на БТС, на разни други институции“ * „За да си в планината, не е задължително да си организиран турист, идеологията на дружествата много остаря“

Ема Гатева

Интервю

След три Фестивала на боровинката тази година на хижа „Амбарица“ – перлата на Троянския Балкан, ще има едно по-различно събитие, макар и тясно свързано като цели и философия с фестивалите. Десетневен Летен лагер (21-30 юли) в подкрепа на „разни хижарски задачки“, както четем в страницата на събитието във фейсбук; (високо)планинско съчетание на полезното с приятното, носещо амбаришкия дух, т. е. духа на доброволчеството и модерността. Този е поводът за разговора ни с хижарката Ема Гатева – моторът и душата на многото хубави неща, които се случват на „Амбарица“, въпреки всичко, в последните четири години.

– Разкажи ни за доброволческия лагер на „Амбарица“, който ще се проведе през юли?

– На „Амбарица“ постоянно идват хора, които помагат, но по време на лагера ще се съберат повече хора накуп. И това ще ма двустранен ефект – от една страна, ще се свърши повече работа, от друга страна, много ще са новите запознанства и приятелства.

Гледка към хижа "Амбарица" - перлата на Троянския Балкан

– Значи ще бъде нещо като Фестивала на боровинката – едно голямо събиране на „Амбарица“, но с по-други цели?

– Преди фестивала винаги сме правили лагери, за да го подготвим. Оттам ми дойде идеята да го направим пак. Избрахме да е в края на юли, когато студентите и учениците са свободни и е по-отпускарски период. Съвпада и с узряването на боровинките и ще можем да берем и да си правим сладко по време на лагера. Но не това е основаната задача. Ще има много видове работа, ще я разделим между всички, които дойдат.

– По принципа „сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът“, както при Вазов – всеки помага на делото с каквото може?

– Всяка сутрин започва с една оперативка с разпределяне на задачите и всеки казва какво може и какво иска да прави – някои задачки може да не са му приятни и може да си каже. Все пак това е доброволно участие. Защо хижа като „Амбарица“ трябва да разчита на такъв тип доброволческа работа? Първо, на отдалечено място е и е много трудно да дойдат/да наемем майстори за конкретни неща.

– Чиновниците в БТС (Българския туристически съюз) знаят ли това?

– Не знам дали го знаят. Но по принцип много от хижите, които са отдалечени и няма път до тях, разчитат на такъв тип доброволна работа, понякога и за чисто професионални дейности – например ремонт на покрива, лепене на плочки, направа на парно.

Към "Амбарица"

Към "Амбарица" и Фестивала на боровинката

– Дали така е и по света?

– Не знам. Доброволчеството не сме го измислили ние, макар че в България има невероятни традиции в това отношение. Във възрожденския период нали всичко се е създавало на добра воля – като е нямало държава, хората сами са си създавали всичко, което са искали да има в техния обществен живот.

– Сега има ли го това?

– През 90-те беше позамряло – беше много хаотичен период в страната, „борчески“ години на насилие и на затваряне на хората в себе си. Но според мен българите отново започват да осъзнават, че трябват такива усилия. Но не е нещо ново.

– Значи от дълбините започва да излиза нещо нашенско?

– То си е абсолютно нашенско, в това отношение даже Европа може да се учи от нещата, създадени в България, и то в такъв мащаб. Всяка махала си е имала училище – не ги е построила държавата тия училища.

– Питам се дали това е уникално. Но не е само при нас. Всички по-трудни райони без такава взаимопомощ са загубени – в северните държави например, и то развитите.

– Аз мисля, че в България е било много силно. Да вземем начина, по който са строени хижите у нас – първата през 1912-та, първата „Амбарица“ през 1934-та – това са трудни години в света. Хората са се събирали и сами са ги правили, без някой да им налага отнякъде. Сега не откриваме топлата вода и не ходим по някакви европейски норми.

– А има ли „опасност“ на доброволческия лагер да дойдат твърде много хора и да не стигне работата за всички?

– Тук е моя отговорността да намеря за всички работа и така за организирам процеса, че да осигуря инструменти, материали, всичко необходимо, за да може всеки да прави по нещо. Това е доста сериозно предизвикателство. Миналата година преди фестивала имахме 30 доброволци, сега има доста по-голям интерес и може да се съберем много повече хора. Аз съм си поставила като максимум 50 души, защото, ако са повече, ще стане прекалено трудно да се организират. Аз, освен да разпределям задачите, трябва и да контролирам изпълнението.

– Ти сама играеш ролята на един оперативен щаб?

– Налага се. Особено първите две години всичките по-големи ремонти сме ги правили в събота и неделя, когато хората имат повече свободно време. Хората хем идват на планина, хем трябва да свършим нещо, а аз трябва да обърна внимание и на туристите, да сготвя нещо за тях, да ги настаня. Първите две години яденето ми в събота и неделя беше все на крак. Но не ми тежи, защото аз обичам такива предизвикателства, нови неща да се създават, пък и мисля, макар да звучи нескромно, че имам организационни качества.

– Ти ли ще храниш доброволците?

– Да, храната е от хижата, ще има доброволци, които да дават дежурства в кухнята. Да се готви в 60-литрови тенджери си е предизвикателство. Най-големият екип ще е в кухнята.

На амбаришки мекици с боровинково сладко, гледка от първия Фестивал на боровинката, 2014 г.

– Значи продуктите са от тебе. Това е голям разход.

– Разход е, но искам да го направя лагера, без значение колко ще ми излезе. Емоцията е невероятна, ставаме като едно голямо семейство. После усещането стои още дълго у хората. Това ми е най-удовлетворяващото време.

– Фиксирано ли е времето на събитието?

– Да, точно 10 дена – от 21-ви до 30 юли. Хората вече си планират идването и някои съобразяват отпуските си с тия дати. Има доброволци от цялата страна, с всякакви професии и занимания.

– От Троян?

– Иска ми се си го спестя тоя отговор, но трябва да се каже. Троянци не се включват в доброволческите инициативи за хижа „Амбарица“, с редки изключения, на хора, които са по-скоро и мои приятели. И една от причините е разпиляването на дружеството от времето на Иван Ненов, и друга не по маловажна причина е раздорът между туристите в няколкото сегашни дружества. Толкова караници и нападки, толкова грозни отношения, че това отблъсква още повече хората от всякакви организирани дейности. Деструктивно е това разделение. Така си мисля де, но това не ги оправдава хората, че не мислят с главите си, а се поддават на скандалното.

– Неудобен отговор?

– Всъщност, миналата година дойдоха 13 ученици от Троян. Моята племенница с приятели. Бяха една седмица на палатки. Сега още не са се записали, но знам, че чакат лагера.

– Аз мисля, нали тогава депутатите са във ваканция, че ще има една голяма група и от тях (смях). Но да се върнем към това защо на хижи като „Амбарица“ трудът трябва да е доброволен.

– За трудния достъп казах. Освен това, въпреки че идват хора, приходите не са толкова големи, че да покриват всичките разходи. А и вече по принцип няма достатъчно майстори. Няма коя фирма да си прати хората на една толкова отдалечена хижа или пък ще е на такава цена, която не е оправдана. Аз съм опитвала да намеря майстори или дървосекачи срещу заплащане – не става. Имат си достатъчно работа в ниското, няма да се качат тук. С конете е същото, добре че е Борко (талисманът на „Амбарица“, неоценимият четириног помощник, изнесъл тонове товари на гърба си – бел. ред.). Трябва да се търсят алтернативни начини за свършване на работа – дарение на материали, доброволен труд.

Ема като водопроводчик "пещерняк", х."Амбарица", 2015 г.

– Толкова хора обичат „Амбарица“ и тебе, вярвам, че подкрепата ще бъде огромна. Пък и всяка чиста, истинска инициатива по-лесно намира подкрепа.

– Засега има подкрепа за „Амбарица“, може би и защото хората виждат моето отношение. „Амбарица“ работи според онези стари идеи, с които са създавани хижите. Каквато е социалната идея – например аз правя отстъпки на туристи, които виждам, че не могат да си позволят много разходи, да речем, някои възрастни хора. Аз самата също правя дарения за други каузи, опитвам се, ако някакви инициативи имат нужда от място, да го предоставям, без да плащат наем. Процесът е двустранен – аз получавам помощ, но и давам.

– Каква ще бъде работата на хижата по време на доброволческия лагер? Набелязала ли си задачите?

– Дребни ремонтни дейности по хижата; събиране на дърва – Паркът (Национален парк „Централен Балкан“ – бел. ред.) всяка година ми отпуска 30 кубика и ние сами си ги добиваме, имам 2 резачки; ще перем одеяла, което също е много трудоемка задача, но е по-лесно да се изпере горе на ръка, отколкото да се смъкват и пак да се качват; качила съм шевна машина и ще шием калъфи за матраците, имам стар плат – някои може и на хижата набързо да се научат да правят прави тегели; едно складово помещение в старата хижа трябва да го изчистим и да го подпрем с колони, защото всеки момент може да падне плочата. Тепърва ще пиша на Парка, защото всичко трябва да е съгласувано с него – дори да искам да си боядисам покрива (а имам такива планове), трябва да ми разрешат. Заради проблемите ми с БТС спряха да ми дават разрешение за ремонтите.

– Искаш за кажеш, че ти си набелязала някакви много важни неща за хижата, а някаква ревност и чиновническа надменност може да ги блокират? Какво става, ако не разрешат? Лагерът проваля ли се?

– Не, ще си вършим нещата, за които не е нужно разрешение.

– Духът горе ще го има, категорично. Защото „Амбарица“ е голяма кауза, ясна!

– Тази кауза за съжаление не се разбира нито от БТС, нито от туристическите дружества в Троян.

Зима на "Амбарица", 2017 г.

– Но тия хора, които ще дойдат, я разбират.

– Да. Това са млади хора, повечето от тях не са членове на туристически дружества. За да си в планината, не е задължително да си организиран турист, идеологията на дружествата много остаря. Повечето се управляват от хора без усет за променената реалност. А „Амбарица“ живее в тая променена реалност. Хижата не може да е толкова мащабна, както преди, няма как да се случват неща, които преди са се случвали (като ски лагерите например).

– Но тогава държавата е стояла зад тия дейности.

– Да, но сега тази мащабност не може да се върне. Дори правенето на въжената линия е много спорно дали си заслужава, защото е твърде скъпо начинание и ще се ползва само за снабдяване на хижата, няма да се ползва от туристите. Тази част на планината е най-населена с хижи, на три часа преход има хижа – да не ги изброявам, но са над 10 на много малък периметър. Туристопотокът се разпръска между хижите и никоя не може да генерира някаква супер голяма посещаемост (освен хижа „Рай“, която има големи печалби и с тях може да си позволи всичко; това е заради Райското пръскало – туристическа атракция и много посещавано място). Начинът, по който хижите са били оборудвани и ремонтирани, вече не е същият. Пералнята на хижа „Левски“ е била качена навремето с хеликоптер – ние това вече не можем да си го позволим. Един курс на хеликоптер е 1500 лв., не е оправдано.

– Първата „Амбарица“ е строена с дарителски труд, като частна инициатива, втората – пак е с доброволен труд, но мобилизиран от Община и държавни структури. Ако ти сега този лагер го правеше както тогава и зад тебе застанеше Общината и държавата с транспорт, пари, жива сила, разпореждания отгоре, нямаше да е същото, нали?

– Сега пък се правят лагери по разни европрограми – има ги колкото щеш.

– Те не са ли повече обучителни, лекцийки разни, докато ти търсиш да се произведе нещо реално. Но защо тази година няма да има Фестивал на боровинката, който се доказа като добра идея – доказа го посещаемостта, интересът, отзвукът?

– За съжаление, тази година е много слаба финансово - лошо време, няма туристи. А пък всяка година аз финансирам фестивала с приходите от хижата с идеята от него да си върна парите. Миналата година ми струваше 13 хиляди. Не мога да рискувам да го обявя, да говоря с музиканти и да не мога да намеря парите. Така че тази година ще е събиране на приятели на „Амбарица“. Така или иначе, лагерът ще има заключителна вечер с малка музикална програма.

– Проблемите около „Амбарица“ обаче не спират. Успехите на хижата продължават да са трън в очите на много хора. Аз това не мога да го проумея. Обясни го ти отвътре.

– И аз не мога да проумея как туристи, хора в дружество, създадено с идеални цели, деклариращо, че Алековите принципи са залегнали в дейността му, в ново време не могат да надделеят над собствения си инат и егоизъм.

– Няма ли тук и нещо комерсиално? Доколкото разбирам, те смятат, че хижата може да е източник на печалба.

– Всъщност това е големият проблем.

Борко в акция – пренася новата готварска печка

– А аз усещам, че в новото време „Амбарица“ не може да бъде източник на печалба?

– Да, не може, защото е на много трудно място. Трудна е за посещение, трудна е за поддръжка. Както казах, не може да има мащабността от едно време. Сега „Амбарица“ може само да се съхранява. Това не го говоря, защото съм на „Амбарица“ – аз мога да направя анализ на всички хижи в тая част на Балкана, да кажа как живеят и къде е „Амбарица“ сред тях. Ако някой седне и трезво прецени, ще разбере, че няма как „Амбарица“ да изкарва парите на някого.

– Тя обективно е некомерсиална.

– Тя може да оцелее само с ентусиазъм. Не може да оцелее като чисто бизнес обект, да бъде хотел и кръчма, а от приходите да се влага в развитие на хижата и да има печалба за дружеството. Реалностите са други.

– Оптимист ли си?

– Не съм оптимист за разбирателството ми с дружеството (троянското туристическо дружество „Амбарица - 1912“) и с БТС.

– Значи винаги ще имаш пречещи фактори?

– Да, те са много голям фактор. От друга страна, ще съм оптимист, ако за себе си намеря достатъчно мотивация, за да продължа. В момента съм в голяма дилема дали си заслужава. Много съм изморена вече от тези битки. Начинът, по който работя сега, е все едно напук на системата, на дружествата, на БТС, на разни други институции. Един овластен човек ми каза: „Ти си като едно само дърво на баира, отвсякъде го брулят бурите“. Истината е, че точно така се чувствам.  Непрекъснато съм обект на някакви атаки.

– А подкрепа? От хората я имаш. Но институционална подкрепа няма ли?

– Когато нещата излязат извън контрол и станат някакви ексцесии, тогава успявам да я получа тази подкрепа, но тя е пак заради участие на медиите, заради обществено мнение, малко от немай-къде.

– Но няма отказване, нали?

– Да го кажем така: все още съм там. Мисля, че съм човекът, който е на мястото си. Планинар съм от 20 години, свободното ми време е свързано с планината. Професионално погледнато – едната ми специалност е треньор по алпинизъм, другата – мениджър в туризма, отделно имам квалификация като инструктор по пещерно дело и пещерен спасител.

– Припомни ни за оня експеримент в пещерата „Птичата дупка“ в Стенето.

– Беше през 1997 г. – точно 20 години стават сега. Това ми беше дипломната работа в НСА (Национална спортна академия – бел. ред.). Правихме изследвания за психо-физичните промени, които настъпват при живеене в такава пещерна среда.

Ема с хижарския котарак Люк – велико приятелство

– А колко години станаха, откакто си на „Амбарица“?

– Четири.

– Аз имам чувството, че са много повече, толкова наситени са тези четири години. За това време ти направи чудеса.

– Ако не бяха всичките тия пречки и загуба на енергия, за да градя стратегия за защита, вместо да я влагам в креативна работа, щяхме да постигнем много повече.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Бог да прости бай Гечо!
• Леля Дана от Балкана
• Битката за хижа "Амбарица"
• Да спасим "Амбарица"!
• Хижа "Амбарица" - едно голямо троянско дело
• Одисеята "Хижа "Амбарица" (1)
• Одисеята "Хижа "Амбарица" (2)
• Предизвестено мълчание
• Гатева пое хижа "Амбарица"
• Иманярската мафия има апетити към хижа "Амбарица"
• Новото туристическо дружество в Троян
• На хижа "Амбарица" - един особен дух 
• Страхотните хора, които се грижат за "Амбарица"
• Приказката продължава - с вкус на боровинки 
• Цанко Николов: Да се усмихваме повече!
• Фестивалът на боровинките на хижа "Амбарица" (2014 г.)
• "Амбарица" номинирана за хижа на годината в България (2015 г.)
• "Амбарица" - "сребърна" в класацията за най-добра хижа у нас
• Вторият Фестивал на боровинките започва след броени дни 
• С фотоапарат и капела на "Амбарица"
• Ема Гатева бие камбаната за хижа "Амбарица" (2016 г.)

Tweet