 |
Константин Фичев (1932, София - 2017, Троян) |
In memoriam
Снощи, 22 февруари, около 18:00 ч. е починал първият ни демократично избран кмет след 1989 г. и почетен гражданин на Троян Константин Фичев. По-малко от месец след навършването на своята 85-годишнина. Дълбок поклон!
Г-н Фичев бе активен участник в демократичните промени, основател и председател на една от десните партии в града ни, безкомпромисен боец, безкомпромисен в принципите си. Бе и кмет. Респектираше и свои, и противници. Но не това бе най-важното. Г-н Фичев бе изключително фин и толерантен човек, твърде далеч от дребните боричкания, злободневието, дребнотемието, над тях. И безукорно честен. Бе човек на духа, ценител и познавач на изящното, писател. Бе истински благородник, достоен потомък на славния си род.
Т21
Биографично
КОНСТАНТИН ФИЧЕВ е роден на 4 февруари 1932 г. в София. 13-годишен (през 1945 г.) със семейството си е изселен в Троян, където има роднини по майчина линия, по баща е пряк потомък, праправнук, на възрожденския първомайстор Кольо Фичето. Причината за изселването – баща му, висшият полицай генерал Иван Константинов Фичев (над 200 години мъжете в семейството носят само имената Иван и Константин), е обявен за враг и убит от т. нар. „народна власт”. Първо е убит, а месеци по-късно го осъждат?! С други думи, убит е без съд и присъда; и по-важното – без вина, за което 45 години по-късно е напълно реабилитиран.
 |
Константин Фичев при връчването на званието "Почетен гражданин на Троян", 2008 г. |
„ГОДИНИТЕ В ПЕРИОДА 1945-1990 ми се губят, те са празни за мен”, твърди днес г-н Фичев, напомняйки за отнетите възможности. Но това не е точно така. Както в чисто личен план – в Троян се запознава със съпругата си Йоанна Доневска, с която създават прекрасно семейство, а днес се радват на трима внуци (едно момче – Константин Иванов Фичев младши, и две момичета – Ирина и Анна-Мария); така и като реализация – общественото уважение и убедителната победа на кметските избори в края на 1991 г. са доказателство. Завършва Института по библиотечно дело и за кратко работи в градската библиотека с прочутия Симеон Гатев; след това дълги години е служител в ХФЗ – Троян (сега „Актавис”).
ОСНОВАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ на троянската структура на Радикалдемократическата партия след 1989 г.; „До 10 ноември 1989 г. не съм се занимавал с политика, това бе невъзможно”, коментира Константин Фичев. На 22 октомври 1991 г. печели кметските избори в Троян като представител на тогавашния Съюз на демократичните сили (СДС), в който членува и неговата Радикалдемократическа партия; противник му е Йордан Ройнев от БСП. Любопитното е, че тогава (1990 г.) депутатите също се избират мажоритарно и в Троян литераторът Йордан Василев (СДС) бие ген. Добри Джуров (БСП).
БИВШИЯТ КМЕТ има издадени четири романа, а в чекмеджето му отлежават още няколко, автор е и на десетки статии в местния и централния печат. Хобито му е филателията – „трайно и нелечимо заболяване”, както се изразява самият той; член е и на Българската филателна академия. Другата му голяма страст е класическата музиката. За обществените си заслуги през 2008 г. Константин Фичев бе избран за почетен гражданин на Троян.
***
Тази кратка биографична справка бе предисловие към интервюто, което направихме с г-н Фичев по повод неговата 80-годишнина, точно преди пет години, в началото на м. февруари 2012 г. Говорихме за разни неща, но във фокуса на всичко бе Троян, България, несбъднатото ни демократично мечтание. Ето кратка извадка от това юбилейно интервю.
 |
На честването на 85-годишнината на земляка и приятеля, прочутия карикатурист Милко Диков, 2015 г. |
- Защо троянската демократична революция нямаше продължение?
- В Троян никога не е имало революции. Тук хората обикновено чакат друг да извади кестените от огъня, и не само да ги извади, но и да ги обели и сервира.
- Какво е това – мижитурщина, еснафлък?
- Хората са наплашени, това е.
- Оптимист ли сте – за Троян, за България?
- Нямам основания да не съм, въпреки че в момента нещата не вървят. Струва ми се, че над страната ни тегне една прокоба.
- Каква прокоба?
- Да си избиваме елитите, започва се от цар Борис Първи. Това ни е пречело винаги. Важното е и друго – че не градим национален елит, а винаги се кланяме и копираме някаква чужда сила. В момента също е така, нямаме истински национален елит, продължаваме да копираме.
- Завършваме интервюто неоптимистично?
- Не, не, аз поначало съм оптимист. При тези обстоятелства в личен план ако не бях оптимист, отдавна да съм загинал. Вярвам в доброто бъдеще и на България, и на Троян, две богоизбрани места. Ще си позволя да перифразирам писателя Георги Караславов – през големи води е минавала България и все суха е оставала.
2012 г., Троян
Интервю на Генадий Маринов