Поклон пред Константин Фичев

* „Познат в града, винаги официално облечен, минаващ сутрин и вечер по главната улица, градът без него ще бъде малко по-различен“

In memoriam

Константин Фичев (1932 г., София - 2017 г., Троян)

Надгробното слово за Константин Фичев, написано от сина и снахата – Иван и Искра Фичеви, си заслужава да се прочете. Бившият кмет и почетен гражданин на Троян си отиде на 22 февруари 2017 г., след кратко боледуване, на 85 години. Погребението ще е утре от 12:00 ч. на Старите троянски гробища.

ОТ ТАЗИ вечер луната, а от утре сутринта слънцето ще огряват още един гроб в троянското гробище. Последният дом на Константин Фичев. Роден през 1932 г. в София в семейството на генерал Иван Фичев и троянката Данка Топалова, малкият Константин израства будно и умно дете, влюбено в музиката, словото и прекрасните картини, рисувани от неговия баща. Постоянните контакти с дядо му Константин, внукът на Кольо Фичето, пораждат у него останалата през целия му живот любов към историята. Мечтаещият за концерти по световните сцени гимназист от елитната Втора мъжка гимназия в София преживява огромния удар на съдбата, оставайки за една нощ без любимия баща, убит незнайно къде без съд и присъда, с окупиран от чужди хора дом, интерниран за четири часа насилствено в Троян, без любимото пиано.

И ТАКА момчето започва борбата в своя живот. Вместо в мечтаната консерватория, комунистическият режим изпраща Константин във флотацията на урана в урановите мини в Бухово, където оцелява по чудо и след три години и половина се прибира в Троян със силно влошено здраве. Отдава се на огромната си страст към книгите, създавайки невероятната си библиотека, филателията, нумизматиката и историята. Познат на всички със своята интелигентност, ерудиция, енциклопедични познания и коректност в отношенията си с хората. Среща красивата Йоанна, с която  създава много добро семейство и се ражда Иван, възпитаван в любов към литература, изкуство, музика, традиция. Загубил дома си в София, си построява жилище и остава да живее в Троян. Иван го дарява с трима прекрасни внуци - Константин, Ирина и Анна Мария.

ЕДНИ от щастливите моменти в трудния живот на Константин Фичев е цялостната реабилитация на убития му баща, освобождаването на родния му дом от въдворени квартиранти след десетки години съдебни дела, издаването на няколко написани от него книги, както и изключителната биография на Кольо Фичето. Неможещ без класическа музика, до миналата година редовно посещаваше значими постановки на Софийската опера и концерти в зала „България“. Както казва негова близка: „Познат в града, винаги официално облечен, минаващ сутрин и вечер по главната улица, градът без него ще бъде малко по-различен“.

МИЛИ деца, Коко, Инка и Мими, когато ви е най-трудно в този живот, просто поспрете само за минута и помислете за една малка част от кошмара, през който е преминал дядо ви - с огромно достойнство, гордо вдигната глава, християнско смирение и най-важното - без омраза към никого, борещ се с препятствията в живота по един изключително достоен начин, като истински наследник на една голяма българска възрожденска фамилия, към която вие имате честта да принадлежите. Поклон, дълбок поклон пред паметта на Константин Фичев.

22 февруари 2017 г., Троян

Искра и Иван Фичеви

Начало

Още по темата:

• Константин Фичев: Троян - град без единна цел (2012 г.)
• Отиде си Константин Фичев (2017 г.)

Tweet