Константин Фичев: Троян - град без единна цел

* „Тук хората обикновено чакат друг да извади кестените от огъня, и не само да ги извади, но и да ги обели и сервира”

Юбилейно

НА 4 ФЕВРУАРИ 2012 Г. съгражданинът ни Константин Иванов Фичев – първият кмет на Троян след демократичните промени през 1989 г., навърши 80 години. Но юбилеят е двоен – личната годишнина съвпада с 20-годишнината от началото на кметския му мандат.

КОНСТАНТИН ФИЧЕВ е роден на 4 февруари 1932 г. в София. 13-годишен (през 1945 г.) със семейството си е изселен в Троян, където има роднини по майчина линия (по баща е пряк потомък, праправнук, на възрожденския първомайстор Кольо Фичето). Причината за изселването – баща му, висшият полицай генерал Иван Константинов Фичев (над 200 години мъжете в семейството носят само имената Иван и Константин), е обявен за враг и убит от т.нар. „народна власт”. Първо е убит, а месеци по-късно го осъждат?! С други думи – убит е без съд и присъда; и по-важното – без вина, за което 45 години по-късно е напълно реабилитиран.

„ГОДИНИТЕ В ПЕРИОДА 1945-1990 ми се губят, те са празни за мен”, твърди днес г-н Фичев, напомняйки за отнетите възможности. Но това не е точно така. Както в чисто личен план – в Троян се запознава със съпругата си Йоанна Доневска, с която създават прекрасно семейство, а днес се радват на трима внуци (едно момче – Константин Иванов Фичев младши, и две момичета – Ирина и Ана-Мария); така и като реализация – общественото уважение и убедителната победа на кметските избори в края на 1991 г. са доказателство. Завършва Института по библиотечно дело и за кратко работи в градската библиотека с прочутия Симеон Гатев; след това дълги години е служител в ХФЗ – Троян (сега „Актавис”).

ОСНОВАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ на троянската структура на Радикалдемократическата партия след 1989 г.; „До 10 ноември 1989 г. не съм се занимавал с политика, това бе невъзможно”, коментира Константин Фичев. На 22 октомври 1991 г. печели кметските избори в Троян като представител на тогавашния Съюз на демократичните сили (СДС), в който членува и неговата Радикалдемократическа партия; противник му е Йордан Ройнев от БСП. Любопитното е, че тогава (1990 г.) депутатите също се избират мажоритарно и в Троян литераторът Йордан Василев (СДС) бие ген. Добри Джуров (БСП).

БИВШИЯТ КМЕТ има издадени четири романа, а в чекмеджето му отлежават още няколко, автор е и на десетки статии в местния и централния печат. Хобито му е филателията – „трайно и нелечимо заболяване”, както се изразява самият той; член е и на Българската филателна академия. Другата му голяма страст е класическата музиката.

ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ СИ ЗАСЛУГИ през 2008 г. Константин Фичев бе избран за почетен гражданин на Троян.

*****

- Сега, 20 години по-късно, как оценявате кметския си мандат – първия след демократичните промени, в граничното време между комунизъм и демокрация (1991-1995 г.)?
- Мисля, че кметският ми мандат бе успешен и направих някои важни неща. Най-напред резервоарите за питейна вода на Стойчински рът (7000 куб. м) и на Шамака (4000 куб. м), което реши водните ни проблеми и забравихме за режимите; и само това би било достатъчно за един мандат. Четири моста – два каменни (единият напълно нов – към мах. Дудевска) и два телени. Нова канализация от прелеза (при „Актавис”) до фирма „Витекс”. Два нови трафопоста и допълнителна линия за ниско напрежение в града, с което решихме проблемите с честото спиране на тока. По-късно бившият областен управител на област Ловеч Цоньо Ботев определи моя кметски мандат като един от най-успешните в Северна България по това време. Започнах процедурите и бе определено място за изграждане на новото сметище. Да не пропусна – пак по мое време бяха утвърдени регалиите на държавната власт в община Троян: официален печат, знаме, герб, Празник на града.

- Но и тогава, а и сега от дистанцията на времето се чуват гласове, че е трябвало да проявите повече решителност, че сте били неоправдано мек в някои случаи. Примерно – че не сте довели докрай започнатото от Вас демонтиране на грамадния партизански паметник в центъра на Троян. Как ще коментирате?
- Сигурно мнозина си спомнят, че тогава имаше решение на Общинския съвет за демонтиране на паметника. Моята идея бе костите, които са заровени в основата му, да бъдат пренесени в гробищата с нужното уважение. Пример ми бе това, което стана в Испания след режима на Франко – издигнаха общ гроб (мавзолей) на всички жертви в гражданската война. Споделих идеята си с тогавашния лидер на БСП в Троян – казваше се Грънчаров, но неговите хора не дадоха и дума да се издума за демонтирането на паметника и преместването на костите. Затова бяха демонтирани само фигурите на партизаните, което бе нещо. След мен три мандата нищо не бе направено в тази посока.

- Как виждате Троян днес – 22 години след началото на демократичните промени?
- Град без достатъчно обществена инициатива, без единна цел. Тази духовна липса води до много други липси.

- Може ли духът на Троян да се възроди?
- Може, ако има кой да поведе хората. Досега обаче този водач не се е появил.

- Може ли да се твърди, че скорошната победа на БСП на местните избори в Троян води в някаква степен към рекомунизация?
- Не, в конкретния случай не. И в тази партия има хора с модерно мислене.

- Имате ли надежда за кметския мандат на Донка Михайлова?
- Надеждата не бива да се губи никога. Да, определено имам надежди.

- Как виждате днешна България?
- За съжаление, като държава, която продължава да търси пътя си и все не го намира. И държава, в която демократичните сили, започнали промяната, претърпяха пълен провал.

- Какво се случи на 10 ноември 1989 г.?
- Ръководството на БКП прецени, че трябва да направи нещо, за да продължи да управлява. И го направи.

- Какво излиза – че някогашният двигател на промените СДС е бил продукт на компартията?
- Сложен въпрос, не бива да се обобщава в такава степен. Но – да, имало е много поставени лица.

- Имаше ли поставени лица и в СДС – Троян?
- Мисля, че не. Промяната тук почна от едно звено чисти хора – ще спомена Христо Димитров-Мастиката. Но това начало нямаше своето вярно продължение.

- Защо троянската демократична революция нямаше продължение?
- В Троян никога не е имало революции. Тук хората обикновено чакат друг да извади кестените от огъня, и не само да ги извади, но и да ги обели и сервира.

- Какво е това – мижитурщина, еснафлък?
- Хората са наплашени, това е.

- Какво му липсва на града ни днес?
- Ще посоча няколко важни неща, благодарение на които Троян би могъл да дръпне много напред. Първо – тунел през Балкана, тук му е мястото, а не в Габрово или другаде; това ще е най-прекият път от Прибалтика и Северозападна Русия до Егея. Второ – газификация. По време на моя мандат американски експерти от „Дженерал Илектрик” направиха 100 страници разработка за газификацията на Троян, имаше и конкретни предложения за реализация; но всичко това стана в края на мандата, а после нещата не бяха продължени. Трето – завод за отпадъци, но не локален, а обслужващ няколко области.

- Оптимист ли сте – за Троян, за България?
- Нямам основания да не съм, въпреки че в момента нещата не вървят. Струва ми се, че над страната ни тегне една прокоба.

- Каква прокоба?
- Да си избиваме елитите, започва се от цар Борис Първи. Това ни е пречело винаги. Важното е и друго – че не градим национален елит, а винаги се кланяме и копираме някаква чужда сила. В момента също е така, нямаме истински национален елит, продължаваме да копираме.

- Завършваме интервюто неоптимистично?
- Не, не, аз поначало съм оптимист. При тези обстоятелства в личен план ако не бях оптимист, отдавна да съм загинал. Вярвам в доброто бъдеще и на България, и на Троян, две богоизбрани места. Ще си позволя да перифразирам писателя Георги Караславов – през големи води е минавала България и все суха е оставала.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet