Мариана: Мислех, че в мирни дни такава зверщина не е възможна

* „Голяма част от французите не се чувстват „Шарли”, тъй като, както са против убийствата заради една карикатура, така и не са съгласни със степента на хумора, практикуван в този вестник”

Гореща тема

Мариана Йолова-Боден

Мариана Йолова-Боден е наша землячка, троянка, която от десетилетия живее във Франция, в столицата Париж. Г-жа Йолова редовно прекарва ваканциите си в родния Троян и българската й връзка е много здрава; от години е и абонат на вестника ни (всяка сряда получава електронния вариант на Т21 в pdf формат). Самата тя се представя така: „Във Франция пристигнах през есента на 1969 г. Майка съм на две деца и имам три внучета. 26 години работих в държавна социална организация. От шест години работя като детска учителка и музикален ръководител в българското училище „Васил Левски” в Париж; имам предложение за следващата учебна година да се присъединя и към екипа на друго българско училище – „Иван Вазов”, което също се намира в Париж”. След кървавите джихадистки атаки в Париж на 7 януари 2015 г. потърсихме по интернет г-жа Йолова-Боден за интервю „от мястото на събитието” и тя без колебание се съгласи да отговори на въпросите ни.

- Страх или солидарност има повече по улиците на Париж сега, седмица след кървавите джихадистки атаки?

- Въпреки случилото се, гражданите в Париж и околните градове продължават да живеят нормално. Те са на работните си места, но се констатира, че посещенията на обществени места като кина, ресторанти и други са чувствително намалели. В момента  обичайните следколедни разпродажби в Париж са в разгара си, но големите магазини са почти празни.

- Какви са настроенията в българското училище, където преподаваш? А сред българската общност?

- На 11 януари, в деня на манифестацията на площад „Република”, в българските училища „Васил Левски” и „Кирил и Методий” присъстваха една трета от учениците. Училището, в което работя, се намира съвсем близо до Айфеловата кула, която бе под специално военно наблюдение. Чувстваше се напрежение, но това не ми попречи да се явя на работа. В края на учебния ден родителите бързаха да вземат децата си. 

- Целият цивилизован свят казва „Je suis Charlie”, но в България много хора отказват да се присъединят, като че ли не виждат дълбокия смисъл на случилото се, не разбират, че случилото се на 7 януари не е обикновен терористичен акт, а удар срещу европейската цивилизация. Как ще коментираш?

- На площад „Република” стотиците хиляди хора се събраха непосредствено и спонтанно. В марша на солидарността участваха и мюсюлмани, които отказват да бъдат асоциирани с убийците. Те са множеството от мюсюлманското население и желаят да има мир и разбирателство между хората независимо към коя религия принадлежат. Полицията във Франция не е обичана от студентските събитията през 1968 г., но този път полицаите получиха поздравления, а манифестант прекрачи опънатата лента, за да поздрави един от тях.   

Ударът е отправен директно срещу правителството, полицията и евреите. Голяма част от французите не се чувстват „Шарли”, тъй като, както са против убийствата заради една карикатура, така и не са съгласни със степента на хумора, практикуван от този вестник („Шарли ебдо”).

Карикатура на убития Жан Кабу в новия брой на „Шарли ебдо”

Информацията, която получихме, е, че единият от братята Кауши (Саид и Шериф Кауши, които извършиха клането в редакцията на парижкия хумористичен седмичник „Шарли ебдо” – бел. Т21) е искал да убие основно карикатуриста Стефан Шарбоние (Шарб), който бе и директор на изданието. И тримата убийци (третият е Амеди Кулибали, взел заложници в еврейски супермаркет в парижкото предградие Монруж и убил четирима души – бел. Т21) са прости момчета и никой не вярва, че те сами са решили да убиват. През последните три години са престоявали многократно в Йемен. С оръжията са се снабдили в Белгия. 

От обучените джихадисти, много от които са били в затвора, където са се запознали, се иска едно: да убиват! Такъв е случаят с тримата убийци. Вчера (15 януари) в Белгия е предотвратена атака от голям размер срещу група джихадисти. А много от учениците мюсюлмани, които живеят в така наречените „топли квартали”, са отказали минутата за мълчание.

- Възможно ли е кървавото джихадистко престъпление да изостри отношенията във френското общество и да се стигне до ответни удари срещу ислямската общност?

- Срещу ислямската общност във Франция до вчера (15 януари) се броят около 20 нападения.

- Ти си българка и французойка едновременно. Сблъсквала ли си се през годините си във Франция с някакво негативно отношение заради българския си произход?

- Преди да се заселя за постоянно във Франция, придружавах съпруга си, който имаше професионални мисии извън границите на Франция. Една от тях, за около година, беше връщането му в България за оборудването на Химкомбината в Девня. Тогава бях изненадана от изказването на една българка, наредена на опашка след мен, която каза на висок глас: „Тези са дошли да ядат хляба ни”. Във Франция ми подхвърлиха думи със същия смисъл, тоест, че заемам работното място на французин. Една от колежките ми със сарказъм пък ми извести, че чрез телевизията е научила за българските проститутки в Париж. Винаги съм разяснявала изникналите ситуации и никога не съм се срамувала, че съм българка. В годините се уверих, че това са частни случаи.

- Някои анализатори твърдят, че многобройните етнически малцинства във Франция крият сериозна заплаха за стабилността на държавата, в България също имаме подобни проблеми. Каква е твоята оценка?

- Нямам информация за съществуването на други етнически малцинства, които са сериозна заплаха за Франция.

Корицата на първия брой на „Шарли ебдо” след 7 януари;
„Всичко е простено”, гласи надписът над пророка Мохамед

- Купи ли си новия брой на списанието „Шарли ебдо”? Как ти се струва?

- За да се снабдя с вестника е трябвало да стана много рано, не успях. Запазен ми е от приятели един брой, но ще го получа след време. Вестникът до момента е издаден в 5 милиона екземпляра.

- Две думи за финал на интервюто ни?

- Редакцията на „Шарли ебдо” е била заплашвана, и то не един път, през 2011 г. дори е била опожарена. Следващият карикатурен седмичен вестник, заплашван заради хумора си, е „Льо Канар Еншене” („Окованата патица”) и е в списъка за нападение. Когато всекидневно виждам, че пред детските градини и училищата не могат да се паркират коли, за да няма близък контакт с децата, колкото и да си налагам, мисълта ми е заета постоянно. Ще излъжа, ако кажа, че тези варварски актове не влияят на ежедневието ми. Жестокост и насилие има по цял свят, но мислех, че в мирни дни такава зверщина не е възможна. Няма прошка за отнетите заради една карикатура човешки животи или за това, че хората са евреи. За съжаление установявам, че омразата и жестокостта са в ежедневието ни.

16 януари 2015 г., Троян - Париж

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Да живее Франция! Je suis Charlie!
• Аз съм Шарли, ние всички сме Шарли!

Tweet