Приказки от онемелите къщи

* „Старо предание гласи, че във всеки род има поколения, които съграждат, после обаче идват и такива, които пропиляват, че в хода на житейското колело ту си горе, ту си долу…”
 

Елеонора Авджиева

Имало едно време

„Приказки от онемелите къщи” е проучване на Елеонора Авджиева за троянския Таслашки род, за колбасарския му бизнес и прочутата троянска луканка. Г-жа Авджиева, директор на уникалния за България Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) в Троян, е събрала ценната информация от ръкопис, пазен в музейния архив – „Родословието на Таслашкия род”, съставено от потомъка Христо Цвятков Таслаков. А историята на предприемчивия троянски род чудесно би се вписала в днешните теми за дуалното обучение, потребителската култура, възраждането на средния бизнес – гръбнака на всяка успешна икономика; да не забравяме и възобновеното от тази година колбасарско производство в Троян. Авторката любезно ни предостави за публикуване в Т21 откъси от „Приказки от онемелите къщи”. Предстои издаването на целия текст на компактдиск от търновското издателство „Фабер”. 

Т21

КОГАТО ДНЕС човек се разходи в Долния край на града ни по ул. „Васил Левски”, вниманието не може да не бъде привлечено от къщи близнаци с много различна архитектура от всички останали сгради. Таслашките къщи стоят като призраци от една друга епоха, но и като символ на задружния и охолен живот на някогашните техни обитатели. От тях тръгва и разказът за един от „вкусните” символи на града ни - троянската луканка.

***

ПРЕДПРИЕМЧИВИЯТ ТРОЯНЕЦ Илия Цвятков Таслаков решил да издигне колбасарското си предприятие на по-високо ниво. Затова направил най-значимата си инвестиция – в образованието на своя син (Цанко).

След уволнението си от военна служба през 1908 г. Цанко Таслаков заминава за Унгария. Във фирмата „Херц и Доц” в Будапеща, заедно с  К. Гадевски, също от Троян, започват да изучават производствата на унгарски салами. Двамата са първите младежи от България, отишли да усвояват практически тези нови за България производства.

Илия сключил договор с фирмата „Херц и Доц” за две години: синът му Цанко да работи безплатно на фирмата, за да го научат на новата професия, и да заплати 200 златни жълтици. На майстора, към когото бил прикрепен Цанко, трябвало да се заплати по 50 златни наполеона годишно. Таслаков се задължавал, след завръщането на сина му Цанко от Унгария, да закупи от представители на „Херц и Доц” необходимите за производство машини на фирма „Фридрих Хага” (Виена).

През 1909-1910 г. Илия Таслаков построил в двора си до реката двуетажна сграда с всички необходими помещения: естествена сушилня, топли и студени пушници с изолирани стени, тавани и подове от кална мазилка, 10 см дебела - тогава не са съществували други изолационни материали като корк например. Новите машини били закупени със злато. Братята на Илия го подпомогнали с неколкостотин златни наполеона и лири. Монтирането на новите машини било извършено от синовете – Цанко и Димитър, заедно със специалист от фирмата. Така започнало производството на унгарски салами, луканка и други малотрайни колбаси. Димитър Таслаков изучил до съвършенство както производството на колбаси, така и работата с машините.

***

ЕТО И НЯКОИ ОТ ПРИЧИНИТЕ за високите вкусови качества на продуктите.

Братя Таслакови са угоявали всичките видове едър и дребен добитък при пасищно отглеждане и угояване. Към тревния фураж – пашата, са давали концентриран фураж – царевица, със и без кочани, ечемик, при много строга сортировка, съобразно вида и пола на животното. Спазван е строг режим на угояване – храната е давана в определено време, осигурявано е спокойствие на животните, спазвана е определена хигиена.

Свине не са угоявали, а ги закупували от Ловешко, Плевенско, Севлиевско и най-много от Шуменско, и то изключително отгледани от селяни на стада из горите. Взимали ги, когато станат 90-100 кг живо тегло. Тези свине се закупували главно през месеците октомври, ноември, декември; по 4000-5000 броя. От месото им произвеждали: унгарски салам, сервилатвурст, салам „България” и троянска луканка – първо и второ качество. Шуменските свине били много подходящи за тези продукти, защото мускулите им били без мека мазнина, а сланината издържала висок градус топлина и не се разтопявала при сушене и пушене.

Говеждото месо, което се добивало от угояваните животни, също било много качествено за производството на пастърма, говежда луканка и суджуци. Защото при пасищното угояване месото събирало слънчева енергия и специфичен вкус от балканските треви и билки, с които се хранели животните.

***

Таслашките къщи днес - занемарени заради спорове между наследници, пустеещи и онемели, но пазещи следите от някогашната елегантност и европейско достолепие

ДНЕШНИТЕ ИЗОСТАВЕНИ, пустеещи къщи обаче ни говорят и друго. Може би, че времената на разбирателство в голямата Таслашка фамилия са си отишли с хората от онези времена. Видно е, че покрай обучението в Унгария и доставката на машини от Виена троянските колбасари „купили” и от забележителната европейска архитектура. Старо предание гласи, че във всеки род има поколения, които съграждат, после обаче идват и такива, които пропиляват, че в хода на житейското колело ту си горе, ту си долу, че не бива да се възгордяваш от едното и да се гневиш на другото. Енергийният код на историческата памет винаги ни довежда до равновесието на оценките и до незабравата.

(със съкращения)

Елеонора Авджиева

Начало

Още от същия автор:

• Елеонора Авджиева: Музеите не са онези консервативни институции
• Хижа "Амбарица" - едно голямо троянско дело 
• Троянска снимка в европейска изложба в Пиза
• Разказ за паметника мъченик

Tweet