Учителят на българските медици

* 90 години от рождението на световноизвестния гастроентеролог проф. д-р Христо Браилски от с. Калейца
 

проф. д-р Христо Браилски

И ний сме дали нещо на света

Миналата събота, 25 октомври, в с. Калейца, в родната къща на прочутия медик проф. д-р Христо Браилски (1924 - 2003), се проведе паметно честване, посветено на 90-годишнината от рождението на именития ни земляк и световно признат учен гастроентеролог. Кризисната ситуация в района заради обилния снеговалеж попречи на мнозина да присъстват на събитието, и то, както научихме от инициаторката – кметицата на селото и председател на фондация „Проф. д-р Христо Браилски” Ренета Варчева, било в твърде камерен състав. Което обаче не омаловажава смисъла и важността на случилото се. По-долу ви представяме текста на Найден Ангелов, литератор, също родом от с. Калейца, приятел от детинство, съмишленик и почитател на големия медик проф. д-р Христо Браилски.

*****

ПРОФЕСОР д-р Христо Браилски е роден на 25 октомври 1924 г. в с. Калейца, Троянско. Свързан е много силно с родното гнездо, признателен и обичащ до болка скромните си родители.

Родната къща на професора в с. Калейца, завещана на фондация "Проф. д-р Христо Браилски"

ЗАВЪРШВА с отличие през 40-те години образцовата реална гимназия в Троян и колебаейки се между литературата и медицината, записва медицина в София, където има възможността да слуша лекциите на прочути наши медици като Ораховац, Станишев, Чилов, Бойчев, Ташев, Пенчев, Шипковенски, Пухлев и др. След конкурс става първият аспирант по вътрешни болести при член-кореспондент проф. д-р Константин Чилов. Блестящо защитава първата си публична дисертация по медицина у нас. Чрез конкурс от есента на 1953 г. е асистент в катедрата по вътрешни болести на ИСУЛ (Институт за усъвършенстване на лекарите), ръководена от акад. Ташо Ташев. През 1960 г. вече е доцент, а от 1966 г. – професор, защитава и докторска дисертация.

БИЛ Е ДИРЕКТОР на Института по гастроентерология. Един от най-успешните ректори на ИСУЛ, но новите властници, „специалисти“ по кадруването след 10 ноември (1989 г.), го принуждават да напусне под предлог, че е навършил 60 години. Още преди преврата злобата и завистта го следваха по петите. Всевластният му колега по гастроентерология д-р Малеев прави опит да го отстрани, като му предлага пет години командировка някъде из африканските джунгли. Нещо повече - от академичните среди отхвърлят предложение да му се даде заслужено титлата академик. Такава дават на неизвестен професор, излекувал съпругата на също така неизвестен велможа!

А ПРОФ. Д-Р ХРИСТО БРАИЛСКИ има над 400 научни труда и публикации, от които 110 са излезли на английски, руски, френски, немски, испански и други езици. Издал е над 15 монографии като „Язвена болест“, „Хронични гастрити“, „Болести на хранопровода“, „Кръвотечения от храносмилателната система“, „Лапароскопия и чернодробна биопсия“ и др. Бил е почетен член на Дружеството на интернистите в Полша и на Дружеството по гастроинтестинална епидескопия на Германия. Изнасял е доклади, реферати, научни съобщения в Индия, Виетнам, Етиопия, Кувейт, Бразилия, Англия, Швеция, Германия, Италия, Испания, Португалия, Дания, Холандия, Русия, Австрия, Гърция, Турция. Владееше писмено и говоримо много добре руски, немски и английски език. Участвал е със съавтори в написването на 70 издания на сборници, ръководства и учебници. Научните му трудове са посветени на честотата, клиниката, диагностиката и лечението на заболяванията на храносмилателната система. За пръв път у нас внедрява някои методи на изследване като фиброгастроскопията, лапароскопията, целенасочени биопсии е някои нови наши и чужди лекарствени препарати. Той пръв в България още като аспирант прави сполучливи опити за лекуване на язвената болест чрез сън.

Младият учен д-р Христо Браилски

КАТО 30-ГОДИШЕН учен на Световен форум в Етиопия представя свое откритие за медикаментозното лечение на язвената болест. Чужди учени се дивят пред нашия посланик тогава Краю Владов (родом от с. Старо село, Троянско) как е възможно една малка неизвестна страна като България да излъчи такъв надежден и ерудиран млад учен като Христо Браилски.

СПЕЦИАЛИЗИРАЛ е в Берлин и в Париж при проф. Шарл Дебре. Много пъти му е предлагана работа в чужбина. Но родолюбието, привързаността му към родното село Калейца и най-вече дългът му към българското здравеопазване го задържаха в България. И макар че консуматорите на всички режими го отстраниха от ИСУЛ, той прие поканата да работи в Медицинската академия в Плевен. Като истински апостол оказваше научна и методична помощ на лекарите както в София, така и на колегите си от Плевен, Ловеч и Троян. Организира над 120 курса по гастроентерология и епидоскопия с над 2500 курсисти специализанти и на около 500 лекари на индивидуално обучение. Почти всички ендоскописти у нас са обучени от него.

ПРОФ. Д-Р ХРИСТО БРАИЛСКИ проявяваше жив интерес към литературата и изкуството, посещаваше опери, концерти, спортни състезания. Защото разбираше, че медицината е едновременно наука и изкуство, знаеше, че Фридрих Шилер, Антон Чехов, Съмърсет Моъм, Димитър Димов, Валери Петров, авторът на операта „Княз Игор“ – Александър Бородин, са били лекари. Вярваше, че между научното познание и художественото творчество съществува сродство.

*****

Проф. Браилски: На лекарите, забравили Хипократовата клетва, гледам с презрение!

Няколко месеца преди да почине, на  23 януари 2003 г., въпреки своята заетост по написването на поредната си научна работа проф. Христо Браилски бе любезен да отговори на няколко мои въпроса.

- Коя е мотивацията за жизнения избор – медицината? Ти беше отличен ученик на Троянската гимназия и учителят Никола Николов (бащата на големия литературен критик Минко Николов) те насочваше да следваш литература?

- И досега обичам художествената литература, но през 1943 г. да кандидатстващ по тази дисциплина, се изискваше да си учил гръцки и латински, а аз бях учил само латински. Баща ми настояваше да уча в Свищовския икономически институт, но аз избрах медицината по примера на някои мои съученици.

- В някои твои публикации не може да се постави граница между научен и художествен стил. По всичко личи, че обичаш художествената реч.

- Най-добър специалист, бил той лекар, учител, икономист или юрист, е този, който обича и чете художествена литература. Мои любими автори са Йордан Йовков, Елин Пелин, Павел Вежинов, Димитър Димов, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Николай Хайтов. Препрочитам томовете на Чехов, Толстой и Тургенев.

- Проф. Браилски, ти си един от първите ни специалисти след Втората световна война по гастроентерология и още като аспирант през 50-те години се бориш срещу язвената болест чрез сън. Днес някои австралийски учени прокарват тезата, че тази болест е вследствие на микроби, които се предават чрез целувката между мъжете и жените?

- Не приемам изцяло, че тя е инфекциозно заболяване и се предава чрез целувки. Вярно е, че при 60-80% от язвено болните в лигавицата на стомаха се намират спираловидни микроби, но едва ли те са причина за болестта. Същите се откриват и при напълно здрави хора. Тези микроби се установяват по-често в лигавицата на стомаха, а язвата тук е четири пъти по-малко срещана в сравнение с язвата на дванадесетопръстника. Има участъци с голямо количество микроби, а пък лигавицата хистологично е напълно здрава, без увреждания. За възникването на болестта играят роля нарушенията в нервната система като психични травми, повтарящи се стресови състояния, наследствена обремененост, тютюнопушене, неправилното хранене и още много други фактори, между които вероятно и посочения микроб.

Ректорът на ИСУЛ проф. д-р Христо Браилски обучава лекари от страната

- Като професор, който се занимава не само с научна, а и с преподавателска практика, как възприемаш като колеги бъдещите лекари? Кои са техните положителни и негативни страни? Ще гледат ли на човека не само като анатомия, а и като душевност?

- Днешните студенти и лекари възприемат по-бързо, защото са много информирани, но се увличат повече по лабораторните и инструменталните методи на изследването (без които не може), а забравят психиката и личността на болния. Така донякъде се загубва доверието на пациентите към лекарите и към медицината въобще. В лекциите си отделям голямо внимание на ролята на психиката във възникването на заболявания и на вторичните нарушения в нервната система при гастроенерологичните заболявания и използването на психотерапията за тяхното лечение.

- Днес много се дискутира въпроса за статута и организацията на здравеопазването. Какво е твоето отношение по този въпрос и как гледаш на онези свои колеги, които заради „пазарната икономика“ погазиха Хипократовата клетва и правят рекет на болните?

- На лекарите, забравили Хипократовата клетва, гледам с презрение! Създадената възможност за безплатна медицинска помощ в държавните поликлиники и болници е голямо постижение, което струва много средства на страната ни. Поради икономическата криза държавата не осигурява необходимите средства за здравеопазването. Надявам се, че  в бъдеще това ще се оправи. Положително явление е появата на частни лекарски кабинети и клиники, като се осигурява изборът на лечение от страна на пациентите. У нас обаче липсват въведените в западните страни осигурителни каси (“Здравно осигуряване“). Но частната практика поражда условия за корупция и погазването на Хипократовата клетва от недобросъвестни лекари – явление, за голямо съжаление, срещащо се във всички страни, включително и у нас.

- Ти си един от малцината калейчани, които никога не са се откъсвали от родното гнездо – тялом  и духом. В по-голямата част от живота си и до днес живееш на село и тук написа повечето от трудовете си. Коя притегателна сила те влече към родния корен, че не те завладя урбанизацията и гурбетчийството?

- Обичам родния си край, неповторимото село Калейца с остроумните селяни зевзеци и народни философи, пленителната планинска природа, реката, която минава край нашия двор и страстта към риболова. На всички мои земляци и приятели желая здравословно дълголетие!

*****

Това интервю с моя дългогодишен приятел и съмишленик няколко години преди да почине на 23 януари 2003 г. като че ли бе прощален завет към неговите малко, но истински приятели, колеги и съмишленици. Отиде си в отвъдното като самотник, но един от достойно изпълнилите своя професионален и обществен дълг. За такива личности смърт няма!

Найден Ангелов

Начало

Още по темата:

• Кандидат-медици получиха премии от фондацията на проф. Браилски
• Фондация "Проф. д-р Христо Браилски" подкрепя студенти медици

Tweet