Отиде си един славей

* На 17 януари почина голямата звезда на българската оперета и наша землячка Лиляна Кисьова

In memoriam

Лиляна Кисьова в студиото на „Всяка неделя”

ОТИДЕ СИ една голяма българка, голяма звезда и голяма троянка. Тази сутрин (17 януари 2014 г.) почина Лиляна Кисьова, славеят на българската оперета. Незабравимата, която ще остане - с мащаба на таланта си, 44-те успешни сезона като солистка на Държавния музикален театър и над 80-те роли, с изключителния си чар и темперамент, с онези любими на цяла България дуети със сценичната й половинката Видин Даскалов, с невероятния си артистизъм, подлудяващ публиката...

Лиляна Кисьова и Видин Даскалов

МИНАЛОТО ЛЯТО (3 юни 2013 г.) г-жа Кисьова навърши 85 години – на вилата си в Драгалевци, болна и самотна, далеч от най-близките си, живеещи в чужбина, и огорчена от алчни съседи, съсипали софийското й жилище. По повод юбилея нейният близък роднина и голям почитател – учителят от троянското с. Добродан Ради Кисьов, й подари чудесно стихотворение, което публикувахме в Т21 (вижте го по-долу).

ТРОЯН И ТРОЯНЦИ много обичаха и се гордееха с Лиляна Кисьова, както и с другата голяма троянска звезда на българската оперета – Минко Босев. Това е факт, който не може да бъде оспорен. Затова бе някак необяснимо защо номинацията на г-жа Кисьова за почетен гражданин на Троян за 2013 г. бе отхвърлена (всъщност още не е ясно кой и как номинира миналогодишните ни почетни граждани, но това е друга тема – бел. Т21). Но голямата артистка бе зачетена – с чудесния концерт „Троянци за Троян” в навечерието на празника на града ни, посветен и на нейния юбилей. И завинаги ще си остане почетна в сърцата на троянци. Почивай в мир!

Т21

На Лиляна Кисьова

Привет… Поклон… Днес добър ден ти казвам

в годината на твоя юбилей,

аз – братовчедът и връстникът твой,

че съм един, що мога да приказвам,

душата ми да плаче и да пей.

А бяхме седем, другите ги няма,

останахме двамина – ти и аз

в прилична възраст – работа голяма,

но славата е за един от нас.

Теб сцената венча с мечти и дарба.

Там съгради си славен пиедестал

да честват всички вековечна сватба,

прославяйки живота твой успял.

От днес нататък що ти трябва, Лили?

Не са ти нужни роли, сцена, власт,

спокойно плувай в езерото, мила,

изваяно от сладкия ти глас.

Щом будна си, очи назад обръщай,

към толкоз в слава отлетели дни,

към всеки ден по часове се връщай

в прегръдките на стихнали вълни.

И не забравяй, хапчетата гълтай,

и доктора суфльор с любов следи,

предпише ли ти, хич не се увъртай,

за да си здрава, както и преди,

вдигни главата! Плувай! Не потъвай!

На своя сцена, сестро, все бъди!

                                  

За мен не питай… Що да ти разказвам…

Откритието няма да сладни…

Знай само, че не страдам, не оплаквам

в пътека глуха отлетели дни.

За София оставам иноземец

и селянин оръфан за Троян,

та с прихода на дребен земеделец

бленувам в самота тук, в Добродан,

но се не давам… С песни непризнати

прошарвам будна нощ и потен ден,

че духом съм в стихията позната

и само мил Созопол трепка в мен.

Това е, драга… Празник е… Пирувай…

Сама си извоюва месец май.

Наложи ли се, болките лекувай,

но се не вглеждай в неизбежен край.

Ради Кисьов
с. Добродан, Троянско

Начало

Tweet