Идват големи пари за Состра?

* Реален е шансът римската крепост до Троян да получи 1,5 млн. евро от Норвежката програма за подкрепа на културно-историческото наследство на България * Донка Михайлова: „Состра е обект
 с изключителен потенциал”

АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ обект Состра – римската крайпътна станция от II век, прераснала в цял град и смятана за античния предшественик на днешен Троян, която от десетина години се разработва активно от екип начело със зам.-директора на Националния исторически музей (НИМ) и наш земляк доц. д-р Иван Христов – става общинска собственост (досега римската старина бе публична държавна собственост). Което пък ни дава реалната възможност да очакваме сериозно финансиране по Норвежката програма за подпомагане на културно-историческото наследство на България, която се отваря през м. януари 2013 г. Това стана ясно на последната сесия на Общинския съвет (ОбС) в Троян, 20 декември.

„СОСТРА е обект с изключителен потенциал”, заяви от трибуната кметът Донка Михайлова. Г-жа Михайлова разясни, че по споменатата Норвежка програма ще се финансират общо пет обекта в България, като субсидията за всеки един ще е от порядъка на 1,5 млн. евро (3 млн. лв.) и ние имаме сериозен шанс да сме сред избраните. Ако това се случи, на Состра ще се извършат сериозни археологически дейности, ще се изгради прилежащата туристическа инфраструктура – модерен посетителски център, паркинг, обходен път около крепостта…

ЗА ДА ВЛЕЗЕМ в „играта” обаче има едно условие – да се довърши подробният устройствен план (ПУП) на обекта, който е в напреднал стадий, но от Националния институт за паметниците на културата (НИПК) правят известни спънки и забавяния и трябва да се натисне в тази посока.

АКО СОСТРА бъде одобрена за голямото норвежко финансиране, Община Троян трябва да поеме и свой финансов ангажимент – 15% от общата сума или около 400 хил. лв., които трябва да се осигурят от общинския бюджет. Г-жа Михайлова подчерта, че ако подкрепата се реализира, работата по този най-значим троянски археологически обект ще добие качествено нови измерения и мащаб. „Една от малкото ни забележителности, които могат да се развиват”, заяви новоизбраният председател на Комисията по туризъм и екология в ОбС Даниел Сираков, изразил пълна подкрепа на идеята да търсим финансиране от Норвежката програма. Г-н Сираков наблегна и на възможността за развитие на връзката на Состра с минаващия край нея стар римски път, известен като Виа Траяна, което може да се превърне в голяма и печеливша туристическа атракция.

Т21

Още по темата:

Коледни упражнения по стил

По Робърт Бърнс

Идвайки си запъхтяна
от пазара в пет,
Лалка падна, после стана,
щото беше лед.

Няма кой да й помогне
под това небе;
Дончо спря, ама не смогна,
щото пийнал бе.

Друг комшия ги подмина
и изви глава.
Караха се за комина
и една брава.

Ако някой срещне някой
в нашия Троян
и му каже този някой
кой де е видян,

то ще знае скоро всякой
де, кога и как
някого е срещнал някой
в падналия сняг.

***


Кога и кой ще измени -
от старец до дете -
на атрактивните цени
на стоките менте?

О, за пластмасовия рай
на ниските цени
ти чаша нежност ми подай,
край масата седни.

Налей и чашите не брой,
догоре ги пълни.
Ядем отдавна, друже мой,
измислени храни.

Ще носим „Прада”, „Вюитон” -
кат’ в „Сексът и градът”,
ще хапнем свински медальон,
но някой следващ път.

И Дядо Коледа - и той
във своята торба
събрал дрънкулки, друже мой,
китайски при това.

За ниските цени – докрай!
За нашия инат!
Ти чаша нежност ми подай
и малко сервилат.

***

Студена бира снощи пих,
ни капка не остана -
с приятели я поделих
ей там, до шадравана.
Минават кротко ден след ден,
тук искам да остана –
съвсем по мяра е за мен
площадът с шадравана.

Мъже, делете си света
от Кипър до Любляна!
На мен ми дайте радостта
да гледам шадравана.
Не искам друго, разбери!
Не знам какъв ще стана.
Най ми се пие до зори
ей там, край шадравана.

А както грейнал е сега
в предколедна премяна,
убива всякаква тъга
в района на Трояна.
Пред Дядо Коледа в нощта
да можех да застана,
ще си поискам три неща -
и все край шадравана! ...

Над оригиналите издевателства:
Нели Генкова

 

Сбогом, Пепи!

In memoriam

Казват, че стойностните хора си тръгвали на важни дати. Малко след Коледа и малко преди Нова година, на 28 декември 2012 г., на 67 години, след кратко боледуване ни напусна  
Пенка Петрова-Голийска.

НАЙ-СЕРИОЗНИЯТ днешен изследовател на троянската история, дългогодишен уредник в Троянския музей и негов стожер в последните няколко десетилетия, ерудиран, задълбочен и едновременно емоционален търсач на историческата истина, влюбен до крайност в своя основен обект – Троян и неговите значими хора, някои изровени от забравата благодарение на нейните изследователски умения.

И НЕЩО, КОЕТО ще потвърдят всички, които я познаваха – тя бе изключително смел човек, нетърпящ несправедливостите от всякакво естество, с необикновено остра чувствителност към обществените проблеми, гражданин в пълния смисъл на думата…

ПО СЛУЧАЙ 140-годишнината от обявяване на Троян за град, през 2008 г., за безспорните си заслуги като историк г-жа Голийска бе удостоена с високото отличие „Златен герб – Троян” – най-малкото, с което градът ни можеше да й се отблагодари за професионализма и всеотдайността.  

ПЕНКА БЕ И дългогодишен сътрудник на Т21, а нейните материали, неизменно заредени с просветителство и откривателство, запознаха нас и читателите ни с важни събития и личности от близкото и по-далечно минало на Троян; а не рядко бяха и уроци по гражданска доблест и отговорност. Почивай в мир, Пепи! И не е вярно, че няма незаменими хора. Дълбок поклон!

От екипа на Т21

П.П. Погребението ще се извърши на 30 декември 2012 г. (неделя), от 13:00 ч., Новото гробище, Троян  

Цвятко Джаралийски: Или помагаш, или не – това е!

* „Като българин, който живее в чужбина дълго време, се чувствам съпричастен към проблемите на страната си”

НА 12 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. в Българското посолство в Лондон се състоя традиционното Благотворително коледно парти, организирано от тамошното дружество „Приятели на България” (основано през 1991 г. от Иван Станчов), българския Сити клуб в Лондон и организацията You Help BG. Патрони на събитието бяха посланик Константин Димитров, баронеса Роулингс от британската Камара на лордовете, президентът на Сити клуба Кирил Сакскобургготски и председателят на „Приятели на България”, лондонския юрист с български и троянски корени Джон Бризби. Деси Добрева, Лондонският български хор, танцовата група „Танец” забавляваха гостите, много от които – облечени в български народни носии. На търг бяха продадени фланелки на Димитър Бербатов от „Фулъм” и Франк Лампард от „Челси” с автографи на звездите. Събраните 5000 лири ще отидат за проекти на благотворителното дружество „Приятели на България”, подпомагащи деца в неравностойно положение, и за „Карин дом” във Варна.

ОТ 4-5 ГОДИНИ редовен участник в организацията на благотворителното парти е и троянецът Цвятко Джаралийски. Цвятко е завършил троянското СОУ „Св. Климент Охридски” през 1997 г., после учи в Медицинския колеж в Плевен, а една студентска бригада през 2003 г. решава по-нататъшната му съдба: „След 2 седмици, прекарани на Острова, реших, че искам да остана - правилното решение за момента и до сега”. През 2007-2008 г. осъществява една от най-големите си мечти и пътешества по света - Азия, Южна Америка, Европа и Австралия, където се задържа най-дълго, цяла година. На благотворителните партита Цвятко поема длъжността организатор на бара, помагат му адвокати стажанти от кантората на Джон Бризби. Т21

*****

- Как стана така, че се присъедини към организаторите на благотворителното парти?
- През 2006 г. се запознах с Джон Бризби - изключително добър човек, честен и голям родолюбец. Той ми разказа за благотворителната си дейност, което много ме заинтересува и му предложих съдействие. Беше впечатлен и ми предложи да участвам като организатор на бара. Искам да отбележа, че Джон е много специален човек в моите очи, специален и за България, тъй като се интересува от страната ни и прави много повече за нея от много наши политици.

- Кое те кара да се занимаваш с този вид доброволчество?
- Винаги съм искал да помагам на хората по един или друг начин. За мен няма нищо по-хубаво от отзива на човек, на когото си помогнал, усмивка в знак на благодарност или просто едно кратко „Благодаря“. Освен това, като българин, който живее в чужбина дълго време, се чувствам съпричастен към проблемите на страната си и участието в едно такова събитие ми носи огромно удовлетворение. Радвам се, че дори и с нещо малко, имам възможността да помогна на всички тези деца, които са оставени на произвола на съдбата, и на добри хора като тукашните организатори на благотворителното парти.

- Какви хора идват на това събитие?
- На самото събитие идват всякакви хора от различни националности - всеки, който е свързан по някакъв начин с България и има желанието да помогне. За мен най-интересни са англичаните, половината членове на The London Bulgarian choir (британски смесен хор, ръководен от възпитаничката на държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ Десислава Стефанова; репертоарът му се състои от обработки на българска народна музика; участвал е в записа на саундтрака на холивудската епика „Троя“ – бел. Т21). Те са дейни участници в мероприятието и пеят български народни песни от сърце и душа.

- Какво ще отговориш на обвиненията, че подобна благотворителност е лицемерна? Или че истинската помощ е да се работи в България, а не отдалеч?
- Как може каквато и да е оказана помощ да е лицемерна?! Или помагаш, или не – това е! Всяка помощ е истинска, без значение дали е оказана от България, или не. 

- Какви неща могат да обединяват българите в чужбина? Наистина ли толкова трудно се създава българска общност там?
- В Лондон има много голяма българска общност и не мисля, че е трудно да се създаде такава. По-голямата част от българите тук са обединени от типичните ценности, които носят национална идентичност - музика, култура, храна и традиции. За мен недостатъкът по-скоро е прекаленото ограничаване и нежелание на българина да се опита да се приобщи към тукашните култура и традиции, което сякаш, малко или много, го оставя изолиран от средата, в която живее. 

- А вярно ли е, че понякога там патриотичният дух е по-силен, отколкото тук, у нас?
- Не мисля, че патриотичният дух е по-силен тук, отколкото у нас. А и това би било в противоречие със статута ни на имигранти. Англичаните имат една дума, която пасва много точно в случая: expatriate - някой, които живее в различна страна от тази, в която е роден и израснал. 

- Как усещаш тамошния „Коледен дух”? Повече ли умеят да се радват хората на празниците?
- Коледният дух тук е по-силен поради простата причина, че начинът им на празнуване е традиция, предавана от поколения на поколения с векове. В последните години забелязвам една тенденция в България за насаждане и имитиране на западния начин на празнуване, което според мен ни дистанцира от корените ни и от традиционния начин на празнуване у нас, който аз помня като дете.

- Какво би пожелал за Коледа на Троян?
- Пожелавам на всички да са живи, здрави и весели. Да бъдат по-добри един към друг. И нека хората като вас, от редакцията на Т21, да стават все повече на брой в града ни. Троян наистина има нужда от това. 

Интервю на Нели Генкова-Маринова

Дипломатическите совалки на Михайлова и Чакъров продължават

* Срещи преди Коледа с посланиците на Япония и Индия -
 Цунехару Такеда и Дивябх Манчанда

ПРЕЗ М. НОЕМВРИ кметът на община Троян Донка Михайлова и управителят на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в с. Орешак Иван Чакъров започнаха поредица от срещи с представители на дипломатическите мисии у нас. Целта – спечелване на интерес към Троян и обсъждане на възможностите за съвместни културни изяви; а по-конкретно – покана за участие във Великденската изложба в НИХЗИ догодина, което ще е заявка за превръщането на Изложението в Орешак в международен център на изкуствата. 

СЛЕД ПРОВЕДЕНИТЕ преди месец срещи с посланиците на Австрия и Северна Корея (КНДР) сега Михайлова и Чакъров бяха приети и от посланиците на Япония и Индия - техни превъзходителства Цунехару Такеда и Дивябх Манчанда, от втория секретар на посолството на Индонезия Дина Мартина и шефката на Полския културен център в София Агнешка Кошчушко, научихме от PR-ката на Община Троян Маргарита Генкова. Нашите хора направили предложения за участие във Великденската изложба в Орешак догодина. Обсъдили се и конкретни идеи -  за представяне на японска чайна церемония, за групови демонстрации на индонезийска батика на фона на национални танци, за гостуване на изложбата  „Цветовете на европейската сол” на солната мина в гр. Величка (Полша) и изява на индийски художници. 

ДОНКА МИХАЙЛОВА припомнила на индийския посланик, че на Международната изложба в Орешак през 1984 г., в която участвали 23 държави, Индия получава специалната награда; в Полския културен център пък било коментирано, че на  последната Международна изложба през 1988 г. Полша е отличена с втора награда. „Убедени сме,  че с участието си в „Орешак 2013”  творците от различни държави ще подкрепят идеята ни за превръщането на Националното изложение в международен културен център”, заявила г-жа Михайлова.

Т21

Още по темата:

Спортните отличия на Троян за 2012

* 18 състезатели от девет вида спорт станаха „Спортист на годината”
 * Николай Матев бе избран за „Треньор на годината”


Приз за големия шампион в мотокроса Майкъл Иванов
ПРЕДИ КОЛЕДА бяха раздадени спортните награди на Община Троян за отиващата си 2012 г. Номинациите за „Спортист на годината” и „Треньор на годината” бяха предложени от общинската администрация и гласувани на декемврийската сесия на Общинския съвет (ОбС); а посоченият критерий за избора бе „Изключителни постижения на международни и държавни първенства”. Общо 12 са троянските спортни клубове плюс два новосформирани – по тенис на маса и шахмат, като общо в тях се изявяват над 600 спортисти от различни възрасти. 

Отличие за №1 в ски ориентирането у нас Станимир Беломъжев
ЦЕРЕМОНИЯТА по награждаването се състоя в деня на „края” на света, 21 декември, петък, в ресторант „При Кмета”, а плакетите и грамотите (наградата нямаше материално изражение) на троянските спортни отличници за 2012 г. връчиха кметът Донка Михайлова, председателят на ОбС Минко Акимов, председателката на  постоянната Комисия по образование, спорт, култура и граждански организации” Розалина Русенова, зам.-кметът Ангел Ангелов и спортният експерт в общинската администрация Тодор Комитов.

18 СЪСТЕЗАТЕЛИ от 9 троянски клуба станаха „Спортист на година”; имената им са: Павлин Дишев (Клуб по карате „Атнес”), Минко Донковски, Дамян Костадинов и Павлин Балински (Колоездачен клуб „Хемус – 1896”), Владимир Илиев и Ради Пълевски (Спортен клуб по биатлон и стрелба „Аякс”), Десислава Цонева, Изабела Христова, Цветомира Иванова, Добромир Калистерски и Ана-Мария Манушева (Спортен клуб по джудо и самбо „Чавдар”), Борислав Стоименов, Майкъл Иванов и Калин Лесидренски (Спортен клуб „Троян Моторспорт”), Габриела Костова (Спортен клуб по ориентиране „Хемус”), Калоян Мичев (Клуб по планинско колоездене „Маунтин хил”), Мария Стефанова („Ски-тенис клуб”), Станимир Беломъжев (национален отбор по ориентиране).

Треньор на годината стана Николай Матев - джудо и самбо
ЗА „ТРЕНЬОР НА ГОДИНАТА” бе избран Николай Матев – треньор и председател на Спортен клуб по джудо и самбо „Чавдар”. Едно безспорно отличие на фона на 39-те шампионски титли и общо 106 медала от различни спортни форуми у нас и в чужбина, извоювани от неговите възпитаници през 2012 г. През един период от годината г-н Матев бе треньор и на националния отбор на Сирия, но заради размириците там не поднови контракта си. От нас – честито!

Т21

Бел. ред. Две отсъствия сред дузината и половина отличени троянски спортисти правят впечатление. Едното – на състезателя по мотоциклетизъм на писта Краси Михайлов, който от няколко години жъне успехи в клас „Супербайк”, а през 2012 г. дублира вицешампионската си титла от миналата година в националния пистов шампионат; и едновременно с това спечели трето място в Източноевропейския шампионат. Второто – на състезателя по кореспондентен шах Симеон Винчев, станал международен майстор по шахмат през 2012 г. и водещ като капитан българския отбор в 19-тата Олимпиада по кореспондентен шах за мъже. Надяваме се, че пропуските са неволни, а не от подценяване на това, което Краси и Симеон правят за спортната слава на Троян.

Справиха ли се службите?

* По двете основни улици в Троян и междуселските пътища – по-скоро да; в по-малките градски улици и улички – не съвсем * Извозването на снежните камари – а дано, ама надали?
Сняг
ПЪРВАТА по-сериозна снежна вълна в Троян отмина. Справиха ли се службите по снегопочистването, тук слагаме и инвеститора и координатор на действията Община Троян, след тежкия урок от миналата зима? Според нас – по-скоро да, отколкото не. Особено по двете основни улици (ул. „Васил Левски” и ул. „Христо Ботев”), където се почисти до асфалт, даже разкашканото след хвърлената сол/химия също се изриваше. Говорихме с таксиметрови шофьори, най-потърпевшата гилдия от качеството/липсата на качество на тази дейност; те потвърдиха - с двете основни улици нещата били наред. С повечето от междуселските пътища в общината – също.

НО? В ПО-МАЛКИТЕ улици и улички в Троян, даже в най-централната градска част, нещата изобщо не бяха весели. Даваме пример – кръстовището на ул. „Любен Каравелов” с ул. „Стара планина”, водещо към Малкия пазар (където бъркотията е всесезонна, но това е друга тема); там бе хвърлено нещо (сол/химия), но то не се справи с дебелия лед и няколко дни положението бе меко казано неприятно, по-точно – опасно и за хора, и за автомобили. Подобни примери имаше и на много други места, да кажем по стръмната и невралгична дори без сняг и лед ул. „Македония”.

ИМАШЕ ПРОБЛЕМИ и с изчистването на тротоарите, но тук основният виновник не са фирмите и Общината, а собствениците на блокове, кооперации, магазини, офиси и т.н., които в Троян нямат навика да я вършат тази работа (изчистването на своя участък от тротоара); а и никой не ги натиска да го правят. Имаше го и обичайният проблем – снегорините да не изриват снега до края (до самия тротоар), с което да достесняват улиците и да създават допълнителни главоболия на шофьорите.

ЗА ПОВСЕМЕСТНО извозване на изринатия уличен сняг едва ли можем да мечтаем, макар че изненадващо сега това да се случи тук-там. Иска ни се занапред да се случва на повечко места, но парите едва ли ще стигнат и вероятно ще стане като във вица – а дано, ама надали; и до напролет ще се „радваме” на сиво-кални камари сняг и ще чакаме слънцето да ни реши проблема.

Т21 

Послание от пирамидите

(или очерк на един троянец след посещение в Гватемала)

* Думата „човек” на езика на маите означава „вярвай, създавай, действай” * Очаква ли ни апокалипсис? Всеки сам решава!
 * Единственото, което има значение в новия свят, е дали носиш в себе си любов и състрадание

На Коледа, след края на света

КАКВО СЕ СЛУЧИ на 21.12.2012 г. – едно уникално събитие в рамките на цикъла на прецесията на равноденствията (прецесия - промяна на наклона на оста на въртене на едно тяло – бел. Т21). Идва промяна – това е видимо. Маите казват – тези промени ще се случат, когато в Галактически план се подредят Централното галактическо слънце, Сириус, Плеядите с централната им звезда, нашето Слънце, Земята и още няколко космически тела. Това събитие се нарича Галактическо подравняване. Всъщност според изчисленията на астролози този процес започна да се разгръща още на 20.12.2012 г. в 20:12 ч., за да достигне връхната си точка на 21.12.2012 г. в 13:11 ч. 

ТАКА НАРЕЧЕНОТО дълго броене, или един от календарите на маите, завещан ни с каменни плочи, приключи на 21.12.2012 г. Маите работят с един времеви цикъл, който на нас, съвременните хора, свикнали с линейното отброяване на времето, ни е малко сложно да си представим. На 21.12.2012 г. всъщност приключва един цикъл „бактун” от 144 000 дни (или 5125 години), който е петият от друг по-голям цикъл, свързан с прецесионното въртене на нашата земна ос, приблизително 26 000 години.

СПОРЕД МАИТЕ времето не се движи по права линия, то няма начало и край. Времето се движи по спирала. Приключвайки този цикъл, ние навлизаме в следващия цикъл, наречен 6-тото слънце по спиралата. В момента приключва една ера на материалното. До този момент парите, притежанията на вещи, титлите, властта и консуматорството бяха водещата сила в обществото ни. Не случайно в следствие на това се наблюдава един тотален срив в социума, в ценностите, в икономиката и финансовата система. Това че забравихме за природата, че не я приемаме за част от нас, това доведе и до такива крайни климатични промени. Изглежда, че планетата е изправена пред същия колапс; или пред края на времето, както казват маите.

ОЧАКВА ЛИ НИ АПОКАЛИПСИС? Всеки сам решава! Апокалипсис в превод от гръцки означава  „разкриване”, „смъкване на завесата”, откровение”. Откровението и последователното разкриване на потайности на човешката  душа започнаха много активно да се разгръщат през последните години. Малко по малко древното знание за произхода ни, за истинските ни умения като човешки същества започват да се разкриват. Все повече се повишава сензитивността на хората, интуицията, уменията като телепатия и лечение с мисъл.

В ЧИСТО ФИЗИЧЕСКИ ПЛАН Земята също се променя. Тя е повишила по геофизически данни своите вибрации от 7.8  херца на около 15 херца само за една година и върви към 30 херца. Като повишава честотата си, Земята ни кара да бъдем по-будни и по-осъзнати. Това е процесът на Възнесение – Земята повдига вибрациите си, честотата на трептенията си, за да премине в по-високо измерение на Творението. На тези, които не са в синхрон с тези вибрации, ще им бъде много трудно да се справят с прехода от триизмерния свят към четвърто и пето измерение.

ЕДИНСТВЕНОТО, което има значение в новия свят, е дали носиш в себе си любов и състрадание, което е същността на Бог – Творец в нас или Висшия Аз, а не егото, което е низшият Аз или Бог разрушител. Как да преминем в новото измерение? Не е лесно, но да опитаме! Да престанем да се надбягваме с времето. Да отделяме повече време и любов на хората около нас. Да съзерцаваме природата. Да медитираме. Да спортуваме. Да престанем да живеем в илюзията, че другите хора са нещо по-велико или пък по-малко от нас. Да бъдем милосърдни. Да си прощаваме, като започнем с нас самите. Най-важното е да пробудим безусловната любов в себе си. Защото творческият център, който ще ръководи живота ни в Епохата на Водолея, е сърцето. Любовта е творческа сила, способна да изгражда вселени, а ние я притежаваме. Трябва само да я пробудим.

БОГ СЪЗДАДЕ ЧОВЕКА по свой образ и подобие. Духовният водач на маите Хунбац Мен казва, че думата „човек” на езика на маите означава „вярвай, създавай, действай”.

25 декември 2012 г.
Ценко Ковачев

На снимката:  
Ценко на брега на езерото Атитлан, Гватемала, 7 ноември 2012 г.

„Христос раждается, славите!”

До боголюбивия клир, всечестното монашество 
и православните християни на Ловчанска епархия

Рождественско послание 2012

Рождество Христово е!
Цялата вселена празнува!
Христовата Църква ликува!

Благодарим ти, Боже наш, че ни приласка с безмерната Си милост, така че отново да изживеем благостта на Рождественския празник, отново и отново да отбележим радостта на спасението, която ни спохожда в този свят ден!

„Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14), за да познаем ние колко е прекрасно да вървим по Бога, укрепявани от Неговата истина и благодат! Дойде сред нас Христос в образ на раб, за да разберем ние, колко е сладко, колко е спасително да служим на Господа и на своите ближни, водени от безкористната Му и спасяваща любов. Синът Божий прие човешки образ, за да се възроди Божият образ в нас и в неговата красота да се подвизаваме и  богоуподобяваме. Христос Се въплъти заради нас - нека живеем и ние за Него! Царят на царете смирено снизходи към нас и Се роди в ясла, за да се издигнем ние от нашата немощ и да станем „род избран, царствено свещенство” (1 Петр.2:9).

„С нами Бог, разумейте, язици, и покоряйтеся: яко с нами Бог!” Името на родилия Се Богомладенец е Христос Господ и Той е, Който даде възможност на „всички ония, които Го приеха - на вярващите в Неговото име... да станат чеда Божии” (Йоан 1:12)! Винаги да бъдем верни на Всевишния Бог като чуваме в сърцата си Неговия въжделен глас, а не гласа на лукавия и неговите вредни помисли. Постоянно да познаваме и във всичко да изпълняваме Божията воля, а не да робуваме на нашето самолюбие. Скъпи в Господа, всячески да се стремим да благоугодим на нашия Спасител, за да ни познае Той, когато застанем пред портите на вечното Му Царство, и да ни приеме като Свои възлюбени!

На Рождество Христово и в навечерието на Новата 2013 година архипастирски ви благославям и призовавам да живеем като добри хора и истински православни християни; да пребъдваме в любов и смирение; да служим на Бога в дух и истина, и на Църквата и Отечеството - бидейки верни в изповядването на вярата си и достойни във вършенето на делата си. Длъжни сме, щом в Христа сме кръстени, в Христа и да сме облечени (срв. Гал. 3:27) – да бъдем „светлината на света” (Мат. 5:14), рожби на благодатта, свидетели на любовта!

Честито Рождество Христово!
Честита Новата 2013 година!
25 декември 2012 г., гр. Ловеч
       
+ Ловчански митрополит Гавриил

Легендата Дан Колов

* Троян, пролетта на 1939 г. - всички се мъчели да се проврат да видят отблизо великия Дан Колов
120 години от рождението

НА 27 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. се навършват точно 120 години от рождението на нашия земляк Дончо Колев Денев, познат по целия свят като Дан Колов. Роден е в севлиевското село Сенник (тогава Чадърлий) през 1892 г. И до днес Дан Колов е смятан за най-великия състезател за всички времена в свободната борба кеч и легенда в бойните изкуства.

ЕДВА 17-ГОДИШЕН, заедно с група българи, той отива в САЩ, където живее и работи 30 години (1905-1935 г.) – като миньор, строителен работник и след това професионален борец. В този период Дан Колов покорява най-силните кечисти от целия свят – САЩ, Канада, Япония, Китай, Франция, Австралия, Нова Зеландия и т.н. Пред мощта на българина се предават най-именитите силови бойци от онези времена като Джеф Лоурънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан „Човекът светкавица”, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.

ПАМЕТНА ОСТАВА победата му в Япония, където в жестока битка надделява над японския идол Джики Хиган „Удушвача” - кумир на японските самураи, при това  племенник на император Микадо; след срещата от тълпата правят опит да убият с нож легендарния българин. През 1936 г. в Париж Дан Колов мачка наред всичките си противници, а на финала тръшва „Човека с хилядата хватки” Анри Деглан, който е европейски и олимпийски шампион. Тази победа му носи диамантен пояс и титлата „Европейски шампион”. Почти три десетилетия колосът от Сенник жъне победи, като сред „жертвите” му на тепиха са и тибетски майстори, китаецът Уан Фу и други „непобедими” шампиони. В края на кариерата си, вече болен от туберкулоза, излиза срещу далеч по-младия от него световен шампион Ал Перейра от Португалия и успява да го победи.

КРАЛЯТ НА КЕЧА, наричан още Кинг Конг и Балканският лъв, легендата Дан Колов умира на 26 март 1940 г. в собствената си къща в родното село Сенник, Севлиевско, като до последния си миг очаква да се види със своя най-добър приятел и също голям български борец Хари Стоев.

ВИНАГИ - и в Америка, и където и да е бил по света, до края на дните си - големият Дан Колов си остава български гражданин, независимо от многобройните съблазнителни покани. Неведнъж българинът е получавал предложения да приеме американско гражданство, някои подплатени с оферти за милиони долари, но той отказва. Ето какво споделя самият Дан Колов: „Защо ми е американско гражданство, когато винаги съм мечтал да живея в България. Не зная дали някой е изпитвал такава мъка към родината си, както аз. Напуснах България като момче, и макар да не зная нищо за нея сега, тя ми е свята повече от всичко на света”. И не може да не вярваме на тези думи на големия шампион – четвърт век той жъне успехи по световните тепихи, световни знаменитости се натискат за неговия автограф, ухажват го най-големите красавици, парите текат като река през пръстите му, но той отхвърля всички предложения да замени родината си с друга държава.

ЗА НЕГО съселяните му от Сенник и до днес говорят: „Дан Колов е в сърцата ни, вече 120 години!”. Особено вълнуващо за всички е, че славата и парите не го променят, остава си същият добряк с благ поглед и благородно сърце, откликващ на всяка протегната ръка за помощ. А за признателността на поколенията говори издигнатият внушителен паметник на „българския Херкулес” в центъра на Сенник, както и превръщането през 1968 г. на родната му къща в музей.

ТРИ ГОДИНИ преди смъртта си Дан Колов присъства на един лов в Нова Зеландия, където простива и започва да храчи кръв. Разбирайки за болестта му, земляци от Троян веднага му отправят покана за лечение в открития наскоро Държавен санаториум за лечение на белодробна туберкулоза в края на града. Дан Колов идва на преглед, лекарите го диагностицират и му предлагат да постъпи веднага на лечение. По онова време все още е много трудно да се накарат болните да се лекуват от тази коварна болест, затова световноизвестният борец отказва да постъпи в троянския Санаториум – надява се, че неговият здрав организъм и чистият въздух в родното село Сенник ще му помогнат да оздравее, уви…

СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО СИ в България през 1935 г. Дан Колов организира редица състезания в София, Пловдив, Русе, Стара Загора и в много други селища. Не остава назад и нашият Троян, още повече че е близо до Сенник; през пролетта на 1939 г. Троянското колоездачно дружество „Буря”  организира състезание за популяризиране на своя спорт и канят на откриването прославения българин Дан Колов и неговите прочути приятели борци Хари Стоев, Мустафа Кабака, севлиевския славей Борис Машалов („Заблеяло ми агънце”), който бил член на Клуба на българските борци аматьори, има десетки схватки у нас и в чужбина, а през 1934 г. печели шампионска титла…

С ЧЕРНА МЕКА ШАПКА и черен марков костюм лично Дан Колов пуска колоездачите по маршрута Троян – Лешница и обратно. Следобед на същия ден в троянското училище „Константин Хаджикалчев” (сегашното ОУ „Иван Хаджийски”) се провеждат демонстративни свободни борби с участието на прославените български борци. Самият Дан Колов вече е прекратил по лекарска препоръка състезателната си дейност и участва като главен съдия. Очевидци споделят, че след свършването на крайно интересните борби и излизането на борците от училищния двор е имало страхотна блъсканица – всички се мъчели да се проврат да видят отблизо великия Дан Колов.


• Роден е на 27 декември 1892 г. в с. Сенник, Севлиевско, умира от туберкулоза на 26 март 1940 г. в родния си дом

• В спортната си кариера, продължила 25 години, има над 1500 официални срещи и около 700 неофициални, като загубите му се броят на пръсти

• Дан Колов е европейски шампион за 1936 г. и 1937 г., носител е на преходните награди „Европейски пояс” и „Световен пояс” (1937 г.)

• От 1962 г. у нас се провежда международен турнир по свободна борба „Дан Колов”

• През 1933 г. Кралят на кеча дарява 2000 долара в подкрепа на Георги Димитров, който се бори за свободата си в съда в Лайпциг; „Аз съм бьлгарин и не мога да ocтaнa paвнодyшeн към съдбата на който и да е бьлгарин в опасност!”, обяснява Дан Колов

• За петте години в България, от 1935 г. до смъртта си, Дан Колов отделя много време за срещите си с хиляди жадни да общуват с него, кум е на не една сватба и почетен гост на не едно народно веселие - и изключително щедър навсякъде. По този повод Иван Хаджийски пише: „Той засрами мнозина, макар че спокойно можеше да сложи парите си в джоба”

• През 1937 г. купува за половин милион лева първия самолет на Гражданската ни авиация и първата електрическа турбина за българска ВЕЦ

Матей Бояджиев

Даниел Сираков (ВМРО) оглави Комисията по туризъм

* Досегашният председател Трифон Трифонов (РЗС) подаде оставка и се обясни на най-големия си душманин в местния
 парламент инж. Илиян Пеевски
В Общинския съвет

ДАНИЕЛ СИРАКОВ – троянският съветник с най-голям стаж, първият в местния парламент, заговорил още през 90-те, че стопанският приоритет на Троян трябва да е туризмът и лобирал и лобиращ много активно в тази посока – оглави постоянната Комисия по туризъм и околна среда в Общинския съвет (ОбС). Това се случи на последната сесия на ОбС за годината (20 декември), а номинацията на г-н Сираков, който е представител на ВМРО-БНД, получи пълна подкрепа от всички страни.

РОКАДАТА в ръководството на туристическата комисия се наложи след като досегашният й председател Трифон Трифонов (РЗС) подаде оставка на предишната сесия (29 ноември), придружена с шумно изявление. Г-н Трифонов се обърна към най-отявления си критик – представителя на „Атака” инж. Илиян Пеевски, който неведнъж от трибуната на ОбС го обвиняваше в некомпетентност и сервилничене към ГЕРБ с цел лични облаги – и подробно му обясни колко много туристи е довел в нашия край. „Довел съм три пъти повече туристи отколкото косми ти имаш на главата си”, конкретизира г-н Трифонов.

ЕКСПРЕДСЕДАТЕЛЯТ разказа, че негово дело е първата къща за гости в Троянско (в с. Голяма Желязна), че е успял да привлече шведски групи, които много харесали района, но липсата на близко летище оскъпявало почивката им и работата се развалила; и че след избирането му за съветник упорито работи за отваряне към туристическия пазар на Израел. Освен с тези си ангажименти Трифон Трифонов обясни оставката си и с друго – че не срещал разбиране и подкрепа от кмета на Голяма Желязна Иван Христов (БСП), който дори си позволил да го напсува на четири очи.

Т21

На Игнажден – награди за талантливите

* 4184 лв. бяха раздадени на деца с изявени дарби, спечелили призови места на състезания в областта на науката, изкуството и спорта през 2012 г. * Донка Михайлова: “Няма по-добри гости в днешния ден”
 
“НЯМА ПО-ДОБРИ гости в днешния ден от млади и талантливи хора като вас”. С тези думи кметът на Троян Донка Михайлова посрещна в кабинета си 22 момчета и момичета от различни училища в общината, избрани да получат еднократно финансова премия съгласно Правилата за реда и организацията при предоставяне на закрила на деца с изявени дарби (20 декември). Г-жа Михайлова поздрави децата за техните успехи през годината, за това, че са прославили Троян и заслужават наградата си. Пожела им да бъдат здрави и да постигнат  нови върхове в знанието.

ЗА СЕДМА поредна година Община Троян предоставя закрила (финансова подкрепа) на троянски деца с изявени дарби. По решение на Общински съвет този път специална експертна комисия разработи и прие споменатите Правила за реда и организацията при предоставяне на закрила на деца с изявени дарби, според които се изисква номинираният да е заел през годината първо, второ или трето място на регионални, национални или международни конкурси, олимпиади или състезания в областта на науката, изкуството или спорта. За 2012 г. общият размер на раздадените средствата е 4184 лв.

ОТЛИЧЕНИТЕ са: Борис Костадинов  (НУ „Св. Св. Кирил и Методий”) – за успехи по математика; Калоян Гидийски (ПГМЕТ) – планинско колоездене; Дамян Пазвански (СОУ „Васил Левски”) – авиомоделизъм; Лъчезар Николов (СОУ „Св. Климент Охридски”) – авиомоделизъм; Викторио Дочев (СОУ „Св. Кл. Охридски”) – физика, астрономия; Мартин Нанков (ПГСАГ „Никола Фичев”, Плевен) – ски ориентиране; Ивана Буровска (СОУ „В. Левски”) – математика; Младежки танцов състав към ФА „Траяна (11 ученици до 18 г.) – танцово изкуство; Отбор по гражданска защита (ОУ „Васил Левски”, с. Борима, 4 ученика).

Маргарита Генкова, PR на Община Троян

С две думи (10)

Пред входа на Община Троян, малко след "края" на света, 21 декември 2012 г.
Припомняме същината и правилата на коментарната ни петъчна рубрика   
„С две думи”.
ИДЕЯТА – ние ви предлагаме някоя красноречива снимка, наша или изпратена ни от читател, вие коментирате „с две думи” (в до две изречения, не повече!).
ОГРАНИЧЕНИЯТА – никакви, с изключение на трите изначални правила за коментиране в сайта на Т21 (да не се пише на български с латински букви, да не се пише само с главни букви и да няма нецензурни обиди, клетви и закани) и новото правило за двете изречения.
ЗАДАЧАТА – сложна е, да се каже много с малко думи.
ЦЕЛТА – все същата, да се търсят отговори и казват истини.
ПРЕПОРЪКАТА – повече смях и весело за сметка на сериозното и тъжното.

 С уважение: Т21
 
П.П.  Изданията на „С две думи” ще откриете в Меню”-то
етикет Читателите ни пишат.


С две думи (9)  - топ коментари

"Мила" родна картинка, Троян, 3 декември 2012 г.
Гневни и даже агресивни са повечето от коментарите по тази снимка. Обясняваме си го с нетърпимостта и застрашителните размери на проблема с бездомните кучета и произвеждащите го фактори (беднотия, липса на точни правила и на механизми да се изпълняват правилата, бездействие на някои органи и служби, гражданското бездушие).

Иван Цочев, 32 г. каза...
И кучетата стоят пред Социалните за помощи!

Анонимен каза...
Хубаво беше преди демокрацията, имаше много виетнамски студенти :)

Анонимен каза...
Кучешкият живот и животът на пенсионера с минимална пенсия, и на работника с минимална заплата нямат разлика!


Още по темата:

Завършихме по шампионски 2012-та

* 10 медала за джудистите на СК „Чавдар” от международния турнир в столичната зала „Триадица” - последното голямо състезание за годината * 39 шампионски титли и 106 медала за 2012 г.,
 Матев с приза "Треньор на годината"
Джудо

НАД 600 СЪСТЕЗАТЕЛИ от 33 клуба от България, Гърция, Турция и Сърбия се събраха в столичната зала „Триадица” за 10-ия международен турнир по джудо, организиран от софийския клуб „Олимпия 2005” – най-големия клубен турнир по джудо на Балканите (15-16 декември). Гост на турнира бе и председателят на Балканската асоциация по джудо Йонел Стойкут (Румъния). Надпреварата бе в пет възрастови категории – деца до 6 г., до 8 г. и до 13 г. през първия състезателен ден и деца до 11 г. и юноши и девойки до 16 г. през втория.

СПОРТНИЯТ КЛУБ по джудо и самбо „Чавдар” (Троян) участва в последното за годината голямо състезание с 24 състезатели, а равносметката ни е повече от добра – общо 10 медала, от които 4 златни, 5 сребърни и 1 бронзов. Шампионите ни са: Наталия Банчева (32 кг), Павлина Петрова (57 кг), Анна-Мария Манушева (36 кг) и Ивелин Доневски (34 кг); сребърните: Никол Цанкова (28 кг), Христина Грънчарова (32 кг), Михаил Дундев (24 кг), Васил Лилов (55 кг) и Александра Ковачева (25 кг); и бронзов – Цветомира  Димитрова (44 кг). И като се има предвид, че за голяма част от децата това бе дебют на официално състезание и че от състава отсъстваха държавните шампиони за 2012 г. Добромир Калистерски, Десислава Цонева и Изабела Христова, постигнатото добива още по-голяма стойност.

С ТОЗИ ТУРНИР троянските сьстезатели затварят спортната 2012 г. и веднага започват зимната си подготовка за следващата. Както е известно на хората, следили изявите на клуба, джудистите ни не се радват на големи почивки през годината, но за това пьк с гордост могат  да се похвалят с една успешно отминала 2012-та и завоюваните общо 106 медала (39 шампионски титли) от различни спортни форуми в страната и чужбина. Зимната подготовка за троянските джудисти започва от 21 декември в базата на клуба, а на 2 януари голяма част от сьстезателите ще пьтуват за Сливен, кьдето за съвместни тренировки ще се сьберат повечето от водещите клубове в Бьлгария. След което ще търсим участие в силен турнир (по всяка вероятност в чужбина) като последна проверка преди Държавните първенства, определящи съставите на националните отбори.

ТУК Е МЯСТОТО да изкажа от името на клубното ръководство и лично от мое име нашата благодарност на Община Троян, родителите, спонсорите и на президента на фирма „Олчай Дурмушев”, благодарение на когото предстоящата ни подготовка е обезпечена и спокойствие да насочим цялата си енергия вьрху индивидуалното подготовка на нашите сьстезатели  в преследване на още по-високи успехи  през следващата година.

Рьководството, председателят и сьстезателите на СК по джудо и самбо „Чавдар” поздравяват всички свои приятели, колеги от спортните клубове и граждани на Троян с настьпването на Коледните и Новогодишни празници като им пожелават много здраве и благоденствие както и една по-добра и успешна 2013 г.

Николай Матев,
председател и треньор на СК „Чавдар”, Троян


Матев – треньор на годината

На церемония днес (21 декември) Николай Матев от СК по джудо и самбо „Чавдар” получи приза „Треньор на годината 2012” на Община Троян. Отличието – плакет и грамота – бе връчено лично от кмета Донка Михайлова. Петима от възпитаниците на Матев пък влязоха сред 18-те троянски състезатели, отличени с наградата „Спортист на годината 2012” на Община Троян – републиканските шампиони за 2012 г. и призьори от международни състезания Десислава Цонева, Изабела Христова, Цветомира Иванова, Добромир Калистирски и Ана-Мария Манушева. И от нас – честито!

Т21

Още по темата:

Миро Нанков: „Няма край на света, драги зрители!”

* Топ пътешественикът и наш земляк, завърнал се преди броени дни от Мексико, Гватемала и Белиз, обясни по бТВ какво точно сочи календарът на маите за „фаталната” дата 21 декември 2012 г. 

Апокалипсис сега
Миро в града на маите Теотиуакан (Мексико) 22.11.2012
МИРО НАНКОВ – големият български пътешественик и наш земляк, троянец по кръв и дух – на 15 декември гостува на Лора Крумова в „Тази събота” по бТВ. Миро разказа по нещичко за безкрайните си и необикновени пътешествия по света (и у нас), а разговорът се излъчи на живо от столичния дом на троянеца, сред камарата артефакти от къде ли не. Но имаше и конкретен повод – да се чуе мнението на специалист по горещата тема за „края” на света (21 декември 2012 г.), познавач на мястото на „злокобното” предсказание (Мексико), на предсказателите (маите) и на самото предсказание (календарът на маите); който на всичкото отгоре преди броени дни се бе завърнал именно от Мексико.

С местен гид в друг град на маите - Паленке (Мексико)
„ТИБЕТ е най-любимото ми място… Имам 12 обиколки на свещения връх Кайлас, той не се изкачва, защото горе са боговете, а се обикаля, казват, че ако направиш 108 обиколки, ще постигнеш вечната Нирвана”, обясни Миро. И направи връзка с предстоящото му n-то посещение на 7-те Рилски езера у нас, и то точно на 21 декември: „Земята има три енергийни центъра – Хималаите, Андите и Рила планина. Неслучайно преди години там, на Рилските езера, учителят Петър Дънов е събирал своите ученици и последователи”.

В града на маите Xunantunich  в държавицата Белиз
ПО СПОМЕНАТАТА гореща тема Миро Нанков бе категоричен: „Стига с този „край” на света, няма край на света, толкова глупости се изписаха!”. Пътешественикът обясни, че според календара на маите, най-развитата някогашна цивилизация в Западното полукълбо, имало 5 големи цикъла в човешкото развитие от по 5125 години (или 5200 според някои), общо 26 000 години, и на 21 декември 2012 г. свършвал петият цикъл и всичко, по една спирала на времето, започвало отначало – т.е. никакъв край, а начало на нова епоха.

Красиви гледки преди "края" на света
НА ВЪПРОСА как наследниците на маите (в Мексико, Гватемала, Белиз) се готвят за  края на света отговорът не бе съвсем неочакван: „Те се радват, готвят се за купон, защото 21 декември е денят на зимното слънцестоене и е един от четирите големи празници в тези страни – двете равноденствия и лятното и зимно слънцестоене… Много от хората там дори не знаят за всичките числа и дати в двата календара, защото те имат два основни календара…”. „Няма край на света, драги зрители!”, бяха финалните думи на пътешественика.

Т21


Цветна възстановка на календара на маите, уж предсказал края на света. Според Миро обаче този календар... не е на маите, а на ацтеките. Ето как е коментирал картинката пътешественикът в страницата си във Facebook:  "Календарът на АЦТЕКИТЕ (не маите, хора)... Ето, това е цветна възстановка. Така е изглеждал този огромен каменен диск, боядисан в различни цветове, и инкрустиран с полускъпоценни и скъпоценни камъни. Обърнете внимание на най-външните два полукръга. Това са две змии, чиито глави се събират най-долу. Много може да се говори за това..."

Още по темата:

Троянските фронтоваци ще правят подписка за безплатните лекарства

* Кольо Урчев: „Дянков да си върви, здравната министърка – и тя!”
 * Никола Магунски предложи да се направи подписка за изцяло безплатни лекарства за ветераните * Спор за царския генерал Васил Бойдев разпали страстите
Велик е нашият войник

Никола Магунски (вляво) и Румен Тодоров
РУМЕН ТОДОРОВ бе преизбран за председател на троянската структура на Съюза на ветераните от войните за нов 3-годишен мандат на състоялото се миналата седмица отчетно-изборно събрание, преизбрана бе и заместничката му – Райна Шамова. Дългогодишният председател и заслужил фронтовак Никола Магунски остава почетен председател, какъвто бе и в предишния мандат. Над 50 са ветераните в троянската организация, а общо членовете на Съюза на ветераните от войните в страната са близо 6000. Гост на събранието бе председателят на областното ръководство на съюза Ганко Бенев, който е наш земляк, родом от с. Велчево (мах. Мачковци).

Ганко Бенев говори за генерал Бойдев
ПО МАЛКО СТРАНЕН начин започна воинският форум – някой отвори дума за ген. Васил Бойдев (интернирания в Троян висш царски офицер, починал през 1984 г., чиито спомени наскоро бяха издадени благодарение на съгражданина ни адв. Венелин Димитров) и се разрази спор за ролята на генерала като командир на Пета българска армия в Македония. В крайна сметка спорът утихна, а г-н Бенев призова всички да прочетат спомените на големия български военачалник, там се изясняват много неща.

Кольо Урчев (в средата на преден план)
ПО-НАТАТЪК в дневния ред бяха разискванията по злободневните проблеми, които никак не са малко. Кольо Урчев постави въпроса защо някои по-скъпи лекарства са извадени от безплатни списък и сега трябва да се плащат. „Досвидя им за тези пари, дето трябва да ни дадат… Симеон Дянков да си върви, здравната министърка – и тя!”, без колебание поиска г-н Урчев. По важната тема за безплатните лекарства председателят направи уточнение, че списъкът им и аптеките в Троян, откъдето могат да се купуват илачите, е раздаден на всички.

ТУК ВНИМАНИЕ заслужава предложението на г-н Магунски троянските фронтоваци да направят подписка до Народното събрание и Министерския съвет с искане списъкът с безплатните лекарства за ветераните от войните да отпадне и всички лекарства за тях да бъдат безплатни. „Били сме се по фронтовете за България, справедливо е сега да ни се помогне”, подкрепиха го мнозина. Предложението бе гласувано, но не стана ясно ще има ли подписка или идеята ще си остане като добро пожелание.

Т21 

Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |