Цвятко Джаралийски: Или помагаш, или не – това е!

* „Като българин, който живее в чужбина дълго време, се чувствам съпричастен към проблемите на страната си”

НА 12 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. в Българското посолство в Лондон се състоя традиционното Благотворително коледно парти, организирано от тамошното дружество „Приятели на България” (основано през 1991 г. от Иван Станчов), българския Сити клуб в Лондон и организацията You Help BG. Патрони на събитието бяха посланик Константин Димитров, баронеса Роулингс от британската Камара на лордовете, президентът на Сити клуба Кирил Сакскобургготски и председателят на „Приятели на България”, лондонския юрист с български и троянски корени Джон Бризби. Деси Добрева, Лондонският български хор, танцовата група „Танец” забавляваха гостите, много от които – облечени в български народни носии. На търг бяха продадени фланелки на Димитър Бербатов от „Фулъм” и Франк Лампард от „Челси” с автографи на звездите. Събраните 5000 лири ще отидат за проекти на благотворителното дружество „Приятели на България”, подпомагащи деца в неравностойно положение, и за „Карин дом” във Варна.

ОТ 4-5 ГОДИНИ редовен участник в организацията на благотворителното парти е и троянецът Цвятко Джаралийски. Цвятко е завършил троянското СОУ „Св. Климент Охридски” през 1997 г., после учи в Медицинския колеж в Плевен, а една студентска бригада през 2003 г. решава по-нататъшната му съдба: „След 2 седмици, прекарани на Острова, реших, че искам да остана - правилното решение за момента и до сега”. През 2007-2008 г. осъществява една от най-големите си мечти и пътешества по света - Азия, Южна Америка, Европа и Австралия, където се задържа най-дълго, цяла година. На благотворителните партита Цвятко поема длъжността организатор на бара, помагат му адвокати стажанти от кантората на Джон Бризби. Т21

*****

- Как стана така, че се присъедини към организаторите на благотворителното парти?

- През 2006 г. се запознах с Джон Бризби - изключително добър човек, честен и голям родолюбец. Той ми разказа за благотворителната си дейност, което много ме заинтересува и му предложих съдействие. Беше впечатлен и ми предложи да участвам като организатор на бара. Искам да отбележа, че Джон е много специален човек в моите очи, специален и за България, тъй като се интересува от страната ни и прави много повече за нея от много наши политици.

- Кое те кара да се занимаваш с този вид доброволчество?

- Винаги съм искал да помагам на хората по един или друг начин. За мен няма нищо по-хубаво от отзива на човек, на когото си помогнал, усмивка в знак на благодарност или просто едно кратко „Благодаря“. Освен това, като българин, който живее в чужбина дълго време, се чувствам съпричастен към проблемите на страната си и участието в едно такова събитие ми носи огромно удовлетворение. Радвам се, че дори и с нещо малко, имам възможността да помогна на всички тези деца, които са оставени на произвола на съдбата, и на добри хора като тукашните организатори на благотворителното парти.

- Какви хора идват на това събитие?

- На самото събитие идват всякакви хора от различни националности - всеки, който е свързан по някакъв начин с България и има желанието да помогне. За мен най-интересни са англичаните, половината членове на The London Bulgarian choir (британски смесен хор, ръководен от възпитаничката на държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ Десислава Стефанова; репертоарът му се състои от обработки на българска народна музика; участвал е в записа на саундтрака на холивудската епика „Троя“ – бел. Т21). Те са дейни участници в мероприятието и пеят български народни песни от сърце и душа.

- Какво ще отговориш на обвиненията, че подобна благотворителност е лицемерна? Или че истинската помощ е да се работи в България, а не отдалеч?

- Как може каквато и да е оказана помощ да е лицемерна?! Или помагаш, или не – това е! Всяка помощ е истинска, без значение дали е оказана от България, или не. 

- Какви неща могат да обединяват българите в чужбина? Наистина ли толкова трудно се създава българска общност там?

- В Лондон има много голяма българска общност и не мисля, че е трудно да се създаде такава. По-голямата част от българите тук са обединени от типичните ценности, които носят национална идентичност - музика, култура, храна и традиции. За мен недостатъкът по-скоро е прекаленото ограничаване и нежелание на българина да се опита да се приобщи към тукашните култура и традиции, което сякаш, малко или много, го оставя изолиран от средата, в която живее. 

- А вярно ли е, че понякога там патриотичният дух е по-силен, отколкото тук, у нас?

- Не мисля, че патриотичният дух е по-силен тук, отколкото у нас. А и това би било в противоречие със статута ни на имигранти. Англичаните имат една дума, която пасва много точно в случая: expatriate - някой, които живее в различна страна от тази, в която е роден и израснал. 

- Как усещаш тамошния „Коледен дух”? Повече ли умеят да се радват хората на празниците?

- Коледният дух тук е по-силен поради простата причина, че начинът им на празнуване е традиция, предавана от поколения на поколения с векове. В последните години забелязвам една тенденция в България за насаждане и имитиране на западния начин на празнуване, което според мен ни дистанцира от корените ни и от традиционния начин на празнуване у нас, който аз помня като дете.

- Какво би пожелал за Коледа на Троян?

- Пожелавам на всички да са живи, здрави и весели. Да бъдат по-добри един към друг. И нека хората като вас, от редакцията на Т21, да стават все повече на брой в града ни. Троян наистина има нужда от това. 

Интервю на Нели Генкова-Маринова

Начало

Tweet