Инж. Мирчо Банев: „Кадафи е хитра лисица” (1)

* „У нас много хора във властта искаха да лапат и продадоха нефтената ни концесия в Либия, продадоха я, за да грабнат тлъстите комисионни; а можехме до 2050 г. да ползваме евтин либийски нефт”

Инж. Мирчо Банев (55 г.), бивш управител на общинското строително дружество „БКС” ЕООД (Троян), е познат на читателите на Т21 от материалите, свързани със силовото му отстраняване от поста и последвалата дългогодишна съдебна одисея. Този път обаче с г-н Банев ще разговаряме по горещата тема за Либия и атаките срещу режима на Муамар Кадафи. Което не е случайно – съгражданинът ни е прекарал доста години в джамахирията и е участвал в строежа на няколко големи обекта, сред тях и военни.

„Единственият начин да се справят с Кадафи е да го убият, но това ще е много трудно. Либийският вожд има ресурс да води дългогодишна война”, категоричен е инж. Банев. Той не е привърженик на диктатора, но признава, че България като цяло и хилядите наши сънародници, които през годините са работили в Либия, са имали изгода от него; а впоследствие връзките били прекъснати заради нашата недалновидност и политическа некадърност, а не заради другата страна. Разбира се, ще стане дума и за аферата с българските медици.

*****

- Г-н Банев, колко време прекарахте в Либия?
- От 1993 г. до м. декември 2000 г. – общо 8 години, идвал съм си за по три-четири месеца, но не съм прекъсвал работата си там. Най-напред бях в нашата фирма „Техноекспортстрой”, три години, строихме военни обекти, след това в една италианска строителна фирма и после в частна българска фирма, създадена от бивши директори на „Техноекспортстрой”. Почнах като геодезист – на обекта ВЕГА-Азизия (гр. Азизия), военен обект на 40 км от Триполи; строихме на 20 метра под земята, по руски проект – има три такива обекта в Либия: ВЕГА-Азизия, който пази столицата Триполи, вторият е до гр. Сирт и пази този район, а третият е до Бенгази. Тези три обекта са напълно идентични – в тях са разположени ракетни убежища с руски ракети и много друга военна техника; само оградата на тези обекти – от огромни 3-метрови бетонни плочи, двойно армирани – е дълга 8 км. А площта на обекта е 1,2 млн. кв. м, огромно нещо под земята. Вътре има селище (градче) за военните, първо него построихме и после бяхме под постоянна охрана и наблюдение.

- Може ли да се предположи, че в момента Кадафи се укрива именно във ВЕГА-Азизия?
- Никой не може да каже, знае се, че Кадафи никога не стои на едно място – непрекъснато се мести. И друго – във всяко населено място той има нещо като своя резиденция. Да не забравяме още нещо – Либия не е голяма като население, към 5 млн. души, но по територия е почти 17 пъти по-голяма от България, има и 1400 км крайбрежна ивица от Тунис до Египет. Обяснения за явлението Кадафи могат да се търсят и в историята на Либия – два века е под турско робство, след Първата Световна война я владее Италия, между другото италианците са вършили доста жестокости, над милион либийци са били избити; а след Втората Световна война се настаняват Англия и Франция. Англичаните и французите поставят на трона крал Идрис – той уж управлява, но богатствата и особено нефтът отиват за англо-френските му покровители. През 1953 г. Англия строи големи бази, а през 1954 г. се настанява и САЩ; англичаните и американците почват яко да експлоатират либийския нефт и уж независимата държава не може да мръдне. Тогава се появява Кадафи, младо офицерче, което заедно с група съмишленици завзема властта на 1 септември 1969 г.

- Но някои твърдят, че Кадафи не е съвсем наред, че е налудничав – с тези шатри, които разпъва навсякъде, със странните си изявления и т.н. Нормален ли е либийският ръководител?
- Мисля, че е напълно нормален. Всички тези неща, неговите странности са обмислени. Например прословутата му палатка е символ на революцията и на Либия, с нея той демонстрира патриотизъм и национална независимост. Това е едно от мирните оръжия на Кадафи. Друг негов коз е, че има подкрепата на армията. Но не от някакви идеални подбуди – той е дал на висшите военни много облаги, имения, пари, възможности за трупане на богатства.

- И все пак без външна подкрепа Муамар Кадафи едва ли би устискал на върха цели четири десетилетия. Кой го крепи?
- За да вземе властта му помогна Съветският съюз, руснаците. Той им се отплати, като изгони американците и англичаните и всички техни бази, а руснаците започнаха да му разработват нефта, да строят военни заводи, да внасят съветска техника, всички танкове на либийския режим са руски. Офицерите му завършваха в Москва и в Сърбия. Но Кадафи е хитра лисица, той винаги е гледал да се обезпечи от две места и затова е оцелял толкова дълго. Неслучайно един от прякорите му е Пустинната лисица.

- Но Кадафи през тези години със сигурност е имал и сериозна вътрешна подкрепа. Така ли е?
- Може да е диктатор, но нека погледнем какво е направил за тези 40 години. Истината е, че либийците са страшно мързеливи, сигурно за това влияе голямата жега, но не само. Векове са живели скотски. Кадафи успя да накара други да работят за него и Либия и промени доста неща в страната. Вижте само България какви позиции имаше в Либия.

- Какви позиции?
- „Булгаргеомин” имаше концесия за добив на нефт до 2050 г. Говорят, че либийците едностранно прекратили нашата концесия и трябва да ги съдим, глупости. Стана така, защото след демократичните промени у нас много хора във властта искаха да лапат и продадоха нефтената ни концесия в Либия, продадоха я, за да грабнат тлъстите комисионни; а можехме до 2050 г. да ползваме евтин либийски нефт. В Последните 20 години Кадафи на няколко пъти предлагаше на България да преподпише договорите, но нищо. Допълнително го разгневихме с първото посещение на Филип Димитров в Израел; но вижте израелците колко са хитри – сега си затраяха по отношение на атаките срещу Либия, а ние… Знаете ли колко български фирми работеха в Либия – в агросектора, „Медексим” в медицината, „Електроимпекс” и т.н., само „Техноекспортстрой” в един момент имаше 18 хиляди работници и служители в Либия, общо около 50 хиляди българи са работили в Либия.

- И как изтървахме всички тези позиции?
- След 1989 г. ние влошихме отношенията си с руснаците, благодарение на които стъпихме в Либия. Но стана и друго – Русия постепенно се изтегли от Либия и нашите фирми останаха сами, без руската протекция. И въпреки всичко можехме да запазим много неща, но започна голямото грабене. Бях по това време там и видях много неща, например в „Техноекспортстрой”. Буквално за жълти стотинки се продадоха активи за милиони. Тогава се смениха 5-6 директори на „Техноекспортстрой” – дойде един и разпродава, идва друг – също, после следващият и т.н. В Джуфра, навътре в пустинята, „Техноекспортстрой” строеше един военен обект и до него имаше наше селище (шерика) за строителите, с плувен басейн, минерална вода, невиждани екстри – това се продаде на абсолютна безценица, заедно с бетоновите възли, кариерите и т.н. Ще попитате кой спечели - либийски и наши далавераджии, които изведнъж станаха милионери.

(следва)

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Мирчо Банев: "Диляне, кажи си!"
• Тема с продължение: Делото срещу инж. Банев - пак го отложиха
• Инж. Банев: "Ако не убият кадафи, коалицията срещу него ще се провали"

Tweet