Писма от Америка: Важното е да успее да се измъкне от Троян… (2)

* „Как не чух и не видях някой да се подиграе с някого, че е дебел, кльощав, сакат, крив, космат, на бенки, черен, зачервен, очилат или нещо от сорта”

„Горда съм, че съм българка, троянка…”

АВТОРКАТА НА ОБШИРНИЯ МАТЕРИАЛ, писан специално за Т21, който ще ви представим в няколко поредни броя – Теди (Tedyy Von burg, както самата тя се подписва), е троянка, но от десетина години живее в САЩ. И въпреки че е на хиляди километри от родния Троян и България, актуалните ни проблеми живо я вълнуват, нещо повече – не й дават мира, ядосват я, провокират я да търси решения. Тази нейна ангажираност обяснява и редовното й и много силно присъствие в коментарната част в сайта на Т21. Някои сигурно ще попитат – какво цели Теди с това си „ровене” в нашите троянско-български неразбории; ето обяснението й: „Винаги съм си мислила - не може ли да се изкопират някои готови модели и структури от по-успелите от нас нации. Някак си ми изглежда логично да се опита нещо ново и различно, щом очевидно начинът, по който я караме в България, не води до нищо продуктивно. Определението за лудост в Америка е когато някой прави нещо по един и същ начин много пъти, а очаква различен резултат”.

И ДВЕ ДУМИ ЗА САМАТА ТЕДИ, помолихме я да се самопредстави: „Моята биография е много скромна. Не мисля, че мога да впечатля някого, нито пък това е целта ми, затова не искам да говоря за себе си. Както се казва в една поговорка: „Няма пророци в собственото им село”. Мога да кажа само, че съм родена и отраснала в Троян, и съм горд носител на троянска диплома за средно образование. Мисля, че всичко това ми дава право да се нарека троянка. Повечето хора, когато емигрират, забравят откъде са тръгнали. Аз не мога, и не искам, или по-точно - не искам, следователно не мога. Горда съм, че съм българка, троянка, и съм дълбоко убедена, че наш дълг е да бъдем не по-добри от своите съграждани и братя, а да бъдем по-добри от самите себе си. Ето защо отделям от свободното си време да напиша тези неща - защото вярвам, че от многото идеи, които споделям, една да попадне на правилния човек и се реализира, българите ще имат по-добри дни. Днес прочетох, че сънародниците ни в Сиатъл са си организирали свой самодеен театър (вече от 3 години) с цел възраждането на българската култура и ценности. Защо българите в България да не могат да направят същото?”.

Т21

*****

А ЗА ПАРКА (става дума за градинката пред бившето кино, от която ще бъде отнето при предстоящия ремонт на пътния възел в съседство – бел. Т21), нямам думи. Жива верига, както вече някой спомена. Ако има „homo sapiens”, т.е. разумни същества, по нашите земи. Навсякъде по света - Гърция, Италия, Франция, Холандия, Америка, има малки улички, които са строени във времена, когато коли не е имало. Управниците им обаче не бутат и не рушат старото. Те го запазват, консервират, измислят закони как го съхранят в автентичния му вид - за да му приятно на човек да излезе навън. В такива китни кварталчета е най-скъпо да се живее. Голямо е неудобството от факта, че нямаш гараж или няма къде да паркираш, но много хора предпочитат да живеят на такива места и да не плащат разходи по автомобил. Излиза им по-евтино да ходят пеша на работа, да пият кафе или бира в локалните барчетата и ресторантчета, а като искат да отидат някъде за почивните дни, наемат кола. Все пак е по-евтино от поддръжка, застраховки, винетки, тестове за вредни газове и пр. Плюс това можеш да се возиш на различна кола всеки път.

НО НЕКА СЕ ВЪРНА ПАК НА ТЕМАТА ЗА ЯПОНЦИТЕ. Срещу циганизацията на народа ни може би това е изход. Помислете колко бази се пилеят, като например на Капинчо над Троян, или бунгалата и запуснатия басейн по пътя за Бръмбар скок. Знам, че ще каже някой - Троян си има басейн вече, не един; но с олимпийски размери няма, поне не сте писали във вестника. Е, там може да се правят спортни летни лагери за деца не само от Троян, но и от други градове. А може и лагер за деца с наднормени килограми. Ето работно място за диетолог, лекар и сестра, готвач, камериер и възпитатели; те може да са ученици от гимназията или студенти, които поне за лятото да имат работа или просто стаж, една позабравена дума в България напоследък. Убедена съм, че ако се направи допитване до всички троянски ученици „Можете ли да плувате?”, едва един от 30 ще отговори, че може, и то главно момчета.

А ТУК (В САЩ) ВСЯКО ОБЩЕСТВЕНО УЧИЛИЩЕ води учениците от 1 до 5 клас включително на уроци по плуване - в началото на всеки срок в продължение на две седмици за по час всеки ден през учебната седмица. Трябва само пълен басейн. Тук не отопляват водата освен през зимата. Няма извинителни бележки, защото хората са информирани колко е важно за здравето им. Има и специални съоръжения за инвалидите. В Америка почти всеки жилищен комплекс в по-топлите щати има басейн. По-важното е, че имат така наречените дневни лагери „Day camps", kоито са само за през деня от 9:00 сутринта до 2:00-3:00 ч. следобед. Децата си носят обяд в кутии от къщи и така от малки се учат да планират какво ще ядат на другия ден. Обикновено това са сурови моркови, ябълки, сандвичи. Забележете - кола, спрайтове и други газирани напитки, десерти и сладкиши не се позволяват, защото захарта и кофеина възбуждат нервната система и карат децата да щуреят и да нервничат, а на възпитателите им става трудна задачата да ги контролират. Тук всеки басейн си има поне двама спасители - обикновено това са ученици, които са минали разбира се задължително курс по спасяване и даване на първа помощ. Може да се дават уроци по плуване за всички възрасти и Общината да прави пари.

ТУК ЗАПОЧВАТ ВОДНИТЕ ЗАНИМАНИЯ от… утробата на майката. Класове за бременни жени (водна аеробика), за пенсионери, за майки с новородени бебета над 3 месеца. Слагат им специални памперси. Първите 2-3 години майката влиза с детето си, заедно с други майки/бащи и забележете – има си инструктор, който ги занимава. После започват класове за по-големите, има различни степени като например „морж”, „тюлен”, „делфин”, „акула”, „полярна мечка” и т.н., което прави заниманията много интересни за по-малките деца. Класовете за деца не са скъпи, достъпни са за всеки - около $30 за 3 месеца, по 2-3 пъти в седмицата за 30-40 минути в зависимост от възрастта. За по-големите деца, които са напреднали, има клуб. За присъединяването се плаща $50 годишно и по $65 на месец. Тренира се всеки ден по час и половина. Отново има различни степени - „бял ескадрон”, „червен”, „златен”, „старши” и „олимпийски”. За да се прехвърлиш в по-горен клас, трябва да си подобриш времето в поне няколко стила. Времето се измерва с „touch pad”, така че няма неща от сорта „Ама този е син на кмета или на другарката”. Това прави децата изключително амбициозни.

И ДРУГО НЕЩО НЕКА СПОМЕНА. Много често ходя по басейните и виждам какви ли не хора, дори такива, които не приличат на хора по една или друга причина. Как не чух и не видях някой да се подиграе с някого, че е дебел, кльощав, сакат, крив, космат, на бенки, черен, зачервен, очилат или нещо от сорта. Е, тука може само да се учим. Не е ли по-добре да пратиш детето си на плувен дневен лагер, където да се научи да плува и да се състезава цяла сутрин с други деца, докато сте на работа или си търсите работа или клюкарите със съседката. По-добре да се бръкнеш по-дълбоко и да направиш нещо за детето си, вместо да си даваш и последните левчета за кафенце и цигари в някое кафене, където ще се оплаквате от живота с някой приятел - едно приливане от пусто в празно, което на нас, троянци, ни е много познато и което, признавам си, на мен много ми липсва, защото аз самата така съм пораснала.

ТУК ИМА ДНЕВНИ ЛАГЕРИ и по драматургия, танци, грънчарство, пекарство, фотография, позитивно мислене, скаути, религиозни кемпове. Едни от най-хубавите лагери, които са много, много скъпи, са на скаутите. Там ги учат на конна езда, гребане с лодки, ходят на походи, скално катерене, спят на палатки, състезават се кой по-бързо ще разгъне и свали палатката, готвят си сами, изобретяват разни неща по задание, учат възли, растения, първа помощ, срещат се с местни политици, полицаи, пожарникари, учат ги да пръскат с пожарникарски маркучи, летци, ветерани и т.н. Ще се спра на религиозните лагери и ще обясня защо.

ПРЕДИ ВРЕМЕ ПРОЧЕТОХ ВЪВ ВАШИЯ ВЕСТНИК как кметът на Троян ходил до Троянския манастир и там му се оплакали, че в манастирските сгради имало течове и се нуждаели от някои поправки; всичко това ми намириса едва ли не, че се иска, ако може, Общината да отпусне средства. Аз лично съм религиозна, но като го прочетох това, някак си ми остана неприятен привкус. Добре де, толкова ли не могат да измислят как манастирът да се самоиздържа? Навсякъде по света те са non-profit (с нестопанска цел) организации, което означава, че те са освободени от данъци, но за сметка на това не чакат на държавата да ги спасява. Напротив. Смятам, че Троянският манастир трябва всяка година да генерира толкова profit (печалба), че да може да отпуска стипендии по богословие поне на 5 сирака от цяла България и на 2-ма троянци, завършили с отличие троянските гимназии.

ЕДИН ОТ ВАРИАНТИТЕ е да се направят такива дневни кемпове, които да включват лекции и беседи на православни теми, походи и дневни екскурзии до близки исторически и религиозни светини в Троянския край, че и по далече. Смятам че за такъв лагер всеки човек, който си милее за детето ще се бръкне да плати; и ако трябва боб и сланина ще яде и пари ще вземе на заем от някой съсед, само детето да отиде. Такива лагери тук са от по една седмица до месец. Тези с преспиването са по една седмица и което най-много ме впечатли, е правилото: никакви мобилни телефони, електронни игри, иподс и т.н. Така от малки децата се научават да спазват правилата и разбират какво им харесва и какво не, какво им се отдава, какво им доставя удоволствие да правят.

ЗАЩОТО СЪВСЕМ ТИПИЧНО ЗА НАС Е, че като дойде време за кандидат-студентски изпити, всеки кандидатства за доктор и адвокат, а най-накрая - за каквото го приемат. Важното е да успее да се измъкне от Троян, че то ако останеш в Троян и гадже не можеш да си хванеш. Различно е когато един млад човек познава себе си и е мотивиран на тази основа. Но то как да познаеш себе си, когато никой никога не ти е давал шанс да правиш нещо. Сега нещата в троянските училища са доста по-раздвижени и се дава доста повече поле за изява, поне така пише по вестниците, но идеята за тези дневни кемпове е доста добра, и ако се превърне в действителност следващото поколение може би ще успее да изведе България от тази безкрайна и многолика криза.

(следва)

Теди (Teddy Von burg), САЩ

Начало

Още от същия автор:

• За наше добро трябва железен закон
• И в най-идеалната организация ще намерим някакъв недостатък
• Писма от Америка: Да му е тихо и чисто на човек като си пие кафето (1)
  

Tweet