Сега не плаках, честито на Испания!

* Защо 2010-та бе много по-различна от 1974-та и 1990-та

 

ПОМНЯ 1974 ГОДИНА. Мондиалът в Западна Германия. Бил съм на 13. И пак моят отбор бе Холандия. Тогава плаках, не, ридах, когато великият отбор, изобретил тоталния футбол, отборът творец, заслужаващ както никой друг световната титла, загуби с 1:2 от домакина Германия. И сега потръпвам от спомена – уникалният, гениалният, великият, най-великият (или може би вторият най-велик - до Марадона) Йохан Кройф навърза половината немци на терена и след това от дузпата дребничкият Неескенс разпра германската врата зад Сеп Майер. Но въпреки логиката Германия спечели. Най-добрите, лалетата, останаха втори. Нелепа шега на съдбата.

ТАКА СЕ СЛУЧИ, ЧЕ ПРЕЗ 1990 Г., точно по време на Мондиала в Италия, бях в Берлин. И там, в центъра на немската столица, в един училищен или някакъв друг обществен двор недалеч от Бундестага, на един огромен екран гледах „повторението” – Германия срещу Холандия, този път осминафинал. Лалетата отново имаха своя велик отбор – с Марко ван Бастен, Гулит, Рийкард. Изненадващо площадът с големия екран беше почти пуст. Гледахме от колата, аз и Панчо, двама троянци, викащи за Холандия. До нашето соцвозило пък бе спрял лъскав мерцедес с холандска регистрация, с двама чичковци вътре, които също като нас бяха решили да гледат мача тук. Нещо повече – в началото те извадиха две холандски знаменца и ги закачиха, на някакви специални стойки, отпред на капака на мерцедеса.

БЯХ СИГУРЕН, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ БИЕМ, че не може на два пъти съдбата да е толкова жестока към най-добрите. Оказа се, че може. Немците отново спечелиха с гол преднина (1:0). Виках, ама как виках за Холандия насред Берлин, виках до края. И пак щях да плача. Ако не бяха онези холандски чичковци, които още преди да свърши мача си събраха знаменцата, запалиха лимузината и се изнизаха като мушмороци. Може би Господ наказа „оранжевите” заради тези двама техни сънародници мушмороци…

МОНДИАЛЪТ В ЮАР, 2010 Г. Сега не плаках. Макар че щях да счупя телевизора при оня невъзможен пропуск на Ариен Робен през второто полувреме в снощния финал срещу испанците. Питам се защо този път бях някак по-равнодушен при загубата на моите лалета. Може би „равнодушен” не е правилната дума, но със сигурност бях по-спокоен. Лесно си го обяснявам – сега срещу Холандия имаше отбор, който заслужаваше титлата в абсолютно същата степен, дори повече. И като майсторство, и като харизма (както бе и през 1978 г., когато Аржентина на Марио Кемпес спечели финала срещу „оранжевите” с 3:1). Затова 2010-та бе много по-различна от 1974-та и 1990-та. Честито на Испания – новият световен футболен владетел!

ХОЛАНДИЯ – вечните втори? Не – великите втори!

Генадий Маринов 

Начало

Tweet