До Чикаго и назад: Езерото Мичиган (5)

* Имат право местните да го наричат „Морето”, че то и плаж си има, и пясък, и вълни; а когато и ято чайки кацна в краката ни… * Шапка свалям на тия наши сънародници в чужбина, в това число и моите хора, които не забравят българския език

Поредните американски „бележки” на Стефан Генков-Лимона – нашия човек в Чикаго, който от близо месец си е отново вкъщи, в китното Дебнево, на 15-тина километра от Троян. Но както сам авторът ни призна, впечатленията от братска Америка край нямат. Този път сладкодумният му разказ е за езерото Мичиган, което местните ласкаво наричат просто „Езерото”. И което, както Стефан обяснява, си е същинско море. Разбира се, землякът ни и тук, край чикагското езеро-море, се натъква на сънародници. Четете - удоволствието е ваше!

НАБЛИЖАВАШЕ КРАЯТ НА ПРЕСТОЯ МИ В ЧИКАГО. Оказа се, че старото ми тяло трудно може да се пригоди към американския начин на живот, появи се някаква необяснима сенна алергия, изразена в постоянна хрема и дразнеща кашлица. Изправен пред дилемата: болен, но в Америка или обратно в България, избрах второто и билетът ми беше заверен за обратен полет.

В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН моите хора ме заведоха до една от най-големите забележителности - езерото Мичиган, наричано от местните жители "Езерото". Няма да се впускам в описване на статистически данни колко е дълбоко, колко широко и колко "високо" е то. „Всеможещият” Интернет е в състояние за броени минути да ви даде тази информация, с едно-две кликвания на „мишката”. Затова, любезни мой читателю, ще се опитам да ти предам това, което почувства сърцето ми, а не което видяха очите ми и чуха ушите ми при това посещение.

ВСЕ ПАК МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ. Езерото Мичиган е едно от 5-те Големи езера в Северна Америка. Разположено е изцяло в САЩ, за разлика от другите четири. Граничи със щатовете: Индиана, Илиноис, Уисконсин и Мичиган. Името му произлиза от индианското наименование „Миши гами”, което на български означава „Големи води”.

МИНАВАМЕ ПЪРВО ПРЕЗ ГРАНД ПАРК, за който споменах в предишния си материал. Той е един от най-големите паркове на Чикаго и тук се провеждат редица музикални и театрални фестивали. Върху просторни дървени подиуми танцуваха, пееха и свиреха групи и оркестри от различни националности. Най-сетне и слънцето ме зарадва и на тези открити пространства затопли тялото и душата ми. По алеите и градинките - ефектни фонтани, водни каскади, сменящи цвета си, водоскоци, шадравани, множество скулптури на известни личности, направени от метал или бетон животни от минали епохи, край които туристи щракаха с фотоапарати и камери.

ЕТО НИ НА БРЕГА НА „МОРЕТО”. Вървим по широка и чиста алея, вляво офиси, магазини, банки, барове и още и още… От дясно - кеят, после езерото, виждат се насреща скални образувания (единствено тук може да се открие известният камък Петоски), много корабчета, лодки, яхти за разходки и развлечения. Отляво още на входа се набива на очи огромно Виенско колело, издигащо се на 40 метра височина, а от всяка от 40-те му кабинки се открива невероятна гледка към града и езерото. Имат право местните да го наричат „Морето”, че то и плаж си има, и пясък, и вълни; а когато и ято чайки кацна в краката ни и почна да кълве подхвърлените трохички, то представата ми за море беше пълна. Само един въпрос ме човъркаше - водата солена ли беше или не, на който въпрос моите хора отговориха нееднозначно. Естествено че слязох по стълбите на кея да я опитам - сладка беше, че как иначе, нали е Езерото!

ВЪРВЯ И ГЛЕДАМ - пиратски платноход, чевръст млад пират с котешка пъргавина се катери по мачтата, други се щурат насам-натам по палубата, капитанът със свиреп изглед, едноок, с характерната черна превръзка, насочва платнохода към кея; пронизително свири сирена и корабчето акостира - илюзията е пълна и картината истински правдоподобна, познат туристически похват за набиране на пасажери. И наистина „пиратският” кораб скоро се пълни за поредния курс по Езерото.

ОЩЕ НЕ Е ИСТИНСКИЯ СЕЗОН за туристите и летовниците, дъщеря ми разказва, че през лятото тук е човек до човек. Когато стигаме края на алеята, времето доста напредна и вече мислехме за връщане, а за да не бъде днешния ден изключение от другите - ето отново срещаме българин. Един пловдивчанин, навремето им викахме „майнички”, дочул българска реч и ни заговори. И отново обичайните неща, когато се срещнат сънародници в чужбина: „Охоо, българи? Откъде си? Откога си тук, за колко време, при кого?...”; и все в този порядък.

ПЛОВДИВЧАНИНЪТ СЕ ОКАЗА ИНЖЕНЕР, завършил Техническия университет, емигрирал преди 8 години, работи като стругар в една компания за повече пари, на постоянна работа; той и останалите от семейството му нямат гражданство, но са си купили къща, имат естествено и две коли, не мислят да се връщат в България. Това беше първото, което ме боцна в сърцето - ето квалифициран млад кадър, изучен от българската държава, но прокуден от нея и загубен за нея.

ВТОРОТО НЕЩО, КОЕТО Е ОЩЕ ПО ТРЕВОЖНО - дъщеря му, която е на годините на моя внук Александър - на осем, не говореше български. Ето това не мога да проумея у някои наши сънародници в чужбина, да не учат собствените си деца на родния, майчиния език - те вероятно вече се и срамуват да се оприличават като българи?! Как иначе бихте си обяснили този факт? Наскоро четох в наш спортен вестник как известен български футболист, живял и играл в чужбина, сега треньор в България, в чудо се видял с „българския” на синовете си. Ами как иначе, като на времето не са ги закърмили с майчиния език, сега да му мисли.

ШАПКА СВАЛЯМ НА ТИЯ НАШИ СЪНАРОДНИЦИ в чужбина, в това число и моите хора, които не забравят българския език; децата, българчетата в чужбина, първо се закърмят с родния език, а после в детската градина и в училище бързо научават чуждия. Дъщеря ми Маргарита и съпругът й Нено вкъщи говорят само на български и осемгодишният ми внук сега има перфектен и български, и американски език. Така или иначе, лоша или добра, България за всички нас е само ЕДНА!

Чикаго – Дебнево, юни 2010 г.

Стефан Генков-Лимона

Начало

Още по темата:

• До Чикаго и назад: За втори път на мач на "Биковете" (1)
• До Чикаго и назад: На фитнес в Чикаго (2)
  
• До Чикаго и назад: "И в чуждий край стана му тясно..." (3)
• До Чикаго и назад: „Абе, тия американци всичките българи ли са?!” (4)

Tweet