В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН моите хора ме заведоха до една от най-големите забележителности - езерото Мичиган, наричано от местните жители "Езерото". Няма да се впускам в описване на статистически данни колко е дълбоко, колко широко и колко "високо" е то. „Всеможещият” Интернет е в състояние за броени минути да ви даде тази информация, с едно-две кликвания на „мишката”. Затова, любезни мой читателю, ще се опитам да ти предам това, което почувства сърцето ми, а не което видяха очите ми и чуха ушите ми при това посещение.
ВСЕ ПАК МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ. Езерото Мичиган е едно от 5-те Големи езера в Северна Америка. Разположено е изцяло в САЩ, за разлика от другите четири. Граничи със щатовете: Индиана, Илиноис, Уисконсин и Мичиган. Името му произлиза от индианското наименование „Миши гами”, което на български означава „Големи води”.
МИНАВАМЕ ПЪРВО ПРЕЗ ГРАНД ПАРК, за който споменах в предишния си материал. Той е един от най-големите паркове на Чикаго и тук се провеждат редица музикални и театрални фестивали. Върху просторни дървени подиуми танцуваха, пееха и свиреха групи и оркестри от различни националности. Най-сетне и слънцето ме зарадва и на тези открити пространства затопли тялото и душата ми. По алеите и градинките - ефектни фонтани, водни каскади, сменящи цвета си, водоскоци, шадравани, множество скулптури на известни личности, направени от метал или бетон животни от минали епохи, край които туристи щракаха с фотоапарати и камери.
ЕТО НИ НА БРЕГА НА „МОРЕТО”. Вървим по широка и чиста алея, вляво офиси, магазини, банки, барове и още и още… От дясно - кеят, после езерото, виждат се насреща скални образувания (единствено тук може да се открие известният камък Петоски), много корабчета, лодки, яхти за разходки и развлечения. Отляво още на входа се набива на очи огромно Виенско колело, издигащо се на 40 метра височина, а от всяка от 40-те му кабинки се открива невероятна гледка към града и езерото. Имат право местните да го наричат „Морето”, че то и плаж си има, и пясък, и вълни; а когато и ято чайки кацна в краката ни и почна да кълве подхвърлените трохички, то представата ми за море беше пълна. Само един въпрос ме човъркаше - водата солена ли беше или не, на който въпрос моите хора отговориха нееднозначно. Естествено че слязох по стълбите на кея да я опитам - сладка беше, че как иначе, нали е Езерото!
ВЪРВЯ И ГЛЕДАМ - пиратски платноход, чевръст млад пират с котешка пъргавина се катери по мачтата, други се щурат насам-натам по палубата, капитанът със свиреп изглед, едноок, с характерната черна превръзка, насочва платнохода към кея; пронизително свири сирена и корабчето акостира - илюзията е пълна и картината истински правдоподобна, познат туристически похват за набиране на пасажери. И наистина „пиратският” кораб скоро се пълни за поредния курс по Езерото.
ОЩЕ НЕ Е ИСТИНСКИЯ СЕЗОН за туристите и летовниците, дъщеря ми разказва, че през лятото тук е човек до човек. Когато стигаме края на алеята, времето доста напредна и вече мислехме за връщане, а за да не бъде днешния ден изключение от другите - ето отново срещаме българин. Един пловдивчанин, навремето им викахме „майнички”, дочул българска реч и ни заговори. И отново обичайните неща, когато се срещнат сънародници в чужбина: „Охоо, българи? Откъде си? Откога си тук, за колко време, при кого?...”; и все в този порядък.
ПЛОВДИВЧАНИНЪТ СЕ ОКАЗА ИНЖЕНЕР, завършил Техническия университет, емигрирал преди 8 години, работи като стругар в една компания за повече пари, на постоянна работа; той и останалите от семейството му нямат гражданство, но са си купили къща, имат естествено и две коли, не мислят да се връщат в България. Това беше първото, което ме боцна в сърцето - ето квалифициран млад кадър, изучен от българската държава, но прокуден от нея и загубен за нея.
ВТОРОТО НЕЩО, КОЕТО Е ОЩЕ ПО ТРЕВОЖНО - дъщеря му, която е на годините на моя внук Александър - на осем, не говореше български. Ето това не мога да проумея у някои наши сънародници в чужбина, да не учат собствените си деца на родния, майчиния език - те вероятно вече се и срамуват да се оприличават като българи?! Как иначе бихте си обяснили този факт? Наскоро четох в наш спортен вестник как известен български футболист, живял и играл в чужбина, сега треньор в България, в чудо се видял с „българския” на синовете си. Ами как иначе, като на времето не са ги закърмили с майчиния език, сега да му мисли.
ШАПКА СВАЛЯМ НА ТИЯ НАШИ СЪНАРОДНИЦИ в чужбина, в това число и моите хора, които не забравят българския език; децата, българчетата в чужбина, първо се закърмят с родния език, а после в детската градина и в училище бързо научават чуждия. Дъщеря ми Маргарита и съпругът й Нено вкъщи говорят само на български и осемгодишният ми внук сега има перфектен и български, и американски език. Така или иначе, лоша или добра, България за всички нас е само ЕДНА!
Чикаго – Дебнево, юни 2010 г.
Стефан Генков-Лимона
5 коментара:
Абе тоя баровец докога ще му давате статиите. Много скучни. Дейбаа
Напротив-интересни са.Аз ги чета с голямо удоволствие ама то си е така -на вкус и цвет товарищ нет.
Към втория коментар:- Напълно те подкрепям!
Към првия:- Лимона не е "баровец", каквото и да означава според твоите разбирания това!
super sa mu statiite:)4eta gi s udovolstvie
"ТРОЛ" във всеки форум се нарича човек, който с коментарите си ДРАЗНИ ВСИЧКИ във форума... Често собственици на форуми си вдигат рейтинга, като дразнят посетителите си. ;-) За щастие, ние с Гената, си имаме тролчета за износ...
Поздрав най-сърдечен до всички!
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)