В Общинския съвет: Да влезе психиатърът (2)

* Май работата е като в Алековия фейлетон – ръг с тия, ръг с ония?! 
* Донкихотовщина или пресметлив ход да се уреди на удобна работа наш човек, представян за много велик специалист * Тънки усмивчици у внимателните наблюдатели

Дълго мислих дали си заслужава да пиша този текст. На комичния обект съм отделял достатъчно внимание. Но реших, че си заслужава. Защото такива неща трябва да се казват - партизанщината, маскирана като загриженост за хората, и войнстващият популизъм на един народен избраник (общински съветник) не са маловажна работа. Затова. И защото Общинският съвет в Троян се е обърнал на пълна лудница.

НА ПОСЛЕДНАТА СЕСИЯ НА МЕСТНИЯ ПАРЛАМЕНТ в Троян (на 27 май) отново падна голяма веселба. Досещате се, съветници и гости разсмиваше лидерът на атакистката 3-членка инж. Илиян Пеевски. Смехотворните похвати бяха познати – десетки излизания на трибуната, придружени с напоителни словоизлияния, назидателни тиради, самохвални изцепки (от типа „като говориш с мен, ще мълчиш”), потропвания с крак, ръкомахания, глас до кресчендо, реплики, дуплики и т.н., напомпани с космическо честолюбие, цветисти обиди към инакомислещите, удобно „забравяне” на неудобните факти, комична нервозност, болезнен стремеж за самодоказване пред микрофона…; и все пак имаше нещо различно. Което водеше до едни по-тънки усмивчици у внимателните наблюдатели.

ОБЩИНСКИЯТ ТРИБУН, който доскоро громеше управляващите от ГЕРБ (Троян), наричайки ги „вторият ешалон на БКП”, „некадърни”, „милиционерско-комунистическо управление”, „неподготвени”, „лъжци” и т.н., и т.н., сега, споменеше ли името на кмета Акимов, замъркваше като котенце; а към групата на ГЕРБ беше по-критичен, но някак си ласкаво-критичен. Откъде тази метаморфоза, питаха се мнозина. И отговорът се налагаше от самосебе си – вероятно на троянския атакистки водач са му дърпали ушите от най-горе, където неговите от „Атака” са предани партньори на управляващите от ГЕРБ. Тук обаче нещата ставаха дваж по-весели, понеже инж. Пеевски отдавна е много ласкав към минаващата за опозиция (също като троянската „Атака”) група на социалистите (дори спря да ги нарича комунисти; кой знае, може би защото се е усетил, че комунистите, както и фашистите, са извън закона в цяла Обединена Европа, даже, поне на книга, и в България, или може би има нещо друго, по-лично?! – бел. Г.М.). И каква стана тя – сваляш се и на герберите, и на червените; и май работата е като в Алековия фейлетон – ръг с тия, ръг с ония?!

НО ДА КАРАМЕ ПОДРЕД. Разбира се, веселбата започна с дежурната атакистка декларация, предшестваща по правило работата на всяка сесия на Общинския съвет (ОбС) - Троян. Най-смешното в нея пък бе, че „загриженият” за съдбата на Троян и троянци инженер нахока всички съветници, задето не подкрепили предложението му от изтънелия общински бюджет да се дръпнат 50 000 (петдесет хиляди) лева - за създаването на нова общинска фирма, която щяла да консултира всичко живо в Троян (от Общината до най-малката фирмичка) как се пишат и печелят европроекти. А че тази фирма ще е една от десетките подобни, че няма да има опит, че не може да е бенефициент по проекти на Общината, че няма гаранции какво ще стане с 50-те бона народна пара, че няма разработен бизнес план за работата й, че създаването на нова общинска фирма в период на тежка криза е безумие – кой ти гледа. Естествено, разминаването между фантасмагоричните намерения в атакисткото предложение и реалността будеха насмешка. Но на някои не им бе толкова смешно, понеже се догаждаха, че атакисткото предложение не е донкихотовщина, а пресметлив ход да се уреди на удобна работа наш човек, представян за велик, ама много велик специалист.

КАКТО СИ Е ПО ТРАДИЦИЯ, веселбата продължи през цялата сесия. Но за разлика от друг път кулминацията сега бе най-накрая. Когато Пеевски и компания (говори се, че атакистката 3-членка, която в началото бе 4-членка, е на път да се превърне в 2-членка – но може това да са само приказки – бел. Г.М.) предложиха общинските документи (наредби, решения и т.н) да се публикуват единствено и само в „нашия вестник „Троянски глас” (припомняме - в редакционното каре на „Троянски глас” пише, че изданието е орган на Общински съвет –Троян, но де факто вестникът е зачислен на издръжка на общинското дружество „Общински пазари” ЕООД, което безропотно покрива годишните му загуби – бел. Г.М.). А че има Закон за защита на конкуренцията и че сам той (Пеевски) в началото на мандата предложи обратното (общинските обяви, реклами и т.н. да се разпределят по равно в двата вестника) – бе без значение. Разбира се, съветниците не уйдисаха на това поредно безумие и отхвърлиха предложението; подкрепиха го единствено другарите отляво (БСП), но на тях им е простено – нали „Троянски глас” е създаден като орган на ГК на БКП (Троян) и те, както само те си знаят, бранеха от конкуренцията своето отроче.

ОБАЧЕ СЛЕД ОТХВЪРЛЯНЕТО НА СПОМЕНАТОТО БЕЗУМИЕ инж. Пеевски освирепя, качи се на трибуната, дръпна една яростна тирада и поиска прегласуване. Вероятно за да поусмири буйстващия, шпикерът инж. Ангел Балев уважи несъстоятелното му искане, последва прегласуване и ново отхвърляне на безумното предложение. Преди това обаче инж. Пеевски се доизяви, като направи паралел между „Троянски глас” и … „Държавен вестник”, в който се публикуват всички решения на Народното събрание (научихме, че този паралел го подсказал в една от комисиите дългогодишният червен кмет инж. Дилян Енкин – бел. Г.М.). А че „Държавен вестник” не е вестник в познатия смисъл на думата (с журналистически материали, реклами и т.н.), а бюлетин на НС – това двамата разбирачи (Пеевски и Енкин) явно не ги интересуваше. Инж. Пеевски обаче не спря дотук със сравненията – оприличи другия троянски вестник (сиреч нашия „Троян 21”) на в-к „Чук-чук”. Кой знае, сигурно защото много го чукаме (не в оня смисъл, разбира се – бел. Г.М.).

Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

Начало

Tweet