In memoriam: Почина Мария Хаджийска

* Дъщерята си отиде, изпълнила своя дълг към великия си баща - възстановяването на последния трети том от "Бит и душевност на нашия народ" * Поклонението бе на 11 май на Централните софийски гробища

НА 72-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПОЧИНА МАРИЯ ХАДЖИЙСКА – по-голямата дъщеря на именития ни съгражданин и почетен гражданин на Троян, автора на вечната българска книга „Бит и душевност на нашия народ” Иван Хаджийски. На поклонението, състояло се на 11 май на Централните софийски гробища, присъства и зам.-кметът на община Троян Мариян Балев, който връчи на близките съболезнователен адрес от името на общинското ръководство и лично на кмета Минко Акимов (пълния му текст – четете по-долу). На поклонението бе и директорът на троянското ОУ „Иван Хаджийски” Стефан Мичев, както и съгражданката ни Иванушка Хаджийска – първа братовчедка на починалата.

ПРИПОМНЯМЕ, ЧЕ НА ПЕТКОВДЕН - Празника на Троян, през 2007 г. (14 октомври 2007 г.) Мария Хаджийска бе удостоена с наградата „Иван Хаджийски”, учредена от Общинския съвет – Троян. Награждаването съвпадна с националната научна конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Хаджийски, чийто домакин бе Троян. Г-жа Хаджийска беше удостоена за сериозния си принос за популяризирането на делото на баща си и особено за възстановяването по записки и издаването на мистериозно изчезналия при национализацията на издателство „Хемус” през 1947 г. том трети от „Бит и душевност на нашия народ”.

Дълбок поклон!

Т21

*****

Съболезнователна телеграма

До семейството на доц. д-р Мария Хаджийска
 

УВАЖАЕМИ БЛИЗКИ НА МАРИЯ ХАДЖИЙСКА,

Приемете най-искрени съболезнования по повод смъртта на Вашата съпруга, майка и сродница Мария Хаджийска от името на ръководството на община Троян и от името на троянската общественост.

Преди три години Общински съвет – Троян удостои г-жа Хаджийска с наградата “Иван Хаджийски” за нейния голям принос в издирването и възстановяването, в събирането и издаването на творческото наследство на нейния баща, за популяризирането на неговия живот и дело.

Нейната професионална целеустременост и задълбоченост, последователната гражданска позиция на учен в продължение на повече от две десетилетия, заслужават дължимото обществено признание. Защото с дейността си доц. д-р Мария Хаджийска стана продължител на делото на своя баща Иван Хаджийски.

Присъединяваме се към Вашата скръб.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА МАРИЯ ХАДЖИЙСКА!

Минко Акимов,

кмет на община Троян

*****

За татко винаги сме говорили в сегашно време

* „Аз ще живея 150 години, ако не ме стигне куршумът”, често ни казваше той. Куршумът го настигна на 37 г.

Аз помня баща си. Не бях навършила седем години, когато той загина на фронта - на 4.Х.1944 г. За мен той беше необикновен човек. Детството ми е запълнено от една личност - баща ми, и от една любов - майка ми. (…)

Всяка неделя бяхме на Витоша двамата. За ужас на майка ми той напъхваше тригодишното си чадо, завито в розово троянско одеяло, в голямата дупка на раницата и потегляше. Имахме голяма компания от приятели туристи, с които се събирахме по пътя за Бялата вода. По-късно ми купи малка раничка, пълнехме я с дъвчащи бонбони и черпехме компанията. Учеше ме "да давам". Само когато ходеше на ски, не ме вземаше със себе си. Имаше време за мен. Ще ми направи колиба от сухи листа на двора, кресла за куклите от дърветата за горене, а аз ще му помагам.

Не е казвал, че му преча. Слагаше ме на коленете си и пишеше на „Бейби Хермес”-а, малка портативна машинка, с която ме научи да боравя и на която съм написала първото си съчинение от пет реда…”

Мария Хаджийска,
откъс от спомена за баща й, публикуван в „Бит и душевност на нашия народ”, том 3, издаден пред 2002 г. по случай 95-годишнината от рождението на Иван Хаджийски

*****

Мария Хаджийска: Политиката е като иманярството

* Българите гласуват за всеки, който им обещае, че няма да им иска данъци

- Къде е магията на Хаджийски? Думите, които използва, са така прости и обикновени, лишени от претенция, а отразяват като огледало духа на българина.

- Ефектът е като при ябълката на Нютон - тя пада и ни открива един всемирен космичен закон. Така и Хаджийски открива безкрайни величини. Той никога не е бил дистанциран от народа си, а се е изживявал като негова частица - мятал се е на колелото и е обикалял села и паланки. Преди Хаджийски кой е знаел за фразата: „От Искъро по-дълбоко нема, от Витоша по-високо нема и от Софийско поле по-широко нема”? Той я изважда от народната песен и я прави дефиниция за цяла една душевност. Не му е било нужно да напише цял трактат, за да обрисува посредствеността на патриархалния бит.

Мария Хаджийска,
из интервю във в. „Новинар”, 13 октомври 2007 г.

Начало

Tweet