Велик е нашият войник!

* Гергьовден – 6 май, Ден на храбростта и българската армия

ПО СТАРА ТРАДИЦИЯ троянското честване на Гергьовден, празника на храбростта и на българската армия, се проведе край най-величествения ни паметник – на падналите за Майка България троянци (паметникът е открит на 2 юни 1938 г. и се е намирал на централния троянски площад, пред 50-ге години обаче по конюнктурни политически причини е преместен в градинката под „Вила „Ванна” – бел. Т21).

ПРАЗНИЧНОТО МНОЖЕСТВО на този троянски Гергьовден не бе особено голямо, но стройните редици на офицерите от Националната военна картографска база – Троян (поделението), духовият оркестър на маестро Илиян Тодоров и „Велик е нашият войник”, групичката на троянските ветерани от войните, окичени с медали за храброст, цялото общинско ръководство начело с градоначалника Минко Акимов и председателя на Общинския съвет инж. Ангел Балев, множеството венци на признателност, прочувствената реч на началника на поделението полк. Иван Русенов създадоха нужното настроение. По-особеното гергьовденско настроение.

НИКОЙ НЕ СПОРИ – българският войник е велик. Знаят го турци, сърби, румънци, англичани, французи, немци, руснаци, които са ни яли боя. Една от най-величавите победи на българското оръжие е при Дойран (1917/1918 г.) в края на Първата световна война. В Дойранската епопея 34-ти пехотен Троянски полк, в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов, показва чудеса от храброст. Нашите се бият като истински лъвове срещу 26-та английска дивизия под командването на ген. лорд Милн; и въпреки че противникът е далеч по-многоброен, провалят всичките му опити да преодолее Дойранските височини и да навлезе в отечествените ни територии. Англичаните помнят тази загуба и години по-късно, на парад в Лондон, изразяват почитта си към военното майсторство на достойния си противник и победител - изключителния български военачалник ген. Вазов.

ПОСЛЕ ЗНАЕМ КАКВО СЕ СЛУЧВА – коалицията на Централните сили, в която е и България, губи войната и се подписва Ньойският договор (1919 г.). Унизителният и изключително тежък за България Ньойски договор - знае се, как от яд след като подписва, българският представител Александър Стамболийски демонстративно си чупи писалката. Факт е обаче, че Дойранската победа, за която изключителни заслуги има славният 34-ти пехотен Троянски полк, повлиява и договореностите в териториален план са далеч по-приемливи за България; простичко казано – спасили сме орязване на още български земи.


*****


Маршът на полка

Автор на музиката е Камен Луков, роден в с. Копиловци, Берковско, а текстът е дело на Любомир Бобевски от Тетевен.

„През 1917 г., по време на позиционната война, когато 34-ти пехотен Троянски полк бил подложен на адска канонада по Дойранските позиции, Луков засвирва марша „Троянци”. Още след първите звуци англичаните спират стрелбата и изслушват марша до край. И в следващите дни колкото пъти се засвири марша, те спирали стрелбата. Видимо маршът им харесал, защото през следващите дни изпращат парламентьор до предните постове, чрез който изявили желание да притежават марша. Камен Луков им го изпраща пак чрез предните постове…”

Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите - Троян


*****


Балкански чеда на славни деди,
троянци сме славен полк!

С гърди гранит, с нечут полет,
кат вихър носим се напред.
През урви, чуки и скали,
летим кат гордите орли.

Троянци ний сме славен полк!
Показахме сред бой жесток
без страх и трепет как се мре,
как бойна слава се бере.

Завета наш е увенчан,
с вечни лаври при Дойран,
где хвърлихме се с огнен меч
стихийно, вихрено на сеч.

Безстрашни, смели
в боя сме борци.

Безстрашни, смели сме борци,
чела що кичат ни с веци,
троянци ний сме с дух кален,
с дух юначен, несравнен.

Към наший дивен роден край,
любов ни граници не знай.
За него ни сърцето бий,
за него с гордост мреме ний.

Троянци ний сме, ний сме славен полк,
при Борис, Кирил, Нерезов, Дойран,
при Кристалин; сред страшна сеч,
как бойна слава се бере с „ура на нож”!.

С гърди гранит, с нечут полет,
кат вихър носим се напред и все напред.
Байдарица, Морава, Мечата стена,
летим кат гордите орли, летим напред.

При Кална, Ниш, Дервент, Свърлич,
със вечни лаври при Дойран, Кала тепе,
где хвърлихме се с огнен меч,
троянци вихрено на сеч, във кървав бой.

Към наший дивен, дивен роден край:
Охрид, Преспа, гордий Шар, Пирин,
за Вардар, Дрин във люта бран,
за него с гордост мрем, ний за него мрем!

*** Данните за марша на 34-ти пехотен Троянски полк и пълният автентичен текст на марша са взети от сайта на троянския музей - www.troyanmuseum.com

9 коментара:

ARVi каза...

Използвам възможността да чиститя именния ден на всички именници от община Троян и празника, "Деня на храбростта" на всички свързани по един или друг начин с Българската армия. Пожелавам на всички които храбро посрещат ежедневните предизвикателства на прощапулната ни демокрация, дълъг и ползотворен живот, крепко здраве и много любов. Каквото и да си говорим трудностите ни правят по - силни, по - гъвкави и по - твърди.

Анонимен каза...

Честит Гергьовден на всички именници,да са живи и здрави,честито и на всички храбреци,защото останахме малко!Както виждате 34-ти троянски полк се е сражавал в състава на 9-та плевенска пехотна дивизия-тоест балканджии и полендаци винаги са били "заедно в мир и в бой".Моят дядо Христо е бил артилерист в далекобойната артилерия на тази същата дивизия,раняван е там,при Дойран-по-точно при височината Кала тепе.Той почина през 1977година,бог да го прости и много обичаше да ми разказва за тези страшни боеве.От него съм чул лафа "бой като на Кала тепе" и аз доста по-късно осъзнах защо той така често употребяваше този израз.Разказваше един случай,когато край него пада /той казваше/ сръбски фугасен снаряд-срещу тях е имало сръбска батарея.Той заляга,снаряда ,за щастие не се взривява и така остава жив.Тогава дядо е бил на 19 години,не е бил женен-тоест баща ми,аз и моите синове и внуци ни има благодарение на КАЛПАВАТА СРЪБСКА АРТИЛЕРИЯ.Затова,трябва да си призная,че много псувах в Новогодишната нощ, когато по Националната телевизия Бойко Борисов,Йорданка Фандъкова и Уляна Пръмова изтъпаниха сръбските чалгаджии на Брегович да ни пеят песента във възхвала на ТАЗИ СЪЩАТА СРЪБСКА АРТИЛЕРИЯ,ами и припяваха с тях!СРАМ!СРАМ!!СРАМ!!!Както обичам да повтарям аз-ако си глупав,най-вероятно ще е задълго.Дядо сигурно се е обърнал в гроба!А вашите деди?АЙ с-с-с-с....

Троянец каза...

Поклон пред нашите мъжки момчета, паднали в бой за България!

Анонимен каза...

А ти Айс-с-с-с,какво очакваш от нашия обичан г-н Сиреч Барабойков и сие.Да вземе на новогодишната нощ да покани Валя Балканска да изпълни сърцата ни с "Излел е Делйо хайдутин" или Георги Гоцев-"Прошки" или Славка Калчева-"Бяла роза",да се чуе хубавото ни Дунавско или Дайчово хоро??????
Нее не върви 'ай-сиктир.
ПОЛЕНДАЧКАТА

Анонимен каза...

А на времето баба ми ми разказваше,как лежала в затвора защото била ятачка на партизаните и как великата руска войска и великите ни партизани я освободили от проклетото ни фашистко РОБСТВО.И как милата ни родина се е избавила от таз проклетия.Ай сиктир.Група корумпирани партизани сасипаха изстрадалата ни РОДИНА.Избиха ни елита,унищожиха ни интелигенцията и ни поставиха на ниво селяндури и още сме си такива.Да живее комунизъмз и бодрите му партизани.....ПОЛ....КАТА

Анонимен каза...

добре е, че съвсем откровено и реалистично се самоопределяте като селяндури. Е, питам аз, как с такива полендачки, балканджийки, сиктирджии и най-вече сеирджии Троян да си остане град. Не може!Замислете се - какво добро се извърши /построи, промени, усъвършенства, разви/ в града ни през последните 20 години.Все по-зле става.

Анонимен каза...

Ти пък, гражданино коментатор, като си толкова ербап, ти пък какво направи за твоя роден град?
Това, че хората пишат мнения, използвайки псевдоними, не ги прави селяндури. Селяндури сте вие, дето нямате грам чувство за хумор, дето само може да плюете и охулвате всичко и всички, дето с вас и без вас Троян ще си е пак град.
Балканджийката

Анонимен каза...

Леле-мале,какви гневни думи реди по-горния гражданин.Ами че аз съм си вече попрецъфтяло момче-селянче,признавам си.Кога ме мама родила-на село се е случило,както се пееше в една песен. Щото тогава имаше ограничения-викаха му жителство.И правилно!Е,не може все пак всички да вземем и да се родим в големите културни центрове от онова време като ПРАВЕЦ,БАНКЯ,СИРИЩНИК и т.н.За Троян пък-да не говорим.И викаш-все по-зле ставало.Ами ще става,как няма да става.Ти виж само кой ни управлява?Президент-агент Гоце-ловеца на архари и любител на крехки певачки,премиер-гавазина на бай Тошо и на дедо Симо-Рилският самодържец.А за кметовете и депутатите-Тетка Цачева и всички бивши началници на РПУ и пожарната.Едно време си беше добре,щото си имаше критерии за всичко.Другарката обяснявала на учениците,че който е от БотевГРАД е гражданин,който е от Старо СЕЛО-селянин и т.н.А Иванчо попитал:"ами ние ,другарко,като сме от КозлодУЙ-какви сме?Не си спомням какво му е отговорила.Но критерии трябва да има!Ай с-с-с-с.......

Анонимен каза...

Гражданко балканджийке, питаш ме какво съм направил. Ами нищо, защото през1989г бях ученик. Участвах в ученическите матифестации по улиците на Троян против комунистическото управление.Бях все пак достатъчно голям, за да оценя днес, че всичко в този град е направено по времето на комунизма, а разрухата настъпи през времето на тъй наречената демокрация. Честно казано съжалявам, че младежката ми наивност ме нареди в редиците на борците срещу комунизма.А иначе имам чувство за хумор, но ми се чини, че нещата все повече стават сериозни и място за много, много хумор не остана.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |