Велик е нашият войник!

* Гергьовден – 6 май, Ден на храбростта и българската армия

ПО СТАРА ТРАДИЦИЯ троянското честване на Гергьовден, празника на храбростта и на българската армия, се проведе край най-величествения ни паметник – на падналите за Майка България троянци (паметникът е открит на 2 юни 1938 г. и се е намирал на централния троянски площад, пред 50-ге години обаче по конюнктурни политически причини е преместен в градинката под „Вила „Ванна” – бел. Т21).

ПРАЗНИЧНОТО МНОЖЕСТВО на този троянски Гергьовден не бе особено голямо, но стройните редици на офицерите от Националната военна картографска база – Троян (поделението), духовият оркестър на маестро Илиян Тодоров и „Велик е нашият войник”, групичката на троянските ветерани от войните, окичени с медали за храброст, цялото общинско ръководство начело с градоначалника Минко Акимов и председателя на Общинския съвет инж. Ангел Балев, множеството венци на признателност, прочувствената реч на началника на поделението полк. Иван Русенов създадоха нужното настроение. По-особеното гергьовденско настроение.

НИКОЙ НЕ СПОРИ – българският войник е велик. Знаят го турци, сърби, румънци, англичани, французи, немци, руснаци, които са ни яли боя. Една от най-величавите победи на българското оръжие е при Дойран (1917/1918 г.) в края на Първата световна война. В Дойранската епопея 34-ти пехотен Троянски полк, в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов, показва чудеса от храброст. Нашите се бият като истински лъвове срещу 26-та английска дивизия под командването на ген. лорд Милн; и въпреки че противникът е далеч по-многоброен, провалят всичките му опити да преодолее Дойранските височини и да навлезе в отечествените ни територии. Англичаните помнят тази загуба и години по-късно, на парад в Лондон, изразяват почитта си към военното майсторство на достойния си противник и победител - изключителния български военачалник ген. Вазов.

ПОСЛЕ ЗНАЕМ КАКВО СЕ СЛУЧВА – коалицията на Централните сили, в която е и България, губи войната и се подписва Ньойският договор (1919 г.). Унизителният и изключително тежък за България Ньойски договор - знае се, как от яд след като подписва, българският представител Александър Стамболийски демонстративно си чупи писалката. Факт е обаче, че Дойранската победа, за която изключителни заслуги има славният 34-ти пехотен Троянски полк, повлиява и договореностите в териториален план са далеч по-приемливи за България; простичко казано – спасили сме орязване на още български земи.

*****

Маршът на полка

Автор на музиката е Камен Луков, роден в с. Копиловци, Берковско, а текстът е дело на Любомир Бобевски от Тетевен.

„През 1917 г., по време на позиционната война, когато 34-ти пехотен Троянски полк бил подложен на адска канонада по Дойранските позиции, Луков засвирва марша „Троянци”. Още след първите звуци англичаните спират стрелбата и изслушват марша до край. И в следващите дни колкото пъти се засвири марша, те спирали стрелбата. Видимо маршът им харесал, защото през следващите дни изпращат парламентьор до предните постове, чрез който изявили желание да притежават марша. Камен Луков им го изпраща пак чрез предните постове…”

Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите - Троян

*****

Оригинален текст на марша на 34-ти пехотен Троянски полк

Балкански чеда на славни деди,

троянци сме славен полк!

С гърди гранит, с нечут полет,

кат вихър носим се напред.

През урви, чуки и скали,

летим кат гордите орли.

Троянци ний сме славен полк!

Показахме сред бой жесток

без страх и трепет как се мре,

как бойна слава се бере.

Завета наш е увенчан,

с вечни лаври при Дойран,

где хвърлихме се с огнен меч

стихийно, вихрено на сеч.

Безстрашни, смели

в боя сме борци.

Безстрашни, смели сме борци,

чела що кичат ни с веци,

троянци ний сме с дух кален,

с дух юначен, несравнен.

Към наший дивен роден край,

любов ни граници не знай.

За него ни сърцето бий,

за него с гордост мреме ний.

Троянци ний сме, ний сме славен полк,

при Борис, Кирил, Нерезов, Дойран,

при Кристалин; сред страшна сеч,

как бойна слава се бере с „ура на нож”!.

С гърди гранит, с нечут полет,

кат вихър носим се напред и все напред.

Байдарица, Морава, Мечата стена,

летим кат гордите орли, летим напред.

При Кална, Ниш, Дервент, Свърлич,

със вечни лаври при Дойран, Кала тепе,

где хвърлихме се с огнен меч,

троянци вихрено на сеч, във кървав бой.

Към наший дивен, дивен роден край:

Охрид, Преспа, гордий Шар, Пирин,

за Вардар, Дрин във люта бран,

за него с гордост мрем, ний за него мрем!

*** Данните за марша на 34-ти пехотен Троянски полк и пълният автентичен текст на марша са взети от сайта на троянския музей - www.troyanmuseum.com

Кликни ТУК, за да чуеш изпълнение на химна на 34-ти пехотен Троянски полк

Начало

Tweet