Диан Христов: Цялото ми внимание е съсредоточено в ученето и баскетбола

* На зоналния турнир в Бургас миналата година „троянският Майкъл Джордан” бележи по 40 точки на мач и офертата от „Балкан” (Ботевград) не закъснява * 16-годишният талант прави забивки, което не е по силите на много играчи от мъжката лига

„ЗАПОМНЕТЕ ТОВА ИМЕ – Диан Христов, чака го голямо бъдеще.” Многократно съм чувал тези думи от легендарния баскетболист на „Чавдар” (Троян) и настоящ треньор на малките възрастови групи в клуба Минко Лалев-Финта. Диан е на 16 години (ще ги навърши на 25 февруари). От тази година учи в Ботевград и играе в един от най-големите клубове в родния баскетбол – „Балкан” (Ботевград). Троянският талант отива там след специална оферта, отправена му от треньорите Михаил Михайлов и Петър Клечков и лично от президента на „Балкан” Иван Гавалюгов. Как се стига до всичко това? На зоналния турнир в Бургас миналата година 186-сантиметровият център на „Чавдар” (играещ в по-горната възрастова група - при кадетите) събира очите на ботевградчани, нанизвайки средно по 40 точки на мач. „Троянският Майкъл Джордан” получил предложение и от най-богатия български клуб – „Лукойл” (София), но решението било да отиде в Ботевград, където детско-юношеската школа е най-силна и с най-големи традиции.

Разговорът ни с Диан бе изключително приятен – той е интелигентно и фино момче, от оня тип големи спортисти, на които парадирането и бабаитлъка са чужди (някак без да искам се сетих за Роджър Федерер – бел. Г.М.).

*******

-    Кога започна да играеш баскетбол?

-    Малко късно – в 4-5. клас, тогава влязох в отбора на момчетата с треньор Димитър Титов. После играх с училищния отбор на СОУ „Васил Левски”, ръководен от Николай Скубарев, и с момчетата старша на „Чавдар” (Троян). Оттам Финта ме взе в отбора на кадетите.

-    Доволен ли си от троянския си баскетболен период?

-    Разбира се, благодарен съм на Финта и на другите си тукашни треньори. Отборът ни също бе на ниво. Но за да вървя нагоре, най-добре бе да отида в голям клуб, това е нормално.

-    А защо предпочете „Балкан” пред „Лукойл”?

-    В Ботевград имат може би най-добрата детско-юношеска школа в България, там условията са най-добри. В „Лукойл” основното е представителният мъжки тим и за него се хвърлят всичките усилия. Тъй че в моя случай удачният вариант бе да отида в „Балкан”.

-    Къде учиш в Ботевград, къде живееш, къде тренираш?

-    Уча в Професионалната гимназия в Ботевград, а живея в общежитие. От клуба ми осигуриха месечна стипендия плюс храна. Тренировките са в базата на „Балкан”.

-    Как преминава един твой ден?

-    До обяд съм на училище, в 9. клас съм, после хранене и веднага след това е първата тренировка за деня. Следва почивка и отново тренировка.

-    Може ли да се каже, че тренираш в един истински професионален ритъм?

-    Точно така е.

-    Тежи ли ти?

-    Не е леко, но друг начин няма. Пък и момчетата от отбора ме приеха много добре, разбираме се, което е много важно.

-    Финта ми каза, че правиш забивки в коша – въпреки че нямаш 16 години и си само 186 сантиметра. Вярно ли е?

-    Да, вярно е. А ръстът ми е много добър за моята възраст.

-     Тези твои забивки много ме впечатляват - знае се, че не го могат и по-високи от теб играчи от мъжките отбори.

-    При мен се получава, не е проблем. Имаше един американски филм за баскетбола „Белите момчета не могат да скачат” – явно не е вярно.

-    Ти си от малък град и от малка държава с неособено добро баскетболно първенство. Мислиш ли, че имаш шанс да се пребориш с твой връстник, примерно от САЩ, който има сходни данни и сходен баскетболен талант?

-    Да, мисля, че би могло. Той има предимство, но и оттук ако започнеш, може да успееш. Има примери.

-    Имаш ли подкрепата на родителите си в твоя избор да тръгнеш по пътя на професионалния спорт?

-    Напълно.

-    Твоят идол в спорта?

-    Разбира се – Майкъл Джордън, той е най-великият. Много харесвам и някои българи, не само баскетболисти, играещи успешно в чужбина.

-    Сигурно гаджетата ти се лепят. Но нали знаеш, че има големи спортисти, провалили се заради това – сещам се за изключителния футболен талант Джордж Бест?  

-    Наистина ми се лепят, но нямам много време за тях. Сега цялото ми внимание е съсредоточено в ученето и баскетбола.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet