Честването в Априлци – началото на голямата реабилитация

* Преди две седмици честванията бяха провалени, макар че на тях се възлагаше много – образно казано, да тропнат с юмрук по националната маса и дадат тон за реабилитация на Новоселското априлско въстание * Събитието бе провалено, но не отменено, а само отложено – и се състоя тази неделя, 7 юни, на площада в Априлци

Юбилейно

150 години Априлско въстание, 50 години град Априлци

ПРЕДИ две седмици, на 23 май – когато трябваше да се състоят големите чествания в съседно Априлци по двойния повод, 150-годишнината от Априлското въстание 1876 и неговата последна и сред най-величавите тукашна страница, деветдневната Новоселска република, и 50-годишнината от обявяването през 1976 г. на бунтовното селище за град с новото си име Априлци – природата не бе с априлчани. Поройните дъждове заляха района, река Видима излезе и наводни и района около Черния паметник, най-важното място, свързано с бунтовните събития преди век и половина, стигна се до обявяване на бедствено положение. 

И ЧЕСТВАНИЯТА бяха провалени. Макар че на тях се възлагаше много – образно казано, да тропнат с юмрук по националната маса и дадат тон за реабилитация на Новоселското априлско въстание, което, това е факт, и в миналото, и днес стои някак встрани, недооценено и в общественото съзнание, и в историческата ни наука. А защо е така, защо въстанието в днешно Априлци, където е най-многолюдното, буквално всенародно участие, дава своите чутовни жертви и мъченици и е важна брънка от национално-освободителната ни революция, е (по)забравено, е труден въпрос. Вероятно „помага“ и факта, че априлчани нямат своя летописец като Захарий и своя певец като Вазов… Но фактът си е факт, Новоселското въстание се нуждае от реабилитация.

СЕГАШНИТЕ юбилейни чествания имаха тази амбиция – да поставят началото на голямата реабилитация. На 23 май събитието бе провалено, но не отменено, а само отложено. И се състоя тази неделя, 7 юни, на площада в Априлци. Със забележително тържество с участието на президента на Републиката Илияна Йотова и множество ВИП гости, сред тях и землякът, конституционният съдия чл. кор. проф. Атанас Семов, който прави много за реабилитацията и я е превърнал и в лична кауза, с националната гвардейска рота и внушителна паметна заря проверка. И с две запомнящи се речи – на кмета на Априлци инж. Тихомир Кукенски и президентската (четете ги по-долу).  

ИНЖ. ТИХОМИР КУКЕНСКИ: СВОБОДАТА НЕ СЕ ПОЛУЧАВА, ТЯ СЕ ЗАСЛУЖАВА!

СКЪПИ жители и приятели на Априлци, преди две седмици трябваше да бъдем тук, трябваше да се съберем на този площад, за да отдадем почит на героите от Новоселското въстание и да отбележим 50-годишнината на град Априлци. Но природата имаше други планове – изсипаха се поройни дъждове, реизлязоха от коритатат си и пътищата бяха залети. Общината обяви бедствено положение. И тогава видях нещо тук, под Балкана, което никога не е изчезвало тук – духът на балканджиите. Видяхме доброволци, служители, пожарникари, горски, земеделци, обикновени граждани, всички, които застанаха рамо до рамо. И тогава си помислих – Боже Господи, може би точно по този начин е започнало въстанието преди 150 години. Защото големите исторически събития не са плод на оръжията, те се раждат от хората, от чувството, че съдбата ни е обща. Априлци е точно такова място.

ПРЕДИ 150 години тук не идват велики армии, не идват богати държави, които да ни дарят свободата. Тук обикновените балканджии вземат едно необикновено решение – продават нивите си и си купуват пушки. А после с тези пушки в ръце дават най-свидното, живота си, за свободата. Свободата не се получава, тя се заслужава. Това трябва да помним днес.

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ избухва (тук) без предателство. Само си представете какво означава това. Във времена на страх, империи и робство едно малко балканско селце избира да бъде свободно – без предателство, без разединение, с вяра в общата кауза. И именно затова тук не се ражда просто въстание, тук се ражда общност. От 1-ви до 9 май 1876 г. тук съществува Новоселската република. Девет дни свобода, девет дни българско самоуправление – във време, когато на много места в Европа подобно нещо изглежда немислимо. А днес малко хора знаят тази история, малко хора са я чували, малко хора са чували за Ново село. 

НО ИСТОРИЯТА е жива, дори когато е премълчавана. Тук чираци леят куршуми, марангози правят черешови топчета, ковачи коват саби. Тук Стоянка Драганова, тази северна Райна Княгиня, се превръща в символ на смелостта и саможертвата. А в Новоселския манастир и днес стоят следите от онзи май (1876 г.), следите от куршумите, следите от страданието, следите от вярата. Там, където духовници и миряни умират заедно, там, където още боли. И неслучайно новоселските мъченици са канонизирани заедно с мъчениците от Батак. Защото страданието тук не е било по-малко. Подвигът тук не е бил по-малък, любовта към България не е била по-малка.

СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ, днес сме свободни, но единни ли сме? Делим се сами – по интереси, по дребни различия, даже и по омрази. А преди 150 години хора, които са имали много по-малко от нас, са имали нещо, което днес често губим, усещането, че сме общност. Може би именно затова съдбата ни изпрати изпитание преди две седмици. За да ни напомни, че когато сме заедно, винаги сме по-силни, че общността не е дума, тя е действие. И че дела трябват, не думи! Че България не е просто територия. България е хората, които си подават ръка в трудности и неволи. И ако днес пред този Балкан и тази гвардия, пред държавното ръководство и България и пред всички вас трябва да кажем най-важното, то е само едно: свободата не се получава, тя се заслужава! Заслужава се с памет, с дойстойнство, с дела. И с любов към родината. Поклон пред героите от Новоселското въстание, честит празник Априлци, да живее България!

7 юни 2026 г., Априлци

Инж. Тихомир Кукенски, кмет на община Априлци,

реч на честването по случай 150-годишнината от Априлското въстание

и 50-годишнината на град Априлци  

 ИЛИЯНА ЙОТОВА: ОТЗВУКЪТ ТОГАВА НАКАРА ДА ИЗТРЪПНЕ ЦЕЛИЯТ СВЯТ

„ДА СЕ ЗНАЕ какво се е случило в лето 1876-о, когато се потъпка и изгори Ново село за народност…“ Сякаш една голяма глава от кървавата история на България, събрана в кратка бележка, която някой неизвестен е записал върху една църковна книга. Сякаш в тази кратка бележка всеки може да прочете родовата си памет, да почувства онази епоха на мъченичество и слава. Да разбере героите и мъчениците. Когато сега честваме Априлското въстание, 150 години, скъпи сънародници, няма нужда от патетика. Няма нужда от записани слова, защото в българската история има събития и дати, които са се врязали толкова дълбоко в паметта ни, че ходът на годините на времето никога не може да изтрие.

НОВО СЕЛО, Батошево, Кръвеник сътвориха подвиг, който никой никога не може да сломи и вихрите на времето на сантиметър не могат да отместят, а го превръщат във велик символ на родолюбие и героизъм. Пред нас е величественият балкан, вечните му пътеки пазят спомена за априлските герои, героите на Априлската епопея, които оставиха костите си по тези пътеки. Те знаеха много добре стратегическото място  на този край на България за общонародната революция, взеха пушките, завардиха проходите в планината и никога повече не направиха стъпка назад. Девет дни свобода, девет дни чиста и своя република. Няма такова опиянение! Ще го нарече по-късно патриархът на българската литература Иван Вазов „пиянството на един народ“. Защото следовниците на Васил Левски, коравите балканджии, знаеха, че така превръщат въстанието във всенародна битка с поробителя. Знаеха, че мнозина няма да се върнат, но не се поколебаха нито за миг.

ТЕХНИТЕ имена се помнят, за съжаление страниците на историята не могат да запомнят всички. Помнят се не само защото те ръководеха и наставляваха народа си, бяха в първите редици като истински герои, от които днес можем да се поучим. Апостолът Стефан Пешев, дядо Фильо Радев, войводата Цанко Дюстабанов… Това са само една малка част от имената, които помним. Помним и свещениците, свещеник Георги Христов, помним монахините, съсечени и избити без свян, избити, защото са повярвали в свободата. Но всички тези герои, уважаеми дами и господа, знаеха, че тяхната саможертва е венецът на общото им дело.

МЪЧЕНИЧЕСТВОТО на този край завинаги сроди, завинаги остава заедно със зловещата трагедия на Батак. Много пепелища, много пожари в нашата хилядолетна държава. Опитали са се да изпепелят вярата ни, да смачкат човещината и българското ни самочувствие. Не са успели! Защото на тези земи има един народ, българския, който от пепелта може да иззида твърдината на българския дух. А в димящите въглени да намери онази искрица, която да създаде бъдещето българска.

ДНЕС се покланяме на героите. Защото в онези мрачни дни на Април 1876, зверски избити, озлочестени, героите на изпепелените български селища, съсечените икони, всичко трябва да помним! Но да помним и другото – нищо не може да съсече българското национално достойнство, нищо не може да съсече българския дух. И нека кажем тази вечер – нито една жертва не е напразна, нито една жертва пред олтара на родината не е забравена. Тогавашният отзвук накара да изтръпне целият свят. А след това родината ни отново да възкръсне. Големите сили в Европа вече не можеха да си затулват очите и ушите за един поробен народ, който искаше себе си, искаше свободата си. Един от най-големите хуманисти по това време Виктор Юго ще каже, че има часове в историята, в които човешкото съзнание взима думата и нарежда на правителствата да действат. Само година по-късно в необятната руска земя ще бият тревожно камбаните и под байраците и флаговете ще се съберат хиляди, за да помогнат на своя поробен събрат, да дойдат тук, да оставят костите си и да извоюват заедно с българското опълчение свободата на България.

ДНЕС отново сме в Априлци, наречено с името на тази славна епопея, с името на тези герои. И помним едно – почитта към паметта е пътят към мъдростта, към единението, към съзнанието българско и към нашия просперитет. Зактова когато преди няколко дни природата въстана тук срещу човека, когато всички вие се вдигнахте като един, хванахте се ръка за ръка, за да преборите това, което се случи, никой не попита ти кой си и защо помагаш, всички бяхте заедно. Не вярвайте на тези, които ви казват, че е разделен българският народ. Има такива нечестивци, които искат да правят политика от това. Но ние имаме кауза, която искаме да завещаем на децата си. И това, което ни завещаха априлци, е залог да ги възпитаваме да бъдат заедно, да бъдат българи, да вярват в българската общност, в българската сила и смелост.

ТАЗИ ВЕЧЕР всички ние и цяла България, която ни гледа, ще сведем глави в знак на почит, ще се поклоним пред синовете и дъщерите на тази наша България, които направиха Априлското въстание, голямата българска революция. Поклон пред паметта им!

7 юни 2026 г., Априлци

Илияна Йотова, президент на Република България, 

реч на честването по случай 150-годишнината от Априлското въстание

и 50-годишнината на град Априлци  

Т21

Начало

Още по темата:

• Канонизират за светци осем монахини и двама свещеници от Априлци (2011 г.)
• Канонизират мъчениците от Ново село и Батак 
• Канонизираха мъчениците от Ново село и Батак
• Клуб "Традиция" в Троян и Априлци
• Активно участие в празненствата за Априлското въстание (2012 г.)
• За пиянството и черешата на един народ 
• Вицепрезидентът уважи Априлци и Ловеч 
• Иван Ковашки - почетен гражданин на Априлци (2013 г.)
• Потушиха въстанието в Ново село 
• 9 май – празникът на Априлци (2015 г.) 
• Новоселското въстание – 140 години по-късно (2016 г.) 
• Днес почитаме паметта на новоселските мъченици за вяра и род 
• Дърво с корен
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание 
• Априлското въстание – причини и изводи за съвремието (2019 г.) 
• Днес почитаме паметта на новоселските мъченици (2020 г.)
• Поклон за Новоселските мъченици (2021 г.) 
• От мен – хвала! (2022 г.) 
• За „Новоселското въстание“ (2023 г.) 
• Голямо честване за 147-годишнината от Новоселското въстание (2024 г.) 
• Австрийската преса за въстанието в Ново село, Троянско 
• Днес в Музея: "Оръжието на въстанието" (2026 г.) 
• В едно изречение (124) – Калистирски с дисертация за Априлското въстание 
• Въстанието в Троян – усилията 
• В едно изречение (126) – обновена музейна сбирка за Новоселското въстание
• В едно изречение (128) – първият "Априлци Рън – по следите на героите" 
• В едно изречение (129)– отмениха тържествата за 150-годишнината 

Tweet