* „БСП се роди в условията на предателство, което сложи край на едно минало. БСП сега ври в казана на друго предателство, в което тя сама скочи. Това, последното предателство, може да умори нейното бъдеще. Разумно е да оставим БСП сама да реши как да се справи – възкресение или преосноваване“
Нас червеното знаме роди ни…БСП – партията, която под името БКП управляваше България няколко десетилетия и носи отговорността за неуспеха на т. нар. „социалистическа България“, но не се покая, още по-малко извини – в момента е на ръба на оцеляването си. Като някои социологически агенции прогнозират, че може да остане под чертата на предстоящите през м. април парламентарни избори, което ще е прецедент в най-новата политическа история на България. Въпреки харизматичния си нов лидер Крум Зарков, до когото на партийния връх е успешният кмет на Троян Донка Михайлова.
По-долу по безспорно важната тема за съдбата на БСП говори нашият приятел и автор на Т21 Мичо Генковски. Който дълги години по времето на „социалистическа България“ е в общинското партийно ръководство в Троян и е тясно партийно обвързан, малко преди началото на демократичните промени на 10 ноември 1989 г. напуска партията заради новата й посока (от БКП към социалдемокрация), след това е сред основателите на ГЕРБ в Троян, общински съветник един мандат от партията на Бойко Борисов, а днес – безпартиен, но с неизменната обществена чувствителност и вглеждане в политическите процеси тук (в Троян), в страната и по света. „Партията вече беше готова за своята смърт. Опитите на Нинова да обърне нещата не бяха успешни, провалиха се, а салтоморталето на Зафиров заби последния пирон в ковчега“, е неоптимистичният извод на г-н Генковски, а дали е прав – времето ще покаже, скоро. Т21
ЛЯВО И ДЯСНО. Всички, които активно се интересуват съзнават, че нормалният политически живот предполага два, в голяма степен диаметрално противоположни полюса - ляв и десен. Останалото присъствие на партии само разнообразява, нюансира спектъра на политическата менажерия. Историята свидетелства, че самото съществуване на двата идейни сектора в политическия живот на държавите и в света обезпечава в голяма степен баланса, равновесието на националния и международния живот. Ето защо народите се стремят да изградят своите леви и десни политически крила, да ги развият и издигнат като успешни, значими фактори. Тук споделям разсъжденията си за днешното състояние на най-старата партия в България - социалистическата.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ Скоро след 10 ноември 1989 г. първият лидер на БСП проф. Александър Лилов обяви изграждането на „една европейска, модерна, лява партия" Днес тази партия нито е лява, нито е модерна. Тя е в предсмъртна агония. Още от самото начало и през всичките 35-36 години водена от своите лидери и колективни ръководства партията закономерно стигна до политическия лазарет. Той несъмнено беше интелектуално надарен. Той обаче беше кабинетен деец. Неговите анализи и теоретични разработки бяха правени в кабинетите на цитаделата на Централния комитет . Въпреки подчертаната си грамотност той се оказа неготов да реагира адекватно на ситуацията, която изхвърли от властта неговата партия. В създалата се политическа суматоха той трябваше да определи действията в условията на предстоящата опозиционна среда. Защото едно е да си на власт и съвсем друго да си в положения на непрекъснато защитаващ се ту за едно, ту за друго атакуван от напористите противници в синьо. И макар че благодарение на инерцията, на все още пресните представи за някои добри неща от едно видимо отиващо си време. БСП спечели първите демократични избори, усети, че влиза в една мъгла, от която никой не знаеше как ще излезе. Нито професорската титла, нито дългогодишната ръководна практика успяха да помогнат на Лилов да избере вярната и печеливша посока за развитие. Цитираната вече постановка „ще изградим една модерна, лява партия“ по същество афишираше пълен отказ от дотогавашната идейна платформа. Лилов не може да не е съзнавал, че това би могла да бъде някаква интерпретация на идеите за еврокомунизъм, налаган в средата на миналия век от лидерите на доста силните тогава комунистически партии на Испания (Сантяго Карильо), на Франция (Жорж Марше), на Италия (Енрико Берлингуер). Не може да не е чувствал, че всъщност препоръчва един път, модифициращ идеите на Пражката пролет от 1968 г. в Чехословакия. И двете течения бяха отречени, осъдени от Кремъл, а Пражката пролет бързо заесени след навлизането на армиите на Варшавския договор и появата на танкове по улиците и площадите на Прага. Не беше направена разшифровка какво би означавало „модерна“ и какво съдържание би имала тогава една „лява партия“. Така БСП още не изживяла родилните си петна потъна н неяснота, в безпътица. Това в голяма степен предопредели нейното по-нататъшно политическо поведение.
ЖАН ВИДЕНОВ. Лидер на партията, а скоро след това и министър-председател стана Жан Виденов. Той опита да тръгне в някаква експериментална посока, но не оцени, че нито историческият момент е подходящ, нито тези около Андрей Лукнов ще му позволят да оригиналничи. Виденов имаше много скромен опит като ръководител. Той се появи на политическата сцена по силата на тогавашната мантра „млад и неопетнен“. Чудесно. Само че „млад и неопетнен“ не означаваше подготвен. Виденов сигурно би имал много по-убедителни, положителни резултати, ако беше оглавил партията и държавата на един по-късен етап, а не по времето на най-острото, най-безнравственото противопоставяне между все по-ясно очертаващото се противопоставяне на българското общество.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ. Последва лидерството на Георги Първанов, който прегърна шлагерната модерност на историческото време, омаяно от евро-атлантическите ценности, тоталната приватизация, реституция, пазарна икономика. Казано кратко и ясно – зае се с неща, които по своята същност бяха противопоказни на левите идеи. Видимо Първанов прояви ясно изразена адаптивност, хитростни рефлекси, умения за конюнктурна ориентация. Историята потвърди – той не просто следваше. Той активно работеше и налагаше и новите системи, и новите ценности. Безспорно смяната на политико-икономическата система в България налагаше смяна преди всичко на формата на собственост, на утвърдената с години народопсихология. Голяма част от хората с охота приемаха промените. Друга голяма част се колебаеха или направо отричаха. След години всички все по-ясно разбираха, че процесите на промени протичат в условията на безконтролно разграбване на обществената собственост. Унищожени бяха основни, структуроопределящи предприятия и цели отрасли някои от които водещи в европейски и дори световен мащаб. Докато сини и червени се бяха хванали за гърлата и се задушаваха един друг, някак тихо, без шум и натрапчивост се зароди олигархията. Утвърдиха се и здраво се циментираха червени барони и сини новобогаташи-реститути. Развихриха се сполучливо брандираните като мутри рушители и грабители на националното богатство. Всичко това нямаше нищо общо с икономическата същност на бленувания капитализъм, на мечтата за живот като „белите държави“. Хората все повече разбираха, че са жертва на личните амбиции на шепа шарлатани. В тази ситуация БСП гузно се свиваше в ъгъла на ставащото. Героично мълчеше пред обидите. Личеше й, че е загубила всички рефлекси за чест и достойнство. Ударно участваше в приемането на закони видимо насочени срещу не само партийните интереси, а срещу интересите на голяма част от нейния електорат. БСП сякаш забрави, че е партия преди всичко на работника. Художествено-творческата интелигенция бързо изгуби своите позиции на уважавана и в някаква степен привилегирована прослойка на обществото. Селячеството отначало тържествуваше гордо с възстановената в реални граници земя, но скоро не виждаше друга възможност освен да продаде тази земя, забравяйки, че вече никога няма да си я върне обратно. Електоратът на партията все повече губеше доверие и вяра в нея.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ. Процесите на отвръщане от БСП се развиха още повече през следващите 10-11 години, през които лидер беше Сергей Станишев. Станишев, отчужден от идеите на баща си, все повече отдалечаваше партията от зоната на лявата политика. Все повече ставаше ясно че това, което БСП върши е далеко от въжделенията, очакванията, надеждите на обикновения българин.
МИКОВ, НИНОВА, ЗАФИРОВ. По времето на Михаил Миков окончателно се открои ясният от години факт, че партията няма нито желаната идеология, нито ясно очертани програма, цели, задачи. БСП отдавна няма своя класова рамка. Няма приоритети насочени към определена прослойка от населението, в името на която Благоев я основава на Бузлуджа. Много хора вече нямат своя партия, за която да гласуват. Разочарованието прераства в недоволство. Бавно и полека защото недоволството има една неочаквана спирачка – гузната съвест на хората. Освен всичко друго електоратът на БСП, а нека кажем електоратите на всички партии, тотално разочаровани от безскрупулността и уличната простащина на депутатите, вече осъзнаха, че сами са избрали тези, които ги водят към бездната. Които ги грабят и лъжат. Партията вече беше готова за своята смърт. Опитите на Нинова да обърне нещата не бяха успешни, провалиха се, а салтоморталето на Зафиров заби последния пирон в ковчега.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ Скоро след 10 ноември 1989 г. първият лидер на БСП проф. Александър Лилов обяви изграждането на „една европейска, модерна, лява партия" Днес тази партия нито е лява, нито е модерна. Тя е в предсмъртна агония. Още от самото начало и през всичките 35-36 години водена от своите лидери и колективни ръководства партията закономерно стигна до политическия лазарет. Той несъмнено беше интелектуално надарен. Той обаче беше кабинетен деец. Неговите анализи и теоретични разработки бяха правени в кабинетите на цитаделата на Централния комитет . Въпреки подчертаната си грамотност той се оказа неготов да реагира адекватно на ситуацията, която изхвърли от властта неговата партия. В създалата се политическа суматоха той трябваше да определи действията в условията на предстоящата опозиционна среда. Защото едно е да си на власт и съвсем друго да си в положения на непрекъснато защитаващ се ту за едно, ту за друго атакуван от напористите противници в синьо. И макар че благодарение на инерцията, на все още пресните представи за някои добри неща от едно видимо отиващо си време. БСП спечели първите демократични избори, усети, че влиза в една мъгла, от която никой не знаеше как ще излезе. Нито професорската титла, нито дългогодишната ръководна практика успяха да помогнат на Лилов да избере вярната и печеливша посока за развитие. Цитираната вече постановка „ще изградим една модерна, лява партия“ по същество афишираше пълен отказ от дотогавашната идейна платформа. Лилов не може да не е съзнавал, че това би могла да бъде някаква интерпретация на идеите за еврокомунизъм, налаган в средата на миналия век от лидерите на доста силните тогава комунистически партии на Испания (Сантяго Карильо), на Франция (Жорж Марше), на Италия (Енрико Берлингуер). Не може да не е чувствал, че всъщност препоръчва един път, модифициращ идеите на Пражката пролет от 1968 г. в Чехословакия. И двете течения бяха отречени, осъдени от Кремъл, а Пражката пролет бързо заесени след навлизането на армиите на Варшавския договор и появата на танкове по улиците и площадите на Прага. Не беше направена разшифровка какво би означавало „модерна“ и какво съдържание би имала тогава една „лява партия“. Така БСП още не изживяла родилните си петна потъна н неяснота, в безпътица. Това в голяма степен предопредели нейното по-нататъшно политическо поведение. ЖАН ВИДЕНОВ. Лидер на партията, а скоро след това и министър-председател стана Жан Виденов. Той опита да тръгне в някаква експериментална посока, но не оцени, че нито историческият момент е подходящ, нито тези около Андрей Лукнов ще му позволят да оригиналничи. Виденов имаше много скромен опит като ръководител. Той се появи на политическата сцена по силата на тогавашната мантра „млад и неопетнен“. Чудесно. Само че „млад и неопетнен“ не означаваше подготвен. Виденов сигурно би имал много по-убедителни, положителни резултати, ако беше оглавил партията и държавата на един по-късен етап, а не по времето на най-острото, най-безнравственото противопоставяне между все по-ясно очертаващото се противопоставяне на българското общество.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ. Последва лидерството на Георги Първанов, който прегърна шлагерната модерност на историческото време, омаяно от евро-атлантическите ценности, тоталната приватизация, реституция, пазарна икономика. Казано кратко и ясно – зае се с неща, които по своята същност бяха противопоказни на левите идеи. Видимо Първанов прояви ясно изразена адаптивност, хитростни рефлекси, умения за конюнктурна ориентация. Историята потвърди – той не просто следваше. Той активно работеше и налагаше и новите системи, и новите ценности. Безспорно смяната на политико-икономическата система в България налагаше смяна преди всичко на формата на собственост, на утвърдената с години народопсихология. Голяма част от хората с охота приемаха промените. Друга голяма част се колебаеха или направо отричаха. След години всички все по-ясно разбираха, че процесите на промени протичат в условията на безконтролно разграбване на обществената собственост. Унищожени бяха основни, структуроопределящи предприятия и цели отрасли някои от които водещи в европейски и дори световен мащаб. Докато сини и червени се бяха хванали за гърлата и се задушаваха един друг, някак тихо, без шум и натрапчивост се зароди олигархията. Утвърдиха се и здраво се циментираха червени барони и сини новобогаташи-реститути. Развихриха се сполучливо брандираните като мутри рушители и грабители на националното богатство. Всичко това нямаше нищо общо с икономическата същност на бленувания капитализъм, на мечтата за живот като „белите държави“. Хората все повече разбираха, че са жертва на личните амбиции на шепа шарлатани. В тази ситуация БСП гузно се свиваше в ъгъла на ставащото. Героично мълчеше пред обидите. Личеше й, че е загубила всички рефлекси за чест и достойнство. Ударно участваше в приемането на закони видимо насочени срещу не само партийните интереси, а срещу интересите на голяма част от нейния електорат. БСП сякаш забрави, че е партия преди всичко на работника. Художествено-творческата интелигенция бързо изгуби своите позиции на уважавана и в някаква степен привилегирована прослойка на обществото. Селячеството отначало тържествуваше гордо с възстановената в реални граници земя, но скоро не виждаше друга възможност освен да продаде тази земя, забравяйки, че вече никога няма да си я върне обратно. Електоратът на партията все повече губеше доверие и вяра в нея.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ. Процесите на отвръщане от БСП се развиха още повече през следващите 10-11 години, през които лидер беше Сергей Станишев. Станишев, отчужден от идеите на баща си, все повече отдалечаваше партията от зоната на лявата политика. Все повече ставаше ясно че това, което БСП върши е далеко от въжделенията, очакванията, надеждите на обикновения българин.
МИКОВ, НИНОВА, ЗАФИРОВ. По времето на Михаил Миков окончателно се открои ясният от години факт, че партията няма нито желаната идеология, нито ясно очертани програма, цели, задачи. БСП отдавна няма своя класова рамка. Няма приоритети насочени към определена прослойка от населението, в името на която Благоев я основава на Бузлуджа. Много хора вече нямат своя партия, за която да гласуват. Разочарованието прераства в недоволство. Бавно и полека защото недоволството има една неочаквана спирачка – гузната съвест на хората. Освен всичко друго електоратът на БСП, а нека кажем електоратите на всички партии, тотално разочаровани от безскрупулността и уличната простащина на депутатите, вече осъзнаха, че сами са избрали тези, които ги водят към бездната. Които ги грабят и лъжат. Партията вече беше готова за своята смърт. Опитите на Нинова да обърне нещата не бяха успешни, провалиха се, а салтоморталето на Зафиров заби последния пирон в ковчега.
***
БСП – СЕГА НАКЪДЕ. Нека социалистите простят дързостта ми да разсъждавам за състоянието на партия, на която аз не съм член. Повече не бих си позволил. Не мога и не искам да давам съвети, препоръки, рецепти за оправяне. Вярвам, че те сами ще осъзнаят, че БСП се роди в условията на предателство, което сложи край на едно минало. БСП сега ври в казана на друго предателство, в което тя сама скочи. Това, последното предателство, може да умори нейното бъдеще. Разумно е да оставим БСП сама да реши как да се справи – възкресение или преосноваване с цел нов път на развитие.
А ЧОВЕЧЕСТВОТО? Неразумно ще бъде обаче днес да подминем с безразлично мълчание опасността от един все по-вероятен и ужасен край на човешката цивилизация. Светът е пред гибел. В Европейския колизеум, не в Римския, зверски се бият гладиаторите на Русия и Украйна. Препълнените трибуни са надвиснали над арената и неистово насърчават биещите се богатири. Там най-силно се усеща миризмата на кръв. Палците на ръцете на зрителите-сеирджии безмилостно са насочени към земята. Недвусмислен знак, който значи само едно – смърт. Най-тлъсти и някак непреодолими изглеждат палците на двама президенти. Там някъде из множеството се веят туниките на две жени, предопределени от природата да продължават живота. Да прегръщат и галят. Да обичат. При вида на тази гледка мислещият не може да не се запита – къде е Долорес Ибарури, великият борец за мир!? Днешният свят не ражда ли вече пацифисти?! Човечеството нима загуби своята сетивност. Никой ли не иска да оживее, да съществува... Съзнанието ни будят предсмъртните думи на Йохан Гьоте, долетели от центъра на средновековна Европа – Ваймар: „Светлина! Повече светлина!“ Може би великият творец в този миг иска да ни каже: Хора! Не допускайте планетата да се покрие с непрогледен мрак. Запазете светлината. В душите си. В очите си. В природата. Навсякъде. Във всичко. Светлина! повече светлина
27 февруари 2026 г.
Мичо Генковски
Още от същия автор:
- 12 години нищо
- Съветник от ГЕРБ предлага да искаме помощ от Бойко Борисов
- Общинският съвет - щаб или дремило
- Юпитер, смили се! Давай, кмете!
- Магнетичните сили на Орешак
- Отговор на отговора: Нужни са не първични реакции, а идеи!
- Позиция: Да възродим Троян!
- Може би Китай!
- За чукурките и генетиката троянска
- Апотеоз или гротеска
- Човекът стихия от Голяма Желязна
- Обидно е, когато прекръщават Троянския проход
- Ако вече не е късно...
- Да узакониш Айфеловата кула или одисеята на едно „съоръжение”
- Търси се майстор...
- Юбилейни поводи на изявени наши съграждани
- Честити 20 на „Троян 21“!
- Мичо Генковски: Нито Левски, нито Троян се нуждаят
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)