Етъра – пак ще отида, и пак

* Винаги съм се питал какво ли би било?! * „Нещо се е случило с това специално място. То винаги е било хубаво, но все си го имаше нашенското… И сега – всичко изпипано“

Предизвикано

МНОГО ми е хубаво в Етъра, етнографския комплекс край Габрово, ходил съм десетки пъти, и продължавам. И винаги съм се питал какво ли би било, ако комплексът, това съкровище на памет, на балканска (старопланинска) екзотика, на нашенската балканджийска възрожденска неповторимост, на българските занаятчийски вълшебства, на изначалната красота, бе на първоначално предвиденото си място – в Троян, на Лисичите дупки, в българската занаятчийска столица (Троян е, Габрово е промишлен). Въпросът е риторичен. Отговорът е ясен и еднозначен – би било много хубаво (за Троян), отвсякъде. Все едно да се питаме какво би било, ако тунелът под Балкана на най-доброто за това място – при Троян, за който се говори от век и горница и който ако бяхме нормална държава (без комунистически експерименти и обръщане на посоката), отдавна да е построен?! Или ако не бяхме прокудили (тук причината е нашият троянски еснафлък и тесногръдие) Американския колеж, превърнал се след това в емблематичната Ловешка езикова гимназия, дал началото и на снобарската Първа английска гимназия в София?! Но това е друга тема, дълга, и не сега.

СЕГА говорим за Етъра, бяхме с жена ми миналия вторник, 23 юли, ей така, на разходка, казах – хубаво ми/ни е там. И – о, великолепно! Нещо се е случило с това специално място. То винаги е било хубаво, но все си го имаше нашенското – недоправени/недоизпипани и/или овехтели и амортизирани ъгълчета, някои неработещи екстри, тук-там нещо неподдържано и плачещо за ремонт, на моменти еднообразие и недостатъчна свежест (материална, но и идейна) и комуникация с днешния ден; имаше и „контекстен“ проблем с частните къщи в непосредствена близост до комплекса – с кокошарско-барачната естетика на дворчетата им и изобщо… И сега – всичко изпипано, всяко ъгълче, всяка подробност, всички екстри работят, цветните петънца греят отвсякъде, чистота, свежест, ромонът на кристално чистата балканска рекичка, течаща през комплекса, споменатият контекст също вече е друг… Едно също „възрожденско“ усещане, сякаш се бяхме пренесли под лозницата у Чорбаджи-Маркови.

И ОЩЕ по-важното – този комплекс е (и) музей на художеството, което бе „тънко“  подсказвано отвсякъде, във всеки детайл; ще подчертая специално изложбата на… плашила, на открито, много весело, с много фини етноложки намигания, много арт, браво! В този „дискурс“ ще спомена за, както научихме, открития преди няколко месеца, във връзка с 60-годишнината на комплекса, нов изложбен/музеен център в Кръстник-Калчовия хан, използван преди за административна сграда, това наистина си заслужава да се види. Трябва да се каже и за обновения хотелски комплекс с апинеума отпред – архитектурно и с цялостното си излъчване в пълен синхрон с всичко останало. И т. н… Пак ще отида, и пак, заслужава си.

23 юли 2024 г.

Генадий Маринов

Начало

Tweet