КАКВО означават тези резултати, къде са изненадите и най-вече – има ли шанс тези избори да доведат до редовно правителство, траен парламент и връщане на България към конституционния й статут на парламентарна, а не на (полу)президентска република, каквато е в момента с проточилите се във времето служебни правителства на президента Радев?
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ и нашите, и на повечето анализатори отговори не са оптимистични. Най-стабилното правителство, коалиционно или по някаква друга формула, съставено с двойната подкрепа и общото парламентарно мнозинство на първите две коалиции, изглежда невъзможно – въпреки заявената европейска, пронатовска и антипутинска (отношението към войната в Украйна и подкрепата за Украйна са и вътрешнополитически въпрос за всички европейски страни) позиция разделителните линии и особено най-дебелата, наречена корупция, трудно могат да бъдат преодолени, това е очевидно, личната лидерска неприязън също, тежат и злостните нападки и от двете страни (достатъчно е да споменем гербаджийското острие Дилян Добрев, който в изборния ден заяви „Дилемата е ние срещу шарлатаните“, а силната фигура в ПП-ДБ Асен Василев, също в деня на изборите, призова с думите „Решава се в коя посока да тръгне България – дали като европейски доходи и нормален европейски живот или обратното, като стабилна бедност“). Но пък някои казват, че натискът отвън и изобщо натискът на геополитическата ситуация (дилемата е ЕС и НАТО или „руският мир“) могат да доведат до споразумение за правителство между първите две коалиции на изборите на 2 април – почти невъзможно, но не съвсем невъзможно.
ДРУГИЯТ спряган вариант – правителство на т. нар. „хартиена коалиция“ между ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН изглежда напълно реалистична, като изключим различията за войната в Украйна и проруската позиция на БСП. И все пак – очакват се едни големи европейски пари по Плана за възстановяване и развитие и в тяхно име е възможно всичко. Третият вариант е някакво правителство на малцинството със скрити договорки, ангажименти, обещани, отстъпки и т. н. задкулисни хватки. И този вариант изглежда непостижим, но пак да напомним за очакваните големи европейски пари, които могат да се окажат необходимата спойка.
И ВСЕ ПАК като че ли най-вероятното е, че тези пети за последните две години парламентарни избори просто водят към… шестите. Дали заедно с местните през есента или по-рано през лятото, това е вторичен въпрос.
КАКТО и на предишните парламентарни избори в края на 2022 г. нашата област е по-герберска, по-червена и по-малко депесарска от общото за страната. Резултатите (при обработени 100% протоколи на СИК) са: 1. ГЕРБ-СДС – 34,65% (13657 гласа), 2. ПП-ДБ – 19,78% (7794 гласа), 3. „Възраждане“ – 13,70% (5401 гласа), 4. БСП – 12,64% (4982 гласа), 5. ДПС – 7,19% (2832 гласа), 6. ИТН – 4,15% (1634 гласа). Възможно ли е това сериозно преимущество на ГЕРБ-СДС да донесе две ловешки депутатски места на герберите или по-вероятно 4 мандата в 11 МИР Ловеч ще се „разпраснат“ между различните партии – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „Възраждане“ и БСП/ДПС, ще стане ясно до няколко дни.
И ПРИ НАС, както в областта, преимуществото на ГЕРБ-СДС е по-осезателно от общото за страната. Друга троянска отлика от националното е по-големия вот за „възраждане“ и БСП, традиционно ниската подкрепа за ДПС тук не е изненада. Троянските резултати (неокончателните, но без възможност за сериозни корекции) са следните: 1. ГЕРБ-СДС – 28,8% (2796 гласа), 2. ПП-ДБ – 21,8% (2113 гласа), 3. „Възраждане“ – 16,3% (1578 гласа), 4. БСП – 12,00% (1161 гласа), 5. ДПС – 4,00% (388 гласа), 6. ИТН – 4,00% (384 гласа).
НАДЕЖДИТЕ от насилственото омаловажаване на машините и връщането на хартиената бюлетина не се оправдаха. Единственият ефект бе по-голямата бъркотия и тежестите върху секционните комисии, а скритите очаквания за сериозен ръст на активността (която е сходна и съвсем леко по-висока от на предишните парламентарни избори, когато гласуването бе изцяло машинно) и разни други „тайни“ ефекти (купуване на гласове, манипулиране на бюлетини) за „напомпване“ на вота на някои партии, не се сбъднаха. Друго – факт на тези избори бе силният, да го наречем протестен, вот на гласувалите с „Не подкрепям никого“; данните сочат, че ако те бяха партия, щяха да имат около 5% (109 хил. гласа) и щяха да влязат в парламента.
Генадий Маринов
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)