Троянски вечери

* Донка: „Аз съм  на 93. Ще го победя тоз живот… Ходя на всички банкети, и на площада кога има музика, обичам да играя“

Веселина Попова

 Читателите ни пишат

 

Авторката Веселина Попова е троянска снаха и натурализирана троянка, иначе полендачка – от с. Въбел, Никополско. Завършва Френската гимназия във Варна, след това е учителка в Икономическия техникум в Свищов, където среща любовта на живота си – троянеца Васил Попов, и от 1969 г. е в Троян. Винаги елегантна, енергична, търсеща, любопитна, инициативна. Културното и сцената са в кръвта й – поезия, рецитации, танци, театър, постановки, градски събития… Години е преподавател по френски език в Механотехникума, след това още толкова завежда Дома на културата в голямото троянско предприятие „Елпром“ („Елма“), работи и в културния отдел на Община Троян. Инициатор, съосновател и председател от самото начало (1991 г.) на троянския Комитет за побратимяване, чиято е „вината“ за побратимяването ни с няколко европейски града, като най-богати и неразривни са връзките ни с френските Виньо на Сена (до Париж) и Пер ле Фонтен (департамент Воклюз) и немския Елванген (провинция Баден-Вюртенберг); за тези си заслуги през 2016 г. г-жа Попова бе удостоена с едно от най-високите френски отличия – Ордена за заслуги, разписан от тогавашния френски президент Франсоа Олан, и връчен й на стилна церемония в посолството на Франция в София. По-долу ви представяме разказа й за едно на пръв поглед „незначително“ троянско събитие, но само на пръв поглед. Т21  

 

В НАЧАЛОТО на лятото на 2022 г. при една случайна среща с моя близка (от отминали времена), след разменените любезности и познатото „карам я някак си“, тя ме покани на парти в ресторант „България”, което  организира от доста време. Забавно е, вечерята е  на достъпна цена, много музика и танци…  Приех поканата уклончиво.

На една от Троянските вечери

НО! ТОВА „парти” ме изненада, и ме изпълни с възхищение, вдъхновение, бодрост, енергия… Присъстващите бяха повече жени и тук-там мъже, всички на възраст 55-60 плюс. Музикалното оформление – от Вальо (Валентин), и той познат от отминало време, самодеец от Дома на културата на „Елма“. Към 19:30 в залата на ресторанта, започна музика… Моментално дансингът се изпълни – хоро в три кръга, след това танго, валс, сиртаки без прекъсване и отново хора и ръченици. Танцуващите ту оредяваха, ту запълваха всяко ъгълче.  Бликаха иху-аха, смях и закачки… Струеше настроение, енергия, желание за веселие, радост, живот. Това не бяха унилите лица от пазара, улицата, магазина. Почти никого не познавам. И всички засмени, пременени, кои по-модерни, други по-традиционни. След отминалото „ковидно уединение”  изведнъж усетих заразяваща, неочаквана, непринудена близост.

„ТИ КОЯ си? На колко години си?“, сяда до мен дребничка слаба възрастна жена.  Вече бях я забелязала, че играе все в края на хорото, но не пропуска нито един танц, било то хоро или ръченица, рок или туист. Въпросът бе така директен и неочакван, че докато да отговоря, тя продължава: „Аз съм  на 93. Ще го победя тоз живот… Ходя на всички банкети, и на площада кога има музика, обичам да играя“. Видях те – казвам й – играеш все на опашката. „Ако съм по-средата – отговаря ми – един ме дърпа насам, други натам, затуй се хващам на края.“ Така, без да разпитвам, получих пълна информация. Това е Донка, любимка на всички. Заяви ми директно, че ме харесва и вече стана и моя приятелка. Невероятен дух, живинка, неуморима!

НЕ ЗНАМ дали някъде в друг град или село се организират ежемесечно такива дружески веселия, от хора без съответна служебна ангажираност, напълно по самоинициатива, доброволно. Вечерята е до 25 лв. При желание, всеки може да поръча питие, а лед – до поискване, неограничено. Организаторите са Лавина Русенова, Ценка Митовска и Павлин Йончев. Лавина е шефът – подсигурява не по-малко от 20-30 присъстващи, Ценка е касиер и шеф меню, а Павлин подсигурява залата и свободна дата за месеца. Всички действат в стриктно партньорство с екипа на ресторанта. Станах редовен участник. В края на лятото вечерите започнаха да стават все по-многолюдни. Неочаквано заприиждаха все повече млади хора, момичета и момчета, любители на народните танци. Организаторите помислиха и за разнообразяване на вечерта, за програма. На една от срещите поканиха група гости от Ябланица, на друга среща дойдоха гостуващи роднини на  членове на групата. Преди Коледа бе организирана забавна игра с късмети,  поздравления и малки подаръци за  рождениците. Организирана бе и Новогодишна вечер. Месец януари проведе своята вечер със значително присъствие и много нови участници.

ЗАВЛАДЯНА от емоции и от възможността за танци (те са в кръвта ми) и обзета от любопитство се включих към другата подобна група, на която организатори са  музиканти професионалисти с дарба и опит, Добромир Дишев и Веселин Христов (Стрялката, както го знаят троянци, участник в останалия в миналото и почти забравен „Елма Диксиленд“). Безспорно живата музика е по-завладяваща. На същия доброволен принцип се организират ежемесечните забавни танцови вечери. Куверт – еднакъв за всички, за да се покрият необходимите разходи. И на тези срещи танци до полунощ и веселие от сърце. Доста от присъстващите са участници и в двете забави, което говори за необходимостта от сближаване, умора от политически спорове, ежедневните грижи, личните проблеми… Радостно чувство те изпълва, когато гледаш, че 93-годишната Донка се равни в ритъм с млада леко стъпваща тийнейджърка, а до запазил фигурата си някогашен танцьор е натежалата с годините негова колежка, която не му се дава… Струва ми се, че срещите с жива музика са по-предпочитани и по-многолюдни.

РАЗКАЗВАМ с удоволствие за тези ежемесечни Троянски вечери на  радостта и свободния дух. Те изпълват с близост, приятелство и енергия, па нищо, че Троян не е „френската Ривиера”. Троянските вечери зареждат.   

20 януари 2023 г.

Веселина Попова

 Начало

Още по темата:

• Нашата Веселина Попова с медал от президента на Франция

Tweet