Брюксел призна троянската луканка

* Европейската комисия вписа „Троянска луканка“ в европейския Регистър на храните с традиционно специфичен характер * Месният деликатес е създаден в Троян в началото на 20. век от прочутите колбасари Таслакови * Троянска сливова с троянска луканка –

истинско троянско гурме!

И ний сме дали нещо на света

Нарязана троянска луканка в троянска керамична чиния с характерната троянска шарка

ПРЕДИ броени дни, в сряда, 18 януари, в Европейската комисия (ЕК) се заговори за… Троян – по повод един троянски продукт с доказани качества и уникалност, колбаса „Троянска луканка“. ЕК (правителството на Европейския съюз) е одобрила „Троянска луканка“ да бъде вписана в европейския Регистър на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ), като тази регистрация е своеобразен патент, защитаващ продукта и уникалните му характеристики от нерегламентирано копиране и фалшифициране. Общо 69 са храните, регистрирани като ХТСХ, а „Троянска луканка“ е шестият български продукт в регистъра. В съобщение на ЕК се уточнява, че наименованието „Троянска“ произхожда от родното място на продукта – град Троян в България, а негов създател е троянската колбасарска фамилия Таслакови (фирма „Братя Таслакови“) – Илия Таслаков, поставил началото на колбасарското предприятие малко след Освобождението (1883 г.) и синовете му Цанко и Димитър Таслакови.

ЩЕ ДОПЪЛНИМ – след преврата на 9 септември 1944 г. прочутата вече в цялата страна колбасарска фирма „Братя Таслакови“ е национализирана, но „Троянска(та) луканка“ се запазва в продуктовата листа, а през 1958 г. е стандартизирана по Българския държавен стандарт (БДС) и начинът на производството остава непроменен и до сега. Днес няколко месопреработвателни фирми в страната произвеждат „Троянска луканка“, но някак най-естествено и убедително деликатесът стои, когато производителят е „Родопа Троян“ (частното троянско предприятие, наследник на прекратилото дейността си държавно троянско предприятие със същото име, което пък стъпва върху традициите на „Братя Таслакови“ – бел. ред.). Колбасът „Троянска луканка“ се произвежда от смес от говеждо месо, свинско месо и сланина от гърба на животното със съответните подправки, опушване на дървени стърготини и едномесечен период на съхнене. „Троянска луканка“ е сред елитните мезета за друг знаменит троянски продукт – „Троянска сливова ракия“, чийто патент се държи от „Винпром Троян“. Троянска сливова с троянска луканка – истинско троянско гурме!

ИНИЦИАТОР за вписване на „Троянска луканка“ в регистъра на ХТСХ е на професионалното Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“ (СТСМП) чрез подадено през 2020 г. заявление в българското Министерство на земеделието и оттам придвижено до ЕК. СТСМП е основано през 2009 г., учредители са над 30 колбасарски фирми, като целта е „да се съхрани и продължи българската традиция в производството на месни деликатеси – част от културната ни идентичност“ и „българските продукти с традиционен специфичен характер да се популяризират на българския, европейския и световен пазар“. Както казахме, „Троянска луканка“ е шестият български продукт, вписан в Регистър на храните с традиционно специфичен характер на ЕК, все благодарение на СТСМП, другите са: „Панагюрска луканка“, Филе „Елена“, Роле „Трапезица“, Кайсерован врат „Тракия“ и „Говежда пастърма“.

Т21

 

За създателите на „Троянска луканка“

* „През 1909-1910 г. Илия Таслаков построил в двора си до реката двуетажна сграда с всички необходими помещения: естествена сушилня, топли и студени пушници с изолирани стени... Новите машини били закупени със злато“

Старият Троян, началото на 20-те години

Преди няколко години (2014 г., по повод на две емблематични троянски къщи) – т. нар. Таслашки къщи, запуснати по обясними причини, но продължаващи да събират очите с европейския си вид и архитектурно изящество – директорката на троянския Музей на занаятите Елеонора Авджиева ни припомни за знаменитите троянски колбасари Таслакови, създали, по нейните думи, „един от „най-вкусните“ символи на града ни – троянската луканка“. Част от текста й публикувахме в Т21 (виж „Приказки от онемелите къщи“ – бел. ред.) и сега ви представяме извадки от него. Т21

ПРЕДПРИЕМЧИВИЯТ троянец Илия Цвятков Таслаков решил да издигне колбасарското си предприятие на по-високо ниво. Затова направил най-значимата си инвестиция – в образованието на своя син (Цанко). След уволнението си от военна служба през 1908 г. Цанко Таслаков заминава за Унгария. Във фирмата „Херц и Доц” в Будапеща, заедно с  К. Гадевски, също от Троян, започват да изучават производствата на унгарски салами. Двамата са първите младежи от България, отишли да усвояват практически тези нови за България производства.

ИЛИЯ ТАСЛАКОВ сключил договор с фирмата „Херц и Доц” за две години: синът му Цанко да работи безплатно на фирмата, за да го научат на новата професия, и да заплати 200 златни жълтици. На майстора, към когото бил прикрепен Цанко, трябвало да се заплати по 50 златни наполеона годишно. Таслаков се задължавал, след завръщането на сина му Цанко от Унгария, да закупи от представители на „Херц и Доц” необходимите за производство машини на фирма „Фридрих Хага” (Виена).

ПРЕЗ 1909-1910 Г. Илия Таслаков построил в двора си до реката двуетажна сграда с всички необходими помещения: естествена сушилня, топли и студени пушници с изолирани стени, тавани и подове от кална мазилка, 10 см дебела - тогава не са съществували други изолационни материали като корк например. Новите машини били закупени със злато. Братята на Илия го подпомогнали с неколкостотин златни наполеона и лири. Монтирането на новите машини било извършено от синовете – Цанко и Димитър, заедно със специалист от фирмата. Така започнало производството на унгарски салами, троянска луканка и други малотрайни колбаси. Димитър Таслаков изучил до съвършенство както производството на колбаси, така и работата с машините.

Таслашките къщи, 2014 г.

ЕТО И НЯКОИ от причините за високите вкусови качества на продуктите. Братя Таслакови са угоявали всичките видове едър и дребен добитък при пасищно отглеждане и угояване. Към тревния фураж – пашата, са давали концентриран фураж – царевица, със и без кочани, ечемик, при много строга сортировка, съобразно вида и пола на животното. Спазван е строг режим на угояване – храната е давана в определено време, осигурявано е спокойствие на животните, спазвана е определена хигиена. Свине не са угоявали, а ги закупували от Ловешко, Плевенско, Севлиевско и най-много от Шуменско, и то изключително отгледани от селяни на стада из горите. Взимали ги, когато станат 90-100 кг живо тегло. Тези свине се закупували главно през месеците октомври, ноември, декември; по 4000-5000 броя. От месото им произвеждали: унгарски салам, сервилатвурст, салам „България” и троянска луканка – първо и второ качество. Шуменските свине били много подходящи за тези продукти, защото мускулите им били без мека мазнина, а сланината издържала висок градус топлина и не се разтопявала при сушене и пушене. Говеждото месо, което се добивало от угояваните животни, също било много качествено за производството на пастърма, говежда луканка и суджуци. Защото при пасищното угояване месото събирало слънчева енергия и специфичен вкус от балканските треви и билки, с които се хранели животните. 

 

(със съкращения)

Троян, 2014 г.

Елеонора Авджиева

Начало

Още по темата:

• Приказки от онемелите къщи

Tweet