Пред Войнишкия паметник в Троян

* Гарнизон „Ловеч“ възобнови ритуала на Архангелова задушница в памет на загиналите за Майка България земляци, заупокойната панихида води Ловчанският владика Гавриил

In memoriam

ЛОВЧАНСКИЯТ владика Гаврил заедно с наместника на Троянската духовна околия отец Марин отслужи заупокойна панихида на Архангелова задушница, 5 ноември, пред Войнишкия паметник в Троян ( паметникът до Вила „Ванна“). Ритуалът бе организиран от военния гарнизон „Ловеч“ и бе в памет на падналите за Майка Българи във войните за национално обединение земляци и загиналите при изпълнение на военния си дълг в по-ново време военнослужещи от района. Сред присъстващите бяха началникът на гарнизона полк. Светослав Църовски, кметовете на Троян и Ловеч – Донка Михайлова и Корнелия Маринова, представители на военните формирования на гарнизона, офицери от запаса и резерва, представители на патриотични организации, граждани. Група от троянската структура на НД „Традиция“ (РК „34-ти пехотен Троянски полк“) в старинни военни униформи бе застанала на почетен караул с реплики на бойни знамена на славния Троянски полк. Военната част, участваща в ритуала, бе ръководена от коменданта на гарнизон „Ловеч“ майор д-р Дочо Николов.

ЦЕРЕМОНИЯТА, в която имаше много достолепие и гордост, премина под звуците на „Велик е нашият войник“ и други български военни маршове, изпълнени на живо от троянския Общински духов оркестър под ръководството от маестро Илиян Тодоров. Поднесени бяха множество венци.

КАКТО вече бе припомнено (виж „На Архангелова задушница в Троян“ – бел. ред.) отбелязването на Архангелова задушница от българската армия се поставя през 1924 г. (според други източници още през 1880 г.) и се чества до 1946 г. Ритуалът е възобновен официално през 1993 г. в големите български военни гарнизони, като тази година (2022 г.) честването бе възстановено и от по-малкия гарнизон „Ловеч“. А се състоя в Троян, тъй като тук е най-значимият войнишки паметник на територията на гарнизона. 

ТРОЯНСКИЯТ Паметник на падналите за Майка България във войните за национално обединение (1912-1918 г.) троянци е построен през 1937 г. по проект на ловешкия архитект Борис Иванчев и е открит на 2 юни 1938 г., намирал се е на най-личното градско място, мегданя, централния площад (но през 1957 г. тогавашните власти го преместват в страничната градинка под Вила „Ванна“, за да не „пречи“ на бъдещия партизански монумент – бел. ред.). В свое проучване директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева сполучливо го нарече „паметникът мъченик“, а през 2013 г. музейни специалисти откриха ценен документ – грамотата (писменото послание), заровена в гилза в основата на паметника и извадена при принудителното му преместване. „Съграждането на паметника е част от оформяне на модерния облик на града. Това не е просто нещо от камък, а материализиран израз на признателността към съгражданите ни, пожертвали се за големия национален идеал – освобождението на всички земи, в които живеят българи. С акта на издигането на Войнишкия паметник малкият Троян показва на света своята цивилизованост. Паметният знак трябва да стане обединително място за новия живот на троянци, това е идеята“, чухме в музейния коментар при представянето на новооткрития документ (виж в „На 3 март в Музея: Разказ за Войнишкия паметник“ – бел. ред.).

Т21

Начало

 

Още по темата:

• На Архангелова задушница в Троян

Tweet