Цветомир Петков: Не смятам, че е само работа, то е част от живота ми (2)

* „Марин Радевски е човекът, заради когото съм в Троян. Той никога не е отказвал на никого за нищо“ * „Правих халатите на Кубрат Пулев, с които излизаше на ринга в най-големите си мачове, четири халата подред: за срещите му с Хюи Фюри, Богдан Дину, Райдъл Букър и с Антъни Джошуа за световната титла

Интервю

Цветомир Петков

НАСКОРО София бе домакин на Световното първенство по художествена гимнастика 2022, най-мащабното състезание за годината в този спорт, донесъл толкова успехи и слава на България. Научихме, че костюмите на официалните лица на състезанието (над 400 души), както и някои характерни елементи от цялостното дизайнерско оформление са дело на фирма „Везба“. За „Везба“ бяхме чували, че е създадена и ръководена от троянеца Цветомир Петков. Решихме да проверим „троянската връзка“ и се оказа истина. Впоследствие научихме и други любопитен факти – че халатът, с който Кубрат Пулев излиза в битката за световната титла срещу Антъни Джошуа, също е на троянската „Везба“, а британската кинозвезда Джейсън Стейтъм си тръгва след снимки в България с бутиков костюм на „Везба“. С г-н Петков се срещнахме на щанда на „Везба“ на тазгодишния Празник на сливата и той радушно прие поканата ни за интервю.

ЦВЕТОМИР ПЕТКОВ е на 35. Някак нешумен, изискано сдържан, контрастиращ с обичайните представи за успял млад предприемач и творец. Завършил е текстилен техникум в София, след това Художествената академия с бакалавърска степен по мода и магистратура по текстилен дизайн. И по неговите думи, откакто се помни върви все в тази посока – текстил и мода, а първите си облекла с шевици създава през 2012 г. Основава фирмата си в София през 2017 г. (със съдружника си Здравко Зеленоградски), но в крайна сметка избира родния Троян – преди малко повече от две години се установява тук и е убеден, че градът ни му дава нужните възможности да развива бизнеса си, в личен план също е добрият избор. Каза го съвсем категорично: „За мен Троян е най-добрият град за живеене в България“. Което ни най-малко не означава, че не вижда кривиците, например необяснимото грубиянско замърсяване на троянската река, оголването на града откъм млади хора и т. н.

РАЗБИРА СЕ, фокусът на разговора ни бе „Везба“, но не можеше, а и не искахме да бягаме от фундаменталната тема за избора – за младия човек в малкия град, за България и чужбина, за ценностите. Разбрахме се да си говорим на ти.

 (продължение)

– Областите, в които да се развиваш кариерно, тук, в малкия град, са малко. Но можеш да започнеш свой бизнес. Говорил съм и с други момчета, които са били навън, били са в София и връщането им е обмислен избор.
– Аз винаги съм искал да правя нещо, което да зависи само от мен. 

Представяне на дипломната колекция, бакалавърска степен „Мода“, НХА, 2016 г.

– Ей в това е силен троянецът, тук има гръбнак, средна класа по български. Всеки нещо прави и това е много хубаво.
– Нека всеки да прави това, в което е добър. Аз видях и на тази Улица на занаятите по време на Празника на сливата колко много местни производители има. Животът обича смелите. Освен това, направило ми е впечатление, че ние, троянци, се държим здраво един за друг, което е нетипично за българина. Наскоро се организира благотворителен базар за подкрепа на болен човек  – сумата беше събрана преди базара, а не беше малка. Когато има нужда да се спонсорира спортно събитие – веднага се намират фирми и хора. 

– Местната власт забеляза ли те, „ухажва“ ли те?
– Подхождат с необходимото уважение към мен, както и аз към тях. За Празника на сливата от Общината ни поканиха да си партнираме и ние бяхме сред официалните партньори, нашето лого беше на афиша.

– Кажи ни за Световното по художествена гимнастика?
– Когато България беше избрана за домакин, с нас се свързаха от Българската федерация по художествена гимнастика и ни попитаха може ли да им съдействаме, тъй като Световното ще бъде под егидата на българската шевица. Обсъдихме с какво можем да бъдем полезни. Направихме облекла за цялата делегация, около 500 човека, с българска шевица и с логото на Световното първенство. Бяха много артикули: рокли, ризи, туники и т. н. С нас се свързаха и от Българската национална телевизия, предоставихме облекла за студиата по време на първенството.

– Как оцениха работата ви?
– Хвалбите ме притесняват. Ние сме си свършили работата. Все едно да похвалиш таксиметровия шофьор, че те е закарал правилно на посочения адрес. Освен от Българската федерация ни одобриха и от Световната федерация по художествена гимнастика, позволиха да бъдем спонсор и нашето лого стоеше редом с тяхното и на всички останали компании. Можем да кандидатстваме за рекорд на Гинес за най-малката фирма спонсор на световно първенство. За оценката – тъй като имах възможност да сляза при съдиите и организаторите, всички казваха: „Вие направихте чудеса!“. Наскоро получихме и официално благодарствено писмо от федерацията.

– Троянци трябва да знаят това. Кажи и за други твои/ваши успехи.
– Да сменим спортовете драстично – правих халатите на Кубрат Пулев, с които излизаше на ринга в най-големите си мачове, четири халата подред: за срещите му с Хюи Фюри, Богдан Дину, Райдъл Букър и с Антъни Джошуа за световната титла. Излезе за световната титла в наш халат, който правихме в Троян. Даже минахме през църквата и го осветихме. Беше ми обещал лично пред камера, че като стане световен шампион, ще ми дойде на гости в Троян. Е, не стана. Освен халата, правихме облекла за антуража му. Също така от продуцентската компания на телевизионното предаване „Фермата“ се свързваха с нас за облекла за финалите. 

Кубрат Пулев излиза с халат на Цветомир Петков в мача за световната титла срещу Антъни Джошуа

И срещу Хюи Фюри

И срещу Богдан Дину

– Значи и те са ви забелязали, не сте ходили вие да тропате по вратите?
– Не, ние никога не тропаме по врати, винаги нас са ни търсили. Както и тук стана с Общината – аз не съм се натискал. Дори ни направиха предложение за догодина, когато са 30 години Празник на сливата, да направим нещо. 

– Това е сериозно признание – една малка фирма, а толкова да я забелязват!
– При поръчките за Кубрат Пулев не бяхме и толкова, само аз със съдружника ми. Започнахме от един двоен гараж в София. Марин Радевски („Калинел“) е човекът, заради когото съм в Троян. Той никога не е отказвал на никого за нищо, винаги е искал да помага. Говорили сме си много пъти за живота и за бизнеса. Предлагал ми е да работя при него, но винаги съм му казвал, че искам да правя това, което съм избрал, като свое. По повод двойния гараж ми каза: „Момче, ти си много напред, аз стартирах с единичен гараж“. В един от разговорите ни попитах може ли да ми даде помещение под наем. Така започнах тук. 

– Кажи ми други ВИП персони с твои облекла.
– От Киноцентъра в Бояна ни бяха потърсили, имаше някаква холивудска продукция с Джейсън Стейтъм. Трябваше да направим облекло, което да му подарят. Избрахме една самоковска шевица с пауни, ние ги нарекохме петли – петелът е символ на мъжкото оплодително начало в живота, пазител на дома, а и човекът много обичал да яде пилешко. Това отиде при него като подарък. Малко време след това продукцията се премести в Гърция. За два дни в Гърция дойде рапърът Фифти Сент. Тогава предлагахме рапърски тип шапки (snapback се казват) и му подарихме една – с българска шевица, вътре с картичка с тълкувание на шевицата. Той много се израдва и искаше да го снимат. Вадят моите хора телефона, но идва една жена от продукцията и казва, че не може, защото той е с дрехи от продукцията. Та нямаме снимка, но знам, че Фифти Сент хареса нашата шапка.

– Къде е производствената ви база?
– В бившия „Машстрой“. А един магазин в Троян, на ул. „Васил Левски“ 46, продава наши неща. Ще сложим скоро и логото ни, врабчето. Донякъде ме изненадва, че имаме много клиенти от Троян.

– Ако получите някое много апетитно предложение от големия свят? Да речем, да работите за 10 милиона долара за някоя щатска продукция, но да сте там?
– В Щатите бих отишъл за половин година, да видя какво е, но не бих останал там. Парите не са самоцел. Ще отида, ще ги харча при непознати хора за непознати неща, не.

– Как искаш да се видиш след 10 години?
– Здрав и спокоен.

– Идоли в модата имаш ли?
– Не мога да кажа, че имам идоли. Това, което ме вдъхновява, е по-скоро геният на онази българка, на която не знаем името, която едва ли е можела да чете и пише. Това не са мои думи, а думи на Пиер Карден, споделени пред проф. Любомир Стойков, който ме е обучавал. Големият французин казал, че пред гения на българката се чувства като малко джудже в света на модата. Говорил е не само за шевиците, а за целия ни национален костюм. Работя и с ансамбъл „Българе“. През 2015 г. направихме с леля ми абитуриентската рокля за дъщерята на ръководителя му Христо Димитров и тя беше обявена за абитуриентка на годината – изненадах се да видя в някакъв вестник нашата рокля.

– Колко български шевици има?
– Само в Самоков са над 30 хиляди. В Троян е по-различно, разговарял съм с хората в Музея на занаятите. Занаятчийски град сме, но типични занаяти тук са били абаджийството и калпакчийството. Везането е работа на жените, но те не са имали времето за това. В троянската носия има само малко червено по ръкавите. По-късно върху женската престилка се появяват „захариевите китки“ – китките на Захари Зограф, рисувани в Троянския манастир, и на стомните ни ги има. Троянската носия е много бегла откъм везба.

– Какво е везбата“?
– Думата „везба“ означава декорация чрез игла и конец. Ние не правим лепенки, не правим щампи. Имаме един модел, който възпроизвежда троянската шарка от керамиката, само че чрез бродерия.

– Не са ти чужди социалните каузи?
– Не мисля, че когато тръгнеш да помагаш, това трябва да се афишира. Едно е световното първенство, където сме се обявили, но това е международно събитие с комерсиална цел. Друго е, когато някой страда. Ако можем да му помогнем, ще го направим според възможностите си, но не да се бием в гърдите.

– Ядосва ли те нещо в Троян?
– Мъчно ми е, че Троян обезлюдява. Имам много приятели, които са някъде другаде. Е, да – по Коледа като си дойдат, им е хубаво. Друго, което ми прави много неприятно впечатление – как хората не пазят чисто и ползват реката като кош за боклук. Аз лично съм извадил 17 гуми от под моста на центъра. Като направя забележка на някого, ми се сърдят – едва ли не аз съм виновен, че те са си изхвърлили боклука.

– Троян не уважава реката, около нея не се случва нищо. А реката е живот, би могло и тука да бъде едно много живо градско място.
– От бившата Баня до Поделението може цялото да бъде парк, една огромна алея, която да е пълна с хора. Живея до реката и съм много свързан с нея. Съжалявам, че така се заблатява. Реката е много подценявана. И като се каже „хвърляй го в реката, да отива към Ловеч“, все едно като го хвърлиш, ще изчезне. Това отношение много ме натъжава. Иначе колите и домовете ни са чисти. Но има и много позитивни неща, аз гледам да обръщам повече внимание на тях.

– Не ти ли липсва повече модерност в Троян? Има ли я човешката среда за това?
– Някой път търсенето се предизвиква. Докато бях малко дете, нямаше толкова цветя в града. Като започнаха да ги садят, започнаха да ги късат. После се научиха да не ги късат.

– Да правиш красота е смисъл сам по себе си, нали?
– За мен най-голямата награда е, като вървя по улицата – не в Троян, където много хора познавам, а в друг град – да видя някого с моите дрехи. Вече много пъти ми се е случвало.  Или по телевизията да видя човек с облекло на „Везба“. Някой, когото не познаваш, да те е оценил. Той ти се доверява.

Врабчето на „Везба“

– А защо логото на „Везба“ е врабец?
– Моят съдружник Здравко има много татуировки. На единия си крак има врабец със здравец и с народна носия. Този врабец е още преди да се познаваме. Една моя близка приятелка от Художествената академия го стилизира и си стана като запазена марка.

– И носи вашия финес.
– Преди години и аз, и моят съдружник сме гледали това интервю на покойния вече Джоко Росич, в което той разправя как, когато е бил много малък, са ги изкарали на прозореца в един голям студ и са им казали, че когато големите птици отлитат на юг, врабчетата остават. Затова решихме да е врабец, защото сме останали тук. Това е интересна птица. В Китай е защитен вид. Нали по времето на Мао Дзедун са избили 10 милиарда врабчета – всеки китаец е трябвало да избие по 10 – и след това са имали нашествие от буболечки.  От малък се радвам на врабчетата. А нашето къде ли не е било – и на Световното по художествена гимнастика, и за световната титла по бокс…

– Кога твориш?
– Най-добре ми е в неделя, защото тогава не звъни телефонът.

(край)

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Цветомир Петков: Не смятам, че е само работа, то е част от живота ми (1)

Tweet