Цветомир Петков: Не смятам, че е само работа, то е част от живота ми (1)

* „Първите си облекла с народна шевица направих пред 2012 г. Не, не правя народни носии.  Вдъхновявам се от нещо от миналото и виждам как то да бъде представено по съвременен начин, така че да бъде лесно носимо, лесно разбираемо, да стига масово до хората“, казва създателят и собственик на „Везба“

Интервю

Цветомир Петков

НАСКОРО София бе домакин на Световното първенство по художествена гимнастика 2022, най-мащабното състезание за годината в този спорт, донесъл толкова успехи и слава на България. Научихме, че костюмите на официалните лица на състезанието (над 400 души), както и някои характерни елементи от цялостното дизайнерско оформление са дело на фирма „Везба“. За „Везба“ бяхме чували, че е създадена и ръководена от троянеца Цветомир Петков. Решихме да проверим „троянската връзка“ и се оказа истина. Впоследствие научихме и други любопитен факти – че халатът, с който Кубрат Пулев излиза в битката за световната титла срещу Антъни Джошуа, също е на троянската „Везба“, а британската кинозвезда Джейсън Стейтъм си тръгва след снимки в България с бутиков костюм на „Везба“. С г-н Петков се срещнахме на щанда на „Везба“ на тазгодишния Празник на сливата и той радушно прие поканата ни за интервю.

ЦВЕТОМИР ПЕТКОВ е на 35. Някак нешумен, изискано сдържан, контрастиращ с обичайните представи за успял млад предприемач и творец. Завършил е текстилен техникум в София, след това Художествената академия с бакалавърска степен по мода и магистратура по текстилен дизайн. И по неговите думи, откакто се помни върви все в тази посока – текстил и мода, а първите си облекла с шевици създава през 2012 г. Основава фирмата си в София през 2017 г. (със съдружника си Здравко Зеленоградски), но в крайна сметка избира родния Троян – преди малко повече от две години се установява тук и е убеден, че градът ни му дава нужните възможности да развива бизнеса си, в личен план също е добрият избор. Каза го съвсем категорично: „За мен Троян е най-добрият град за живеене в България“. Което ни най-малко не означава, че не вижда кривиците, например необяснимото грубиянско замърсяване на троянската река, оголването на града откъм млади хора и т. н.

РАЗБИРА СЕ, фокусът на разговора ни бе „Везба“, но не можеше, а и не искахме да бягаме от фундаменталната тема за избора – за младия човек в малкия град, за България и чужбина, за ценностите. Разбрахме се да си говорим на ти.

– Най-напред – кажи ни за себе си.
– Майка ми Цветанка Танкова е тревненка, дългогодишен преподавател по графика в троянското Художествено училище (сега НУПИ „Проф. Венко Колев“), баща ми Петко Петков (Цампа) е работил цял живот, до пенсионирането си, в рентгеновата лаборатория на троянската болница. Първите 15 години от живота си прекарах тук, след това от 9. клас отидох да живея и да уча в София. Преди малко повече от две години се прибрах в Троян и винаги съм искал да го направя. Учих в текстилен техникум, работих, завърших Художествената академия – специалност мода и текстилен дизайн. Целият ми професионален път е в това направление – да се развива човек в това, което е учил, което може да прави, което му е интересно.

С проф. Любомир Стойков на форума „Златната игла“ на Академията за мода, 2017 г.

– Още повече – струва ми се, че при теб е така – да правиш това, което хем можеш, хем обичаш. Те са различни неща.
– Да, това ме прави щастлив. Не смятам, че е само работа, то е част от живота ми.

– Вече завършен ли е пъзелът, или има още какво да се прави?
– Винаги има още нещо, човек се учи, докато е жив. Но смятам, че съм създал една основа. Много трудното мина, сега е само трудно. Стартирахме бизнеса си почти без капитал. Теглиш кредити – връщаш, теглиш – връщаш. Принципите да се развие един бизнес са два: 7 милиона или 7 години. Ние не сме имали 7 милиона. Фирмата ни е от 6 години.

– Целият проект „Везба“ къде започна?
– Всичко започна в Трявна. Моята леля, сестрата на майка ми, е майстор на народни носии. Търсейки това нещо, моето, прекарах около половин година там да й помагам. Стана ми интересно с бродериите, с машините за тях и започнах в тази насока. След това дойде Художествената академия. Бакалавърът ми беше „Съвременни облекла с български фолклорни елементи“, в случая бяха вечерни облекла. Магистратурата ми бе в същото направление, правих плат от коприва, ползвах старите техники. Вдъхновявах се от миналото, защото то няма какво ново да измислиш, по-скоро начинът да го представиш да е новаторски. Първите си облекла с народна шевица направих пред 2012 г.

– Традицията не е преповтаряне, преповтарянето я убива. Виждам, че при вас, във „Везба“, е различно – стъпвате на нещо традиционно и го вкарвате в модерния контекст? Нали не сте преповтарячи?
– Не. Много пъти ми задават въпроса дали правя народни носии. Не, не правя народни носии, тъй като там няма какво творчество да вкарам. Аз се вдъхновявам от нещо от миналото и виждам как то да бъде представено по съвременен начин, така че да бъде лесно носимо, лесно разбираемо, да стига масово до хората.

– И да е днешно?
– Преди всичко да е днешно. Носиите 5-6 пъти в годината има повод да се облекат, а съвременното облекло с фолклорни елементи може да се носи навсякъде, постоянно.

– Твоята подготвеност е основа за бизнес успеха ви, вече сте натрупали огромна популярност, мисля, че ви знаят в цяла България, в чужбина също. Нали не бъркам?
– Постарали сме се. Фирмената работа е съвкупност от много умения – планиране, производство, маркетинг и комуникация.

– Колко човека работят за тебе?
– В момента сме 6 човека: в Троян сме четирима и се занимаваме с производството, двама са в София – моят съдружник и мениджърът ни. Правим това, което искаме да правим, може би това е една от рецептите за успеха.

Моменти от Световното първенство по художествена гимнастика, София, 2022 г. – знаците и костюмите на „Везба“ са навсякъде

– Имате много заявки от цялата страна и от чужбина. А търговията ви е основно електронна, защо?
– Основно предлагаме онлайн продажба през нашия интернет сайт, но имаме представяне и в магазини наши партньори – около 10 на брой в България и една галерия в Берлин (Германия).

– Какво точно е шевицата? Тя не е само орнамент, а знак, смисъл, послание нали?
– Шевицата е една красива картинка, но не само това. Тя е система от символи, в които е записано нещо, както с буквичките. Във „Везба“ се опитваме да запазим смисъла на шевицата, да пренесем посланието от миналото. Хората са ги наричали – за здраве, за благоденствие и т.н.

– А днес този смисъл разбират ли го?
– Който се интересува, може много да разбере. Някои го виждат просто като красив орнамент, други задълбават повече.

– Има ли подготвени клиенти?
– Има и подготвени, има и неподготвени.

– Но не е срамно да си неподготвен? Аз гледам това, което е върху тебе – изключително красиво ми е, не го разбирам, но ми звучи оптимистично, слънчево. Вероятно в шевицата е закодиран някакъв оптимизъм?
– Като система от универсални символи тя не съдържа нищо негативно. Преди години едно момиче, което изучаваше мода в Милано, в своята дипломна работа обясняваше за езотеричните символи в облеклата. Тя сравни нашата марка „Везба“ със световни марки, където виждаме например черепи, Горгона и други подобни, и стигна до заключението, че в българската шевица езотеричните символи са само и единствено положителни.

– А защо днешните българи сме толкова намусени хора?
– Това е право на личен избор – човек, като стане сутрин, да се усмихне или не.

– Имате ли идеята с вашите шевици да усмихнете повече хора?
– Прави ми впечатление от коментарите на клиентите, след като получат пратката, че се радват на нещата ни. Обратната връзка с клиентите е част от бизнес стратегията. Ние може никога да не се видим физически, но поддържаме близка дистанция с тях.

– Имате ли представа какъв е профилът на клиентите ви? И един провокативен въпрос – чалгари поръчват ли си? А металисти?
– Профилът на нашите клиенти е много отворен. Възрастово – от много малки деца (питат ни дори за по-малки, отколкото ние предлагаме) до много възрастни (например писаха ни, че искат да поръчат за юбилея на 90-годишен човек). Относно субкултурната им принадлежност – всякакви хора обличат нашите дрехи, не сме ги питали какви са, но съдейки по снимки, които ни изпращат, това е разнообразна палитра, една представителна извадка за обществото.

– Сплотявате обществото, така ли е?
– Не съм се замислял, но има нещо такова. Прави ми впечатление например, че ако в интернет се появят коментари, в които се казва нещо лошо за нас, много хора тръгват да ни защитават.

– Имам едно притеснение обаче. Някои използват тези красиви послания на традиционните знаци, включително шевицата, като лесен знак за българска принадлежност – сложиш си носия, тропнеш хоро и вече си големият българин. Има едно пренатискане и преиначаване на смислите и мене това ме плаши. Съгласен ли си?
– Това е нещо индивидуално, аз няма как да отговарям за другите хора. Всеки си има глава на раменете. Аз отговарям за себе си. Но все пак, ако някой си мисли, че като облече носия или тропне хоро, е по-голям българин и това го прави щастлив – нека да бъде щастлив.

– Усещам баланс във вашите неща. Всичко е направено с такт, финес, мярка  и това издава професионализъм.
– Смятам, че образованието, през което съм минал, ми е помогнало да отсявам нещата и хората да ги преценяват като стойностни. На пазара има и други подобни продукти, може да се види разликата. Клиентът е съдникът.

– Предполагам, че фирменият ти отбор е от съмишленици, няма случайни хора?
– Те са мои приятели преди всичко. Три момчета са от Троян, моят съдружник Здравко Зеленографски е от София, мениджърът ни Любомира Александрова също е в София.

– Как се чувства млад човек в малкия град?
– Да дойда да живея в Троян е най-правилното решение, което съм взел в живота си. Казвал съм това много пъти. Имал съм възможност да отида в чужбина. Живял съм 17 години в София, мога да се ориентирам там със затворени очи, познавам много хора. Но това да се събудя вкъщи, е безценно. Бизнесът може да се развива тук, не е скучно. Аз пътувам често, когато имам необходимост. София е на два часа, Велико Търново е на един час, Пловдив е на два часа. Тук имам приятели, социални контакти. Ако искам, мога да се забавлявам, ако искам – да си почивам, да се разхождам в планината. За мен Троян е най-добрият град за живеене в България. Тука има абсолютно всичко за един човек, за да може да живее по един нормален начин. Хората са доста интересни, аз продължавам да ги опознавам. Имат си някакъв манталитет, интровертен на моменти, малко са „брусове“. Но са прави за себе си и това ги е съхранило. В града има много успели хора. Това, което не ми харесва, е, че младите хора тук са малко. След като завършат 12. клас, отиват да учат висше образование, но не се завръщат, за да упражняват тук, каквото са научили.

– Ако имаш големи кариерни амбиции, тук възможностите са ограничени.
– Защо, тук има фирми, които могат да дадат възможност за голямо кариерно развитие, сигурен съм. В Ню Йорк също са ограничени, защото там са 8 милиона души.

(следва)

Интервю на Генадий Маринов

Начало

 

Още по темата:  

• Цветомир Петков: Не смятам, че е само работа, то е част от живота ми (2)

Tweet