Още за музея на Дан Колов в Сенник

* „Волята на местната общност за съхранение и популяризиране на наследството на Дан Колов се оказва по-важен фактор, отколкото гарантираното държавно финансиране, което и без това липсва“

 

Входът на къщата-музей „Дан Колов“, с. Сенник

Тема с продължение

Продължаваме темата за Дан Колов, великия български борец и почти наш земляк, родом от близкото до Троян с. Сенник, Севлиевско, почитан като народен герой до днес. Един от малцината подобни герои, в спорта се сещаме само за още един, Гунди. Които освен безспорните си успехи имат още нещо – голямо сърце, харизма, всеотдайност и дълбока свързаност с българското и българските каузи. Този път за Дан Колов и за къщата му музей в родното село разказва директорката на троянския Музей на занаятите Елеонора Авджиева (виж още „Тихомир, Калоян и Дан Колов“ – бел. ред.). Т21

ПОСЯГАМ към тази тема с няколко уговорки. Първата – че село Сенник и музеят на Дан Колов не са в община Троян, а на две села разстояние от нея - Бериево и Градница. Но смятам, че административните граници и териториалният обхват на музеите, маркирани от законодателството, не са ограничаващо условие за изследователската инициатива. Втората – когато определям Дан Колов като герой, излизам от общоприетата представа за герой, свързан с националноосвободителните борби, а за човек, създал се сам от нищото, в случая практикувал едно занимание, „американски кеч”, известно със своята жестокост и опасността да загинеш във всеки мач.

СПОРЕД някои твърдения, както и на официалните статистики в Америка, числото на борбите му е надхвърляло 2000. „Аз лично обаче винаги казвам 600-700, за да не изглежда, че преувеличавам”, казва племенничката му Яна Балканска. Във всяка от тези борби е имало голяма заплаха за живота му. Парите, които Дан Колов изкарва от тези кървави битки, раздава щедро за различни български каузи. Местна легенда разказва, че когато е на смъртно легло, оставя 50 лв. на своя племенник за погребението си.

Яна Балканска, племенничката на Дан Колов, 2021 г.

ЖИТЕЙСКИТЕ ми хоризонти често ме водеха по пътя, който минава покрай красивата къща в село Сенник, на която се чете надпис „Желю и Дан Колови”. Въпреки информационните табели че това е музей на известния борец Дончо (Дан) Колов, тя все беше затворена. Затова когато през м. август 2021 г. я видях с широко разтворени врати, побързах да посетя обекта и се запозная с отзивчивата Иваничка Петрова, екскурзовод в експозицията. Впечатляващата архитектура и интериор на къщата, спретната музейна експозиция много бързо провокираха професионалните ми страсти да науча повече за това място и хората, които са го създали. Благодарение на Иваничка още на следващата събота – 14 август (2021 г.), с музейния фотограф и оператор Цветан Тончев бяхме на място и интервюирахме споменатата Яна Балканска, днес на 91 години, внучка на Желю, един от братята на Дончо Колев. Възрастната дама, учител по история, се оказа един от последните живи носители на паметта за забележителния си родственик. Самата тя в съавторство с Димо Тодоров издава през 2017 г. книгата „Непобедимият Дан Колов на тепиха”. Яна често дава интервюта, споделяйки спомените си за къщата и хората.

БИОГРАФИЯТА на Дан Колов е достатъчно популярна и затова тя не бе обект на моя интерес, важно ми беше да науча как легендите и вестникарските публикации са се превърнали в концепция и музеен разказ. И все пак ще спомена някои фрагменти от животоописанието на знаменития борец. Яна Балканска е кръстена на баба си Яна - майката на Дончо и Желю Колеви. Разказът на бившата учителка е жив и увлекателен, а фокусът ми е към къщата, в която провеждаме нашия разговор и в която е музейната експозиция, изградена през миналия век.

СЛЕД КАТО Дан Колов напуска дома си на 13 години, заминава първо за Унгария, после  за Америка (САЩ). Близо 30 години близките му не знаят нищо за него. През 1933 г. започва френският му период. През тази година Дан Колов тръгва на турне в Европа, поканен от известните Анри Деглан и Раул Паули. Така той пренася американския кеч на Стария континент. Първите борби на Дан Колов са в „Пале де спорт” в Париж през есента на 1933 г. На страниците на българския вестник „Спорт” тогава излиза статия, в която четем: „Един нов български колос се появи в Париж. Миналата седмица в парижкия международен турнир той победил шампиона на Литва Били Бартус”. Това е първото съобщение за Дан Колов в България, а вестникът се разпространява и в село Сенник. Съседът на Колеви – дядо Тодор, взел вестника и отишъл в дома на баба Яна – майката на Дончо, за да й прочете какво пише там, предположили, че това е потъналият й в неизвестност син. Скоро от Париж дошло писмо от него, в което Дан Колов казвал, че е жив и здрав и поръчал брат му Желю да отиде при него. „Дядо  грабна писмото с адреса и отиде в Париж. Срещнали се двамата братя и се разбрали какво да правят. Дан Колов дал пари на дядо ми Желю и той си дойде на село и започна да строи къщата”, спомня си Яна Балканска.

Кът от „стаята на дядо Дончо”

КЪЩАТА в стил  сецесион била построена за няколко месеца – от юни до ноември на 1933 г. Дан Колов се завръща в България през април 1935 г. Посрещането му в Сенник било вълнуващо. Хората с коне и каруци от целия Балкан дошли да го посрещнат. Църковната камбана бие тържествено. Пред къщи го чака майка му – баба Яна. По спомените на Яна Балканска дядо Дончо, както тя го нарича, не харесал построената с негови пари от брат му нова къща, представял си я по друг начин. Когато се установил постоянно да живее в нея, накарал художници да изрисуват по стените гора и различни животни – лисици, сърни, мечки. Самият той им давал идеи за това, защото бил страстен ловец. При по-късни преустройства тези рисунки били замазани по препоръка на някаква комисия. Къщата, в която днес е музеят на Дан Колов, служи за жилищни нужди на семейството на брат му Желю до 1968 г. Музейното й префункциониране има своята интересна предистория.

СЛЕД СМЪРТТА на Дан Колов през 1940 г. към Сенник започват да се стичат стотици екскурзианти, спортисти и любопитни хора, които искат да научат повече за личността на този световноизвестен българин. В селото обаче няма място за поклонение (освен гробът му), няма и кой да разказва за живота и постиженията му. Виждайки големия интерес на хората към личността на Дан Колов, тогавашният кмет на село Сенник и кметът на Севлиево започват да търсят пари, за да се създаде музейна сбирка в родната къща на бореца. Фамилията предоставя част от къщата за тази цел – три стаи на първия етаж, за да се направи експозицията, а в останалата част живее семейството на Желю.  Интересът е толкова голям, че на западната ограда се прави отделен вход за посетителите.

ПРЕЗ ТОЗИ начален период на съществуването на музейната сбирка тя не е професионално подредена. Има малко снимки и вещи, принадлежали на бореца. През м. февруари 1968 г. към читалището в село Сенник се открива музейна сбирка „Дан Колов“. По информация на колегите от Регионалния исторически музей в Габрово експозицията в къщата на Дан Колов е създадена от тяхната колежка уредничката Диана Станева, а пространственото оформление е дело на художничката Надежда Христова. И до днес колегите от габровския музей проявяват съвестно отношение, тъй като през 2020 г. са се ангажирали с реставрацията на оригинални писма на Дан Колов, намиращи се в експозицията, както ме увери Красимира Чолакова, директор на музея. Много съществен принос за популяризиране на постиженията и личността на Дан Колов има музейният уредник от Габрово Димо Тодоров. Днес къщата-музей на Дан Колов се стопанисва и организира като музей от Народно читалище „Св. Климент Охридски - 1899 г.” в с. Сенник, към чиято структура винаги е принадлежала.

НО ПОДДРЪЖКАТА на къщата изисква много финансови средства, които никоя държавна институция не предоставя. Стаите се ремонтират поетапно и чрез доброволци, средствата се набират от дарения. Кои са дарителите през годините? Има ли отделна банкова сметка, по която се превеждат? Каква е отчетността на парите, кой контролира как се харчат? Търсим отговори на всички тези въпрос чрез най-лесния и достъпен начин – интернет. Освен в няколко туристически сайта (Почивка, Пейка и на Община Севлиево) намираме информация и в специално създадената фейсбук страница  „Реставрация на къщата на Дан Колов”, създадена от световния шампион по самбо Тихомир Благовестов. От тази фейсбук страница разбираме, че наскоро е приключил значим ремонт по къщата: „След като на 100% завършихме ремонтните дейности отвътре, преди около 10 дни започнахме и ремонт по фасадата (отвън), защото беше в окаяно състояние. Нека припомня, че преди време завършихме и ремонта на покривната част над същото помещение, който също бе в окаяно състояние. Днес няма и спомен от стария му вид .”  От публикации в същата група научаваме, че се ремонтират вратите и дограмата, работи се по електросистемата, а майсторите се стремят максимално да се запази автентичния им вид, като изключителната заслуга за това е на Стефан и Любомир Тотевски. На същото място е публикувано и съобщението: „Здравейте приятели! Малко остава до приключване на проекта на стаята за прожектиране на филми и мултимедия, както и място за събиране на желаещите, които искат да чуят от гида на музея за живота, спортните успехи и личността на Дан Колов, за семейството му, както и за множеството моменти на подкрепа към сънародници и родина, към които великият борец не е бил безучастен дори и извън България, а и след това, та чак до неговата смърт!“.

ОТ НЯКОЛКОТО си посещения в къщата се убедих в изключителната грижа на местните хора към наследството на Дан Колов. Почитатели и родственици на големия борец се самоорганизират и не разчитат на държавни институции, а по-скоро на дарения извън граница. Волята на местната общност за съхранение и популяризиране на наследството на Дан Колов се оказва по-важен фактор, отколкото гарантираното държавно финансиране, което и без това липсва. Възраждането на музея на Дан Колов в село Сенник за пореден път показва, че най-важни са хората и идеите. За материализирането на последните пътища много.

Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите, Троян

 

Начало 

 

Още по темата:

•  Легендата Дан Колов (2012 г.)
• Тихомир, Калоян и Дан Колов (2022 г.)
  

Tweet