Габи Хаджикостова: И ги видях да вървят всички

* „Лятото се стичаше по брадичката ми със сока на резена от диня в годините, когато джапанките ми наперено вървяха по троянските тротоари… Когато в тигана, чер като арапин, цвърчеше домашната сланинка и ми се усмихваха мекиците на баба“

Корени 

Габи Хаджикостова, Лиляна Кисьова

Преди година, на 3 юни 2021-ва, един чуден концерт в троянското читалище, организиран от инициативния комитет „Музикални празници в Троян – Минко Босев и Лиляна Кисьова“, в който водеща фигура бе инж. Васко Радойчевски (Бог да го прости), ни припомни за двете големи троянски звезди на българската оперета. В тази троянска оперетна вечер, съвпаднала неслучайно с рождената дата на Лиляна Кисьова, бе излъчен документалният филм за голямата певица „Родена да лети“, също дело на споменатия инициативен комитет. Тогава за пръв път чухме за Габриела (Габи) Хаджикостова, дъщерята на оперетната прима, която написа прочувствен благодарствен коментар в сайта на Т21, припомняме го: „Благодаря на прекрасните хора в Троян, че съумяват да помнят и да уважават. Благодаря, че не са забравили майка ми Лили Кисьова и почитат паметта й. Благодаря, Троян!“. Габи Хаджикостова също е човек на сцената, актриса, певица, режисьор, продуцент, завършила е НАТФИЗ, а от дълги години живее и работи в Унгария. И както се оказва, пази здраво българските и троянските си корени, усетихме го в един неин трогателно нежен и носталгичен летен текст преди дни в профила й във фейсбук; препубликуваме го със съгласието на авторката. Т21

ЛЯТОТО се стичаше по брадичката ми със сока на резена от диня в годините, когато джапанките ми наперено вървяха по троянските тротоари. И когато подскачах по калдъръма или тичах боса по тревата в двора или седях в легена със слънчева вода и орехова шума като кралицата на баба. Когато смело се катерех по черешата и наблюдавах света увиснала надолу или се заслушвах в гласа на проскърцващата порта. Когато в тигана, чер като арапин, цвърчеше домашната сланинка, когато ми се усмихваха мекиците на баба с дупка и без дупка или когато примижавах от глътката студена супа от зелен фасул, подкиселена с аромат на джанка. И когато печените чушки червенееха, полети със соса от домати, а червендалестите дренки лъскаво ми понамигваха.

ЛЯТОТО, когато после заедно с черешата в двора изчезнаха и къщата, и калдъръмът. А животът на баба и дядо ги последва и догони в отвъдното, за да зашляпат джапанките ми  тъжно и тревожно. Тогава за лятото порти за мен разтвори къщата на братовчедката на майка ми - леля Ванче. Троян беше заменен с Орешака, черешата – с достолепния орех, а от стълбите, водещи към мазето, идваше хлад. И през летата се заредиха вечери, в които леля Ванче застилаше масата на двора с мушамената покривка. В огромна тава се режеше  на едро салатата от домати и чушки от градината, на портата заставаше съседът чичо Данчо с шише домашна ракия от неговата и винаги подчертаваше, че я преварява три пъти. И всяка глътка галеше отвътре, а смехът и обичта кръжаха около масата със ситни стъпки или направо танцуваха на нея. После имаше лета, в които на двора в коритото със слънчева вода и орехова шума вече седеше гордо и наперено детето ми, сякаш мъчещо се да прочете приказката на живота по жилите на зелените листа.
 

КОГАТО и леля Ванче потегли нагоре към звездите, малко тъжно се усмихна лятото, от което вече ключът на портата не се превърташе отвътре, а само отвън. И след първите десет минути цялото село (Орешак) знаеше, че сме пристигнали. Унгарецът (съпругът – бел. ред.) се стрелваше към смесения магазин за вар, за да вароса стаята. А аз започвах да шътам, както казват местните хора. Почиствах калдаръма, изпирах чаршафите в коритото на двора и ги простирах на изпъната тел, за да си починат от влагата, замирисващи на слънце. И се заслушвах в песента на дървояда в стаите. Детето играеше щастливо на чешмата в двора и току спасяваше мравките, за да не се удавят в пръските. Портата проскърцваше и в рамката й заставаха съседките, на много от които дори не знаех имената или изобщо и не бях ги виждала. Скъсяваха разстоянието между нас с престилките си, в които носеха набран фасул, домати, краставички, прясно издоено мляко или домашно направена пита кашкавал за полубългарчето - полуунгарчето.

ЛЕТАТА, през които вечер аз застилах с мушамената покривка дървената вече поразкривена от вятъра на времето маса, на която режех на едро салатата в тавата, вдъхваща дълбоко въздуха, преметнал на рамото си дъха на девесила в двора. На портата пак заставаха голямата сламена шапка и широката усмивка на чичо Данчо, придружени от бутилката ракия, за която отново гордо прозвучаваше, че се е изцърцорила три пъти. Пак сядахме около мушамената покривка и от чашките отпращахме към земята първата глътка ракия, за да отпие от нея и душата на леля Ванче. Полубългарчето-полуунгарчето получаваше чаша мляко за лека нощ, подправена с доста захар и малко какао. Че то градско дете пие ли домашно издоено мляко, дето му мирише, нали трябва да му го замаскираш, за да не трябва да му защипваш носа с дървената поовехтяла щипка за пране.

ПОСЛЕ дойде лятото, в което заедно с ракията си изчезна и чичо Данчо. Вечер сякаш чувахме гласа му, когато изпукваха разпалките в  бойлера на дърва, инсталиран лично от него в банята – защото той умееше всичко и винаги помагаше на всеки в селото. През следващите лета и съседките с престилките догониха ракията и чичо Данчо в отвъдното. Пък знам ли, може да са тръгнали за натам и без престилки. И оттатък Камен мост се появи в маранята леля Каменка, с ракията варена преди четвърт век. И чашката на полубългарчето вече се напълни с нея, защото бяха равни по години. А щипката, висяща на простора, се смееше ли смееше. Сега през лятото в селото вече не мирише на пресен кашкавал. И портите не се отварят, а пейките пред тях посивяха, побеляха и май догониха и те престилките и чичо Данчо.

И НАСТЪПИ лятото, когато само вечер, минавайки  натам, се заслушвам да чуя козичките и овцете, когато ги прибират, и със звука на хлопатарите да попътувам назад във времето към ръцете на баба, усмивката на леля Ванче и глътката Чичо-Данчова ракия. Вчера в разгара на лятото видях за втори път в живота си ясно очертан Млечния път. И ги видях да вървят всички. С престилките, с летните басмени рокли или роби, със сламените шапки и шепи, пълни с дренки. Всичките свидетели на моето детство и детството на моето дете. И ми смигаха наред със звездите, ситнейки в благородното лятно небе.

31 юли 2022 г., с. Орешак

Габриела Хаджикостова 

Начало

 

 Още по темата:

• Отиде си един славей (2014 г.)
• Лиляна Кисьова – родена да лети (2021 г.) 
• Музикална вечер за троянската оперета
  

Tweet