Тихомир, Калоян и Дан Колов

* Инициативата за ремонта на къщата-музей на митичния борец в родното му село Сенник е на световния шампион по самбо Тихомир Благовестов, подкрепи я журналистът от бТВ и наш съгражданин Калоян Кюркчиев

Тема с продължение

Калоян разговаря с инициатора на кампанията Тихомир Благовестов

НАСКОРО поздравихме младия ни съгражданин Калоян Кюркчиев (23 г.) за сериозното професионално признание – място в челото на европейската и световна класация на спортните репортери на АIPS (Световната асоциация на спортните журналисти). Калоян, който завършва спортна журналистика в Софийския университет и от 2018 г. е част от спортния екип на най-голямата българска телевизия бТВ, бе класиран на 6-то място за Европа и 12-то в света в категорията видео репортаж; наградата му донесе документалния филм по повод кончината на футболния гений Диего Марадона, озаглавен „Божията ръка“ ни помаха за сбогом“ (2020 г.).

Великият Дан Колов на тепиха

В МАТЕРИАЛА си за Калоян (виж „Нашият Калоян Кюркчиев – 6-ти в Европа и 12-ти в света“ – бел. ред.) съобщихме за друг негов телевизионен проект, посветен на митичния Дан Колов (Дончо Колев) – великия български борец и наш земляк (родом е от недалечното севлиевско село Сенник, някогашно Чадърлий), превърнал се в нещо повече от спортен идол, в един от големите герои на българския дух, в наш нов Крали Марко.

РЕПОРТАЖЪТ на троянеца бе излъчен в рейтинговото коментарно предаване „120 минути“ на Светльо Иванов. И не само разтупка сърцата ни със спомена за Дан Колов, но се присъедини и даде сериозно рамо на една значима кауза – за набиране на средства за ремонт на къщата-музей на големия българин в родното му село и създаването на негова восъчна фигура. Инициативата е на световния шампион по самбо, известен ММА боец и бивш командос от специалния отряд за борба с тероризма Тихомир Благовестов, а Калоян се ангажира и професионално, и в личен план.

ЕТО КАКВО ни сподели телевизионерът:

Гледка от втория етаж на къщата-музей

Племенничката баба Янка Балканска

Паспортът на Дан Колов

„На 3 март тази година реших да посетя с. Сенник и конкретно родната къща на Дан Колов. Когато уредничката на музея Иваничка Петрова ми отвори вратата, се чу странен шум. Оказа се, че на втория етаж част от мазилката на тавана беше паднала. Приех това за знак. От уредничката научих, че се събират средства за възстановяване на къщата-музей. И тъй като през м. декември се навършват 130 години от рождението на Дан Колов, е започната кампания за набиране на средства за ремонта и за създаване на восъчна фигура на великия борец и майка му. Разбрах още, че световен шампион по самбо – едно младо и много дейно момче, Тихомир Благовестов, се бори да създаде по-приветлив облик на музея, стая по стая през последните години възстановява къщата и резултатите са видими.

Чрез г-жа Петрова се свързах и с племенничката на Дан Колов, която живее в Сенник, на същата улица. Жената е на над 90 години, била е на 10, когато е починал Дан Колов и е стояла точно до него в последните му секунди. Включихме я в репортажа – баба Янка Балканска, оказа се, че тя съхранява паспорта на Дан Колов и ни го показа. Включихме и скулптора Борис Борисов, който ще извая восъчните фигури, той е автор и на паметниците на Алеко Константинов на ул. „Витоша“ в София и на Иван Хаджийски в Троян. Около месец по-късно – с камера, дрон и ентусиазъм – отново бяхме в Сенник и се опитахме да дадем гласност както на личността на Дан Колов, сякаш позабравена в годините, така и на двете инициативи. Така се стигна до излъчването в „120 минути“.

КАЛОЯН сподели и какво предстои. След репортажа в „120 минути“ Тихомир Благовестов решава да продаде на търг първия си медал от голямо първенство – бронз от ЕП по самбо 2005 г. Отличието е откупено за 500 лв., сумата отива за каузата, а купувачът оставя медала на притежателя му, още един хубав жест. Съвсем скоро и други изявени български спортисти ще дарят на благотворителен търг свои лични вещи – включили са се олимпийската шампионка по бокс Стойка Кръстева, бронзовата медалистка в борбата Евелина Николова и световната шампионка по борба Биляна Дудова, боксьорът Кубрат Пулев, очакват се и други. „Те ще дадат нужния тласък и гласност, за да има възможно най-добър резултат. В групата във фейсбук, създадена от Тихомир (озаглавена е „Реставрация на къщата-музей „Дан Колов“ и може да се види от всеки) преди репортажа имаше около 2100 души, сега са над 3000“, уточни г-н Кюркчиев. Направен е проект за ремонта на къщата и е в процес изготвянето на количествено-стойностната сметка. „Сигурен съм, че парите ще се съберат и музеят на големия българин Дан Колов ще получи нов облик“, категоричен е журналистът, който даде и продължава да дава своето за делото.

За Дан Колов

* „Той беше един от най-грозните мъже в кеча и междувременно един от най-милите“

 

Дан Колов след победата над Анри Деглан в Париж, 1936 г.

Анри Деглан (вдясно) на гроба на Дан Колов в Сенник

ДАН КОЛОВ умира в родното си село Чадърлий, Севлиевско (сега Сенник) на 27 март 1940 г, едва на 48 години (роден е на 26 декември 1892 г.). От скоротечна туберкулоза. Правил е опит да се лекува и в Белодробната болница (Санаториума) в Троян – най-старото лечебно заведение за белодробни болести на Балканите, но вече било късно. Погребват го с девет свещеници и рота войници в родното село, а на службата се стичат хиляди, в траур е цяла България. След време на гроба му в Сенник идва да се поклони и един от най-големите му съперници на тепиха – французинът Анри Деглан, когото българинът побеждава през 1936 г. в Париж и печели европейската титла и Европейския диамантен пояс в кеча. В забележителната си спортна кариера Дан Колов има над 1500 срещи и победи над всички големи борци на своето време. Днес е включен в престижната Зала на славата на кеча на авторитетното специализирано щатско издание „The Wrestling Observer Newsletter“. 

Къщата, която Дан Колов построява на родителите си в с. Сенник, сега е музей

ДОБИЛ световна слава и име, многократно получава предложения, едното подплатено с колосалната за онова време сума от 1 млн. долара, да вземе американски паспорт и да се състезава за САЩ. Винаги отказва. Помнят се думите му: „С български паспорт се чувствам много добре. Понякога даже пътувам без паспорт. Всички ме познават. Аз съм Дан Колов!”. Помни се и изключителната му щедрост – към приятели, каузи, нуждаещи се и особено към България и сънародниците му. След завръщането му в България през 1935 г., след 30 години в Америка, много обичали да го канят на кръщенета, сватби и всякакви празненства, а той бил народен човек, рядко отказвал, и се знаело – дойде ли Дан Колов, ще има големи дарове. Вдига къща за чудо и приказ на родителите си в родното село (сегашната къща-музей „Дан Колов“), дарява 500 хил. лв. за закупуване на първия самолет за Българските пощи, купува турбина за построяването на ВЕЦ, осигурява голяма сума за строежа на Ловен дом в Севлиево. Помага със средства и на борещия се на Лайпцигския процес за свободата си Георги Димитров; по признанието на шампиона – не защото е съидейник, а защото има сънародник в беда.

Паметникът на Дан Колов в родното му с. Сенник, Севлиевско

ЕТО КАКВО казва за него американският спортен журналист от онова време Алан Уорд, който води спортна колонка във в-к „Оукланд трибюн” (The Oakland Tribune), следи отблизо кеча и добре познава Дан Колов: „Той беше един от най-грозните мъже в кеча и междувременно един от най-милите. Използвам минало време, защото Дан вече не е сред нас. Дан сигурно ще се обърне в гроба си, ако разбере, че го наричам най-милия, но няма друго прилагателно, което да го описва по-точно. Ако го познавахте лично, щяхте да разберете какво точно имам предвид. Дан беше българин. Неговата челюст беше като нос на боен кораб. Ушите му бяха с размера на цъфнала далия. Имаше малко коса на главата и носеше яка 20-ти размер. Тялото му наподобяваше това на горила и Дан лесно можеше да бъде използван от майките навсякъде да сплашват децата си, когато не слушат. И никой не обичаше да се шегува повече на тема външния му вид от самия Дан. Познавам много хора от кеч жанра и от всички най-много харесвах именно Дан Колов. Дан беше много добър борец. Толкова добър, че беше посрещнат като национален герой, когато се завърна в родната му страна. Дори самият цар на страната го посрещна и поздрави. Дан се бори там няколко пъти пред публики от 50 и повече хиляди зрители. После той се завърна в Америка и си беше същият стар Дан Колов - все още с неговото закачливо чувство за хумор и със здравия му апетит към добро ядене и пиене, както и добра компания. Всичките царе в Европа не биха могли да го променят“. 

И ОТ НАС – дълбок поклон!

 

Т21

Начало 

 

Още по темата:

• Нашият Калоян Кюркчиев – 6-ти в Европа и 12-ти в света! (2022 г.)

•  Легендата Дан Колов (2012 г.)

Tweet