*
„Общо имам 80 дка, искам да ги направя 100 дка“ * „Оптимист съм, щом за
15 години не съм се отказал и разширявам производството. Пазарът има
глад за нашата стока – и българския, още повече европейския, но не можем
да го задоволим“
Интервю
 |
| Иван Чернокожев, 2022 г. |
Иван Чернокожев, троянец, на 54 г. Щастливо женен, съпругата му Силвия е банков служител, имат една дъщеря, Магдалена, финансов експерт в голяма столична компания. Завършил е история и география във Великотърновския университет, специализира археология и започва аспирантура, но се отказва. Учителства повече от десетилетие – преподава история, за кратко работи и в троянския музей. А от 15 години се занимава сериозно със сливопроизводство, първо като хоби, след това професионално. В момента има 80 дка собствени сливови насаждения и планира достигане на оптималната граница от 100 дка. С г-н Чернокожев разговаряме за сливите и сливопроизводството – троянски бранд с вековна биография, който и днес има своето място и в икономически план, и като имидж и емоция. А времето за разговора ни е най-подходящото – началото на сливобера; познаваме се отдавна и си говорим на ти.
– Доскоро се грижеше за голямата сливова градина на Троянския манастир, какво се случва там?
– От 2016 г. се грижих за тази овощна градина, почти шест години, помоли ме игуменът епископ Сионий година след пристигането му в манастира. Градината, общата й площ е около 40 дка, е създадена по изричното желание на покойния патриарх Максим, а тогавашният игумен Григорий поставя началото и по негово време се оформя половината площ. Другата половина я направих аз по волята и с благословията на дядо Сионий. Тази половина, която взех под аренда от манастира, е откъм пътя, общо 1265 дръвчета – 4 сорта сливи, ябълки, круши и дюли. Ще споделя една любопитна подробност, която винаги съм смятал за чудо. На 18 декември посадих последните дръвчета, годината точно не помня и за да се хванат, трябваше да ги полея, 700 дръвчета по половин туба, 15-20 литра, за всяко, на ръка, не е шега работа. Бързо ги посях, но поливането ме плашеше. Тогава идва епископ Сионий и ме пита какво се притеснявам. Казвам му – всичко това трябва да се полее, но нямам сили. А той се обърна на изток и отправи дълга молитва; и до вечерта заваля дъжд, два дни валя дъжд, след това премина в сняг и всички фиданки се хванаха, с Божията помощ, както се казва.
– Но разбрах, че си се отказал от манастирската градина, защо?
– Причините са три. Първата – удари ме коронавирусът, изкарах го тежко и изгубих мощност, а трябваше да се грижа за общо 126 дка – моите, манастирските и на механа „Горски кът“. Втората причина – дъщеря ми завърши и вече работи, през петте й години на следването я издържах с доходите от тази градина. И третата, която най-много ме ядоса – че безбожници посегнаха на манастирската градина. Миналата година, когато трябваше да обера сливите и предстоеше да си плащам арендата, неизвестни извършители свалиха оградата и претръскаха първите шест реда, после се прехвърлиха отзад и около една четвърт от реколтата бе открадната. А вложеното бе много – осем пъти бях пръскал, два пъти косил, и накрая се оказа, че трудът ми е отишъл на вятъра.
– Но не си скъсал връзките си с Манастира?
– Разбира се, че не. И ще използвам възможността да благодаря на епископ Сионий за разбирането. Ще благодаря и за помощта на Михал Капоун, шефа на „Винпром Троян“, който ми подаде ръка и пое щафетата по грижите за манастирската градина.
– Как е реколтата тази година?
– Тази година си пролича силата на науката – във Врабево и Дебнево реколтата е много слаба, защото измръзнаха цветовете на сливите. От научна гледна точка неразпукнатата пъпка е много по-издръжлива – не измръзва до минус 4 градуса, докато разпукнатата издържа до минус 2 градуса в рамките само на два часа, а тази година имаше такива ниски температури три пъти по два часа. Моите двама консултанти агрономи – единият е от Пловдив, другият от Гоце Делчев, ми препоръчаха подходящите препарати, с които забавих цъфтежа с около седмица и така избегнах измръзването, затова се радвам на добра реколта. Досега, заради студа, влагата и опасността от ранно и късно кафяво гниене, съм пръскал общо 9 пъти – и всичко това при повишени цени на горива, ток, препарати, което няма как да не се отрази на цената на продукцията (сливите).
– И каква е цената?
– Ще започна оттам – миналата година купих препарати за 2400 лв., тази година същите и същото количество ми струваха 3700 лв. Кризата също влияе. За цената на сливите един колега казва следното – миналата година агнешкото бе 6 лв., а ние продавахме сливите по 60 ст., сега агнешкото стана 10-12- лв., логично е сливите да са 1 лв., левче кефче, както се изрази той. „Левче кефче“, но пък скъпата слива няма кой да я купува. Макар че досега съм продал на добри клиенти „на зелено“, сливите още не бяха цъфнали, около 40 тона и общо взето си изпълних задачата. Добрите клиенти наричам тези клиенти, които ценят истинското качество и си имаме доверие, знаят какво ще получат и знаят, че качеството струва пари.
– Разкажи ни малко повече за твоите сливови градини – колко декара, какви сортове?
– Общо имам 80 дка, голямата част са в с. Белиш, като искам да ги направя 100 дка, това е оптималното за производител като мен. В момента подготвям един нов терен, почиствам го. Основното са мои собствени имоти, такъв е принципът ми, имам и 10 дка наети от Общината с 30-годишен договор. Тази година смятам да засадя два ранни немски сорта, идеята ми е да има разнообразие и продължителност на реколтата. Проблем, както казах, са кражбите, защото полицията не може да направи нищо, ако щетите са под една минимална заплата; а обичайните кражби при нас са много на брой, но с по-малки щети и остават безнаказани, за наша сметка. С това се боря по следния начин – тази зима продължих да поставям огради с бодлива тел. Монтирах в основния си масив и видеонаблюдение с осем камери, така се надявам да блокирам/заловя миналогодишните крадци.
– Как се развива браншът ви – в Троян, страната, Европа?
– Най-точно могат да ви кажат от „Винпром Троян“, защото те са преработватели. Първият и основен проблем е, че сме малко сливопроизводителите и в района, около 10-тина сме с по около 100 дка, и в страната, което принуждава преработвателите да купуват сливи отвън. Друг проблем е с растителната защита. Има платформа, където съобщаваме на пчеларите къде ще се пръска, за да не пострадат пчелите; и трябва да пръскаме вечер, когато пчелите не са навън. Но го постигаме, на 150 м от моите сливи има 100 кошера и всичко е наред. Лошото е, че много колеги пръскат аджамийски и гледат да спестят колкото може от този разход, но така вредят и на себе си, и на другите. С препаратите не бива да се правят компромиси – качеството струва пари, и трябва да разчитаме на съветите на специалисти, а не да си мислим, че знаем всичко. Следващият проблем е ясен – липсата на работна ръка. Как аз го решавам този проблем – включвам клиента в процеса, аз бруля, той събира и после делим разходите за труд. Това има допълнителен ефект – клиентът е сигурен в стоката и се снижава крайната цена.
– Знае се, че в България навсякъде има административни и бюрократични спънки. Как е при вас?
– Някъде има проблеми с документацията за държавните субсидии. Но при нас, в Троян, такъв проблем не съществува – защото хората в тукашната Поземлена комисия са добри специалисти и имат разбиране, благодаря им за тяхната компетентност и помощта.
– А имали респект и нужното уважение в общността към вас, сливопроизводителите – защото вие пазите една дълбока троянска традиция, един троянски бранд, пълните ги със съдържание днес?
– От 2010 г. съм регистриран като земеделски стопанин, но нито веднъж досега не са ме поканили на Празника на сливата – не че толкова искам, но някак си не ми изглежда правилно. Може би организаторите не разбират, че ако ни няма нас, ако няма сливи, няма и празник. Не съм обиден, но ми е странно. А и едно от важните неща за подобни празници е хората да усетят, че всичко идва от корените, да направят връзката със земята и началото.
– Трудно ли ти е, има ли умора?
– Искам да цитирам една мисъл на жена ми: „На тези години трябва да си гледаш здравето и да не поглеждаш чуждо, камо ли да пипаш“. Надявам се, че говори само за сливите в сливовите градини. А умора има, но и тръпката я има, иначе няма смисъл и няма да се получи.
– Защо сливи, а не нещо друго?
– Когато аз започвах, си мислех с какво са се препитавали нашите троянски дядовци – царевица, слънчоглед, рози?! Със сливи! Ние тук, в Троянско, нямаме добри терени за по-мащабно селскостопанско производство. Но сливите са си троянски коз от много години. Когато станах зет в с. Шипково, ми разказаха, че е имало година на такава сливова реколта, че са изпразнили минералния басейн на селото и го напълнили със сливи. До 55 хил. дка са стигала сливовите насаждения в Троянско, сега са не повече от 5 хил. дка. От Троян са излизали тонове сушени сливи, за сливовата ракия да не говорим. Моят прадядо, Иван Даневски от Белиш, роден е през 1896 г., точно век преди дъщеря ми, с четиримата си братя една година варят 10 тона ракия и я продават на германците, продават и сушени сливи; и с тези пари си купуват парцели и си строят къщи, и досега къщите им са една до друга.
– Продължаваш фамилната традиция, но как тръгна към нея – ти си историк, започваш и аспирантура, след това учителстваш?
– Като учител видях, че парите не стигат, колеги започнаха да работят и втора професия – някой дърводелец, друг друго, а аз реших с това.
– Но ти го и обичаш това нещо, личи си отвсякъде.
– Така е. Но имах и подтик – голяма помощ ми оказа Христо Герджиков, мой по-възрастен колега учител в Механотехникума, който бе инженер, но много разбираше от агрономство. Много ми помогна и проф. Христина Динкова от ИПЖЗ – Троян, тя ме научи на много неща, бях й като частен студент. С тези хора започнах и досега ги уважавам изключително много.
– Започна като хоби или изведнъж се хвърли в дълбокото?
– По-скоро първото, крачка по крачка. Като учител нервното напрежение бе голямо и реших да „избягам“, да се „скрия“ при сливите, като един вид почивка, това беше преди 15 години. Започнах с 5-10 дка сливи, стана ми интересно, започнах да експериментирам с различни сортове. В момента отглеждам пет сорта – зреят през юли, август и септември, през две седмици, така решава по-лесно и въпросите с прибирането и недостига на работна ръка. Лошото е, че в момента в района няма производствени мощности за сушене на сливи, въпреки че има голямо търсене, проблемът е тежкият физически труд, от който всички бягат.
– Колко тона е годишното ти производство?
– Между 40 и 60 тона, зависи от годината.
– И къде отива тези сливи, за ракия ли основно?
– И за продажба на дребно, за ядене, и за преработка. Обаче цената от прекупвачите скача двойно, затова обмислям да отворя собствен щанд и да продавам за 1-1,50 лв., но това е в проект. На Ивановден ми се обадиха да ми честитя именния ден 62-ма приятели и още тогава „на зелено“ продадох 20 тона, това са редовни клиенти.
– Как се печелят редовни клиенти?
– С коректност! Като обещаеш, държиш да думата си. И с качествена стока – качеството е част от коректността.
– Троянци не обръгнаха ли през годините на сливата, струва ми се, че не го ценим достатъчно този „троянски“ плод?
– Едва ли е така. Ценен плод е. Освен това изследване показва, че е един от плодовете, съдържащи най-много антиоксиданти. Изключително помага и при проблеми с ленив стомах. Но се знае, че човек най-добре оценява нещо, когато го загуби.
– Какво би посъветвал един млад сливопроизводител?
– Първо – трябва да е инат. Защото при нас се работи на инат – срещу жегата, студа и разните проблеми, без инат няма да стане. И второто, но може би първо по значение – любов към това, което правиш, любовта да създаваш нещо с ръцете си, сливова градина и да я гледаш как расте пред очите ти, радва те, ядосва те като малко дете. Третото е търпимост, нещата при нас изискват време, сливата започва да ражда около 5-тата си година.
– И последен въпрос – какъв дял има вашият бранш (сливопроизводството) от селската икономика и изобщо от икономиката на района?
– Сливите се гледат лесно – по-лесно от черешите, ябълките и т. н. Освен това сливата е суровина за производството на ракия и други няколко производства. Браншът има потенциал.
– Оптимист ли си?
– Да, оптимист съм, щом за 15 години не съм се отказал и разширявам производството. Пазарът има глад за нашата стока – и българския, още повече европейския, но не можем да го задоволим.
Интервю на Генадий Маринов
– От 2016 г. се грижих за тази овощна градина, почти шест години, помоли ме игуменът епископ Сионий година след пристигането му в манастира. Градината, общата й площ е около 40 дка, е създадена по изричното желание на покойния патриарх Максим, а тогавашният игумен Григорий поставя началото и по негово време се оформя половината площ. Другата половина я направих аз по волята и с благословията на дядо Сионий. Тази половина, която взех под аренда от манастира, е откъм пътя, общо 1265 дръвчета – 4 сорта сливи, ябълки, круши и дюли. Ще споделя една любопитна подробност, която винаги съм смятал за чудо. На 18 декември посадих последните дръвчета, годината точно не помня и за да се хванат, трябваше да ги полея, 700 дръвчета по половин туба, 15-20 литра, за всяко, на ръка, не е шега работа. Бързо ги посях, но поливането ме плашеше. Тогава идва епископ Сионий и ме пита какво се притеснявам. Казвам му – всичко това трябва да се полее, но нямам сили. А той се обърна на изток и отправи дълга молитва; и до вечерта заваля дъжд, два дни валя дъжд, след това премина в сняг и всички фиданки се хванаха, с Божията помощ, както се казва.
– Но разбрах, че си се отказал от манастирската градина, защо?
– Причините са три. Първата – удари ме коронавирусът, изкарах го тежко и изгубих мощност, а трябваше да се грижа за общо 126 дка – моите, манастирските и на механа „Горски кът“. Втората причина – дъщеря ми завърши и вече работи, през петте й години на следването я издържах с доходите от тази градина. И третата, която най-много ме ядоса – че безбожници посегнаха на манастирската градина. Миналата година, когато трябваше да обера сливите и предстоеше да си плащам арендата, неизвестни извършители свалиха оградата и претръскаха първите шест реда, после се прехвърлиха отзад и около една четвърт от реколтата бе открадната. А вложеното бе много – осем пъти бях пръскал, два пъти косил, и накрая се оказа, че трудът ми е отишъл на вятъра.
– Но не си скъсал връзките си с Манастира?
– Разбира се, че не. И ще използвам възможността да благодаря на епископ Сионий за разбирането. Ще благодаря и за помощта на Михал Капоун, шефа на „Винпром Троян“, който ми подаде ръка и пое щафетата по грижите за манастирската градина.
– Как е реколтата тази година?
– Тази година си пролича силата на науката – във Врабево и Дебнево реколтата е много слаба, защото измръзнаха цветовете на сливите. От научна гледна точка неразпукнатата пъпка е много по-издръжлива – не измръзва до минус 4 градуса, докато разпукнатата издържа до минус 2 градуса в рамките само на два часа, а тази година имаше такива ниски температури три пъти по два часа. Моите двама консултанти агрономи – единият е от Пловдив, другият от Гоце Делчев, ми препоръчаха подходящите препарати, с които забавих цъфтежа с около седмица и така избегнах измръзването, затова се радвам на добра реколта. Досега, заради студа, влагата и опасността от ранно и късно кафяво гниене, съм пръскал общо 9 пъти – и всичко това при повишени цени на горива, ток, препарати, което няма как да не се отрази на цената на продукцията (сливите).
– И каква е цената?
– Ще започна оттам – миналата година купих препарати за 2400 лв., тази година същите и същото количество ми струваха 3700 лв. Кризата също влияе. За цената на сливите един колега казва следното – миналата година агнешкото бе 6 лв., а ние продавахме сливите по 60 ст., сега агнешкото стана 10-12- лв., логично е сливите да са 1 лв., левче кефче, както се изрази той. „Левче кефче“, но пък скъпата слива няма кой да я купува. Макар че досега съм продал на добри клиенти „на зелено“, сливите още не бяха цъфнали, около 40 тона и общо взето си изпълних задачата. Добрите клиенти наричам тези клиенти, които ценят истинското качество и си имаме доверие, знаят какво ще получат и знаят, че качеството струва пари.
– Разкажи ни малко повече за твоите сливови градини – колко декара, какви сортове?
– Общо имам 80 дка, голямата част са в с. Белиш, като искам да ги направя 100 дка, това е оптималното за производител като мен. В момента подготвям един нов терен, почиствам го. Основното са мои собствени имоти, такъв е принципът ми, имам и 10 дка наети от Общината с 30-годишен договор. Тази година смятам да засадя два ранни немски сорта, идеята ми е да има разнообразие и продължителност на реколтата. Проблем, както казах, са кражбите, защото полицията не може да направи нищо, ако щетите са под една минимална заплата; а обичайните кражби при нас са много на брой, но с по-малки щети и остават безнаказани, за наша сметка. С това се боря по следния начин – тази зима продължих да поставям огради с бодлива тел. Монтирах в основния си масив и видеонаблюдение с осем камери, така се надявам да блокирам/заловя миналогодишните крадци.
– Как се развива браншът ви – в Троян, страната, Европа?
– Най-точно могат да ви кажат от „Винпром Троян“, защото те са преработватели. Първият и основен проблем е, че сме малко сливопроизводителите и в района, около 10-тина сме с по около 100 дка, и в страната, което принуждава преработвателите да купуват сливи отвън. Друг проблем е с растителната защита. Има платформа, където съобщаваме на пчеларите къде ще се пръска, за да не пострадат пчелите; и трябва да пръскаме вечер, когато пчелите не са навън. Но го постигаме, на 150 м от моите сливи има 100 кошера и всичко е наред. Лошото е, че много колеги пръскат аджамийски и гледат да спестят колкото може от този разход, но така вредят и на себе си, и на другите. С препаратите не бива да се правят компромиси – качеството струва пари, и трябва да разчитаме на съветите на специалисти, а не да си мислим, че знаем всичко. Следващият проблем е ясен – липсата на работна ръка. Как аз го решавам този проблем – включвам клиента в процеса, аз бруля, той събира и после делим разходите за труд. Това има допълнителен ефект – клиентът е сигурен в стоката и се снижава крайната цена.
– Знае се, че в България навсякъде има административни и бюрократични спънки. Как е при вас?
– Някъде има проблеми с документацията за държавните субсидии. Но при нас, в Троян, такъв проблем не съществува – защото хората в тукашната Поземлена комисия са добри специалисти и имат разбиране, благодаря им за тяхната компетентност и помощта.
– А имали респект и нужното уважение в общността към вас, сливопроизводителите – защото вие пазите една дълбока троянска традиция, един троянски бранд, пълните ги със съдържание днес?
– От 2010 г. съм регистриран като земеделски стопанин, но нито веднъж досега не са ме поканили на Празника на сливата – не че толкова искам, но някак си не ми изглежда правилно. Може би организаторите не разбират, че ако ни няма нас, ако няма сливи, няма и празник. Не съм обиден, но ми е странно. А и едно от важните неща за подобни празници е хората да усетят, че всичко идва от корените, да направят връзката със земята и началото.
– Трудно ли ти е, има ли умора?
– Искам да цитирам една мисъл на жена ми: „На тези години трябва да си гледаш здравето и да не поглеждаш чуждо, камо ли да пипаш“. Надявам се, че говори само за сливите в сливовите градини. А умора има, но и тръпката я има, иначе няма смисъл и няма да се получи.
 |
| В своята първа сливова градина, с. Белиш, 2011 г. |
– Когато аз започвах, си мислех с какво са се препитавали нашите троянски дядовци – царевица, слънчоглед, рози?! Със сливи! Ние тук, в Троянско, нямаме добри терени за по-мащабно селскостопанско производство. Но сливите са си троянски коз от много години. Когато станах зет в с. Шипково, ми разказаха, че е имало година на такава сливова реколта, че са изпразнили минералния басейн на селото и го напълнили със сливи. До 55 хил. дка са стигала сливовите насаждения в Троянско, сега са не повече от 5 хил. дка. От Троян са излизали тонове сушени сливи, за сливовата ракия да не говорим. Моят прадядо, Иван Даневски от Белиш, роден е през 1896 г., точно век преди дъщеря ми, с четиримата си братя една година варят 10 тона ракия и я продават на германците, продават и сушени сливи; и с тези пари си купуват парцели и си строят къщи, и досега къщите им са една до друга.
– Продължаваш фамилната традиция, но как тръгна към нея – ти си историк, започваш и аспирантура, след това учителстваш?
– Като учител видях, че парите не стигат, колеги започнаха да работят и втора професия – някой дърводелец, друг друго, а аз реших с това.
– Но ти го и обичаш това нещо, личи си отвсякъде.
– Така е. Но имах и подтик – голяма помощ ми оказа Христо Герджиков, мой по-възрастен колега учител в Механотехникума, който бе инженер, но много разбираше от агрономство. Много ми помогна и проф. Христина Динкова от ИПЖЗ – Троян, тя ме научи на много неща, бях й като частен студент. С тези хора започнах и досега ги уважавам изключително много.
– Започна като хоби или изведнъж се хвърли в дълбокото?
– По-скоро първото, крачка по крачка. Като учител нервното напрежение бе голямо и реших да „избягам“, да се „скрия“ при сливите, като един вид почивка, това беше преди 15 години. Започнах с 5-10 дка сливи, стана ми интересно, започнах да експериментирам с различни сортове. В момента отглеждам пет сорта – зреят през юли, август и септември, през две седмици, така решава по-лесно и въпросите с прибирането и недостига на работна ръка. Лошото е, че в момента в района няма производствени мощности за сушене на сливи, въпреки че има голямо търсене, проблемът е тежкият физически труд, от който всички бягат.
– Колко тона е годишното ти производство?
– Между 40 и 60 тона, зависи от годината.
– И къде отива тези сливи, за ракия ли основно?
– И за продажба на дребно, за ядене, и за преработка. Обаче цената от прекупвачите скача двойно, затова обмислям да отворя собствен щанд и да продавам за 1-1,50 лв., но това е в проект. На Ивановден ми се обадиха да ми честитя именния ден 62-ма приятели и още тогава „на зелено“ продадох 20 тона, това са редовни клиенти.
– Как се печелят редовни клиенти?
– С коректност! Като обещаеш, държиш да думата си. И с качествена стока – качеството е част от коректността.
– Троянци не обръгнаха ли през годините на сливата, струва ми се, че не го ценим достатъчно този „троянски“ плод?
– Едва ли е така. Ценен плод е. Освен това изследване показва, че е един от плодовете, съдържащи най-много антиоксиданти. Изключително помага и при проблеми с ленив стомах. Но се знае, че човек най-добре оценява нещо, когато го загуби.
– Какво би посъветвал един млад сливопроизводител?
– Първо – трябва да е инат. Защото при нас се работи на инат – срещу жегата, студа и разните проблеми, без инат няма да стане. И второто, но може би първо по значение – любов към това, което правиш, любовта да създаваш нещо с ръцете си, сливова градина и да я гледаш как расте пред очите ти, радва те, ядосва те като малко дете. Третото е търпимост, нещата при нас изискват време, сливата започва да ражда около 5-тата си година.
– И последен въпрос – какъв дял има вашият бранш (сливопроизводството) от селската икономика и изобщо от икономиката на района?
– Сливите се гледат лесно – по-лесно от черешите, ябълките и т. н. Освен това сливата е суровина за производството на ракия и други няколко производства. Браншът има потенциал.
– Оптимист ли си?
– Да, оптимист съм, щом за 15 години не съм се отказал и разширявам производството. Пазарът има глад за нашата стока – и българския, още повече европейския, но не можем да го задоволим.
Интервю на Генадий Маринов
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)