Историкът и сливите

* Иван Чернокожев е създал масив от 15 дка сливови насаждения и следва заветите на прадядо си – прочутия майстор в бранша Иван Даневски от с. Белиш * В този бизнес има пари и перспективи, но е нужно търпение

„ЗАПОЧНАХ С ОТГЛЕЖДАНЕТО НА МАЛИНИ, тогава – през 2002-2003 г., те бяха много актуални в Троянско”, сподели ни съгражданинът ни Иван Чернокожев (43 г.), който упорито и вече цяло десетилетие се занимава и със земеделие. Което му е станало нещо повече от хоби.

ИВАН Е МАГИСТЪР ПО ИСТОРИЯ от Великотърновския университет, със специализация по археология при прочутия проф. Казимир Попконстантинов, дипломната му работа е посветена на троянската археологическа гордост – римската крепост Состра, след завършването (1993 г.) дори смята да се посвети на научна кариера в сферата на археологията. В момента е учител по история в Професионалната гимназия (ПГМЕТ) в Троян, за кратко е работил и в историческия отдел на троянския Музей на занаятите.

НО ОБИЧТА КЪМ ЗЕМЯТА и обичта към родния край и традициите му (негов прадядо по майчина линия е известният производител, преработвател и търговец на сливи Иван Даневски от с. Белиш) го насочват към другото занимание. Следващата причина за земеделските „забежки” на професионалния историк е убедеността му, че в традиционните поминъци на нашия край, каквото е и земеделието, има хляб за бизнес и днес; и че е много по-достойно, пък и печелившо да тръгнеш в тази посока, вместо, както правят немалко млади нашенци напоследък, да поемеш пътя на гурбетчийството в чужбина.

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ НАЧАЛОТО – при малините. Именно Иван е човекът, който прави връзката с немеца д-р Ханс Фолерт и неговата фирма „Агрофока”. Чужденецът е наясно с глада за този плод на западноевропейския пазар и започва да изкупува малини, прави хладилна база в с. Шипково и инвестира над 200 хил. лв., насърчава местните хора към създаване на малинови насаждения, организира на два пъти и Празник на малината в Шипково. И нещата потръгват, създават се около 280 дка малинови масиви, като 10 дка от тях са на Иван Чернокожев. Но както често става тук, колата лесно се преобръща – 1-2 дъждовни години, ниска аграрна култура и опитите да се пести от неща, с които не бива да се правят компромиси (например редовното пръскане) водят малиновата амбиция до пълен крах. И днес в района почти не са останали малинови насаждения, с изключение на един по-едър производител в района на с. Терзийско, грижещ се за около 70 дка.

НО, КАКТО КАЗВА Г-Н ЧЕРНОКОЖЕВ, шило в торба не стои. След провала на малинарския му бизнес решава да се насочи към сливопроизводството. Което е лесно обяснимо – както със семейните традиции (стана дума за белишкия му прадядо), така и с историческите традиции на сливопроизводството в Троянско. „Допълнителен стимул ми даде Тотьо Тотевски от Музея на занаятите, който по това време подготвяше книга за троянската сливова. Подтик ми даде и Цветан Пенчев, собственик на плодосушилня в с. Добродан – той на практика ми показа икономическия смисъл да отглеждаш и продаваш сливи”, разказа ни Иван. Нужната теоретическа подготовка пък получил от проф. Христина Динкова от ИПЖЗ – Троян; а допълнителни практически умения за пръскането и подрязването на насажденията – от колега учител от ПГМЕТ, инж. Христо Герджиков, също любител в сливовия „занаят”, но с големи познания и опит. „От Христо разбрах тънкости, благодарение на които съкратих с 2 години срока до плододаването и днес имам 5-годишни сливи, които са в пълно плододаване”, сподели земеделецът историк. Друг много важен фактор за успеха е торенето; „От проф. Динкова научих, че оборският тор е незаменим, брат ми Николай пък има биоферма с 70 крави, тъй че нямам проблеми с доставката на тази суровина”, поясни Иван.

В МОМЕНТА Иван Чернокожев има общо 15 дка млади сливови насаждения (три масива съответно на 3, 4 и 5 години) в землището на с. Белиш – само на северен и западен склон, тъй като „сливите не обичат много слънце”. Засаждането е извършено според всичките правила, гарантиращи добра реколта в близко бъдеще – предълбочаване на почвата преди засаждане, по-дълбоки дупки, „заредени” с оборски тор и задължителното засаждане само през есента. Най-важният фактор – посадъчният материал, е доставен от лицензиран и сигурен разсадник, гарантиращ, че фиданките нямат „бактериален рак” по корените.

ПОПИТАХ ИВАН има ли от прочутия местен сорт, известен като троянска слива. Отговорът му бе отрицателен: „Най-добрият сорт за нас сега е „Стенлей”, тъй като е издръжлив на болести и не го засяга „ранното кафяво гниене” при влажна пролет. Старата троянска слива, макар и много сладка и ароматна, не издържа на днешните условия и почти не се отглежда, старите масиви пък са на изчезване”.

ОБРАЗЕЦ В „ЗАНАЯТА” са му сърбите, лидерите в сливопроизводството в Европа и постигащи най-добрите резултати – по 150 кг добив от дърво. „Моята цел е да достигна добив 80-100 кг”, обясни ни троянецът. Той има и 50 дървета от традиционния сръбски сорт „Чачанска лепотица”, който се отглежда в близост до Косово – с кръгъл голям плод, малка костилка, узряваща рано (в началото на м. август) и ставаща само за прясна консумация; този сорт обаче изисква повече влага и тук не би могъл да е с широко приложение. Има и малко дръвчета от немския сорт „Йо-йо”, но и това е само „за цвят” – сред основните насаждения от „Стенлей”.

ЗАДАДОХ И НЕИЗБЕЖНИЯ ВЪПРОС – тежка инвестиция ли е създаването на сливов масив. Отговорът на г-н Чернокожев бе насърчителен – не е тежка, но възвращаемостта е бавна и изисква търпение. При сегашната цена от около 500 лв. за закупуване на земеделска земя, разходите на декар за период от 4-5 години са около 1000 лв. (засаждат се по 30-35 фиданки на декар, цената на бройка е 5 лв.; по около 250 лв. годишно е разходът за пръскане на насажсения от 15 дка).

ЗАДАДОХ И ДРУГИЯ НЕИЗБЕЖЕН ВЪПРОС – може ли да се печели от отглеждането на сливи. Чутото бе оптимистичо. Още повече че при липсата на достатъчно суровина за преработвателната промишленост (винпроми и т.н.) изкупната цена на сливите е добра и няма тенденция за спад. А всеки собственик с повече от 10 дка може да се регистрира като земеделски производител и да получава годишна държавна субсидия по 40 лв. за дка, което си е добра подкрепа.

* Заб. На 24-25 септември 2011 г. в Троян и Орешак ще се проведе 19-ят традиционен Празник на сливата и троянската сливова, който тази път е подкрепен финансово след спечелен проект по европейската Оперативна програма "Регионално развитие" (схема „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития“). Осигурената безвъзмездна субсидия е за две издания на празника и е в размер на 352 956 лв.

Генадий Маринов

Начало

Tweet