Историкът и сливите

* Иван Чернокожев е създал масив от 15 дка сливови насаждения и следва заветите на прадядо си – прочутия майстор в бранша Иван Даневски от с. Белиш * В този бизнес има пари и перспективи, но е нужно търпение

„ЗАПОЧНАХ С ОТГЛЕЖДАНЕТО НА МАЛИНИ, тогава – през 2002-2003 г., те бяха много актуални в Троянско”, сподели ни съгражданинът ни Иван Чернокожев (43 г.), който упорито и вече цяло десетилетие се занимава и със земеделие. Което му е станало нещо повече от хоби.

ИВАН Е МАГИСТЪР ПО ИСТОРИЯ от Великотърновския университет, със специализация по археология при прочутия проф. Казимир Попконстантинов, дипломната му работа е посветена на троянската археологическа гордост – римската крепост Состра, след завършването (1993 г.) дори смята да се посвети на научна кариера в сферата на археологията. В момента е учител по история в Професионалната гимназия (ПГМЕТ) в Троян, за кратко е работил и в историческия отдел на троянския Музей на занаятите.

НО ОБИЧТА КЪМ ЗЕМЯТА и обичта към родния край и традициите му (негов прадядо по майчина линия е известният производител, преработвател и търговец на сливи Иван Даневски от с. Белиш) го насочват към другото занимание. Следващата причина за земеделските „забежки” на професионалния историк е убедеността му, че в традиционните поминъци на нашия край, каквото е и земеделието, има хляб за бизнес и днес; и че е много по-достойно, пък и печелившо да тръгнеш в тази посока, вместо, както правят немалко млади нашенци напоследък, да поемеш пътя на гурбетчийството в чужбина.

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ НАЧАЛОТО – при малините. Именно Иван е човекът, който прави връзката с немеца д-р Ханс Фолерт и неговата фирма „Агрофока”. Чужденецът е наясно с глада за този плод на западноевропейския пазар и започва да изкупува малини, прави хладилна база в с. Шипково и инвестира над 200 хил. лв., насърчава местните хора към създаване на малинови насаждения, организира на два пъти и Празник на малината в Шипково. И нещата потръгват, създават се около 280 дка малинови масиви, като 10 дка от тях са на Иван Чернокожев. Но както често става тук, колата лесно се преобръща – 1-2 дъждовни години, ниска аграрна култура и опитите да се пести от неща, с които не бива да се правят компромиси (например редовното пръскане) водят малиновата амбиция до пълен крах. И днес в района почти не са останали малинови насаждения, с изключение на един по-едър производител в района на с. Терзийско, грижещ се за около 70 дка.

НО, КАКТО КАЗВА Г-Н ЧЕРНОКОЖЕВ, шило в торба не стои. След провала на малинарския му бизнес решава да се насочи към сливопроизводството. Което е лесно обяснимо – както със семейните традиции (стана дума за белишкия му прадядо), така и с историческите традиции на сливопроизводството в Троянско. „Допълнителен стимул ми даде Тотьо Тотевски от Музея на занаятите, който по това време подготвяше книга за троянската сливова. Подтик ми даде и Цветан Пенчев, собственик на плодосушилня в с. Добродан – той на практика ми показа икономическия смисъл да отглеждаш и продаваш сливи”, разказа ни Иван. Нужната теоретическа подготовка пък получил от проф. Христина Динкова от ИПЖЗ – Троян; а допълнителни практически умения за пръскането и подрязването на насажденията – от колега учител от ПГМЕТ, инж. Христо Герджиков, също любител в сливовия „занаят”, но с големи познания и опит. „От Христо разбрах тънкости, благодарение на които съкратих с 2 години срока до плододаването и днес имам 5-годишни сливи, които са в пълно плододаване”, сподели земеделецът историк. Друг много важен фактор за успеха е торенето; „От проф. Динкова научих, че оборският тор е незаменим, брат ми Николай пък има биоферма с 70 крави, тъй че нямам проблеми с доставката на тази суровина”, поясни Иван.

В МОМЕНТА Иван Чернокожев има общо 15 дка млади сливови насаждения (три масива съответно на 3, 4 и 5 години) в землището на с. Белиш – само на северен и западен склон, тъй като „сливите не обичат много слънце”. Засаждането е извършено според всичките правила, гарантиращи добра реколта в близко бъдеще – предълбочаване на почвата преди засаждане, по-дълбоки дупки, „заредени” с оборски тор и задължителното засаждане само през есента. Най-важният фактор – посадъчният материал, е доставен от лицензиран и сигурен разсадник, гарантиращ, че фиданките нямат „бактериален рак” по корените.

ПОПИТАХ ИВАН има ли от прочутия местен сорт, известен като троянска слива. Отговорът му бе отрицателен: „Най-добрият сорт за нас сега е „Стенлей”, тъй като е издръжлив на болести и не го засяга „ранното кафяво гниене” при влажна пролет. Старата троянска слива, макар и много сладка и ароматна, не издържа на днешните условия и почти не се отглежда, старите масиви пък са на изчезване”.

ОБРАЗЕЦ В „ЗАНАЯТА” са му сърбите, лидерите в сливопроизводството в Европа и постигащи най-добрите резултати – по 150 кг добив от дърво. „Моята цел е да достигна добив 80-100 кг”, обясни ни троянецът. Той има и 50 дървета от традиционния сръбски сорт „Чачанска лепотица”, който се отглежда в близост до Косово – с кръгъл голям плод, малка костилка, узряваща рано (в началото на м. август) и ставаща само за прясна консумация; този сорт обаче изисква повече влага и тук не би могъл да е с широко приложение. Има и малко дръвчета от немския сорт „Йо-йо”, но и това е само „за цвят” – сред основните насаждения от „Стенлей”.

ЗАДАДОХ И НЕИЗБЕЖНИЯ ВЪПРОС – тежка инвестиция ли е създаването на сливов масив. Отговорът на г-н Чернокожев бе насърчителен – не е тежка, но възвращаемостта е бавна и изисква търпение. При сегашната цена от около 500 лв. за закупуване на земеделска земя, разходите на декар за период от 4-5 години са около 1000 лв. (засаждат се по 30-35 фиданки на декар, цената на бройка е 5 лв.; по около 250 лв. годишно е разходът за пръскане на насажсения от 15 дка).

ЗАДАДОХ И ДРУГИЯ НЕИЗБЕЖЕН ВЪПРОС – може ли да се печели от отглеждането на сливи. Чутото бе оптимистичо. Още повече че при липсата на достатъчно суровина за преработвателната промишленост (винпроми и т.н.) изкупната цена на сливите е добра и няма тенденция за спад. А всеки собственик с повече от 10 дка може да се регистрира като земеделски производител и да получава годишна държавна субсидия по 40 лв. за дка, което си е добра подкрепа.

* Заб. На 24-25 септември 2011 г. в Троян и Орешак ще се проведе 19-ят традиционен Празник на сливата и троянската сливова, който тази път е подкрепен финансово след спечелен проект по европейската Оперативна програма "Регионално развитие" (схема „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития“). Осигурената безвъзмездна субсидия е за две издания на празника и е в размер на 352 956 лв.

Генадий Маринов

14 коментара:

Анонимен каза...

Браво,Ванка и успех!

Анонимен каза...

ЕМ/SI: Отглеждането на сорт „ стенлей” е добро решение, но използването му за изваряване на ракия е показало, че от всички изброени сортове-троянска, габровска, чачанска лепотица, нансийска марабелка, стенлей показва най- слаб резултат. Като качество и количество-да, но нямат необходимата захарност та да е на „ кяр” собственика или винпрома. Мога да предложа на г-н Чернокожев да пробва със сорта- нансийска марабелка, като лично аз отглеждам 5 такива дръвчета/на 2 години са/, като от разсадника в с. Стефаново ме предупредиха че сорта е с многоброен плод и висока захарност, но няма търговски вид /дребен плод/.
Другото което привлече интереса ми е дипломната работа с тема Римска крепост Состра./единствената крепост през която преминава железен път може би/. Предлагам му да отиде в община Троян, да потърси длъжностното лице от общината което се занимава с проекти и програми финансирани от Евросъюза и да обсъдят възможността община Троян да участва с проект за римската крепост финансиран по оперативна програма.

Анонимен каза...

ЕМ/SI, след време ще разбереш що за стока е мирабелата.Капризна по отношение на почва и болести,с ранен цъфтеж.Плода е с големина на свинска джанка и дори узряла трудно пада...
Лично аз предпочитам чачанската лепотица,но тя расте на метла и е трудно да оформиш корона.За ракия ти трябват узрели сливи.Стенлея в Троян се бере зрял като за ядене и затова няма захарност.Обери го в краят на септември, а не в началото и тогава ще имаш захарност.Чачанската зрее по-рано и в момента дори е презряла.Затова и ракията е повече.
Въобще без мирабелата всички останали сортове са сливи за ядене и просто е "глупост" ползването им за ракия.Няма кооператив обаче,който да ги изкупува и предлага по магазините и хладилниците.Нормално за България.

Анонимен каза...

Мирабелата е с качествата на свинска джанка и незнам изобщо ,защо става дума за нея!!??

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

Стенлея си пускат най добре, казвали са ни едно време че не пускат да не крадем от ТКЗС-то.

Анонимен каза...

За да не ти трият пиши на латиница.

Анонимен каза...

До 3-ти от ЕМ/SI: Прав си за това, че ги берем рано. Бера ли ги в края на септември просто няма да намеря никой. Окапват или вече са минали мангалите. Имах случай когато мангал е минал покрай дръвчето и от каруцата си го е съсякал за да го обере седнал в каруцата. Сигурен съм, че ако го бях видял мангала , щяха да ме болят ръцете поне една седмица.
Има и още нещо. Изварявал съм сливи от нашата си троянска и от въпросният стенлей. При една и съща технология , но вкусът на ракията е друг. Може би си внушавам.Все пак благодаря за съвета относно мирабелата.Ако действително узряла"зор" пада, то ще трябва" яко брулене на слива" в какъвто и смисъл да си го помислиш.

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Аз Буки каза...

В почти всички форуми в цяла България има изискване да се пише на кирилица.
Никой няма желание да ти чете шльокавицата.

Аз Буки каза...

В "Труд" и "Вести" явно не могат да ви смогнат на простотията.
Няма да е лошо ти да провериш в Гугъл като напишеш "Пишете на кирилица" колко форуми излизат с такова правило.

Анонимен каза...

Воден плъх прави ракия хахахаха.

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |