ИВАН Е МАГИСТЪР ПО ИСТОРИЯ от Великотърновския университет, със специализация по археология при прочутия проф. Казимир Попконстантинов, дипломната му работа е посветена на троянската археологическа гордост – римската крепост Состра, след завършването (1993 г.) дори смята да се посвети на научна кариера в сферата на археологията. В момента е учител по история в Професионалната гимназия (ПГМЕТ) в Троян, за кратко е работил и в историческия отдел на троянския Музей на занаятите.
НО ОБИЧТА КЪМ ЗЕМЯТА и обичта към родния край и традициите му (негов прадядо по майчина линия е известният производител, преработвател и търговец на сливи Иван Даневски от с. Белиш) го насочват към другото занимание. Следващата причина за земеделските „забежки” на професионалния историк е убедеността му, че в традиционните поминъци на нашия край, каквото е и земеделието, има хляб за бизнес и днес; и че е много по-достойно, пък и печелившо да тръгнеш в тази посока, вместо, както правят немалко млади нашенци напоследък, да поемеш пътя на гурбетчийството в чужбина.
НО ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ НАЧАЛОТО – при малините. Именно Иван е човекът, който прави връзката с немеца д-р Ханс Фолерт и неговата фирма „Агрофока”. Чужденецът е наясно с глада за този плод на западноевропейския пазар и започва да изкупува малини, прави хладилна база в с. Шипково и инвестира над 200 хил. лв., насърчава местните хора към създаване на малинови насаждения, организира на два пъти и Празник на малината в Шипково. И нещата потръгват, създават се около 280 дка малинови масиви, като 10 дка от тях са на Иван Чернокожев. Но както често става тук, колата лесно се преобръща – 1-2 дъждовни години, ниска аграрна култура и опитите да се пести от неща, с които не бива да се правят компромиси (например редовното пръскане) водят малиновата амбиция до пълен крах. И днес в района почти не са останали малинови насаждения, с изключение на един по-едър производител в района на с. Терзийско, грижещ се за около 70 дка.
НО, КАКТО КАЗВА Г-Н ЧЕРНОКОЖЕВ, шило в торба не стои. След провала на малинарския му бизнес решава да се насочи към сливопроизводството. Което е лесно обяснимо – както със семейните традиции (стана дума за белишкия му прадядо), така и с историческите традиции на сливопроизводството в Троянско. „Допълнителен стимул ми даде Тотьо Тотевски от Музея на занаятите, който по това време подготвяше книга за троянската сливова. Подтик ми даде и Цветан Пенчев, собственик на плодосушилня в с. Добродан – той на практика ми показа икономическия смисъл да отглеждаш и продаваш сливи”, разказа ни Иван. Нужната теоретическа подготовка пък получил от проф. Христина Динкова от ИПЖЗ – Троян; а допълнителни практически умения за пръскането и подрязването на насажденията – от колега учител от ПГМЕТ, инж. Христо Герджиков, също любител в сливовия „занаят”, но с големи познания и опит. „От Христо разбрах тънкости, благодарение на които съкратих с 2 години срока до плододаването и днес имам 5-годишни сливи, които са в пълно плододаване”, сподели земеделецът историк. Друг много важен фактор за успеха е торенето; „От проф. Динкова научих, че оборският тор е незаменим, брат ми Николай пък има биоферма с 70 крави, тъй че нямам проблеми с доставката на тази суровина”, поясни Иван.
В МОМЕНТА Иван Чернокожев има общо 15 дка млади сливови насаждения (три масива съответно на 3, 4 и 5 години) в землището на с. Белиш – само на северен и западен склон, тъй като „сливите не обичат много слънце”. Засаждането е извършено според всичките правила, гарантиращи добра реколта в близко бъдеще – предълбочаване на почвата преди засаждане, по-дълбоки дупки, „заредени” с оборски тор и задължителното засаждане само през есента. Най-важният фактор – посадъчният материал, е доставен от лицензиран и сигурен разсадник, гарантиращ, че фиданките нямат „бактериален рак” по корените.
ПОПИТАХ ИВАН има ли от прочутия местен сорт, известен като троянска слива. Отговорът му бе отрицателен: „Най-добрият сорт за нас сега е „Стенлей”, тъй като е издръжлив на болести и не го засяга „ранното кафяво гниене” при влажна пролет. Старата троянска слива, макар и много сладка и ароматна, не издържа на днешните условия и почти не се отглежда, старите масиви пък са на изчезване”.
ОБРАЗЕЦ В „ЗАНАЯТА” са му сърбите, лидерите в сливопроизводството в Европа и постигащи най-добрите резултати – по 150 кг добив от дърво. „Моята цел е да достигна добив 80-100 кг”, обясни ни троянецът. Той има и 50 дървета от традиционния сръбски сорт „Чачанска лепотица”, който се отглежда в близост до Косово – с кръгъл голям плод, малка костилка, узряваща рано (в началото на м. август) и ставаща само за прясна консумация; този сорт обаче изисква повече влага и тук не би могъл да е с широко приложение. Има и малко дръвчета от немския сорт „Йо-йо”, но и това е само „за цвят” – сред основните насаждения от „Стенлей”.
ЗАДАДОХ И НЕИЗБЕЖНИЯ ВЪПРОС – тежка инвестиция ли е създаването на сливов масив. Отговорът на г-н Чернокожев бе насърчителен – не е тежка, но възвращаемостта е бавна и изисква търпение. При сегашната цена от около 500 лв. за закупуване на земеделска земя, разходите на декар за период от 4-5 години са около 1000 лв. (засаждат се по 30-35 фиданки на декар, цената на бройка е 5 лв.; по около 250 лв. годишно е разходът за пръскане на насажсения от 15 дка).
ЗАДАДОХ И ДРУГИЯ НЕИЗБЕЖЕН ВЪПРОС – може ли да се печели от отглеждането на сливи. Чутото бе оптимистичо. Още повече че при липсата на достатъчно суровина за преработвателната промишленост (винпроми и т.н.) изкупната цена на сливите е добра и няма тенденция за спад. А всеки собственик с повече от 10 дка може да се регистрира като земеделски производител и да получава годишна държавна субсидия по 40 лв. за дка, което си е добра подкрепа.
14 коментара:
Браво,Ванка и успех!
ЕМ/SI: Отглеждането на сорт „ стенлей” е добро решение, но използването му за изваряване на ракия е показало, че от всички изброени сортове-троянска, габровска, чачанска лепотица, нансийска марабелка, стенлей показва най- слаб резултат. Като качество и количество-да, но нямат необходимата захарност та да е на „ кяр” собственика или винпрома. Мога да предложа на г-н Чернокожев да пробва със сорта- нансийска марабелка, като лично аз отглеждам 5 такива дръвчета/на 2 години са/, като от разсадника в с. Стефаново ме предупредиха че сорта е с многоброен плод и висока захарност, но няма търговски вид /дребен плод/.
Другото което привлече интереса ми е дипломната работа с тема Римска крепост Состра./единствената крепост през която преминава железен път може би/. Предлагам му да отиде в община Троян, да потърси длъжностното лице от общината което се занимава с проекти и програми финансирани от Евросъюза и да обсъдят възможността община Троян да участва с проект за римската крепост финансиран по оперативна програма.
ЕМ/SI, след време ще разбереш що за стока е мирабелата.Капризна по отношение на почва и болести,с ранен цъфтеж.Плода е с големина на свинска джанка и дори узряла трудно пада...
Лично аз предпочитам чачанската лепотица,но тя расте на метла и е трудно да оформиш корона.За ракия ти трябват узрели сливи.Стенлея в Троян се бере зрял като за ядене и затова няма захарност.Обери го в краят на септември, а не в началото и тогава ще имаш захарност.Чачанската зрее по-рано и в момента дори е презряла.Затова и ракията е повече.
Въобще без мирабелата всички останали сортове са сливи за ядене и просто е "глупост" ползването им за ракия.Няма кооператив обаче,който да ги изкупува и предлага по магазините и хладилниците.Нормално за България.
Мирабелата е с качествата на свинска джанка и незнам изобщо ,защо става дума за нея!!??
Стенлея си пускат най добре, казвали са ни едно време че не пускат да не крадем от ТКЗС-то.
За да не ти трият пиши на латиница.
До 3-ти от ЕМ/SI: Прав си за това, че ги берем рано. Бера ли ги в края на септември просто няма да намеря никой. Окапват или вече са минали мангалите. Имах случай когато мангал е минал покрай дръвчето и от каруцата си го е съсякал за да го обере седнал в каруцата. Сигурен съм, че ако го бях видял мангала , щяха да ме болят ръцете поне една седмица.
Има и още нещо. Изварявал съм сливи от нашата си троянска и от въпросният стенлей. При една и съща технология , но вкусът на ракията е друг. Може би си внушавам.Все пак благодаря за съвета относно мирабелата.Ако действително узряла"зор" пада, то ще трябва" яко брулене на слива" в какъвто и смисъл да си го помислиш.
В почти всички форуми в цяла България има изискване да се пише на кирилица.
Никой няма желание да ти чете шльокавицата.
В "Труд" и "Вести" явно не могат да ви смогнат на простотията.
Няма да е лошо ти да провериш в Гугъл като напишеш "Пишете на кирилица" колко форуми излизат с такова правило.
Воден плъх прави ракия хахахаха.
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)