Герман Гачевски: При желание се намира начин

* „Сред нещата, които ни държат в България и в малкия град, донякъде е и надеждата, че тези, които са навън, ще се върнат. И тези хора трябва да имат нещо елементарно – възможността да си дадат гласа“

Герман Гачевски

Интервю

С Герман Гачевски (39 г.), собственик и основател на проспериращата ИТ фирма TSD (Ти Ес Ди), базирана в Троян, поставен от „Форбс България“ в Топ 20 на най-добрите мениджъри в ИТ сектора в България за 2020 г., учил в САЩ, но избрал да живее и да работи в родния Троян, разговаряме по конкретен повод – за електронното (дистанционно) гласуване, възможно ли е, необходимо ли е и има ли то почва у нас. Разбира се, електронното гласуване е само повод, покрай него става дума за много други (важни) неща, днешни и за бъдешето (на Троян и България). Това е поредното ни интервю и си говорим на ти

– Успял троянец, от троянски род, върнал се в Троян от чужбина, спортист. Кажи ни още за себе си?
– Учил съм тук – до 7. клас в училище „Васил Левски“, после в СУ „Св. Климент Охридски“ с английски език и математика. Мои преподаватели бяха математиците Борджукови, еталон за това, че учителят може и трябва да „натиска“ учениците, за да успеят. Днес силата на учителя да „натиска“ не е същата, със сигурност не бих искал да съм директор на училище в тия години. Имам голям респект към учителската професия, трудно е да си учител. Аз сега се явявам нещо такова, но по-скоро съм ментор и спомагам за това много хора да се обучават професионално по нов начин. През 2000 г. отидох по ученическа програма в Щатите и завърших гимназия там. Беше малка гимназия в Тексас, в неотдалечената провинция. Имаше място в баскетболния отбор и с тренировките, които съм правил тук, успях да се наложа. Тексаската провинция е дълбоко консервативна и ако го нямаше баскетбола, един млад човек не може да изкара там, защото е скучно. После кандидатствах в университет в Далас, за който получих пълна стипендия. Оказа се, че е частен католически университет. Много съм доволен от това, четири семестъра съм учил теология, четири семестъра – философия. Аз идвам от православната традиция, живеех в консервативно протестантско семейство, но в католическия университет наистина разбрах какво значи да си религиозен. След време с жена ми Таня решихме да се върнем в България, тя е троянка, от Димовския трапчански род. Имаме две деца, Християн и Мия. Аз бях един от първите, които поеха риска да се завърнат и къде с късмет, къде с нещо друго успяха да продължат това, което са правили в чужбина. В софтуерния бизнес нещата са по-трудно видими отстрани, ние все едно строим сграда, но виртуална. Фирмата върви, даже имам планове да се разрасне още повече. От позиция на времето мога да кажа, че сме доволни и ефективни в малкия град. TSD остава отворена, фокусирана към Троян и възможността ИТ бизнесът да се децентрализира – не е необходимо да е само в София.

– Защо някои казват, че електронното гласуване е невъзможно, при положение, че всичко в днешния свят се електронизира? Дали някой не се плаши, че с това електронно гласуване ще изгуби едни невидими, сиви бонуси при изборите, т. е. ще се ограничи изборната фалшификация? Чуват се и други неща, примерно: машинното е горе-долу добре, но електронното, дистанционното, което би дало шанс на повече от два милиона българи в чужбина съвсем спокойно, от компютъра, да гласуват – било страшно. Ами нали сме в такъв свят!? Кажи ти, професионалистът.
– Да вземем техническия аспект на този въпрос. Изисква се и хардуер, и софтуер. По-големият проблем е, че се изисква ресурс от хора, които да знаят какво искат да направят. Говоря за инвеститор, в случая държавата, и за проект, който да се изработи. Не е невъзможно, но е трудно да се случи. И това плаши донякъде хората, което е разбираемо.

– А възможно ли е някой да вижда, че може да стане, но ще (му) накърни някакви нечисти интереси?
– При желание се намира начин. Досега виждаме много нежелание да се свърши.

– Значи трябва да има едни модерен и желаещ да го направи инвеститор? Но да не би да струва трилиони и да е непосилно скъпо за държава като нашата?
– Абсолютно не. Опитвам да го съпоставя с многото милиони, които постоянно се хвърлят в ефира на медиите. 15-20 милиона за нищо го нямат. Такава сигурно е сумата, необходима да се разработи и да се тества електронното гласуване.

С колеги в офиса на TSD, Троян, м. май 2021 г.

– На фона на 150 милиона за едни избори това е нищо.
– Софтуерната част е да се направят един или много уебсайтове за вход на данни, отделно е хардуерната част. Това е цяла система, не е само до програмиста, Програмистът е човек, който на строителната площадка излива фундамента, слага тухлите и така нататък. Няма програмист в България, който да не е свършил нещо, което му е възложено.

– Добри програмисти сте българите, нали? Не е само мит?
– Ние сме едни от най-добрите, потвърждавам го. Мога да ти покажа до какви цени могат да достигнат българските програмисти, съпорт инженери, системни администратори. Дори в град като Троян работим за такъв пазар.

– И има шанс да променим нещата с хартийките, драсканиците по протоколите, пликовете, чувалите?
– Досега ни е натяквано, че това е някаква утопия. Тази думичка често се използва, за да те обезкуражи да преследваш някаква цел. Но като човек, който е учил компютърни науки, който е програмист, който има различни задания от клиенти, го виждам като нещо съвсем реално. Често обвързано с притеснения как ще стане, може ли да се хакне.

– Но някои искат да ни обяснят, че много по-лесно се фалшифицира при електронно гласуване, така ли е? Защото знаем какво ставаше с чувалите. По-опасно ли е електронното гласуване?
– Не е по-опасно. За всичко си има контрол. Не само че е алтернатива, а е необходимост това с чувалите да бъде заменено, особено като видяхме по време на пандемията колко неподготвени бяхме. В 22-рата година на 21. век сме, а имаше хора, които мръзнат и гладуват през нощта на изборите. Аз съм консервативен и малко старомоден за някои неща. А на тия избори гласувах на хартия, защото се случи да бъда в единствената секция в града, в която нямаше машина. Но когато старомодното вреди на хората, за мене е срамно.

– Смяташ ли, че е неизбежно да се стигне до електронно гласуване?
– Неизбежно е. Много хора осъзнават, че когато излезеш в чужбина, много повече разбираш колко българин си. Твърдя, че много хора там са по-големи българи от много хора тук. Тук има хора жертва на обстоятелства, а навън се получава едно прогресивно освобождаване на мисълта. Като говоря за обстоятелствата, се сещам за моята баба, която беше учителка. Тя казваше, че понеже по нашите земи всеки е минавал, българинът се е научил да шикалкави, да се скрие. Налагало му се е.

– Изкушаваш ме да поискам да сравниш две поговорки: българската „Наведена глава сабя не я сече“ и норвежката „Високо вдигната глава сабя не я достига“. Потресен съм от тази противоположност. А днешните резултати на двете философии ги виждаме. Не ни ли трябва малко по-вдигната глава, включително и за електронното гласуване?
– Тази по-млада наша общественост, за която говорех, действа окуражително на тези, които са се върнали и са останали в България. Ние гледаме натам вече не за да отидем, а по-скоро те да започнат да се връщат. И активната им позиция показва, че тази глава може да бъде вдигната и ще бъде вдигната. Сред нещата, които ни държат в България и в малкия град, донякъде е и надеждата, че тези, които са навън, ще се върнат. И тези хора трябва да имат нещо елементарно – възможността да си дадат гласа.

– Не смееш да кажеш „Елате“ достатъчно категорично?
– Не смея още, но на тоя етап си го пожелавам. Пожелавам си да могат да се върнат. Много съм си мислил и за това да се направят фондации, инициативи. Но ако повикаш някого, а нищо не се получи, ще ти тежи на съвестта.

– То не става с фондации, много по-комплексно е.
– Комплексно е, но това, което видяхме миналата година, е, че хората не искат нещо повече от това да си дадат гласа, да знаят, че са представени в управлението на държавата. В момента повечето хора мислят, че не са, влиза се в някакви конспирации, че тук се купуват гласове, там се намаляват секции. Не само че е дошло време да се направи техническо изграждане на система за електронно гласуване, но – от гледна точка на маркетинг на държавата, че ние сме едно от основните разпределителни ИТ пристанища в Европа, не само на Балканите – е задължително.
 
– Това наше предимство, грубо казано, трябва да го материализираме? Но опира до политика, нали?
– Да, трябва да го материализираме и е лесно.

– А защо досега толкова време е отнело?
– Може би някой няма сила и възможности да лобира.

– Т. е. няма човек с достатъчно позиции във властта, за да го придвижи?
– Предполагам, че да. И веднага ще бъде атакувано от различни служби, като ще има опити да се срине. Но всеки един проблем си има разрешение и то ще се впише в списъка от изисквания за системата. На Илон Мъск, като е създавал PayPal преди повече от 20 години, със сигурност му е минавало през ума, че системата ще бъде атакувана, за да се опитват да крадат парите на хората, но виждаш, че тя работи. Джеф Безос първо беше започнал с онлайн продажба на книги по пощата, аз като студент съм си купувал учебници през него; няколко години по-късно се ориентира, че трябва да влезе в ИТ сектора. Сега всички големи от сектора вече гледат нагоре, към космически проекти.

– Значи, трябва ИТ човек да е водещ и при нас за въвеждане на електронното гласуване?
– Да. Как го виждам аз. Да речем, че съм българин в чужбина, в отдалечен район – на няколкостотин километра от Лондон или в Аляска, където съм решил да избягам от напрегнатия живот на ИТ човек в Америка. Няма къде да гласувам, а за да отида до секция, трябва да отделя един ден, както и допълнителни средства. Ако се въведе електронното гласуване, ми трябват до 5 минути на дивана – ще се регистрирам предварително, ще въведа някакви данни и ще имам контролен номер.

– Това не е опасно и не е по-различно? Сега си даваме личните карти и се вписват данните ни.
– Някакъв набор от данни ще трябва да дам, за да потвърдя, че съм аз. Ако аз изграждам електронното гласуване – да, бих се хванал, но ще трябва още хора да наема и наистина само това да бъде фокусът. Бих го направил, все едно се регистрираш в платежна система, пак ще цитирам Pay Pal. Които са се регистрирали там, знаят, че е процес, който отнема не повече от 2-3 дена: регистрираш се днес, утре минаваш в банката, за да видиш кода, потвърждаваш го, за да знаят, че си ти. И системата работи повече от 20 години. Ако нямаше Pay Pal, твърдя, че нямаше да има и Space X , нямаше да има и Tesla по такъв амбициозен начин, защото оттам е първият милиард на Илон Мъск. Той много добре знае какво прави. Преди време ти ме беше попитал кой е моят идол. Тогава отговорих, че реално нямам, още не знаех къде ще се позиционирам. Сега много често давам примери с Илон Мъск, с неща, които е казал или направил. И не защото точно той ги е казал, а защото са актуални – например това, че ако си в бизнес среща с още 15 човека и виждаш, че не можеш да добавиш никаква стойност, просто излизаш. Това е Илон Мъск, много е ексцентричен. Той в Тексас е правил среща в завода с екип от около 50 човека в 2:00 ч. през нощта. Така му е хрумнало, така е направил. Президентът или вицепрезидентът на Space X беше казал, че са се научили да работят с него: като каже нещо, за което ти е ясно, че е почти невъзможно, замълчаваш си, обмисляш го два-три дена и след това казваш как ще стане. Всеки един управител се сблъсква с подобни ситуации и ще ти каже, че голяма част от управлението е да се опиташ да нахъсиш служителите да мислят с настройката как може да стане, а не как не може. Ще се върна към днешната ни тема, за да кажа още веднъж – няма как да не стане с електронното гласуване. Даже мога да ти дам и времеви рамки, в които това да се случи: самото разработване е 5-6 месеца, година-година и половина за въвеждането. Проблемът около тази система е, че не е само софтуер, софтуерът е по-малката част – другата част е поддръжката, договор с фирма за съхраняване на данни и пр. В България няма проблем това да стане.

– Как виждаш връзката между гласуване и успех на държавата?
– Гласуването е просто механизъм да се представи обществото по най-правилния начин. Хората сега са с усещане, че не са правилно представени. Когато се направи електронно гласуване и се получи успешно, резултатът какъв би бил? Няма директно да нараснат инвестиции или веднага да се увеличи просперитетът на хората. Но косвено ще се стигне до нарастване на инвестициите, защото хората отвън гледат, големите фирми гледат. Да не давам пример с Фолксваген или пък с Microsoft, които директно отвориха център за данни в Гърция – България дори не знаеше за това, ние бяхме заобиколени. Да не говорим за Чехия или Полша. В България има хубави заводи, продължаваме напред, но няма голяма фирма или корпорация, която да се е насочила към нас. Когато се случи това електронно гласуване и външните наблюдатели и анализатори видят, че има повече гражданска активност и представителността е различна, нещата ще се променят. Това е ключът. В България няма достатъчно гражданска активност. Позицията „Всички са еднакви, няма да гласувам“ не я приемам.

– Път ли е към електронното гласуване машинното, което се въведе сега с много примитивни битки, съпротива и нашенски глупости?
– Не бих казал, че има директна връзка.

– Но мислиш ли, че е някаква крачка напред?
– Мисля, че ще може да покаже – ако това въобще е доказуемо и на обикновения човек може да му се докаже – че машинното гласуване не позволява машинации.

– Какво има да се доказва, нали хората си теглят парите от банкоматите с карти?
– При машинното гласуване голямата трудност е, че основното изискване е то да бъде анонимно.

– Но тия истории с чувалите, висенето, драсканиците по протоколите ще се прекратят?
– Или поне ще се ограничат. Хората ще знаят, че няма да се ядосват сутринта по секциите, ще има повече хора, които да искат да са застъпници и да са отговорни за изборния процес.

– Кажи ни нещичко и за електронното правителство, което от 2002-ра година се прави,  налети са 2 милиарда и половина, и е доникъде? Има постигнати някакви проценти в няколко области, постоянно се говори за него, но нищо не става, и пак отиваш на гишето.
– Имаме един случай във фирмата със сървър, закупен от Англия, който трябва да мине митници. Трябва да попълня пълномощно към куриера, който да може да освободи пратката и т. н. Но не се налага да ходя при нотариус и да се занимавам аз с освобождаването – има електронен портал на агенция „Митници“, които явно са малко по-напред. Има места, където е започнато, просто явно липсва обединителната картинка.

– Казват, че сме най-назад и в електронното правителство от всичките 27 европейски държави.
– Можехме да сме много по-напред.

– С такива кадри като тебе и колегите ти! Значи пак опираме до политика?
– Опираме до политика, защото ще доведе до намаляване на администрацията.

– А като се намали администрацията, се губи електорална подкрепа?
– Казах, каквото е.

– Оптимизмът, с който говориш за електронното гласуване, звучи истински, защото го казваш ти.
– Аз заради това излизам с визитката си. Мога да потвърдя с ученото по компютърни науки как работи софтуерът, мога да кажа как се прави проект в моя бранш. Че има страх от електронното гласуване, има. Моето съобщение към хората е, че нужното ще го свършат тези, които знаят какво да направят. Особено сега, когато България се е разраснала в ИТ сферата, политически изказвания че ще го хакнат, че е невъзможно и трудно, не се приемат.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• TSD Services, Ltd предлага работа
• Две големи награди за „TSD Services“ на Герман Гачевски
• Герман Гачевски: Троян - не сбърках с този си избор
• „Ти Ес Ди Сървисис“ на 10 – честито! 
• Ден на отворените врати в „TSD Services“
• „TSD Services“ с няколко сериозни отличия
  

Tweet