Другите за нас

* Захари Карабашлиев: „А Троян е специално място, наистина. Препоръчвам!“ * Мария Касимова: „Отново безнаказана вандалщина, която е убедена, че никой няма да й потърси сметка“
Гости
Захари Карабашлиев
Троян е специално място
Един от най-значимите днешни български писатели – Захари Карабашлиев. Варненец, 17 години живее в Щатите, връща се в България през 2014 г., в момента е софиянец и главен редактор на издателство „Сиела“. Печатан у нас и в чужбина (романите му „Хавра“ и „18% сиво“ са превеждани и преиздавани многократно), пише романи, разкази, пиеси, есета; винаги с остро гражданско чувство и позиция. Попада в Троян неслучайно – със съпругата си и малката им дъщеричка идват на гости на троянски приятели, няколко дни са у тях и на вилата им в с. Балканец и обикалят района (троянската връзка – Йордан Данков, чийто син е женен за първа братовчедка на жената на писателя и чиято Данкова къща толкова впечатлява гостите). Препечатваме краткия и много истински текст за „троянското пътешествие“ със съгласието на г-н Карабашлиев. Т21

ПОЧТИ спонтанно се оказахме в Троян през почивните дни. Не бях идвал тук от детските си години. В Троянския манастир се случихме баш за именния ден на Захария Зограф (има ли случайни неща?). Дали защото беше почти празен, или по някаква друга причина, но усетих духа на манастира повече от този в други храмове. В града пък влязохме уж замалко в етнографския музей, а прекарахме 2 часа, защото дъщеря ни се вдъхнови от троянската керамика, захвана да рисува и не можехме да я изкараме оттам. Спомних си и за Иван Хаджийски – в къщата, където е живял, има приятно бистро с негови снимки и биографични данни. Минахме и край сградата на отлично изглеждащо училище „Иван Хаджийски”.

А В КЪЩАТА на нашите гостоприемни домакини, в библиотеката бяха и неговите книги. Хубаво беше, че паметта на този голям българин се завърна замалко и в моята лична литературна памет. Четох го цял един следобед на чардака на една къща в село Балканец. А това селце над Троян е затиснато между две пазви на планината и върви покрай реката нагоре към билото на Стара планина… Не бях ходил досега, но ще се връщам. Така де... каква радост са добрата компания, ромоленето на реката долу, отлежалата сливова ракия, домашното вино, козето сирене и градински домати, пъстрата сланинка, а и тези едри, невероятни сини сливи! 

ОТЛИЧНО изкарахме, детето не искаше да се връща. А Троян е специално място, наистина. Препоръчвам!
7 септември 2020 г.
Захари Карабашлиев, във фейсбук
Снимки: авторът

***

Мария Касимова-Моасе
Безнаказана вандалщина
Миналата година през м. март Мария Касимова – писател, журналист, публицист и изявен блогър, представи в галерия „Серякова къща“ в Троян новата си книга, романа „Балканска рапсодия“ (виж „Мария Касимова пред троянска публика“ и Балканска рапсодия озвучи галерията – бел. ред.). И наред с написаното спечели троянската публика с темпераментното си и ангажирано слово. Г-жа Касимова е щерка на големия български комик Хиндо Касимов. От години живее във Франция, женена е за французин, но връзката й с родината е още по-здрава, а ангажираното й участие в българския обществен живот – забележимо. Текстът, който препечатваме по-долу, е извадка от статията „Душевният вандализм на страхливците“ в сайта Bulevardi.bg, създаден от журналиста Георги Тошев. Т21

В ТРЕТИЯ почивен ден покрай Съединението ме посрещна още една разрушителна новина. Мариела Шошкова е галерист в троянската галерия “Серякова къща”. Всъщност тя не е просто галерист – тя е душата на това самобитно духовно място, където непрекъснато се случват смислени неща. При Мариела се правят представяния на книги на най-четените български автори, има изложби, чието качество съперничи на всяка голяма галерия с претенции, случват се концерти, срещи, интервюта, ателиета. Публиката е отбрана и духовна – на тези събития идват хора с отворени сърца и души и това не е красива метафора, факт е.

КАКТО е факт, че тази сутрин автомобилът на Мариела осъмна с избити стъкла. Само той единствен сред цяла редица паркирани за през нощта коли. С изпочупени прозорци, които приличат на ослепени очи. Удряни със сила, която можеш да си представиш и дори физически да усетиш върху тялото си. Зейнали в замръзнали викове свидетелства за нечия човешка злоба и жажда за мъст. Мъст незнайно за какво. Срещу хм… „прочистващата сила на изкуството”?! Срещу художественото майсторство?! Може би срещу керамиката, бижутерията, приложните занаяти – тези адски оръжия на духа, от които простащината бяга като дявол от тамян?! А може би друго? Да кажем… споделена позиция и неудобна политическа активност? Разправяне на местно ниво? Наказателна акция срещу най-уязвимите, че да се сетят тия, дето се чувстват по-защитени, че никак не са, ако не мислят в „правилните” рамки? 

ОТНОВО безнаказана вандалщина, която е убедена, че никой няма да й потърси сметка. А няма да й потърси сметка по три причини: така е по-удобно, това не е важно или пък… така е поръчано. За четвърта причина не се сещам. Но и в трите случая плашещото е, че изобщо някой си позволява да “сплашва”, при това хората на духа. Някой, който знае, че духът е най-важен. Независимо че явно сам няма такъв…
 
7 септември 2020 г.
Мария Касимова-Моасе, www.bulevardi.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |