Помним Вили!

In memoriam

На 11 август 2020 г. се навършват 5 години от смъртта на 9-класничката от троянското СУ „Васил Левски“ Велислава  Цанкова. Вили, както я наричаха приятели и съученици. 16-годишното троянско момиче загуби своя млад живот при катастрофа край с. Лесидрен, селото на баба й и дядо й, при които бе отишла на гости за ваканцията. По-точно – бе убита, невинна и прекрасна, от връхлетял я с огромна скорост автомобил, участващ в незаконна гонка, бе убита от безотговорен пътен хулиган.

По-долу ви представяме две есета от личния дневник на Вили, писани от човек с будна съвест и отговорност към живота въпреки крехката си възраст. Предоставиха ни ги нейни приятели от любимото училище, а думите й си остават актуални. Поклон, прекрасна Вили!

От приятелите

Защо всички очакват да сме перфектни?

Сякаш е възможно. Перфекционизмът е достижим, колкото са и звездите. Всеки от нас се ражда с определено призвание и вместо да се задълбочи в развитието му, като го открие, той трябва да се съсредоточи върху останалите предмети, защото иначе няма да влезе в университета, който харесва. Защо трябва да ставаме жертви на образователната система?! Защо нашите животи трябва да се определят от хора, които не могат да погледнат през очите на съвременните тийнейджъри. Вече не сме лигави деца – ние разсъждаваме и определено знаем какво ни очаква като завършим. Защо, според вас, сме толкова стресирани и изнервени? Защото трябва да учим по всички предмети и да не ни остава време да развиваме таланта си. И какъв, мислите, е „прекрасният“ краен резултат? Нищо!

Много често учениците се отказват от мечтите си, защото си мислят, че са глупави, ненужни никому и неспособни да направят нещо. Това е защото, когато му се натяква, че не е добър в нещо, психиката на всеки подрастващ е много лабилна и той започва да си мисли, че всичко е изгубено. Защо трябва да се случва това? Защо трябва човек да се отказва от таланта си?!

Като казвам талант, това не трябва да се асоциира само с пеене и рисуване. Талант има във всичко – в танците, фотографията, писането, разсмиването на хората, разсъждаването. И дори само да сте до някого в труден период само по себе си е талант, защото вие помагате на някого в беда и го карате да се чувства добре. Нещо, което всички пренебрегват, е това – да помагаш на хората. Защото талант не е задължително нещо, с което се раждаме – това може да е всичко, в което сме добри. Всичко, в което влагате цялата си душа и се чувствате сякаш сте в стихията си. Защо трябва да се залагат ограничения? Сякаш самият живот не е достатъчен?

Смелостта да откриеш себе си

Любопитството е генетично заложено в нас. Без него нямаше да се научим, че огънят може да ни сгрее – но също така и да ни изгори. Нямаше да знаем, че е възможно човек да кацне на Луната. Нямаше да знаем докъде се простират нашите възможности. Понякога обаче не е толкова лесно да получим отговор на някой въпрос, още повече – да го приемем и осъзнаем. Винаги ще се съмняваме до последно, ако отговорът не ни харесва. Но не можем да бягаме вечно.

Да вземем въпроса „Кой съм аз?“ – всеки иска да разбере, но на много малко хора им стига смелостта да стигнат до края и наистина да разберат. Реално погледнато, до отговора на този въпрос можем да стигнем само ние самите. Важното е да не се отказваме, колкото и ужасяващо да изглежда. Всичко зависи от нас, защото всичко е възможно.

Ясен пример за това е даден още в древността. Този въпрос е зададен в трагедията „Едип цар“ на Софокъл. Едип бързо преминава през етапа на отричане и се изправя пред избор – да разбере кой е или да продължи да живее по същия начин. Той избира да разбере кой е и така продължава разследването срещу себе си, все още воден от смелост и отговорност към народа си.

Да научиш истината, не винаги е хубаво и може да доведе до пълен обрат в нечий живот, но ако човек не знае кой е и откъде произхожда, как би могъл да живее пълноценно? Не е лесно и никой не твърди това. Нищо, което си заслужава да се бориш за него, не става лесно. Нужна е смелост и решителност да се изправиш срещу себе си, за да разбереш кой си наистина.

Велислава Цанкова

Начало

 Още по темата:

• Убиха на пътя две троянски момичета
• До джигитите по пътя: "Вие сте безименни!"
• Полицията нямала данни за автомобилни гонки в Ловешко
• Няма, ама въобще няма гонки 
• На 15-ти в двете големи троянски училища
• В Троян забраниха гонките по пътищата
• Завинаги на 16
• 8 години затвор за убиеца на 16-годишните Вили и Марино
• Адв. Марковски иска условна присъда за убиеца на Вили и Марино?!  
• ВКС иска по-строга присъда за убиеца на Вили и Марино

Tweet