„43 години след това“ в Серяковата къща

* Валентин Щинков: „Иван е страхотен художник, казвам ви го, ако не знаете“ * Иван Хаджийски: „Няма как да не правим хубави картини“

Отзвуци

Щинков и Хаджийски на откриването на „43 години след това“, Серяковата къща, Троян, 28 юли

ПРЕДИ десетина дни, 28 юли, в троянската галерия „Серякова къща” се откри изложба на Иван Хаджийски, живопис и Валентин Щинков, графика (виж „Хаджийски и Щинков заедно в троянската галерия“ – бел. ред.). Първа съвместна изява на двамата колеги и добри приятели още от ученическите години в Художествената гимназия в София. Озаглавена „43 години след това“ – а защо, стана ясно от казаното и видяното на вернисажа. Изложбата ще може да бъде видяна до 28 август. 

„ИМАМ удоволствието да открия изложбата на тези две момчета – известните български художници Валентин Щинков и Иван Хаджийски, която неслучайно е озаглавена „43 години след това“, бяха първите думи на галеристката Мариела Шошкова на откриването. Шеговити, защото ставаше дума за почти 60-годишни „момчета“; и напълно обективни – защото отвсякъде в работите и на двамата се усещаше младежкият дух, момчешката непокорност и любопитство.

Галеристката Мариела Шошкова представя авторите

Поздрави от директорката на Музея Елеонора Авджиева

Сред публиката на вернисажа

Спящата Жълта котка („Сън”) на Хаджийски

Графики на Щинков

Цветя за приятеля от детинство

„ИВАН се появи преди 43 години на една ученическа практика – дойде в София от Художествената гимназия в Казанлък. Тогава, това бе страхотният кеф в Софийската гимназия, че нямахме униформи, бяхме доста свободни. И той се яви, около 100 кила по-слаб от сега, с очила, униформено сакенце и черни панталони, общо взето стана за смях. И постоянно рисуваше едни акварели, и пъшкаше, бе вечно недоволен от себе си. Рекох си, дай да отида да го видя този мъченик. И така – 43 години приятелство, в един период дори живеехме заедно, губели сме се в годините, но общо взето не сме прекъсвали връзката си“, припомни общата биография на двамата г-н Щинков. Като направи и кратка творческа оценка: „Всичко това, което правим, е много еднакво, но и много различно. Някой може да помисли, че Иван рисува изключително реалистично, но това не е така. Неговите неща са едни много странни неща и човек може да си ги гледа денонощно и да открива разни работи в тях. Иван е много самобитен и е страхотен художник, от най-добрите, казвам ви го, ако не знаете“.

ДУМАТА взе и Хаджийски, а в неговото слово героят бе изкуството: „Интересното е, че въпреки превратностите на живота с Вальо общо взето постоянно сме поддържали връзка. Ние сме различни характери, но с еднакво отношение към изкуството и към правенето на изкуство. Изкуството е материализация на някакви емоции на художника, без значение какво мислят околните. И колкото по-добре можем да материализираме нашите усещания и душа, това е същината, тук формата няма значение, в случая аз съм по-реалистичен, той – по-абстрактен. Има хубави и лоши картини, няма друго. Аз все още рисувам с платно и четка, защото през 90-те години имаше едно концептуалистко движение, което отрече това, сега пак се завръщат към основата на нещата. А най-хубавото е, че и двамата винаги сме живели цветно, с толкова емоции, че няма как да не правим хубави картини“.

ХУБАВИ думи и за двамата автори каза Елеонора Авджиева, директорката на Музея на занаятите, в чиято структура е троянската галерия. Тя припомни съвместната работа с Хаджийски от поне десетилетие и му благодари за качеството, безкористността и многобройните дарителски жестове. Открои и двата сериозни проекта, осъществени в партньорство със Щинков, и също му благодари за подкрепата и дарителството. 

АВТОРИТЕ. Валентин Щинков е художник и дизайнер, живее в София. Собственик е на столичната галерия „Интро”. В началото на миналата година тук (галерия „Серякова къща“) бе представен неговият арт проект „Столът като символ“. Иван Хаджийски е наш съгражданин. Завършил е Националната художествена академия, специалност живопис в класа на акад. Светлин Русев. Работи основно в областта на илюстрацията и живописта. Автор е на герба на град Троян.

Акростихът на Хаджийски

И ЗА ФИНАЛ един любопитен щрих. Хаджийски – който е известен с творческата си провокативност и със социалната си, а на моменти и политическа, ангажираност – е подредил по специален начин в изложбения списък първите 7 от общо 13-те си картини. Така че заглавните им букви образуват в акростих думата „ОСТАВКА“ (Осем, Сън, Тя, Ангел, Вътрешен двор, Копнеж, Абстрактно).

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Хаджийски и Щинков заедно в троянската галерия

Tweet