* Валентин Щинков: „Иван е страхотен художник, казвам ви го, ако не знаете“ * Иван Хаджийски: „Няма как да не правим хубави картини“
Отзвуци
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhiGJOn2TMbbrA00TWFogm40Wam8qkNhQ3xmoZwOfk8F6y0nSojqkt3neROgfKmFWaa9VAay-V68fKMo0bB1yy1lQBWbYwteHLKnnxN1ETdJosVCkGNrM6IJzm97VRpTfifHxq7-no1h19o/s400/%25D0%25A9%25D0%2598%25D0%259D%25D0%259A%25D0%259E%25D0%2592+%25D0%25B8+%25D1%2585%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B9%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8+1.jpg) |
Щинков и Хаджийски на откриването на „43 години след това“, Серяковата къща, Троян, 28 юли |
ПРЕДИ десетина дни, 28 юли, в троянската галерия „Серякова къща” се откри изложба на Иван Хаджийски, живопис и Валентин Щинков, графика
(виж „Хаджийски и Щинков заедно в троянската галерия“ – бел. ред.). Първа съвместна изява на двамата колеги и добри приятели още от ученическите години в Художествената гимназия в София. Озаглавена „43 години след това“ – а защо, стана ясно от казаното и видяното на вернисажа. Изложбата ще може да бъде видяна до 28 август.
„ИМАМ удоволствието да открия изложбата на тези две момчета – известните български художници Валентин Щинков и Иван Хаджийски, която неслучайно е озаглавена „43 години след това“, бяха първите думи на галеристката Мариела Шошкова на откриването. Шеговити, защото ставаше дума за почти 60-годишни „момчета“; и напълно обективни – защото отвсякъде в работите и на двамата се усещаше младежкият дух, момчешката непокорност и любопитство.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgVDuz_sOfxTVMTsJ-X2eSkjdhwzXwTTgrp6ntStk2hSpaoZJ9gNPO7AN3bqOvlPXFkULptV7dlmePxcl35V5erfzi2vejHA3cv02K6rrXI4-xIIUJu8dmTDgVb9ykfWkWdmeT08jxkHI1f/s320/%25D0%25A9%25D0%2598%25D0%259D%25D0%259A%25D0%259E%25D0%2592+%25D0%25B8+%25D1%2585%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B9%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8+3.jpg) |
Галеристката Мариела Шошкова представя авторите |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhVkoXSmGRcPX0YvJiORzkBgqkTHeXJ05iMVgvvZM12hEnJ8Fpd2ZgUUev1Z0MEr_hGsK1rydRfVLms7DGLZYw6r5x0U57kFxo7lwzulNLt7sqfyUo60NnjQ0EOAyeDgncUyz6jTDy6fyMp/s320/%25D0%25A9%25D0%2598%25D0%259D%25D0%259A%25D0%259E%25D0%2592+%25D0%25B8+%25D1%2585%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B9%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8+4.jpg) |
Поздрави от директорката на Музея Елеонора Авджиева |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiPLdWXUa0QwrbwATO0mtBewbHhxl-WEK2g4QD_rSHadX-qzy5nbRTJ-5IyOaH1OM8Au0VJFZdGAZkysJOgSbEbrhh5KTNumt20rMr2b-rPUren9eh_4p3WeqJ78F7vhC2ZKD9Lz12nmZHB/s320/%25D0%25A9%25D0%2598%25D0%259D%25D0%259A%25D0%259E%25D0%2592+%25D0%25B8+%25D1%2585%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B9%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8+7.jpg) |
Сред публиката на вернисажа |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEibhARlzibv6Lwth0yTZFfQThMYTqNMMn3VsRsHwFC1JlUXgx5gC3G6hFgN3llhwrzqM8Sp6iAda87jUmRHXB-mSAN-HxaLnKHyJBEB1E-v7RRg8LNr6wFsIsU9btB-BoYQkaqbcynua8wJ/s320/116719346_2387020624935924_4470414543289870727_n.jpg) |
Спящата Жълта котка („Сън”) на Хаджийски |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEibeCz5kTXpgQt5nwoOYAg6VJ3JR_QcB1XIGAlXp694-tyaIRMGRDS7stbx-VKM9wUWhx61BR3H1ATSIVuHXimzB4rXigxFuIWo_nnSoQP-yRnugiR47eL4XF4bWMveynLhfMoKwrRPGZfL/s320/116223618_1530329127127354_597752987588136582_o.jpg) |
Графики на Щинков |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhE6StzMOcYcb6CLsuASiXaUIOkU-cMOkKNM2AiI8zG-y5p0PJd8Rwl82_eFUDSFe69Qc0aSxvDweFOH8Q8zsMkZ0c2eXgZ9nFRUVf17-mJ4xw7oMt51i6h0VwhTSmd6z1Z0jkpzD_lcMwx/s320/116233514_1530328790460721_1255242021132428633_o.jpg) |
Цветя за приятеля от детинство |
„ИВАН се появи преди 43 години на една ученическа практика – дойде в София от Художествената гимназия в Казанлък. Тогава, това бе страхотният кеф в Софийската гимназия, че нямахме униформи, бяхме доста свободни. И той се яви, около 100 кила по-слаб от сега, с очила, униформено сакенце и черни панталони, общо взето стана за смях. И постоянно рисуваше едни акварели, и пъшкаше, бе вечно недоволен от себе си. Рекох си, дай да отида да го видя този мъченик. И така – 43 години приятелство, в един период дори живеехме заедно, губели сме се в годините, но общо взето не сме прекъсвали връзката си“, припомни общата биография на двамата г-н Щинков. Като направи и кратка творческа оценка: „Всичко това, което правим, е много еднакво, но и много различно. Някой може да помисли, че Иван рисува изключително реалистично, но това не е така. Неговите неща са едни много странни неща и човек може да си ги гледа денонощно и да открива разни работи в тях. Иван е много самобитен и е страхотен художник, от най-добрите, казвам ви го, ако не знаете“.
ДУМАТА взе и Хаджийски, а в неговото слово героят бе изкуството: „Интересното е, че въпреки превратностите на живота с Вальо общо взето постоянно сме поддържали връзка. Ние сме различни характери, но с еднакво отношение към изкуството и към правенето на изкуство. Изкуството е материализация на някакви емоции на художника, без значение какво мислят околните. И колкото по-добре можем да материализираме нашите усещания и душа, това е същината, тук формата няма значение, в случая аз съм по-реалистичен, той – по-абстрактен. Има хубави и лоши картини, няма друго. Аз все още рисувам с платно и четка, защото през 90-те години имаше едно концептуалистко движение, което отрече това, сега пак се завръщат към основата на нещата. А най-хубавото е, че и двамата винаги сме живели цветно, с толкова емоции, че няма как да не правим хубави картини“.
ХУБАВИ думи и за двамата автори каза Елеонора Авджиева, директорката на Музея на занаятите, в чиято структура е троянската галерия. Тя припомни съвместната работа с Хаджийски от поне десетилетие и му благодари за качеството, безкористността и многобройните дарителски жестове. Открои и двата сериозни проекта, осъществени в партньорство със Щинков, и също му благодари за подкрепата и дарителството.
АВТОРИТЕ. Валентин Щинков е художник и дизайнер, живее в София. Собственик е на столичната галерия „Интро”. В началото на миналата година тук (галерия „Серякова къща“) бе представен неговият арт проект „Столът като символ“. Иван Хаджийски е наш съгражданин. Завършил е Националната художествена академия, специалност живопис в класа на акад. Светлин Русев. Работи основно в областта на илюстрацията и живописта. Автор е на герба на град Троян.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhONQ9LXBYSeR6WMWvBb4k-h_QzvzQVyFANhhNrZiJwiLE4j3M9YVV_Bw5tFvL1nSJhOkc1phTFc_WuE2vZMcBfThCFDxqqS5Q-UiGbLGAdyJkBnF9Ya1o7vXJZX9np3RY8dUCED3mw4mOO/s320/%25D0%25A9%25D0%2598%25D0%259D%25D0%259A%25D0%259E%25D0%2592+%25D0%25B8+%25D1%2585%25D0%25B0%25D0%25B4%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B9%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8+6+2.jpg) |
Акростихът на Хаджийски |
И ЗА ФИНАЛ един любопитен щрих. Хаджийски – който е известен с творческата си провокативност и със социалната си, а на моменти и политическа, ангажираност – е подредил по специален начин в изложбения списък първите 7 от общо 13-те си картини. Така че заглавните им букви образуват в акростих думата „ОСТАВКА“ (Осем, Сън, Тя, Ангел, Вътрешен двор, Копнеж, Абстрактно).
Генадий Маринов
Още по темата:
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)