Поклон и аплодисменти!

* Преди 30 години, на 3 февруари 1990 г., ни напусна именитият наш съгражданин Минко Босев – една от най-ярките звезди на оперетата

 в България

In memoriam

Минко Босев

На 3 февруари 2020 г. се навършват 30 години от кончината на един прочут и талантлив троянец – звездата на българската оперета Минко Босев (1927 г., Троян - 1990 г., Троян). Припомни ни дъщеря му Радослава Босева, обадиха ни се и други. Не го забравиха и от троянското НЧ „Наука - 1870 г.“, от чиято сцена тръгва звездната кариера на Минко Босев – по-долу ще прочетете материала на Тотка Станчева от читалищната библиотека. И от нас дълбок поклон към един от духовните герои на нашия град, от онези, които ни дават троянското самочувствие и перспективи!

Като финал на тази кратка бележка in memoriam ще припомним думите на сестрата на Минко Босев – Донка Босева, казани през 2010 г., по повод 20-годишнината от смъртта му, в интервю за вестника ни: „Брат ми умираше за Троян. Той беше в София, но си остана троянец, живееше с Троян, постоянно си идваше тук. Вдигна си и малка виличка в Райковското, казваше й „колибата”. Минко беше страшен родолюбец, имаше много приятели в Троян… Толкова обичаше Троян и всичко, свързано с него. Споменавал ми е, че е имал много възможности да напусне България, но го е спирало едно – привързаността и любовта към Троян (виж „Донка Босева: Брат ми си бе музикант по душа“ – бел. ред.).

Т21

ПРЕДИ 30 ГОДИНИ, на 3 февруари 1990 г., ни напусна именитият наш съгражданин Минко Босев – една от най-ярките звезди на оперетата в България. Роден е тук, в Троян, на 27 юли 1927 г. Страстта по пеенето и впоследствие по оперетното изкуство у него запалва учителят му по музика Данаил Василев през 40-те години на миналия век – „златен период“ за троянската оперета. По това време на местната сцена се подготвят и изнасят редица постановки, чести са и оперетните гастроли в Троян; и Минко Босев неизменно е в салона.

ОПЕРЕТНИЯТ му дебют е през творческия сезон 1951/1952 г. в „Сватба в Малиновка” – представление, което троянци изнасят и в други градове на страната. Следващата 1953 г. Минко Босев вече играе главна роля в друга троянска постановка, „Волният вятър” на Исак Дунаевски – ролята на Бранко, в партньорство с троянската оперетна прима Весела Попова. Режисьор на спектакъла е Петко Съйчевски, диригенти са Константин Михайлов и Иван Цанков. Успехът на представлението е невероятен. За един сезон „Волният вятър” има 29 представления, от които три са в Ловеч. „Пресъздаването на лиричните и напрегнато драматични преживявания, изпъстрили любовната интрига Стела - Бранко (Весела Попова - Минко Босев) трогваха до сълзи зрителите. Със своята фигура, глас, игра Минко Босев сякаш бе роден да даде кръв и плът на главния герой, а разгръщането на неговия талант повлияваше на партньорката му Весела Попова да разкрива своите певческо-артистични дарби”, е оценката на Илия Готовски в мемоарите му по повод 85 години оперетна дейност в Троян (публикувани на страниците на в. „Троянски глас” през 1994 г.). На републикански преглед в Плевен постановката печели награда, а председателят на журито проф. Саша Попов харесва Минко Босев и го кани на голямата софийска сцена – Държавния музикален театър.

Като Данило от „Веселата вдовица“

НА СОФИЙСКА сцена даровитият троянец Минко Босев изиграва много запомнящи се роли в партньорство с другите големи звезди на оперетното изкуство в България – Мими Балканска, Лиляна Кисьова (също наша землячка, родом от с. Добродан, виж „Отиде си един славей“ – бел. ред.), Видин Даскалов. През творческия сезон 1959/1960 г. троянският оперетен състав поставя „Веселата вдовица” от Лехар. В представлението за първи път гастролира артистът от Музикалния театър в София Минко Босев в ролята на Данило. През сезон 1961/1962 г. троянският оперетен театър поставя „Принцесата на цирка” от Имре Калман, като за режисурата е поканен режисьорът на същото представление в столичния Държавен музикален театър Коста Наумов. „Културен празник за града стана представлението ни заедно със софийските оперетни асове Минко Босев (мистър Хикс), Лиляна Кисьова (мис Мейбъл), Коста Наумов (Пинели) и с най-ярката звезда на българската оперета Мими Балканска”, си спомня отново Илия Готовски. През сезон 1979/1980 г. големият оперетен артист Минко Босев се изявява на троянска сцена и като режисьор. Тук той поставя мюзикъла „Светът е малък” от Иван Радоев.

МАКАР И РАНО напуснал този свят, само на 63 години, Минко Босев остава в историята на българското оперетно изкуство като ярка звезда. Незабравими са ролите му на Боздугански от „Службогонци” на Парашкев Хаджиев, Дон Кихот от „Човекът от Ла Манча” на Мич Лий, Едвин от „Царицата на чардаша” на Имре Калман, Сирано от „Сирано дьо Бержерак” на Парашкев Хаджиев, Яшка от „Сватба в Малиновка” на Борис Александров и много други.

ГОДИШНИНАТА от неговата кончина беше само повод да се върнем назад и да си спомним за талантливия наш съгражданин и почетен гражданин на Троян Минко Босев. Поклон и аплодисменти!

Тотка Станчева, НЧ „Наука - 1870 г.“

***

В гримьорната си

ТОЙ БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН МЪЖ

Лиляна Кошлукова (1924-2005), друга голяма звезда на българската оперета и партньорка с Минко Босев на сцената, си спомня: „Пътувахме из цялата страна с Минко Босев. Оттогава ми е останал навикът да обядвам в пет часа следобeд. Репетирахме до два часа в театъра, а после Минко палеше колата и тръгвахме. Познаваха ни навсякъде... Той беше изключителен мъж. Въпреки че никога не се обличаше прекалено фрапантно, нито пък беше суетен. Но хубавец, момичетата и жените бяха луди по него. Роден актьор, той изигра всички любовници на сцената“.

Цитатът е по bven.blog.bg

Начало

Още по темата:

• In memoriam: Големият Минко Босев (2005 г.)
• Донка Босева: Брат ми си бе музикант по душа (2010 г.)
• Отиде си един славей (2014 г.)

Tweet