Донка Босева: Брат ми си бе музикант по душа

* Той беше по-голяма звезда от Видин Даскалов, твърди сестрата на Минко Босев * „Страшно обичаше Троян и всичко, свързано с него” * „Славата и успехите не го напуснаха до смъртта му”

20 години по-късно

На 3 февруари 2010 г. се навършват 20 години от смъртта на един прочут троянец – големият оперетен артист и звезда на Държавния музикален театър (София) Минко Босев. Този е поводът за разговора ни със сестрата на големия певец – съгражданката ни Донка Димитрова (Босева). Тя е дългогодишен служител в ДСК – Троян, сега пенсионерка, но също носи нещо от музикалната и артистична дарба на брат си – участвала е в представления на някогашната троянска оперета, която в определен период е била и със статут на държавен театър.

-    Г-жо Димитрова, откъде идва музикалният талант на брат Ви, имате ли друг музикант в рода си?

-    Питала съм майка ни – тя живя до преклонна възраст с нас и бе с бистър ум. Казвала ми е, че Минко се е метнал на  вуйчо ни Данчо – един от братята й. Майкини били шест деца, а дядо имал файтон и с него возел клиенти до Ловеч, нещо като собственик на таксиметрова фирма; къщата му пък била голяма и в центъра (сега е собственост на адв. Варчев). Вуйчо Данчо също обичал конете, но голямата му страст било пеенето. Аз също обичах да пея.

-    Троян е малък град – попречило ли е това с нещо на музикалното развитие на брат Ви?

-    Не, в никакъв случай. След като се върна от войниклъка, трябва да е било 1951 г. – Минко беше граничар в Гюешево, тогава на границата пращаха „по-неблагонадеждните”, които не са с комунистите – той кандидатства в Свищов, да учи икономика. Но баща ни нямаше възможност да го издържа, мама пък бе работничка в „Болшевик” (сегашния „Витекс”) и заплатата й също не стигаше доникъде, затова Минко се отказа от следването. И отиде да си търси работа в транспортната фирма СОАТ (кантората й се помещаваше в къщата, където сега е кабинетът на д-р Гунешки, стоматолога), защото там работеха неговите приятели Ангел Дряновски, който бе главен счетоводител, и Иван Попов (дългогодишният директор на „Машстрой” – бел. Г.М.).

-    Но не стана счетоводител, а певец?

-    Да, брат ми си бе музикант по душа и нямаше как да не продължи в тази посока. Още като ученик той свиреше на китара, пиано, контрабас, акордеон, пееше… И същият Ангел Дряновски, който бе самодеец и участваше в хора на троянската оперета, завел там Минко. Дебютът му като хорист е в балета „Сватба в Малиновка”, веднага го забелязват и в следващата постановка – оперетата „Волният вятър” на Дунаевски, му дават главната роля; там си партнира с известната троянска самодейка Весела Попова, постановчик е Петко Съйчевски, а оркестърът се дирижира от Иван Цанков.

-    От „Волният вятър” ли тръгва стремителната му певческа кариера?

-    Да, с това представление троянската оперета се представя на републиканския преглед в Плевен и журито, председателствано от прочутия диригент Саша Попов, е впечатлено от Минковото изпълнение на ролята на Бранко. Така се стига до препоръката да отиде в някой от столичните театри – Саша Попов пък му написва препоръчително писмо до Софийската опера, Софийската оперета (сегашния Държавен музикален театър), Радио София. Минко се насочва към оперетата, но не само защото смята, че това е най-подходящото място за него – там е неговата съученичка и приятелка от Троянската гимназия Лиляна Кисьова. Нещо повече – на приемния изпит Минко се явява в дует с Лиляна, изпитващите са впечатлени и брат ми веднага получава място в трупата. Годината трябва да е била 1953. Но тъй като театралният сезон е в разгара си, предлагат му да се включи като хорист във „Волният вятър”, който се играе и на сцената на софийската оперета; брат ми няма проблеми, понеже знае тази партия от участието си в троянската постановка. Тук обаче се получава известно разколебаване. Минко няма къде да живее в София и известно време му се налага да спи в театъра, зад кулисите; когато пък се прибира за ваканцията в Троян, усеща известно неодобрение - в малкия град, а и изобщо у нас в онези години предубеждението към професията на артиста е доста голямо. Но после идва главната роля в „Кето и Коте”, за която се конкурира с Хрисан Цанков, той е по-отдавна в трупата на оперетата, но на премиерата право да пее получава брат ми. Успехът е невероятен, вестниците пишат за изпълнението на Минко Босев. И от тук нататък славата и успехите не го напуснаха до смъртта му.

-    Кои са емблематичните роли на Минко Босев?

-    Той играе само главни роли. И няма провал. Сещам се за изпълненията му в „Царицата на чардаша”, „Митър Х”, „Българи от старо време” (тази постановка я дават и по телевизията, а Минковият Дядо Либен предизвиква фурор), „Веселата вдовица” (тук също прави емблематична роля), „Прилепът”…

-    Беше ли звезда като Видин Даскалов, другото голямо име в българската оперета?

-    Беше дори по-голяма звезда. Но ако говорим за разни титли и звания, на Минко много му пречеха „негативните” троянски фактори – баща ни бе демократ и комунистите не го долюбваха, мен пък ме пратиха на лагер преди да навърша 18 години, защото дружах с момичета от семейства на фабриканти и заедно слушахме западна музика. Заради всичко това брат ми стана заслужил артист доста късно. А народен артист го направиха малко преди смъртта му.

-     Минко Босев не е имал музикално образование, как е компенсирал тази липса?

-      От една страна – с изключителния си природен талант. И от друга – с много работа и самоусъвършенстване. Веднага след като получава място в трупата на Софийската оперета, той тръгва на уроци – по дикция, по музика. Тъй че в движение наваксва пропуснатото.

-    Славата промени ли го? Какво бе отношението му към Троян, към приятелите тук?

-    Оооо, брат ми умираше за Троян. Той беше в София, но си остана троянец, живееше с Троян, постоянно си идваше тук. Вдигна си и малка виличка в Райковското, казваше й „колибата”. Минко беше страшен родолюбец, имаше и много приятели в Троян.

-    Чувал съм, че е идвал и на гастроли в родния град?

-    Да, неведнъж. Идваха и двамата с Лиляна Кисьова, помня, пяха заедно на троянска сцена в „Мистър Х” – салонът беше претъпкан, стана голямо събитие за града. През 1962 г. пък в Троян дойде звездното трио Мими Балканска, Лиляна Кисьова и Минко Босев. Пял е тук и във „Веселата вдовица”, пак заедно с Лиляна Кисьова.

-    Какъв беше Минко Босев като човек?

-    Много благ, хрисим, изключително фин. Аз не си спомням той да се е скарал с някого.

-    А как гледаше на парите – сигурно е печелел доста добре?

-    Не беше сребролюбец. Той си бе бохем, такова бе и отношението му към парите.

-    Няма как да не задам и един „жълт” въпрос. Знае се, че брат Ви е бил голям красавец – висок, строен, с впечатляваща мъжка осанка, отделно – много артистичен и забавен. Жените сигурно са му се лепели?

-    Няма защо да крия, това си бе самата истина. Жените винаги много са харесвали Минко, той тях – също.

-    Кажете ни нещо за семейството му.

-    Жена му, Бисерка, е балерина. Имат син – Димитър, той завърши ВИТИЗ, бе изпратен по разпределение във Видинския театър и там се ожени за дъщерята на актьора Владимир Трендафилов

-    Имаше ли Минко Босев някакво странично занимание извън музиката, хоби?

-    Риболовът – много обичаше да ходи за риба, като си дойдеше в Троян и нарамваше пръчките. Обичаше и спорта – играеше футбол, караше ски, занимавал се е и с бокс и тласкане на гюлле.

-    Минко Босев умира в Троян – спомняте ли си последните му дни?

-    Няма как да не си ги спомням. Той си дойде в Троян на 1 февруари (1990 г.). Денят беше снежен, но много слънчев и нестуден. Сутринта на 2-ри, беше с жена си, се отбиха вкъщи и после заминаха на виличката си, но се разбрахме да дойдат на вечеря у нас с Венелин (Донка Босева е съпруга на известния троянски адвокат и общественик Венелин Димитров – бел. Г.М.). Вечерта се забавиха, ние седнахме на масата и тогава се позвъни. Отварям, а на вратата – Бисерка, жена му, държи в ръка ботушите на Минко. Обясни ни, че паднал до колата и го откарали в Троянската болница. Отидохме в болницата – Минко беше в неврологичното отделение, при д-р Василев. Беше в съзнание, чух го да казва на сестрата: „Ако ме спасите, ще ви попея”. После изпада в кома, на 3 февруари викат професор от София, отварят му черепа, но нещата са безнадеждни.

-    Къде го погребахте?

-    Тук. Това също говори за огромната му привързаност към Троян – той ми е казвал, години преди това, че иска да бъде погребан в Троян.

-    Минко Босев си отива сравнително млад – на 63 години, имаше ли някакви здравословни проблеми?

-    Беше боледувал преди това от инфаркт, бяха го лекували в Правителствена болница. Но има и още нещо, което, струва ми се, ускори края му. Минко беше разстроен, че някои от колегите му, явно от завист, настоявали да се пенсионира, защото бил навършил нужните години. Беше ядосан от някакво събрание, на което поставили този въпрос. Въпреки че последната му роля – в „Лелята на Чарли”, бе много успешна. Помня, че като се прибра в Троян, на 2 февруари 1990 г., ми подхвърли по повод на това събрание: „Ядосан съм, избягах от събранието в театъра, ще ида за риба”.

-    И един последен въпрос. Миналата година Общинският съвет в Троян, по идея на съветника от ГЕРБ Мичо Генковски, обяви посмъртно за почетни граждани на Троян 14 именити наши съграждани, сред тях и Минко Босев. Как смятате, би ли се зарадвал брат Ви на това признание?

-    Определено, и то много. Аз ви казах – той страшно обичаше Троян и всичко, свързано с него. Споменавал ми е, че е имал много възможности да напусне България, но го е спирало едно – привързаността и любовта към Троян. Тъй че признанието на троянци нямаше как да не го зарадва.

Интервю на Генадий Маринов  

*******

In memoriam

20 години от смъртта на 
Минко Босев

Звездата на българската оперета Минко Босев е роден в Троян на 27 юли 1927 г. Учителят по музика Даньо Василев пръв запалва малкия Минко по пеенето и по-специално по оперетното изкуство. Дебютът му е в „Сватба в Малиновка” на троянска сцена през сезона 1951/52 г. На следващата година играе главната роля във „Волният вятър” в партньорство с примата на троянската оперета Весела Попова. Изпълнението му на Бранко във „Волният вятър” е харесано от големия диригент Саша Попов – дядото на оперната певица Александрина Пендачанска, който го насочва към голямата сцена. През 1953 г. печели място в трупата на Софийската оперета (сегашния Държавен музикален театър) и до самата си смърт през 1990 г. е неин солист. Десетки са запомнящите му се и обичани от публиката роли (специалистите най-високо оценяват героят шедьовър на Минко Босев във "Веселата вдовица" на Лехар). Забележително е партньорството му с другите големи звезди на българската оперета – Мими Балканска, Лиляна Кисьова (с която са съученици и приятели от Троянската гимназия), Видин Даскалов. Заслужил и народен артист. Умира на 3 февруари 1990 г. През 2009 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Троян.

Начало

Tweet