Простотия и фатмащина върлуват на троянската Автогара

* „В момента живея в с. Чифлик и всеки ден пътувам до Троян… Поради работното ми време, се налага да стоя на Автогарата, колкото и да не ме устройва“ * „Тогава осъзнах проблема и той беше, че говоря по телефона на английски език със съпруга си“ *„Започна едно крещене, заплашване с бой и изхвърляне за яката“

Срам! Актуализиран

Стелияна Димитрова със семейството си

ЧЕ ПРОСТОТИЯТА, в това число троянската такава, я има и ще я има, нямаме съмнение. Но че простотията, гарнирана с фатмащина от соцтип, може да върлува с цялата си агресия, тъпота и наглост посред бял ден и насред Троян днес, не го вярвахме. Но се оказа факт. На троянската Автогара. Агресия, тъпота и наглост, насочена към една млада жена, избрала със семейството си да живее и работи в нашия край. Стряскащ факт, който трябва да се чуе. Затова публикуваме препълненото с обида и болка писмо на тази млада дама, Стелияна Димитрова, заявявайки пълната си солидарност с нея. Четете! Т21

ИСКАХ само да изразя разочарованието си от Автогарата в Троян, но за да ме разберете напълно, трябва да започна от начало. Първо, в момента живея в с. Чифлик и всеки ден пътувам до Троян, детето ми е на 3 години и посещава детска градина „Синчец“. До/от Чифлик имаме три автобуса и те са в 7:20 ч., 12:30 ч. и 17:00 ч. само през седмицата. Аз работя в Троян (от 10:30 до 14:30), защото работата много ми харесва, разбирам се отлично с моите шефове и така. Затова, поради работното ми време, се налага да стоя на Автогарата от 8:00 до 10:30 и после от 14:30 до 16:30, колкото и да не ме устройва, просто нямам избор.

ПРОБЛЕМЪТ възникна преди два дни (ще уточня, че съпругът ми е чужденец и в момента чакаме визата му). Докато стоя на Автогарата, редовно говоря със съпруга си по телефона. Във въпросната сутрин преди два дни дойде една жена, която не се представи, и ме попита дали съм бездомница?! Бях в пълен шок, помислих си, че се шегува с мен, защото определено не приличам на бездомница. Както и да е, след като обясних къде работя и къде живея, госпожата ми заяви, че не мога да остана там (на обществената автогара – бел. ред.) и когато я попитах защо, тя каза, че е (само) за преминаващи. Обясних ѝ как стоят нещата с автобуса, но жената настоя да си тръгна. Така и направих.

НА ДРУГИЯ ден следобед отидох в полицията да попитам дали нарушавам някакъв закон, като стоя на Автогарата, но полицаите ме увериха, че никой няма никакво право да ме гони оттам. Супер! Отидох на Автогарата и заявих на тази госпожа какво са ми казали в полицията, после седнах на пейката, мислейки че кошмарът е приключил. Уви, много грешах. Тази сутрин както си стоях и слушах музика, при мен дойде мъж на възраст, беше с бастун и ме попита защо седя цял ден на Автогарата. И на него обясних защо, а той ми заяви да си ходя и да не преча на хората с моите телефонни разговори (бях само аз на Автогарата и не говорех по телефона); но тогава осъзнах проблема и той беше, че говоря по телефона на английски език със съпруга си.

И ТОГАВА вече откачих, попитах го кой е той, че ще ми казва с кого да говоря и на какъв език… В отговор започна едно крещене, заплашване с бой и изхвърляне за яката (както чичо Иван се изрази, продавачката от кафенето на Автогарата така го нарече). Тя започна да ме защитава, но господинът не спираше с виковете и заплахите си, а аз вече нямах сили и се разплаках. Питайки се защо не мога да говоря с мъжа си на Автогарата в Троян??? Защо??? Тръгнах си обидена и изгонена като някоя крадла. Чувствам се унизена и разочарована, че съм в собствената си страна, а не съм свободна...

23 януари 2019 г., Троян

Стелияна Димитрова

Тема с продължение
 

Освен права, чакащите имат и задължения

Във връзка с гневното писмо на Стелияна Димитрова за случилото ѝ се на троянската Автогара за право на отговор ни потърси директорът на „Троян Автотранспорт“АД Добромир Цочев.

Истината е по-различна и никой не е гонил безпричинно г-жа Димитрова от чакалнята на Автогарата в Троян. Направена ѝ е забележка от човека, който отговаря за реда и охраната (бай Иван), че прекалено шумно и продължително говори по телефона си, качва си краката на пейката за сядане и по този начин пречи на останалите хора. Имаме и оплаквания срещу нея. А за всичко, случило се в посочените дни, могат да се прегледат записите от камерите ни за видеонаблюдение – две са монтирани в чакалнята, други две са пред сградата. Всеки, който чака автобус на троянската Автогара, може да ползва чакалнята, но освен права, чакащите имат и задължения и трябва да ги спазват.

Добромир Цочев,
директор на „Троян Автотранспорт“АД

Отговор на отговора

И аз искам да се прегледат записите

По принцип избягваме да навлизаме в спиралата „отговор на отговора“. Този път обаче дадохме възможност за дуплика на Стелияна Димитрова заради твърдението ѝ, че по неин адрес се говорят неистини и се прави опит за изопачаване на случилото се на троянската Автогара.

И аз искам да се прегледат записите от камерите и да видим, че не съм си държала краката на пейката и дори не говорех по телефона, когато ме изгониха. Слушах музика със слушалки и на никого не съм пречила, още повече че в този момент в чакалнята нямаше други хора. И не ми бе направена забележка, а грубо бях изгонена/изхвърлена. Може повече никога да не вляза там, но лъжи по мой адрес не понасям, особено толкова нагли! 

Стелияна Димитрова

Начало

Tweet