Революциите на кака Пена и балерините на руснака Аксаков

* „Кака Пена сторила този резил и умряла стара мома с прозвището „джадия” – проститутка”, пише Иван Хаджийски * „На ученичките при реалката се забрани да участват в балетната студия при читалището, ръководена от учителя Николай Аксаков“

 

 Троянски личности

Любомир Спасов

В рубриката ни „Троянски личности“ продължаваме с публикациите на фрагменти от мащабния текст „Революциите на малкия град“ на младия ни съгражданин Любомир Спасов, студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Сега разказът е за троянските морални „революции“ и техният предизвестен провал. Изследването („Революциите на малкия град“) търси троянските обяснения, на минали и днешни социални явления, опирайки се на Иван Хаджийски; писано е, когато авторът е ученик в Езиковата гимназия в Ловеч и печели втора награда на Националния исторически конкурс през 2014 г. В следващи броеве ще публикуваме и други фрагменти от това любопитно и приносно четиво.

Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева (една вметка – сегашният ни автор Любомир Спасов е син на г-жа Авджиева – бел. ред.) и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21

Худ. Тодор Маринов

ПЪРВАТА феминистка съпротива срещу моралното статукво на троянската чаршия – нейна главна и единствена героиня била кака Пена. Целта на младата жена била да покаже дълбокото си несъгласие с предварително разпределените роли в еснафското живеене. „Тя се съгласила срещу един атлазен елек един делничен ден да отиде до мегдана, придружена от ергена, който й дал елека, облечена със същия елек. Нищо повече и нищо по малко. Кака Пена сторила този резил и умряла стара мома с прозвището „джадия” – проститутка.”, пише Иван Хаджийски („Бит и душевност на нашия народ“, том І).

ТОВА ПОВЕДЕНИЕ на героинята трябва да тълкуваме точно като опит да се преобърне представата за моралността. Защото анализите на Хаджийски свидетелстват, че във всякакъв друг смисъл, икономически и социален, жената от троянската еснафска общност е равнопоставена на мъжа: „Някогашната еснафска жена – това бе майка светица, предадена изцяло на семейството, съпруг, деца. Жената наред с мъжа не подгъваше крак. От тежката работа тя почиваше, вършейки лека работа: плетене и предене, което ставаше на махленска събиралка пред някоя сенчеста порта или някой по-удобен двор. Беше ли мъжът чужбинар, жената, ако нямаше свекър, бе глава на семейството с всичките права на инициатива, решаване и пълнение. И често пъти, когато мъжът се връщаше дома, той заварваше в чорапа на жена си повече грошове, отколкото тези, които изсипваше от своята кесия. На тази роля на жената в стопанския бит на семейството съответстваше и нейното почетно положение в него. Това положение беше пълно равенство с мъжа: с право на инициатива, с право не само на съвет, но и на глас по всички, особено по основните въпроси на семейството“.

ОТ ПРЕГЛЕДА на фактите, изнесени от Хаджийски, става ясно, че жената се ползва с уважение и почит в общността. Водещата роля обаче не й принадлежи, ако се опитва да променя правилата в патриархалните отношения. А защо е така? Отговорът също е даден: „Най-тежката и обикновена санкция срещу тези, които нарушаваха понякога правилата на патриархалния морал и не държаха в поведението си за това „какво ще кажат хората”, бе присъдата на общественото мнение. Най-често тази присъда се изразяваше само в криво поглеждане, но острието на това криво поглеждане имаше по-силно възпитателно въздействие отколкото острието на меча на китайския палач или острието на френската гилотина, които премахва престъпниците, но не и престъпността. Опозоряването, ставането за показ пред хората бе гражданска смърт, най-тежкото наказание“.

НЕПИСАНИТЕ правила на обществения морал били еднакво безпощадни, както към жените, така и към мъжете: „Ако някой ерген излъжеше мома и после откажеше да я вземе, църквата не го годяваше и венчаваше за друга. В Троян никоя мома не тръгваше вече с него. Не само в Троян, но и в околните градове, където измамникът напразно се мъчеше да се промъкне покрай присъдата на обществено мнение, което обаче навсякъде го преследваше. Общественото мнение контролира всичко: трудолюбие, поведение, дали държанието на всички е „каквото правят всички хора”, дали всеки прави изобщо това, което предписват изискванията на неписания морал на добросъвестността, превърнат в лична съвест“.

ОТ ВСИЧКИ, описани от Иван Хаджийски факти, може да се заключи, че резултатите от моралното бунтарство на кака Пена са били предизвестени. И точно в това се усеща значимостта на тази на пръв поглед лековата и хумористично описана случка. Провокативното шествие по троянската чаршия било бунтарство срещу вековните порядки на една малка и дълбоко закостеняла общност. Във времената на своето проявление тя скандализирала, но и започнала да работи за промяна на статуквото. Ще трябвало да минат поне стотина година, за да се случи това. В българския обществен живот от края на 19. век и началото на 20. век е известна още една такава постъпка. Тя е на учителката  Жени Божилова-Патева от котленското село Градец. На 18 години тя става учителка в Карнобат. През 1898 г. се застъпва публично срещу приемането на закон, които забранява на омъжените учителки да преподават и за проявеното непростимо свободолюбие е изгонена от Карнобат.

МНОГО вода е изтекла в река Осъм от тогава досега. Ако се разходим днес по главната търговска улица на Троян днес, ще установим, че всички дюкяни/магазини са организирани и управлявани от жени. А през 2011 г. троянци за пръв път в своята история си избраха жена за кмет.

***

ТЕМАТА за моралността в женското поведение ще продължава да е твърде важна за местното общество почти половин век след официалния край на Българското възраждане. Културният живот в Троян през 20-те и 30-те години на 20. век е съсредоточен главно в читалищата. Новопостроеният читалищен салон през 1924 г. дава подиум за появата и бурния растеж на такова специфично музикално-сценично изкуство като балета. Негов създател е белогвардейският експолковник Николай Аксаков – учител по гимнастика в троянската гимназия до 1944 г. Отбрулен от бурята на руската революция, сменил офицерския мундир с дрехи на учител, този аристократ по произход – вероятно от руски дворянски род, с авторитет и любов моделира младите души към добро и красота. Училището му дава поле да разгърне неизявеното свое призвание – танца. На младини усвоявал тайните му при добри педагози, а в зряла възраст сам става такъв. За две години учителстване плодовете на неговите дарба и труд излизат наяве. От кръшните тела на троянските девойки той извайва пластични фигури на убедително стъпващи балерини. Тяхната първа изява на троянска сцена е на 24 декември 1924 г. по повод тържественото откриване на новия читалищен салон (Илия Готовски, „Музикалното минало на Троян от Освобождението до 1944 г.“).

ПОСТИЖЕНИЯТА на балерините довеждат в 1928 г. до решение на читалищното настоятелство за създаване на балетна студия към читалището. Неин консултант става балетмайсторът на Софийската народна опера Анастас Петров. Ето какво четем на страниците на вестник „Хемус” за изявите на студията: „На 23 май т. г. Николай Аксаков даде балетна вечер в театъра с една програма, която би направила чест за всяка сцена. От тия балети ние можем да почувстваме и да разберем, че танецът не е само средство за забава, но едно истинско изкуство. В балетите на Аксаков – освен отличното изпълнение – има стил и идейност. Особено впечатление в това отношение направи танецът на матросите. Обаче и всички други номера от програмата имат художествена цена”.

Балетната трупа на учителя Николай Аксаков (в средата, с мустачките), Троян, 20-те години

В ДРУГ свой материал от същата 1928 г. в. „Хемус“ пише: „Гастролите на троянската балетна студия в съседни градове продължават и през следващите месеци. Увлечени от успехите им, музикално дружество „Гусла” заедно с читалището и училищата организира две забави с балета на Аксаков в Севлиево и Габрово. Изпълненията и в двата града били силно аплодирани от многобройната публика. И в двата града оценили балетите като високо художествени продукции. Жив израз на доволство от играта бяха бурните аплодисменти, несдържаното тропане по пода с крака и столове и нескончаемите викове „бис”. Като венец от удивлението на публиката бяха поднесени цветя на децата и стотици поздравления, поднесени на г-н Аксаков. Севлиевци и габровци нескрито се радват и заявяват, че такъв успех не са очаквали от тия деца и най-сетне – че на 23 и 24 юни Севлиево и Габрово преживяха едно културно тържество, достойно и масово почетено в двата града“.

НО ВЪПРЕКИ убедителните успехи на балетната формация не след дълго на страниците на „Хемус” се появява статия със заглавие „Морал”. Чрез нея е оповестено решението на Учителския съвет при реалната гимназия да се забрани на ученичките участие в балетната студия при читалището. Причината за това е, че балетите според учителите били неморални. Учителският съвет ги обявява за опасна проява, от която ученичките трябва да бъдат предпазени. Изказано е мнение, подкрепено от целия съвет, да се заменят късите рокли „които разголват крака, ръце и рамене, с облекло подходящо и прилично за ученичка“. А в броя от 15 януари 1930 г. в статията „Училището и читалището” се съобщава, че балетната студия е закрита: „На ученичките при реалката се забрани да участват в балетната студия при читалището, ръководена от учителя г-н Николай Аксаков (това трябва да се запомни). И студията вече не съществува. Няколко пъти читалището помоли да се разреши на ученичките участието в студията, но от съответните училищни власти упорито мълчат по тоя въпрос. А за всеки културен човек е известно какво губи градът с прекратяването на балетите, които другаде се поощряват и ценят като изкуство“. Сблъсъкът между закостенелите представи за морал и опитите да се прихване на троянска почва елитарно изкуство като балета завършва в полза на съществуващото статукво.

В  КУЛТУРНИЯ живот в града ни, вече в най-новата му история, е документирано съществуването на всякакви балетни формации, в които безспорно освен от танцовите умения вниманието се привлича и от физическите дадености на момичетата. Днес ученичките в същата тази гимназия участват в мажоретен състав и при публичните им изяви не само бедрата и рамената са видими. Критичното мислене на днешното троянско общество съвсем не изглежда възмутено, но и в този случай преобръщането на отношението към традиционните ценности не се е случило веднага. Добре известна истина е, че културните и поведенчески модели се създават в центъра (столицата) и се разпространяват към периферията (провинцията). В малките населени места те срещат и по-голяма съпротива поради прекалената „видимост” на различното. Затова усилията на инициаторите на всяка промяна в консервативна среда (каквато е малкият град и в частност Троян) изглеждат далеч по-значими, отколкото на бунтарите в една типична градска среда.

Любомир Спасов, из „Революциите на малкия град“

Начало

 Още в рубриката:

• Ангел Балевски: "Декларирам, че нямам никакви права върху тоя патент"
• Д-р Георги Стоев-Шварц – 110 години от рождението 
• Троянци за Троян 
• 90 години от обира на Земеделската банка в Троян 
• Джаз през 50-те в Троян – културна или политическа революция? 
• Политическите революции в Троян – между идеализма и еснафлъка

Tweet